Днес ще Ви срещнем с г-н Росен Михайлов, който отглежда чистопороден Симентал в с. Ягодово, община Берковица.
Г-н Михайлов не е типичен фермер, по-скоро той е бизнесмен, който е успял само за три години, почти на шега, да затвори кръга и днес да произвежда млечни и месни продукти със сериозната претенция да се конкурират с лидерите на пазара по качество, чистота и вкус.
– Здравейте, г-н Михайлов. Разкажете ни за себе си.
– Казвам се Росен Михайлов и съм от гр. София. Направихме животновъдна ферма в с. Ягодово преди 3 години. Идеята за фермата се роди по лични причини. Ние сме големи чревоугодници и решихме да си отглеждаме Абърдийн Ангъс само за наша консумация. Преди да започнем прочетохме доста книги, които се оказаха абсолютно неприложими за България. В крайна сметка за тези години успяхме само да достигнем до технология на отглеждане, която ни гарантира, че месото на телета е на много високо ниво и максимално чисто от хормони и ГМО, които са в изобилие в американското и ирландското месо от Ангъс, което преобладава на пазара у нас.
– С колко животни започнахте?
– Ние имахме много неприятен старт. Решихме да внесем един камион с майки от Ирландия. Отидохме до там, избрахме ги и преведохме пари за транспорта и животните, но ТИР-ът така и не дойде до ден днешен. От три години ги съдим и уж успяхме, но тепърва чакаме изпълнителен лист от съдия изпълнител, за да си възстановим загубите от продавача.
Това не ни отказа и вместо да чакаме развръзката от тази сага потърсихме други варианти да осъществим идеята си. Потърсихме животни в България. Оказа се, че качествени крави има на няколко места и закупихме по 5 -10 майки от 2 ферми на много висока цена. Взехме ги със сертификати и всичко необходимо по наше изискване.
Устроихме ферма за отглеждане на закупените животни. Закупихме ливади, намерихме хора и така започна всичко. Впоследствие изградихме и цех за разфасовка за наши нужди.
Още на втората година започнахме да колим телета и да предлагаме стекове и кюфтета предимно на приятели. Тази малка група от приятели постепенно достигна 500 души.
Постепенно стадото се увеличи – имахме около 30 крави и петдесетина телета, които се угояваха и тогава решихме да закупим крави за мляко.
Аз харесвам месодайните животни – едри, яки, дебели. По тази причина черно-шарените изобщо не бяха вариант. Когато проучвах месодайните животни прочетох доста в Интернет и за Симентал, тъй като знам немски. Понеже в немскоговорящите страни те са на почит както за мляко, така и за месо, реших да се спра на тази порода. Като ги видях направо се влюбих в тях – красиви и дебели, а и с много добра млечна продуктивност.
Моите Симентали купих от три ферми в България, които членуват в НАРМС – Лобош, Борима и Боерица. Светозар Гичев от с. Боерица ми беше много полезен понеже аз нищо не разбирам от животни, а той от своя страна е доста наясно и е ужасно педантичен. Купих също и десетина животни от Австрия.
– В момента колко Симантал има в стопанството Ви?
– 20 дойни, 4 юници и около 10 женски телета.
– Споменахте, че Светозар Гичев Ви е бил полезен със съветите си. Но във фермата в село Боерица условията на отглеждане са съвсем различни от тези при Вас, които не предполагат такава мащабна инвестиция. Взехте ли нещо от опита на Светозар?
– Няма как да направим условията такива като във ферма с инвестиция от над 4 милиона по всички западни стандарти. Ние отглеждаме стадо от 30 животни и сме избрали технология, която е смесица от подходящото за мащаба, условията в стопанството и полезните неща, които съм видял на различни места. Където и да ходя аз гледам как се отглеждат и ако е положително и приложимо за нашето стопанство го въвеждам като практика.
Гледката на тези хубави животни завързани в някакъв тесен обор не ми понася. За мен е странно да се отглеждат така. Те са създадени да пасат по ливадите. В Австрия животните ги гледат свободно, в боксове и човек може да ги види по ливадите, докато пътува.
Това схващане, че трябва да се държат в задушни обори затворени, за да не им е студено, за мен е безкрайно погрешно. През зимата ние си ги гледаме на хранителна пътека в обор, който е напълно отворен от едната страна. Хвърляме им слама за постеля и така се чувстват чудесно.
През лятото са на паша постоянно. Ние имаме много и хубави ливади, което за мен е от първостепенно значение, когато се избира място за стопанство!
– Вие вече можете да направите някакво сравнение между отглеждането на месодайни и млечни животни. Наложи ли Ви се да направите сериозни реконструкции, когато закупихте Симентал?
– Абърдийните са по 10 месеца в годината на ливадите. Направихме отделен обор за Симентала и изградихме много практична и модерна доилна зала. На една редица са осем и един човек ги обслужва от канал, който се намира по ниско.
– Как се справяте с храненето? На Вас, доколкото разбирам, приоритет е качеството, а не бързият растеж и количеството мляко. Ползвате ли консултанти за целта?
– Светозар ми помогна със съвети. Преди години ги гледах с брат му в Агри БГ и още тогава си помислих, че тези хора знаят какво правят. Обадих му се и той ми помогна изключително много. Той е такъв, че ще сподели с всеки, който има нужда, опита си и определено има на какво да ни научи.
Оттогава често се виждаме и чуваме, и от него с времето научих много неща по отношение на храненето и отглеждането. Някои обаче не приложих. Например, при тях кравите се гледат свободно-боксово и стоят в обора постоянно. Наистина настилката е гумена и им е меко, и чистичко, но според мен тези животни са създадени да ходят по баирите и ливадите, както е в родината им. В затворените стопанства половината си имат проблеми с краката. Нашите крави, по тази причина, ги пускаме сутрин по ливадите и вечер ги прибираме. Много са чисти, здрави и нямат никакви проблеми с копитата. Нямаме куцащи животни.
Разбира се, пак повтарям, ние не сме професионалисти и нямаме такива претенции, но търсим оптималното за нашите нужди.
– Това, че нямате опит, може би, не значи, че не взимате по-правилни решения. Вие смятате ли, че е добре да се прилагат всички добри за една ферма практики буквално и на сляпо в друга?
– Не разбира се. И не само от чужбина, а и между българските. Има хора с много големи стопанства, а аз предпочитам да имам 20 крави, които да дават по 30 литра мляко, а не 40 с по 15 л.
– А млечната продукция как реализирате? Предполагам все още си нямате мандра…
– Грешно предполагате! Имам цех за преработка по наредба 26 за собствена консумация, което за момента е напълно достатъчно. Произвеждаме сирене, кисело мляко, масло, кашкавал, халуми и прясно мляко.
– И къде може да се закупи?
– Не може от търговските вериги. Продавам продукцията онлайн в нашата затворена група.
– А в нея могат ли да се включват хора на случаен принцип?
– За момента не. Както Ви казах ние произвеждаме чисти, истински продукти в неголеми количества и правим доставки само в района на гр. София. Количествата са толкова, колкото да задоволим търсенето от настоящите членове на групата. Правим разнос всяка седмица само по заявка.
В България има хиляди ферми и фермички, които произвеждат и продават на пазара всякакви неща, домашни и не дотам домашни. За нас доверието е приоритет и ние сме застанали с лицето си зад качеството, което продаваме пред хора, които познаваме или техни познати. Става въпрос за здравето на хората, все пак.
Винаги възникват въпроси относно какво се слага в продуктите, особено в месните мляни продукти като бургери и пастети. Нашите клиенти знаят, че ние държим на истинското и няма нужда да отговаряме на такива въпроси.
От Абърдийн правим сушен суджук, пастърма, суджук и карначета за скара, овкусени кюфтета с цели парчета лук и чушки, и разбира се стекове.
– Тези продукти пак ли само в затворената група, или ги продавате и в заведения например?
– Само и единствено в групата. Стараем се да сме на нивото на световните марки без, разбира се, вложената химия в техните продукти. Вкусът и крехкостта на месото ни е абсолютно конкурентна на лидерите на пазара. Бургерите ни са също на много високо ниво.
Големите производители селектират животни и по мраморизация на месото. При нас също се получава, но без ясна рецепта. Просто при едни животни я има, при други не дотам.
– В нашата Асоциация имаме малко на брой месодайни стопанства, което изобщо не означава, че те не са наш приоритет. Моля споделете ни на какво полезно Ви научи опитът в това направление?
– Съжалявам, но аз не съм професионалист, за да давам съвети.
– И все пак е по-добре да чуят от Вас нещо изпробвано в България, отколкото да прочетат нещо неприложимо от някой австрийски или американски сайт например. Какво бихте препоръчали и какво никога не бихте повторили?
– Всичко, което съм прочел по чуждите сайтове се оказа напълно неприложимо и е загуба на време, нерви и пари. За грешки не може да се говори – знаете, че в България всеки е прав и е най-умен. Аз съм си направил много изводи от практиката. Ние колим по 2-3 телета месечно, а не по 200 или 300, защото не това ни е целта.
За мен месодайното говедовъдство и отглеждането зависят от крайната цел. А за нас целта е крайният продукт, който клиентите ни слагат на масата и заставаме с лицето си зад него. Много фермери обаче приключват с грижите, когато продадат телетата, тоест качеството на месото не им е приоритет. Някои отглеждат по хиляди декари фуражи, други купуват всичко. Голямата част, обаче, гледат да имат колкото може повече и повече животни. Малко от тях си правят сметка за капацитета на стопанството си и не участват в целия процес.
Проблемът е, че едни произвеждат крави за мляко, други угояват телета, а трети произвеждат млечни и месни продукти. Първите гледат да им е възможно най-евтино да произведат тези майки и да ги продадат с телетата. Следващите търсят най-бързи резултати в угояването без да се замислят за качеството на месото, тъй като те нямат комуникация с крайния потребител. Последните гледат да го докарат на вкус по всякакви начини, тъй като купувачите в търговските мрежи много не се замислят какво има в това, което купуват.
Аз мога да посъветвам единствено тези, които са затворили кръга и искат да произвеждат нещо истинско и качествено. Ние не тъпчем животните с царевица, люцерна и други съмнителни добавки за бързо угояване, защото стековете ни после ще бъдат с много лошо качество – жилави и неядливи. Новородените оставяме до 2-3 месеца с майките, след което ги отделяме и започваме да ги угояваме бавно. Не са в боксове и клетки, а в едно пространство около 500 кв.м. с хранителна пътека. Не ги храним със слама и концентрирани фуражи, от които да дебелеят бързо, а с подходящи груби фуражи – силажи, люцерна и ливадно сено.
Тези дажби по книгите, с които в зависимост от дажбата телетата достигат до 650-700 кг от 18 до 21 месеца, ние за 3 години не можахме да достигнем за съжаление, защото нямаме достатъчно фуражи на първо място. Намерили сме обаче своя формула, с която нещата да се постигат постепенно и здравословно за животните.
При нас телето достига до 700 кг за 24-25 месеца и така месото е много крехко и вкусът му е страхотен. Това е, което аз мога да споделя за нашия опит.
– Сами ли произвеждате фуражите?
– Не, досега ги купувахме. Силажите си произвеждаме и от тази година ще сеем няколко хектара жито.
– Смятате ли, че Българинът масово би оценил тази чиста продукция и усилията, които стоят зад нея?
– Българите са цветни хора и не мога да ги определя. Само ще кажа, че нашите доставки в гр. София са от ЦУМ нагоре – основно в южните квартали. Който трябва ще ме разбере. Разбира се, неминуемо стандартът определя и по-изтънчения вкус и по-големите претенции към качеството. Да се надяваме, че с времето масовият стандарт ще позволи на Българина да развие по-голяма грижа към здравето си.
– Мислите ли да включите и Сименталите в месното направление?
– Вече го правим. Заплождаме ги с бик, порода Абърдийн. Телетата са много добре и в момента угояваме няколко, за да видим какво ще излезе. Сигурен съм, че няма разлика в качеството, въпреки, че са F1. Качеството на месото и вкусът са ми много важни, а това ще стане ясно до една година, когато започнем да колим.
– Как осеменявате?
– Основно изкуствено, но и с двата бика, които имаме. Скоро ще сменим единия, за да избегнем инбридинг.
– Вече няколко години сте член на Асоциацията. Как определяте сътрудничеството си с НАРМС и имате ли препоръки?
– Като положително за момента. Както казах с г-н Атанасов внесохме няколко животни от Австрия на нашата ферма. Добро впечатление прави усилието Ви да създадете общност и усърдието на сътрудниците, които ни посещават.
Хората на Запад така го правят. Вие си вършите работата, а ние нашата. Всичко е наред. Бих препоръчал да помислите за хора, които като мен са искали да си купят Симентал от тук, но няма откъде.
– Може би не сте се информирали. НАРМС има, също като Вас, затворена Facebook група, в която можете по всяко време да пуснете публикация сред нашите членове, че търсите животни. Освен това в Информационната ни система можете по ушния номер на предлаганите животни да ги прецените по екстериор и родословие, за да не се налага да ходите напразно дотам. Достоверността е гарантирана.
– Поздравявам Ви за това и веднага след интервюто ще я разгледам. Наистина така се прави!
– Ако сега за Вас това беше началото и какво бихте променили?
– Първо нямаше да отида и да си купя един ТИР с животни за много пари в Ирландия и те да не дойдат (смее се). Аз си ги представях нещата по един начин, те се случиха по съвършено различен. Очаквах проблеми на едно място, а те се появиха на съвсем друго.
Ако сега тръгвам от нулата ще ми е най-важно стопанството да е в близост и да има възможност за наемане на хубави, евтини ливади и да има поне 200-300 дка обработваема земя. Това са А-то и Б-то. Храната е най-важна и с нея не могат да се правят компромиси. В момента е много скъпо и все по-скъпо ще става. Хубавите ливади дават голяма независимост. Тези животни са за средно и високо планинско отглеждане. Нямат място в земеделските региони.
С работниците също е много трудно. Ние в началото си мислехме, че ще си плащаме на хора да работят на всякакви позиции. Оказа се, че такива няма. Така че човек, захващайки се трябва да е наясно, че накрая ще върши всичко сам.
– Ако върнете времето назад ще се захванете ли пак?
– По-скоро не. Или поне не по този начин.
– Но сега не бихте се отказали.
– Не, в никакъв случай!
– Значи, въпреки че това не е основният Ви бизнес, вече сте „заразен“, както казват колегите Ви, с животновъдство!
– Определено е като болест! (смее се) Преди не бях виждал животни от детството си, но моите животни си ги обичам. Харесвам ги много и ги познавам всичките. Познавам коя на коя е дъщеря и се радвам, когато си приличат.
– Какво ще пожелаете за финал на останалите членове?
– Да си определят добре крайната цел и тогава да действат! Благодаря за разговора!
– И аз Ви благодаря и много успехи!