Днес сме на гости в дома на създателите на сайтовете www.govedovad.com и www.ovce-kozi.com – Михаил Михаилов и Таня Димитрова. Те са наши добри приятели и партньори и са първите в България, които осигуряват на родните животновъди възможност да се информират обективно, както за всяка новост и добрите практики, така и за не дотам приятни примери от действителността у нас.
От близо година сайтът www.govedovad.com работи в сътрудничество с електронната страница на Асоциацията за Монбелиард и Симентал www.narms.bg и публикува голяма част от материалите и интервютата с нашите членове и специалисти, което позволява да се даде по-голяма гласност на всички проблеми и истории, които споделят те с нас.
Пристигаме в гр. Сливен и любезните домакини ни посрещат в дома си, въоръжени с торта и кафе, което няма да ги спаси от неудобните въпроси, разбира се!
Кои са Таня Димитрова и Михаил Михаилов, как преценяват прехода в животновъдството, в който са били участници и свидетели, и какво ги мотивира да продължават да развиват уникалните по рода си в България електронни страници, ще ни разкажат самите те сега.
– Здравейте, семейство! Кои са Таня и Михаил и как се стигна до проектите, които успешно развивате? Да започнем с дамата.
Таня: – Здравейте, много ми е приятно, че сте тук! Казвам се Таня Димитрова и съм точно на 60 г. По образование съм селско-стопански инженер. Аз бях селекционер на Черно-шарената асоциация. От вече 13 години живеем и работим заедно с Михаил. През 2016 г. създадохме сайта www.govedovad.com изцяло за лично удовлетворение.
Мишо: – Аз съм Михаил Михаилов. Завършил съм с диплома за зоотехник, което вече като специалност е зооинженерство. Преминах в професионалния си път през всички стъпала в тази област – през районен зоотехник в овцевъдство, началник в отдел „Овцевъдство“, директор на най-големия селекционен център в България в гр. Сливен, в който имаше над 140 бика и се развиваха много различни дейности. След това бях в чужбина 7-8 години, където човек набира много полезен житейски опит. След като се върнах в България станах Изпълнителен Директор на „Националния съюз на говедовъдите в България“.
Междувременно, в периода 2004 – 2008 г., бяха създадени няколко развъдни Асоциации в България, сред които беше и НАРМС. Те бяха узаконени, но реално нямаха никаква дейност. През 2005 г. с доктор Омайников и Мариана Ахладова бяхме първите трима, които организирахме работата на първата работеща развъдна Асоциация. Бяхме подпомогнати от Министерството на Земеделието с една сума и бяхме оставени на „зелената поляна“. Нямахме нито офис, нито служебна кола или каквито и да било условия за работа. Започнахме буквално с една кофа за мерене на мляко с 50-60 шишета. Тогава Изпълнителната агенция разрешаваше да се контролират само ферми, в които до този момент не беше извършвана никаква селекционна дейност. Събрахме 2000 крави „на инат“ и започнахме да правим това, което и НАРМС прави в момента. С много упорство и труд тогава се стараехме да съберем максимален обем от информация. Пробите се взимаха всеки месец и максимално бързо връщахме резултатите на фермерите. Започнахме да съставяме и случни планове. На следващата година се включиха и други асоциации по този пример. Аз съм изключително щастлив, че днес мога да видя реализирани голяма част от идеите, които имахме по онова време и Асоциацията за Монбелиард и Симентал е пример за това във всяко отношение. Тогава ние и фермерите започвахме буквално от нулата, а днес голяма част от направените тогава първи стъпки са доведени до успешен резултат.
Тогава създадохме база данни за обработка на събраната информация, която не беше лоша. Имахме идея да направим и електронна страница, но за съжаление не ни стигна времето. Вашата страница обаче е точно това, което трябва да бъде един уебсайт на развъдна асоциация!
Има една история, която винаги разказвам и ще я кажа и на Вас, за да си представите колко ново беше това тогава и за фермерите и за нас. Отиваме на първата контрола в една ферма с 20 животни в Сливенско. Влизаме ние тримата с доктор Омайников и Мариана с кофата, шишенцата и кантарите. Фермерът толкова се панира и притесни от нашето присъствие тогава, че след като изми вимето за доене веднага започна да запечатва цицките преди да е издоил кравата.
Нещата с времето се нормализираха и постепенно фермерите и асоциациите започнаха да работят нормално заедно.
– Имаше ли проблеми при предаването на развъдната дейност от държавните институции към развъдните асоциации?
Мишо: – Поначало всяка една държавна институция държи „баницата“ и не я изпуска! Прави се всичко възможно те да са „героите“. И по отношение на развъдната дейност го имаше този момент и това е и една от причините аз да напусна държавната си служба, тъй като влязох в противоречие с моето ръководство. През 2002 г. започна масовия внос на замразена семенна течност от Европа и Америка. Нашето централно ръководство настояваше да продаваме произведената у нас, която в голямата си част не беше в пайети. Много от биците не бяха тестирани и няма защо да го крием – всички знаеха, че това изобщо не беше най-доброто, което може да се предложи на българските фермери.
Ние се обърнахме към изпълнителната агенция да ползваме услугите на лабораторията за окачествяване на млякото. По стечения на обстоятелствата точно аз съм реализирал проекта за тази лаборатория. Тя е изградена на 90% с финансиране от германски ферми и подарена по документи на българските животновъди. Когато се обърнахме към Агенцията за разрешение да ползваме тази лаборатория те ни върнаха оферта с не двойно, а тройно по-висока цена, за да ни изследват пробите! Пълен абсурд!
Това ни накара да намерим друг начин да си изследваме пробите, за което изобщо не съжаляваме. По този начин държавните институции „сложиха кръст“ на собствената си лаборатория и тя въпреки че е много добре технически оборудвана изобщо не е натоварена достатъчно!
Таня: – Аз искам да вмъкна, че се получи една колизия, т.е. държавната служба е трябвало да контролира своите хора във времето, в което тя е изпълнява контрола върху развъдната дейност. Оказва се обаче в момента същата тази служба има изисквания към развъдните асоциации, които самата тя не е покривала в онзи период.
– Вие сте като ходещ архив на развитието на животновъдството в България и сте станали свидетели на най-мътните времена на прехода. Той свърши ли вече?
Мишо: – Тези мътни времена не са свършили и няма как да свършат по този начин. Имаше едно споразумение с Европа, което гласеше, че още през 2006 г. трябва да се прекрати действието на държавните структури по отношение на селекцията, а все още има породи, които се контролират от Държавната агенция. В момента има т.н. „Съвет по генетични ресурси“, който също е оглавяван от Държавата, което значи, че каквото каже тя, това ще бъде. Селекцията на 70% е на издръжка на Държавата все още, а е ясно, че който плаща сметката той поръчва музиката.
От една страна Държавата е строга, с което затруднява дейността на места, а там където наистина се налага да има контрол тази строгост не е валидна! Имам предвид, че не е реалистично в нашата страна, където имаме 50 – 60 000 истински млечни черно-шарени крави те да се контролират от 3 асоциации! На практика в България дори няма черно-шарена порода – тук всичко е Холщайн! От 2002 г. внасяме само Холщайн. Десетки хиляди юници от порода Холщайн се внесоха и се работи само с тях, а по документи ние все още продължаваме да пишем, че са черно-шарени. За каква селекция говорим! Няма развъдна асоциация на породата Холщайн в България, а всъщност всички животни са такива!
Подобен е случая и при вас с документалния абсурд с т.н. порода „млечен симентал“, който всъщност е просто симентал, както е записано в документите на всички внесени животни. Порода „млечен симентал“ не съществува!
Има още хиляди примери за подобни държавни абсурди!
Не може в България да има 3 Асоциация за черно-шарената порода и трите да са с различна развъдна програма! Обработват си данните по съвършено различен начин.. Преди няколко години четох един доклад на Министерството на Земеделието, в който трябваше да се представи средната млечност на млечните крави и те бяха изброили такива стойности за трите асоциации поотделно. Няма кой да им я изчисли колко е общо! И в момента няма кой да ви изчисли подобна стойност общо за всички млечни крави.
Като взема предвид случващото се в другите държави, би трябвало в България да има единен общ информационен център, който да изчислява и предоставя точни обобщени данни на получената от развъдните асоциации информация.
Ние редовно публикуваме подобни обобщени данни от държавните сайтове на западните страни. Тук сме много далеч от това ниво.
– В много отношения хаосът е очеваден. Според Вас това нарочно ли е или е просто липса на организация?
Таня: – Не е нарочно, а е липса на организация. Голяма част от фермерите се интересуват само от субсидията, а не да я влагат по предназначение.
– Преди субсидирането как се мотивираха изобщо фермерите да участват в развъдни асоциации?
Мишо: – Това е много хубав въпрос. Когато ние започвахме да се занимаваме с развъдна дейност фермерите не получаваха субсидия. Единственото нещо, което получаваха беше една добавка за литър мляко и я получаваха само тези, които се бяха записали в т.н. РАМП-ове (подразделения на асоциациите). Тогава членският внос беше много малък и не сме имали проблем с плащането му, но дори и тогава се усещаше, че накои членуват с тайната мисъл, че някой ден животните под селекционен контрол ще получават субсидия. Това се случи и през последните 3 години субсидията е около 600 лв, което изобщо не е малка сума. Нашите животновъди искат да се „изравнят“ със западните ферми, а не осъзнават, че в много държави не се получават толкова големи суми.
Например в Германия се получават по 5-6 цента на литър мляко, което означава около 400 евро на животно при техния стандарт. Не мисля, че има от какво да се оплакват българските фермери! Там тази добавка се получава за крави с млечност около 8 тона, а при нас животни с 4 тона мляко взимат 300 евро!
Таня: – Вчера една позната ми сподели, че се е отказала от селекция, тъй като предпочита да си продава млякото в бутилки вместо да го доказва!
– На кого му хрумна идеята за сайта www.govedovad.com?
Таня: – Идеята дойде вследствие на това, че до този момент ние развивахме страницата на Черно-шарената Асоциация. По стечение на обстоятелствата решихме да прекратим това сътрудничество и да създадем независима наша електронна медия, която ни позволява свободно да изразяваме нашите позиции.
Мишо: – Първият сайт го направихме буквално на инат. Искахме по-професионално да представяме нещата в животновъдството. Чувстваше се такава нужда. Вече бяхме добили опит със страницата на Черно-шарената Асоциация, която развивахме около година и половина. Тя беше по-специализирана, нашата идея беше по-мащабна. Нашият сайт има за цел по-широко обхватна информация относно говедовъдството.
Идеята беше едновременно с „клюкарските“ неща, които хората обичат да четат в свободното си време, да се пускат и по-специализирани статии, които да са полезни и да информират.
Нашият опит показа, че силно специализираните статии се четат от по-малко хора, тъй като материята е трудна и необходимо все пак някакво ниво на компетентност, за да бъдат разбрани. По тази причина минахме на другия вариант – разказваме специализираните теми на по-разбираем и човешки език.
Най-много обаче фермерите обичат да четат за другите фермери, което правите и Вие. Според мен това е най-добрият метод за информиране.
Таня:- Под такива статии има най-много коментари! Хората вярват най-много на себеподобните!. Наскоро започнахме поредица от публикации за едно момиче, което след като завършва образованието си, се връща във фермата на родителите си и като набира опит започва да пише блог за всичко, с което се сблъсква в работата си – всеки казус и всяка манипулация. Можете да прочетете поредицата в „Приключенията на едно селско момиче“. Много е интересно и има дори и за цезарово сечение. Аз бих кръстила този блог направо „учебник от извора“. Има и градация, тъй като през няколко години тя пише статия на същата тема, но вече с много повече опит и на по-високо ниво. Препоръчвам тази поредица на всички фермери – ще научат много!
Такива материали са най-интересни за аудиторията – от фермери за фермери!
Стараем се да пускаме и статии, които касаят наредбите в зародиш, тъй като нашите фермери се сещат и надигат глава, когато вече всичко е свършило. Когато се пуска заданието за наредбата, за закона, за проекта, ние гледаме да ги информираме. За да реагират. За съжаление обаче реакциите не са много! Общо взето се реагира при свършен факт и само се оплакват. Всеки се оправя по единично!
– Какво интересно сте планирали за аудиторията?
Таня:- Имаме страхотна рубрика – „Уикенд – Говедовъдни новини – 120 секунди“!
В нея за 120 секунди обобщаваме всичко най-интересно по света и у нас. Подбираме винаги най-важните и любопитни събития и факти за отразяване.
В www.ovce-kozi.com препоръчвам рубриката „Рога и Копита“.
Мишо: – Направили сме седмична класация с ТОП ШЕСТ на най-четените статии за изминалата седмица, които остават на заглавната страница.
Планирали сме да направим отделни подредени секции, които да касаят законодателството, за да може всеки, който има нужда да се информира.
Таня: – Ще публикуваме нормативните документи, а няма да ги преразказваме като другите сайтове. Важно е да се публикуват дословно документите, а не да се правят свободни интерпретации!
Информацията в нашите страници е напълно достоверна и неслучайно имаме преглеждания и от толкова много други държави!
– Вие откъде черпите все още ентусиазъм да полагате този огромен труд за независима медия?
Таня: – Знаете ли колко е хубаво, че хората навсякъде ни познават с това, което правим. С времето страниците добиха популярност и фермерите ги разпознават като любимо пространство, за да се информират.
Някои колеги, обаче, много некоректно преразказват наши статии и понякога злепоставят по този начин „героите“ на нашите истории. Обръщам се към с тях с призив да публикуват статиите ни коректно и дословно, както постъпваме ние с интересни материали на други страници!
– Откога се познавате с г-н Атанасов?
Мишо: – От миналия век! (през смях) През 1994 г. аз подписвах разрешенията за износ на агнета от България. Един ден в кабинета ми влезе Наско Атанасов – Вашият председател и ме попита къде да си внесе таксата, която се дължеше при износ на животни. Отидохме заедно до касата и след като плати ми каза, че е учуден, че не съм му взел всички пари! Много отдавна се познаваме!
Той винаги е бил перфекционист. В неговата ферма бяха първите матраци за крави и отделни клетки за телета с допълнителни прегради за вятър. Фермата блестеше от чистота!
– Опитват ли се да Ви цензурират през годините?
Таня: – Не, никога.
Мишо: – Много пъти съм си мислел, че някой ще ни заплашва или притисне, но не се е случвало до този момент. Винаги ще има недоволни разбира се, но това ни е работата.
– Благодарим Ви за топлото посрещане и интересните разкази! Ще се подготвим с още въпроси и ще се възползваме от Вашето гостоприемство!
Таня: – Екипът на НАРМС е винаги добре дошъл в нашия дом!
Мишо: – До нови срещи!