Днес ще Ви срещнем с един колоритен сътрудник в нашия екип – Ваня Денчева. Много от Вас я познават от съвместната си работа с нея, други са я виждали на ежегодните събрания на Асоциацията, а за тези, които все още не я познават – тя е регионален сътрудник в НАРМС от почти две години за североизточна и част от северна България.
Независимо от причината за познанството си с Ваня едно е сигурно – тя никога не остава незабелязана. Отличава се с комуникативност, обща култура и собствена позиция по всеки въпрос. Подобно на всяка от нас, постъпила на работа в НАРМС без много опит и реална представа за дейността, на Ваня й се налага „в движение“ бързо да наваксва нови знания и умения.
За това лесен ли е преходът от бюрото и офисния dress-code към гумените ботуши и работното облекло ни разказва тя сега:
– Здравей, Ваня. Разкажи ни за себе си с няколко думи.
– Казвам се Ваня Денчева и съм от гр. Велико Търново. Икономист съм по образование със степен Магистър в специалност „Счетоводство и контрол“. В момента завършвам магистърската си степен по „Селекция и репродукция“ в Аграрен университет в гр. Пловдив. Семейна съм, с две деца.
– Какъв беше професионалния ти опит до постъпването си в Асоциацията?
– Занимавала съм се със счетоводство основно. Работих известно време в Асоциацията на овцевъдите, където бях „Специалист Логистика“, но там дейността ми нямаше нищо общо със сегашните ми задължения.
– Подобно на други колеги, ти си започнала „от нулата“ като сътрудник регион в развъдна асоциация. Какво те накара да кандидатстваш за тази позиция?
– Аз съм много тясно свързана със селото и начина на живот на хората, които се занимават с животновъдство и земеделие. В личен план винаги ми е било изключително приятно да контактувам с точно с такъв тип хора – работливи, естествени, които с двете си ръце се борят да произведат това, които ние после слагаме на масата си.
Общуването с тях е различно. Те са истински, открити, добри и от тях има много какво да се научи в житейски план. Виждам много повече смисъл в техния начин на живот в сравнение с нашето забързано светско ежедневие. Наблюдавайки ги човек може да извлече ценни поуки за собственото си житие, което много ми помага да съм здраво стъпила на земята.
Това беше и причината да се насоча към тази позиция и общуването с членовете на Асоциацията е истинско удоволствие за мен, за което им благодаря!
Въпреки икономическото ми образование и опита ми като счетоводител, винаги вътрешно съм имала борба със затвореното в офис ежедневие и мога да кажа, че този тип работа никога не ме е удовлетворявала напълно. Смятам се за динамичен и комуникативен човек и за мен беше по-тежко, и изморително да стоя с часове пред компютъра в офиса, отколкото това, което правя в момента. Сега пътувам до различни красиви региони на България, общувам пълноценно с хора с богат житейски опит и се наслаждавам на допира си с животните.
Чувствам се пълноценна!
– Като човек без опит остана ли изненадана от реалностите в работата на сътрудник за регион в НАРМС или те съвпаднаха напълно с предварителните ти очаквания?
– Определено имаше неща, за които не бях подготвена и ми беше доста трудно в началото. Имаше известен период от време, в който не се чувствах сигурна и на мястото си, но постепенно когато опознах региона си, колегите и фермерите, за чиито обекти отговарям, нещата започнаха да придобиват смисъл, добих самочувствие и спокойствие.
Но, още в началото ми направи изключително добро впечатление безупречната вътрешна организация в НАРМС. Тази стриктност, пунктуалност и отдаденост първо в лицето на г-н Атанасов и после сред колегите, изисква силна мотивация и води до постигане на видим резултат.
Асоциацията има много ясна визия за постигане на целите си и желаното развитие. Комуникацията с всеки един член е постоянна, ефективна и изцяло насочена към разрешаване на всеки конкретен проблем.
Всичко това ми помогна да се уча много бързо „в движение“, да изисквам все повече от себе си и да осъзная реалния смисъл, и сериозността в нашата работа. Не мога да кажа, че в момента съм научила всичко, но определено последните 2 години ми помогнаха да се почувствам в „свои води“.
Развъдната дейност е много сложен и важен за развитието на животновъдството процес и всеки сътрудник е отговорен за адекватното съдействие, което оказва на поверените му стопанства.
В НАРМС има осезаемото усещане за обща цел и общност – нещо, което не може да се види на много места в България.
– И как най-общо можеш да оцениш ситуацията у нас?
– Често в България се наблюдава една характерна за народопсихологията черта, а именно да не осъзнаваме смисъла и целта на това, с което се занимаваме. Българите обичайно търсим начин да прескочим правилата, да си спестим труда и да минем по лесния път.
Обикновено не виждаме смисъл да се потрудим за нещо, което няма да ни донесе пари тук и сега, и да мислим в перспектива не е силната ни черта.
Ние освен това не умеем да гоним обща цел. Българинът е изявен индивидуалист и не умее да работи в общност. Това ни вреди изключително много и е причина за голяма част от сериозните проблеми не само в животновъдството.
Именно в това се крие смисълът на развъдната дейност – да наложи правила на работа, които с времето успяват да убедят в ползата си и най-големите „неверници“, когато продукцията и резултатите в стадата им започнат да се подобряват.
НАРМС обединява хора, които нямат време да надигнат глава от работа и им дава усещането за ред, подкрепа и че не са сами с проблемите си.
В моя регион има много фермери, които наистина искат да се развиват, да имат модерни и ефективни стопанства като тези на Запад. Те вече са наясно, че високи резултати се постигат с комплексни усилия и дисциплина. Много по-лесно се работи, когато има ясни правила и за тяхното спазване се следи стриктно без изключения.
Има една българска поговорка, която аз изобщо не харесвам и тя гласи „ За лудо работи, за лудо не стой!“. Аз не съм съгласна – трябва да се работи с ум, да се мисли в перспектива и да не се хвърлят безсмислени усилия и средства без ясна стратегия, и визия.
Когато има някой, който те подкрепя и насочва разбира се е по-лесно. Това прави Асоциацията – тя е винаги там, когато и където има нужда. Относно селекцията, репродукцията, отглеждането, връзката с различни специалисти при нужда и комуникацията с държавните институции – всичко това дава усещането на фермерите за спокойствие, че има на кого да разчитат, кого да попитат и че ще се справят в трудна ситуация.
Постепенно всички осъзнават, че не може да се работи само за физическото оцеляване на животните, а търсят резултати в селекцията и все повече се стараят да спазват правилата.
– Всички, които работим в НАРМС, познаваме сравнително добре председателя, неговата нетърпимост към немарливостта, безотговорното отношение и работа „през пръсти“. Ти успя ли с времето да свикнеш с това?
– По принцип в опита си досега – в личен и професионален план, съм научила по нещо от всеки, с когото съм имала някакъв допир. Със сигурност мога да кажа, че той респектира с ясната цел, която открито заявава и неотстъпчиво следва.
Много е лошо, когато един ръководител не дава ясна цел на служителите си и те се движат без посока. В НАРМС нямаме такъв проблем – тук целите и задачите са поставени много ясно, осъществява се постоянен и стриктен контрол върху изпълнението им и има последствия при допуснати пропуски и неточности. Това държи едно много високо ниво на качеството на свършената работа, което е от полза съответно и нас като личности.
– В момента за колко стопанства отговаряш и къде са разположени?
– В момента отговарям за около 20 ферми в ценрална северна и североизточна България
– Удовлетворява ли те да виждаш как се случва промяната в мисленето по отношение на развъдната дейност? Все още има ли фермери, които смятат, че това е просто едно досадно и излишно писане в „някакви жълти тефтери“.
– Да, ежедневно я виждам тази промяна и съм удовлетворена. Животновъдите по мое мнение са едни силно недооценени хора. Огромният труд, който полагат често остава невидим за обществото, а те са като един изчезващ вид. За тях действително понякога е трудно да свикнат с нашите изисквания и правила, но това се дължи на огромната им натовареност.
За мен е огромна радост, когато виждам, че млади хора с енергия, хъс и разбиране искат да се занимават с животновъдство. Това ми дава надежда за бъдещето.
Много ме ядосва безхаберието на държавата за тези млади хора, които искат да работят и развиват животновъдство в българското село. Всяка една ферма, независимо от размерите си, носи положителен икономически и социален ефект за обществото и трябва да бъде уважавана, и всячески стимулирана да се развива. Това за съжаление по мое мнение не се случва.
Всяка ферма е данъкоплатец, осигурява работни места, закупува фуражи и консумативи, създава на първо място продукт от огромна важност за здравословното хранене. Контролът и изискванията към стопанствата ежеминутно се увеличават, но не може да се каже същото за подкрепата от страна на държавата, за съжаление.
Без животновъдството някои от най-засегнатите от демографската криза населени места щяха вече да са напълно безлюдни. Всеки човек, който е избрал да остане в България и да бъде животновъд трябва да бъде уважаван и подкрепен, а не разочарован и превърнат впоследствие в емигрант. Обезлюдяването, опустяването и обезверяването са вече много натрапчиви в определени региони и спасението е единствено в земеделието и животновъдството.
Абстрахирайки се от политическата страна на въпроса, в годините на „социализма“ България е била водеща страна по отношение на животновъдството и земеделието. За мен е много странно, че днес през 2021 година сме още толкова далеч от постигане на това, което за съжаление беше разрушено по някакви необясними причини.
В България е имало огромен научен потенциал впрегнат за нуждите на животновъдството – от това сега няма и помен вместо да бъде надградено.
За мен това е престъпление и вече 30 години сме потърпевши от тази огромна грешка. Добре, че членуваме в съюз – този път Еропейския, за да се насочва финансов ресурс, който често се оказва единствен шанс за оцеляване на голяма част от фермите. Това за мен е доста погрешно, защото не винаги това става справедливо и от него се възползват основно едрите производители.
А всяка дейност трябва да може адекватно да се самоиздържа и затова държавата трябва да създаде условия и ясни правила. В момента това не така, въпреки огромния труд и усилия от страна на голямата част от животновъдите. Те не би трябвало да се чувстват сякаш просят подаяния, а да бъдат възнаградени за продукта и труда си.
Бюрокрацията също е смазваща и ако някой иска да преработва сам продукцията си, да бъде стриктен и да създава нещо истинско трябва да премине през „огън и жупел“.
Говори се само за едни субсидии, а фокусът трябва да е върху развитието. Крайно време да се даде реален шанс на тези, които полагат усилия и искат да правят нещата, както трябва!
– За какво би благодарила и какво би пожелала на фермерите, с които работиш?
– Благодаря им много за нещо много ценно и рядко за света, в които живеем – за тяхната топлина, искреност и споделения опит. За мен е удоволствие и както казах те са изчезващ вид!
Пожелавам им да са здрави, да имат куража и силите да се развиват, да се борят и остарявайки да имат възможност да видят как внуците им с желание поемат това, което те са създали в една по-добра, развита и смислена България!
– Мислиш ли да работиш в НАРМС до пенсия?
– Отдавна се отказах от дългосрочните планове и единственото, на което се надявам е здраве и сплотеност за мен и близките ми, както и за всички останали.
– Бъди здрава и успех в работата!
– Ти също!