ВОДЕЩА НОВИНАНОВИНИСПЕЦИАЛИСТИТЕ СЪВЕТВАТ

Днес публикуваме продължението на разговора ни с един от доказаните научни специалисти в областта на акушерството и репродукцията на преживните животни – професор д-р Наско Йовчев Василев.

Той е роден на 08 юли 1960 година в гр. Симеоновград. Като през научната си кариера е преминал през степените асистент в катедра „Акушерство, репродукция и репродуктивни нарушения” (1990), старши асистент (1993), главен асистент (1996), доцент (2005), а от 2013-та година вече и професор в Катедра „Акушерство, репродукция и репродуктивни нарушения“ на Тракийски университет в гр. Стара Загора.

В първия ни разговор проф.Василев ни разказа за историята и развитието на катедрата, която оглавява. Той, заедно с колегите си, са поставили за свой приоритет максималната полезност за фермерите като са изготвили различни програми и форми на обучение, съобразени с тяхната голяма ангажираност. По този начин те правят науката верен приятел на българския фермер.

– Здравейте отново, проф. Василев? Достъпна ли е за фермера информация, на разбираем за него език, за постиженията на  науката с цел прилагането им в практиката?

– Здравейте, за съжаление на този етап не. Ние специалистите, разбира се, не можем да избегнем използването на специализирана терминология в много от случаите, но пък дори и колегите в бранша не са задължени да я познават на най-високо ниво. Единственият начин да можем да си сътрудничим пълноценно е редовното присъствие и практика на научните специалисти във фермите и обратно – повишаването на квалификацията на животновъдите чрез курсовете, които провеждаме ние в ТУ и колегите в другите университети.

Добре е всички заедно да работим както за повече и по-добри приплоди, за повишаване на качеството и количеството на продукцията, така и за нейната реализация. В това отношение смятам, че липсва пълна информираност на обществото, например, какви здравословни млечни продукти има на пазара. Продуктите от млякото на Монбелиард и Симентал определено биха могли и трябва да бъдат предпочитани и търсени, но за целта е необходимо крайният потребител да бъде информиран за безспорните им качества.

Мисля, че това постепенно се променя в правилната посока. Преди години фермерите едва ли не се преследваха при директни продажби на млякото. Напоследък все повече стопанства намират начин сами да реализират своята продукция, което дава възможност тя да бъде позната, търсена и предпочитана, заради по-добрите си качества.

Сдруженията също биха били добър вариант, но в България трудно се случват. Трудно се обединяваме около обща цел във всяко отношение и това много пречи според мен.  Всички посещаваме различни страни в Европа, Щатите и тамошните кооперативи. Радваме им се и впечатлени разказваме за тях като се върнем, но не следваме примера им, въпреки че сме наясно, че това е единствения път към трайни резултати.

На Запад фермерите, освен знания и опит, си споделят техника, заедно произвеждат хранителни продукти и защитават правата си. Тук никой на никого не може да разчита и се спасяваме поединично. Въпросът, обаче, не е да се спасяваме, а да се развиваме заедно в правилната посока. Мисля, че има известен напредък през последните години, но все пак има много какво да се желае.

Наскоро имах възможност да се разходя из Стара Загора. Спомням си, че за първи път преди 7-8 години поставиха млекомат от Земеделския институт в града. По време на тази разходка изброих поне 9-10 фирмени магазина на малки ферми, което е много положителен знак и дава шанс на потребителите да закупят нещо истинско и качествено и да стимулират производителите да търсят директен път към тях. Малките бутикови магазини на фермите в региона са много положителен сигнал, че нещата все пак се движат към западните модели.

Тук може да поговорим и по темата за био производството. То също набира сила и популярност през последните години и само в Стара Загора има поне 2 магазина с такава окачествена и доказана продукция. Хората все повече търсят здравословна храна и се информират с какво се хранят и тук идва мястото на био производителите да намерят начин да направят продуктите си достъпни в собствени търговски обекти или в търговската мрежа като цяло. Имаше преди години някои проблеми с окачествяването и документацията, но мисля, че и те се разрешиха с времето.

С месните продукти нещата са по-тромави, поради спецификата на технологията, но и там вече се правят стъпки по разграничаване на истинските здравословни продукти от тези със съмнително съдържание.

Надявам се да е отминал онзи период, в който хората с право се съмняваха в наличието въобще на истинско мляко и месо в продуктите.

Много порочни бяха практиките за заобикаляне на БДС и палмовите мазнини и наистина се надявам, че те са останали безвъзвратно в миналото. Българинът обича млечни продукти и затова не е необходима специална кампания или реклама, той разбира от качеството им и не може да бъде заблуден какво консумира.

Тракийският университет подкрепя всеки, който търси високото качество на продукцията и оказва съдействие във всяка насока.

Всеки един, който отглежда животни трябва да знае, че в Стара Загора има създаден екип от специалисти, които съдействат на животновъдите. Не искам да подценявам другото учебно заведение – Лесотехническия университет в София, който също обучава специалисти, но там фокусът е предимно върху домашните любимци, които са в основата на дейността им в големите градове. Не, че с времето ветеринарните кадри не успяват да наваксат и при желание да се реализират в животновъдството, но често се обръщат към нас, за да повишат квалификацията си.

Това не е конкуренция между учебните заведения, а по-скоро добра колаборация. Всеки университет има своите приоритетни дейности и специалности.

– Какво да направи един млад фермер или такъв, който иска да усъвършенства вече натрупаните знания и умения? Към кого да се обърне, за да се запознае с възможностите? Например в много региони липсват качествени осеменители и това пречи на стопанствата да практикуват изкуствено осеменяване.

– Това е много лесно решим проблем. Всеки един фермер може да излъчи един член от семейството си и той да дойде на курс при нас за следдипломна квалификация. Изисква се да представи диплома за средно или висше образование и в зависимост от нивото му на познания и нужди да се определи продължителността и характера на обучението. Курсовете за бакалаври в областта на селското стопанство са в рамките на 16 часа, а за тези, които са със средно образование са 30 учебни часа. Провеждаме ги в учебно опитно стопанство и тук в ТУ, където разполагаме с център по репродукция. Съвсем реално е за период от седмица на интензивно обучение да се усвоят нужните теоретични, но най-вече практични знания и умения. Ние сме поставили практиката като приоритет, за да сме максимално полезни на тези, които веднага ще се върнат и ще работят във фермите. След приключване на курсовете оставяме  „отворена врата“ при необходимост всеки да се върне с конкретен проблем или нужда от консултация, тъй като именно в практиката възникват доста въпроси.

Имаме две форми на обучение – групова и индивидуална, като втората е изцяло съобразена с възможностите и свободното време на курсистите.

– Това е по отношение на изкуственото осеменяване. Какво друго се предлага като квалификация в катедрата?

– Други, много полезни, курсове са тези по диагностика на бременност и ехографско изследване и управление на репродуктивното здраве. При управлението на репродуктивното здраве обучението е по-комплексно и продължително, тъй като е необходимо добро познаване на всички процеси в едно стопанство – технологията и спецификите на отглеждане. Съобразяваме обучението с характеристиките на конкретната ферма, за да бъдем максимално полезни.

Много важен в това отношение е индивидуалният подход, тъй като е невъзможно поставянето на фермите под общ знаменател. Например няма как стопанство с до 100 животни без специализиран софтуер да бъде управлявано като това с 300 или повече крави и високо ниво на техническо оборудване и необходимия за детайлно познаване на състоянието на животни софтуер.

Съобразяваме всички необходими фактори още при предварителните разговори с желаещите, за да можем да им предложим максимално полезно конкретно за нуждите им и съобразено с техния график обучение.

Имаме и по-общи и разпространени курсове за квалификация като например „Болести по продуктивните животни“. В тях са включени всички необходими теоретични познания и практики за пълно усвояване на темата. В тази специалност има възможност за комуникация с преподаватели от всички катедри и при завършване курсистите са готови да приложат знанията във фермата или фермите, в които работят.

– Много Ви благодарим, професор Василев, за ценната информация и се надяваме след този разговор повече фермери да потърсят помощта на катедрата, която оглавявате, за да повишат знанията си и да постигнат едно по-високо ниво на отглеждане и продукция в стопанствата си!

– Разбира се! Вратите на кабинета ми и тези на колегите от катедрата са отворени за всеки, който иска да се научи или има нужда от помощ!

Координати на професор д-р Наско Василев, както и повече информация за провежданите обучения можете да намерите на електронната страница на Тракийски университет ТУК.