Днес сме в град Троян, за да Ви разкажем за стадото от Монбелиард и Симентал на Института по планинско животновъдство и земеделие /ИПЖЗ/. Институтът в град Троян е част от Селскостопанска академия и е един от двата, заедно със Земеделския институт в гр. Стара Загора, които развъждат породите Монбелиард и Симентал, и са членове на НАРМС.
Срещата ни е с Илия Шойлеков, който вече близо 40 години е неизменно свързан с дейността на ИПЖЗ Троян в областта на животновъдството. Чуйте неговия разказ за същността, целите и мисията на ИПЖЗ Троян, за това дали статутът на института като звено на ССА му гарантира някакви привилегии от страна на Държавата и дали през тези 40 години развитието на експерименталната база към него е било само напред и нагоре…
– Здравейте, моля да се представите с няколко думи.
– Здравейте, казвам се Илия Иванов Шойлеков. На 62 години съм. Работя в Института по планинско животновъдство и земеделие (ИПЖЗ) в гр. Троян от 1982 г. като ветеринарен фелдшер. Впоследствие станах заместник директор на експерименталната база. Сега съм „Организатор животновъдство“ и ветеринарен фелдшер. Имам средно образование от Ветеринарния техникум в гр. Ловеч.
– Този дългогодишен опит в ИПЖЗ Ви превръща в една жива енциклопедия за развитието на живовотновъдството в института. Какво се случи за тези близо 40 г. ?
– В същността си ИПЖЗ е научен институт за внедряване в планинския и предпланинския регион на определени породи, за научно-приложни изследвания с тях и популяризация на същите сред фермери.
През 1981 г. е направен внос на Херефорд и Абърдийн Ангус от Канада. Това бяха първите породи, с които започнахме активна работа в говедовъдния сектор, който включва развъждане на породи за месо и комбинирани – за месо и мляко. По отношение на овцевъдството също имаме няколко направления – млечно, вълна и месо. През 2006 г. бяха внесени от Франция 35 заплодени юници, порода Монбелиард. Основната цел на този внос беше проследяване на адаптацията на животните в нашите условия и потенциала им за развитие тук.
Животните се адаптираха сравнително добре и дадоха много добри резултати по отношение както на млечността, така и на възпроизводството. Отбелязахме и сериозно стопанско дълголетие, което при техните приплоди е още по-продължително.
Породата претърпя осезаемо положително развитие през годините, вследствие на стриктното спазване на развъдната програма на Асоциацията. Днес, във всяко отношение, разликата между началните и настоящите резултати е голяма в положителен аспект.
Един от членовете на НАРМС, който има ферма в региона, в село Борима – Осман Ибрямов, през 2009 – та закупи 7 женски телета и наскоро ни сподели, че не е имал толкова добри животни в стадото си.
През 2015 г. внесохме и 11 заплодени юници от порода Симентал от Австрия. За този период Сименталите също оставиха едно елитно потомство и показват отлична адапитивна способност и високи показатели по отношение на млечността.
– Каква технология на отглеждане сте избрали в института?
– В института са се разработвали технологии за отглеждане, съобразени със спецификите на планинския и предпланинския регион, в който се намираме. На принципа на свободно-боксовото отглеждане, екипът на ИПЖЗ е разработил технологии подходящи за малки и средни стопанства, които са типични за региона.
При нас сме изградили доилна зала в самия обор, а животните се хранят на хранителна пътека с миксер вагон, в който миксираме грубите, сочните и концентрирани фуражи.
Подрастващите се отглеждат на отделна площадка за малки телета, която е извън обора, за да бъдат незасегнати от т.н. оборни болести.
– В момента колко животни от двете породи имате в стопанството?
– Отглеждаме общо, заедно с юниците, около 50 животни от двете породи. Мъжките телета се продават и за тях има голямо търсене.
– Опитът Ви дава възможност да направите оценка на положителните и негативните практики в отглеждането. Какво бихте посъветвали по-неопитните сред аудиторията?
– Най-осезаема промяна в резултатите даде преминаването от вързано към свободно-боксово отглеждане. Хранителната пътека също е едно много добро решение. Силажът трябва да е с добро качество – там компромиси не трябва да се правят.
Съветвам всички да обърнат сериозно внимание на хигиената и особено, когато животните влизат в доилната зала. Добрата хигиена е „първа помощ“ и профилактика срещу много здравословни проблеми, които могат да засегнат цялото стадо.
Много е важно правилното хранене при подрастващите. От няколко години не използваме млекозаместител, храним телетата двукратно само с пълноценно мляко от майката, а впоследствие използваме стартерна смеска. В бозайният период ги отглеждаме индивидуално в клетки, коити са като къщички.
– Какво мислите Вие за ранното осеменяване още в 12- ия месец? Някои наши членове го практикуват.
– Не, в никакъв случай. Ние ги осеменяваме след 18–ия месец, когато са натрупали необходимата маса и са се развили функционално. В цялата ми практиката подобни случаи винаги са водели до сериозни проблеми с възпроизводството, отелването, плода и млечността впоследствие. Тези няколко месеца, които евентуално ще се спестят, водят до сериозни разходи за решаване на здравословни проблеми и дори до загуба на животни. Не го препоръчвам – животните си имат своето технологично време за всичко и природата им трябва да се уважава.
– ИПЖЗ е със статут на държавна институция. Според Вас държавата успя ли да се развие през последните 30 години по отношение на говедовъдството? Премина ли своя преход?
– Все още сме далеч от това, което беше постигнато преди това и след това безогледно унищожено. Преди години, например, при нас имаше 7000 овце, а в момента са 450. Имахме 100 месодайни крави, а сега имаме едва 30.
– Виждате ли някакво подобрение през последните години? Държавата милее ли повече за своите животновъди?
– Засега все още не виждам светлина в тунела и има много какво да се желае.
– Какви са поставените пред екипа на ИПЖЗ дългосрочни цели?
– Основно са във връзка с мандрата, която има към института. В нея се произвежда собствена марка млечни продукти – „ИПЖЗ Троян“. Продукцията ни е търсена и предпочитана, заради добрите условия на производство и високото качеството.
– Българският животновъд порасна ли през годините?
– Смея да твърдя, че нещата са още по-зле. Животновъдите се развиха, но условията, в които им се налага да съществуват не. Цените на фуражите и консумативите постоянно поскъпват, а изкупните цени на млякото и месото са същите вече от десетилетия.
– За финал какво ще пожелаете на нашите членове? Някои от тях познавате лично.
– Да са живи и здрави и дано да имат съвестни гледачи, които да им помагат! За нас проблемът с работната ръка е сред най-тежките.
– Дано успеете да се справите с този проблем, който е повсеместен! Благодаря за отделеното време и пожелавам успех в бъдещите начинания!
– За мен беше много приятно! Успех и на НАРМС!