Днес се отправяме към гр. Алфатар, обл. Силистра, за да Ви срещнем със семейство Митеви, които отскоро са се впуснали в „приключението“ да развиваш млечно говедовъдство у нас и вече осеменяват първите закупени женски теленца, порода Монбелиард.
За НАРМС винаги е радост, когато още едно стопанство се присъединява към общността ни.
Сем. Митеви вече са се сблъскали с тежката бюрокрация, липсата на работната ръка и многото, съпътстващи трудности в бранша. Това, обаче, не ги е отказва от поставените цели и днес с увереност са се устремили към постигането им. Ако трябва опишем накратко впечатленията си от нашия разговор с тях – те са задружни, позитивни и целеустремени!
Уверете се и Вие:
– Здравейте, моля разкажете ни малко повече за себе си.
Ивелина: – Здравейте, ние сме семейство Митеви. Аз съм Ивелина Митева и съм на 31 години. Съпругът ми е Деян Митев и е 36 години. Когато се оженихме през 2012 г. той вече отдавна се занимаваше със земеделие, а аз бях студентка. Имаме вече 2 деца – момчета. Живеем и развиваме земеделие и животновъдство в гр. Алфатар, област Силистра.
Деян: – Здравейте и от мен. Аз се занимавам със земеделие от завършване на пълнолетието си, когато започнах активно да помагам на баща си, който дълги години се занимава с това – още от далечната 1992 г. Културите, които отглеждахме тогава бяха пшеница, слънчоглед, царевица и тикви за семки.
Деян: – Решихме да затворим постепенно цикъла и изготвихме един дългосрочен бизнес план. От една страна, за да използваме торта от животните за нуждите на земеделието – за торене и облагородяване, а от друга, за да храним животните с добива от земеделие и да произвеждаме собствени качествени млечни и месни продукти.
Крайната ни цел е след време да направим собствена мандра за преработка на суровото мляко. Желанието ни е продуктите ни да имат напълно ясен и чист произход.
Първите животни, които закупихме през 2020-та година бяха малки теленца от порода Монбелиард на възраст между 14 и 20 дни. Към тази порода се насочихме, тъй като тя е известна с качеството на млечната продукция, а както споменах нашата крайна цел е именно производството на висококачествени млечни продукти.
Във Франция, именно от млякото на тази порода се произвеждат едни от най-разпознаваемите и известни видове френски сирена.
Разговарял съм с много колеги с опит преди да взема такова решение и определено считам, че Симентал и Монбелиард са естественият избор за всеки, който иска в перспектива сам да преработва млечната продукция.
– Тъй като в България, за съжаление, все още количеството е база за формиране на изкупната цена на млякото без оглед на качествените показатели, не беше ли по-логичен избор да се спрете на друга порода, напр. холщайн?
Деян: – В живота и дейността си до този момент никога не съм залагал на количеството за сметка на качеството и това мое решение в дългосрочен план винаги се е оказвало печелившо. Това ще отстоявам твърдо и по отношение на кравефермата, а и Монбелиард почти не отстъпва по количество.
Евтиното винаги се оказва по-скъпо в перспектива. Давам Ви пример от собствения си опит – в земеделието винаги сме залагали на качествени семена, торове и препарати. През немалкия си опит като земеделец съм си правил своите калкулации с използването различни видове хербициди и фунгициди, и в крайна сметка високото качество на суровините води до по-голяма печалба и то дългосрочно.
– Въпреки сериозния си опит в земеделието Вие се впускате в една много специфична и различна в същността си дейност. Отглеждането на крави се учи цял живот, Вие към кого се обърнахте за съвет и изобщо как наваксвате със знанията?
Деян: – Главно разчитаме на съветите и препоръките на ветеринарни лекари. Конкретно тези, на които се доверяваме имат доста опит с Монбелиард.
– Каква технология на отглеждане Ви посъветваха да изберете при изграждането на фермата? Ползвате ли консултанти?
Деян: – За момента разчитаме на препоръки и съвети, анализираме, имаме и собствени идеи. Целта ни е да изградим модерно и функционално стопанство, затова в момента все още сме в процес осмисляне на нещата. Изготвяме проект и ще кандидатстваме за финансиране.
– Изцяло нов обор ли смятате да изградите или ще реконструирате вече съществуващата сграда?
Деян: – Закупихме един стар обор на бившето ТКЗС в близост до основната ни база, в покрайнините на гр. Алфатар. Правим засега някои подобрения, като постоянно се съветваме с колеги с по-голям стаж в животновъдството. Г-н Атанасов, председателя на НАРМС, също беше тук и обсъждахме какво и как да направим. Съветите и мнението му взимаме под сериозно внимание.
– Споменахте председателя. Кога решихте да потърсите сътрудничество с Асоциацията?
Деян: – С него се запознахме след като вече бях закупил животните. Точно тогава бяхме в една сериозна дилема дали да задържим тези животни и изобщо дали да се занимаваме с животновъдство, тъй като за много кратък период се срещнахме с неуредиците и абсурдната бюрокрация в този бранш. Срещата ни с него ни помогна да погледнем нещата в друга перспектива и ни даде увереност и спокойствие да продължим. Може да се каже, че той е причината да сме сигурни в момента в поставените си високи цели.
През април тази година бях обявил животните за продан. Оказа се, че има огромен интерес от много хора. До този момент аз нямах реална представа с каква ценност разполагам и каква е тяхната реална стойност. В България е доста трудно да се намерят качествени подрастващи Монбелиарди. Ще Ви цитирам един от желаещите да купят животните. Той ми каза „Не е нормално да продаваш тези животни, след като всички търсят откъде да купят такива.“
Някои от хората се опитваха на обидно евтина цена да ги купят, което допълнително ме ядоса и мотивира.
Именно човекът, когото цитирах, ме свърза с Ваня Денчева, която е сътрудник в НАРМС. Тя от своя страна тя ми даде контактите с г-н Атанасов. Направихме една среща през месец май и след нея ентусиазмът и мотивацията ни се върнаха трайно.
Оттогава досега работим с Атанас в тясно сътрудничество и го приехме като доверен съветник. Той ни даде увереността да забравим за продажба на животните, а да мислим в перспектива и да не се отказваме от дългосрочния си план някой ден да произвеждаме нещо истинско и качествено.
– Какъв е планът по отношение на отглеждането на животните?
Деян: – Ще ги отглеждаме свободно-боксово. За обора, който реконструираме, сме предвидили капацитет от 72 животни. Ще ги осеменяваме само изкуствено. Има още доста какво да направим във фермата, но за това е необходимо време.
В момента сме в процес на осеменяване и заплождане на животните. В проекта, с който ще кандидатстваме за подпомагане е заложено изграждането на доилна зала. Предвидено е тя да се изгради до отелването на първите животни. Независимо дали сме одобрени или не, доилна зала ще има, дори да се наложи да я изградим със собствени средства.
– Като нови в говедовъдството коя от пробите досега се оказа грешка? Нека бъде като съвет за други като Вас.
Деян: – Може би единствената грешка засега, която отчитам, е първоначалното подценяване на правилното хранене. То всъщност се оказва в основата за постигане на високи резултати.
Моята грешка беше, тъй като аз си представях едни красиви, добре охранени животни в стопанството и си мислех, че това ще доведе и до добра продукция и хубави телета. Оказа се обаче, че наднорменото тегло и затлъстяването всъщност е много вредно както за млечността, така и за репродукцията. Радвам се, че навреме поправихме тази грешка и след консултации коригирахме дажбите.
– Вие имате късмета, че като сте купили малки женски телета за разплод, имате време в движение да се учите, за да задоволите нуждите на животните. Подготвени ли сте обаче за следващите важни периоди с техните специфики в отглеждането – бременността, отелването и последващите следродилни грижи и доенето?
Деян: – Подготвяме се за момента теоретично с нашия местен ветеринарен лекар, както и други специалисти, които са ни близки и се надявам, че ще бъдем подготвени за това, което предстои.
– Посетихте ли стопанства в чужбина или в България, за да се поучите от техния опит?
Деян: – За момента съм посещавал само ферми в България. Преди време често ходех във фермата във Веселец, където също отглеждат Монбелиард и тя ми е един много положителен пример.
– Доколкото разбирам Вашата съпруга активно помага в дейността. Коя част от работата сте поверили на нея?
Деян: – Всъщност на нея съм поверил изцяло грижата и отговорността за животните, които имаме и тя се справя отлично! Аз искам да се концентрирам върху зърно производството, а тя да е отговорна за фермата – да си разпределим двете дейности, като си помагаме разбира се.
– Това е голямо предизвикателство за човек без опит. Ние имаме много примери в Асоциацията на смели и успешни дами, които слагат и най-самоуверените фермери в „малкия си джоб“…
Ивелина: – Всъщност за мен е огромно удоволствие и вярвам, че ще се справя. Имаме работници, които помагат с тежката работа като почистване, хранене и т.н. Аз ще трябва да съчетавам работата във фермата с отглеждането на нашите две момчета. За момента се получават нещата, а аз се уча в движение.
Свикнах много бързо с животните. Когато бяхме в дилема дали да продължим с животните, както Деян спомена, аз му казах, че тези животни обичам като собствени деца и не мога, и не искам да се отказвам от тях. Много са ни красиви и мили – от съвсем малки си ги отглеждаме – хранихме ги с мляко и пораснаха пред очите ни. Много ги обичам!
– Вече няколко пъти споменавате, че в някакъв момент сте били разколебани в решението си да отглеждате животни. Какъв беше поводът за тази дилема?
Деян: – Бюрокрацията и сблъсъка с институциите основно. За да отглежда човек животни и конкретно млечни крави, трябва да инвестира немалко собствени средства, а след като го направи Държавата се опитва да го откаже по всевъзможни начини.
Срещнахме затруднения още при узаконяването на фермата. Едва ли не трябва всичко да изградиш до край и тогава имаш право да купиш и отглеждаш животни, което е абсурд.
Другият голям проблем, с който се сблъскахме почти веднага, беше намирането на работна ръка. Много трудно намерихме отговорни и надеждни хора. За момента сме се справили с проблема като единият от служителите ни е наш роднина и е от началото с нас. Останалите, които наехме да му помагат, също са хора с опит и желание за работа.
Смятам, че в момента имаме един добър колектив.
– Какво предстои?
Деян: – Вчера имах разговор за закупуване на още 20 женски телета от порода Монбелиард от една българска ферма, също член на НАРМС. По-нататък ще мислим и за внос от Франция евентуално.
Това, което предстои е доизграждането на обора, доилната зала и след време разбира се мандрата.
– Ентусиазмът Ви е заразителен. Звучите удовлетворени от взетото решение да не се отказвате. За кога сте планирали изграждането на мандрата?
Деян: – Всяко нещо с времето си – нещата трябва да се правят стъпка по стъпка. Нека завършим обора, доилната зала и видим първите резултати и тогава ще действаме по приоритет.
Искаме да достигнем постепенно до най – правилното отглеждане за нашата ферма, да постигнем оптимално хранене и т.н. След като някой ден внесем и животни от чужбина да можем да видим разликите между нашите и „чуждите“ животни.
Ние не „гоним“ мащабно фермерство, а предпочитаме в едни разумни граници да постигнем възможно най-високи резултати.
– Пожелаваме Ви да надскочите многократно мащабите, които сте планирали. Къде ще реализирате продукцията си преди да изградите мандра?
Деян: – Част по собствени млекомати първоначално. В нашия регион има две мандри и се надявам, че ще постигнем консенсус с тях.
– Как се виждате след 5 години?
Деян: – Надявам се, че поне 50% от планираното ще е факт – модерен обор с доилна зала, продуктивни и здрави животни. Разбира се, надявам се също да сме увеличили броя на кравите значително и на дневен ред вече да е мандрата.
– Ивелина, Вие как си представяте бъдещето? Имате ли някакви притеснения свързани с това ново предизвикателство?
Ивелина: – Аз съм човек, който не се страхува от новото и неизвестното. Предизвикателствата са добре дошли – не се отказвам лесно и гледам положително на нещата, независимо от трудностите.
– Децата Ви посещават ли фермата и свикнаха ли с животните?
Ивелина: – Да, много бързо. Големият ни син вече много ни помага.
– Смятате ли, че днешните деца трябва общуват повече с животни и по-малко с мобилни телефони, таблети и електронни игри?
Ивелина: – Това е чудесен въпрос и трябва по-често да се повдига. През тази пролет големият ни син беше забравил за електронните игри и мобилните устройства – беше плътно във фермата да ни помага. Това е страхотно и много здравословно за децата. Много се радвам, че му харесва. Интересно му е храненето и всички грижи за животните.
– Сътрудничите ли с колегите от региона?
Деян: – Да, много ни помагат колегите с опит. Дават ни съвети и преценяваме кое ще е подходящо за нас.
– Все още не сте комуникирали с колегите си в Асоциацията и на следващото събрание на НАРМС ще имате възможност да се запознаете и да обмените полезен опит и контакти. Ще се възползвате ли?
Деян: – Разбира се! Всеки полезен съвет е много ценен за нас и с нетърпение очакваме да имаме контакт с колегите и да се запознаем с постигнатото от тях.
– Разговорът ни с Вас ни зареди с ентусиазъм, позитивизъм и целеустременост. Пожелаваме Ви сами себе си да изненадате с добри резултати и разбира се – първо да се похвалите на нас! Много успехи и здраве!
Деян и Ивелина: – За нас беше много приятно. Благодарим за вниманието и хубавите пожелания!