ВОДЕЩА НОВИНАНОВИНИОТ ФЕРМИТЕ

Днес сме в с. Крапчене, за да надникнем в стопанството на Румен Бонев, в което се намира едно от големите стада от порода Симентал у нас, наброяващо повече от 200 животни. Селото е раположено в Предбалкана, недалеч от областния град Монтана и язовир Огоста. Климатът е умерено континентален, отличаващ се със студена зима и горещо лято.

 

Семейство Боневи ни посреща с офиса на фермата. Усмихната съпруга на Румен ни прави топло кафе, а с него започваме дълъг разговор за фермата, проблемите, решенията и животновъдството в България. Ежедневието на българския фермер е всичко друго, но не и леко и сега ще ви разкажем през какво е преминал Румен по пътя си до днес.

Здравейте, господин Бонев, благодаря, че намерихте време за нас! Разкажете на нашите читатели повече за себе си!

Здравейте и добре дошли! Казвам се Румен Бонев, на 60 г. и заедно със семейството ми от 2005 година развиваме семейно стопанство тук в село Крапчене. С животновъдство, може да се каже, се занимавам цял живот. Родителите ми също отглеждаха животни и това предопредели и моят път.

Отглеждам порода Симентал от много дълго време, но в началото започнах с черно-шарени и кафяви американски. След известно лутане сред разпространените породи се спряхме на порода Симентал и това се доказа във времето като правилно решение.

Този разнообразен опит ви дава възможност за сравнение между различните породи. С какво се отличават Сименталите? 

Разликата е огромна. Както по отношение на здравето и спокойния темперамент на Сименталите, така и по отношение на в пъти по качествената им продукция.

Оценяват ли това преработвателите? Получавате ли по-добра цена за сименталското мляко?

Не, по никакъв начин за съжаление. Не само, че не го оценяват, ами трябва да се радваме ако благоволят да го изплатят навреме. Забавянията са постоянни и тъй като ние сме зависими от мандрите и нямаме избор, те ни извиват ръцете във всеки един момент. Но те също са само звено от веригата, тъй като от друга страна по същия начин големите търговски вериги извиват техните ръце и се получава един омагьосан порочен кръг от интереси. Ние всички сме свързани и сме в зависимост един от друг, но за съжаление производителите сме в най-неизгодно положение!

Единственият начин да се разрешат тези проблеми е адекватна регулация и контрол по прилагането й от страна на държавата. Но няма изгледи това скоро да се случи, тъй като  сме в това положение от години и явно не сме приоритет на държавата.

В такъв случай какво Ви мотивира да продължавате и да търсите по-високо качество на продукцията?  

Любовта към животните. Всеки, който е животновъд ще ме разбере. Това е болест – веднъж захванеш ли се, искаш още и все по-добре.

Сградата на стопанството с какво предназначение е била преди да я превърнете във ферма? Планирате ли да я модернизирате?

Бивше угоително стопанство. За съжаление при това положение в държавата и тези забавяния от страна на мандрите не можем и да мислим за модернизации или разширяване на дейността. Несигурността е най-големият проблем. Реално ние не можем да си позволим никакво дългосрочно планиране. Инвестираме ежегодно в хранене и селекция на тези животни, резултатът от това е налице – продукцията се увеличи, стадото се „изчисти“, но в крайна сметка, за съжаление, няма кой да го оцени.

Ако например решим да направим нова доилна зала, това означава да заложа имуществото си и при тези забавяния на плащанията на млякото е много възможно да загубя всичко. Понякога чакаме да ни платят по 3-4 месеца и издържаме само на „мускули“. Ние сме заложили живота си в този бизнес, е в момента имаме забавени плащания за над 80 000 лева и се трупат още.

Как ви се отрази кризата с пандемията?

Това даде още едно основание на млекопреработвателите да свалят изкупната цена и да забавят плащанията.

Каква технология на отглеждане сте избрали?

Има вързани животни и такива, които отглеждаме свободно боксово. Доим ги с централен млекопровод.

Изкуствено ли осеменявате и какви резултати виждате в следващите поколения?

Изцяло изкуствено осеменяваме от 7-8 години и резултатите са видими още на пръв поглед в животните, а продукцията се е увеличила в пъти. Имаме първотелки, които ни дават след отелване по 30 и повече литри.

Колко души се грижат за стопанството? Успявате ли да намерите работна ръка?

Това е един от най-сериозните проблеми. В момента общо за фермата се грижим 15 души. Но със служителите е много трудно. Синът ни е голяма опора, защото е поел голяма част от отговорностите.

Как храните животните? Кое е най-важното по отношение на хранетето, в което сте се убедили през годините?

Имаме собствени терени и такива под аренда, но не пускаме животните на паша, тъй като нямат достъп до вода. Най-важното е разбира се качеството на храната и тя да бъде подготвена от специалисти. Дажбите на всички животни не може да бъдат еднакви. При нас всичко се приготвя по рецепта и предписанията се спазват много стриктно. Правилното хранене е в основата на доброто здраве и качествената продукция на животните. Ако някой реши да пести от това е по-добре изобщо да не се занимава с животновъдство. Животните очакват 365 дни в годината да отговорим адекватно на всяка промяна в състоянието им и първото, което трябва да се съобрази е храненето – от него започва всичко. Ако не се храни правилно, животното няма да може да се отели нормално и да даде качествен приплод, млечната му продукция ще е малко и т.н. – всичко е свързано. Животновъдството изисква постоянно наблюдение, познание и работа – почти денонощно и без почивен ден!

Внасяли ли сте животни от чужбина?

Не, само сме изнасяли. За Косово и Албания. Юниците заплождаме с Абърдийн. Така имаме много по-лесни отелвания, а техните приплоди се угояват независимо от пола и ги изнасяме в чужбина. Рандеманът им е висок и са много търсени. Работим дълги години с чуждестранни партньори и това се оказа много добра практика – първо за репродуктивното здраве на юниците и второ за рентабилната продажба на приплодите.

Наскоро имахте проблем с приплодите на един от тестираните бици в България. Какво се случи?

Да, с Елемаг. Приплодите бяха много големи и това коства живота на няколко юници за съжаление. Този бик е вече спрян от използване. Асоциацията ме компенсира доколкото позволяваше натрупаният фонд за такива ситуации. Производството и тестажът на семенния материал у нас не може да се сравнява с практиката на запад. На светлинни години сме още.

От колко време членувате в Асоциацията? Субсидията ли Ви мотивира?

От 8 години – много преди субсидията да е факт в сегашния й вид. Смисълът да бъдем част от асоциация е комплексен – достъп до качествен семенен материал, твърди правила, административна помощ. Организацията е съвсем различна – само така може да се говори за селекция. Съществуваме в общност и обменяме опит с колегите.

Посещавали ли сте някакви чуждестранни форуми, за да почерпите опит?

Постоянната ни ангажираност не ни е дала възможност до този момент. Включихме се в групата, която беше планирана за посещение в Австрия преди пандемията и се надяваме Асоциацията да поднови тази организация скоро и да имаме възможност да видим как работят колегите на запад.

Как се виждате след 5 години?

Всичко е Божа работа и аз не смея да си правя такива дългосрочни планове, защото живеем в такава държава. Първото нещо, което си пожелавам е сигурност, спокойствие и нормални условия за развитие на бизнес. Тогава вече можем да планираме модернизации и оптимизации. Зависимостта и неизвестността са най-големият ни проблем и се надявам, че след време ще имаме спокойствието да си позволяваме да планираме дългосрочно!

Желаем Ви от сърце скоро да имате спокойствието и възможността да планирате дългосрочно и да действате с размах! Благодарим Ви за отделеното време и очаквайте покана за нова дата за посещение в Австрия през септември!

Нямаме търпение и Ви благодарим за приятния разговор!