Днес ще Ви срещнем с Михаил Александров. Той е собственик на ферма с близо 200 чистопородни Симентала, които отглежда в с. Рупци, област Видин.
Допреди три десетилетия град Видин и районът на крайния северозапад беше с традиции в отглеждането на Симентал и тук популацията на породата беше най-голяма. След промените и ликвидирането на кооперативните ферми, обаче, броят на кравите Симентал драстично намаля, за да достигне почти до дъното. Затова си има много причини, но сред основните са монополното изкупуване на млякото на най-ниските за страната цени, литър за литър, без оглед на качествените показатели на продукта.
През последните няколко години се забелязва отново известно нарастване на интереса към породата и увеличаване на броя на Симентал, въпреки че пазарната конюнктура в района все още е далеч от средната за страната.
Защо е решил да развъжда именно Симентал, как е организирал производството и какви са плановете му занапред, днес ни разказва Михаил.
– Здравейте, г-н Александров, разкажете ни за себе си с няколко думи.
– Здравейте и благодаря за поканата за интервю. Казвам се Михаил Александров и съм на 48 години. От Видин съм.
– Вие не сте потомствен говедовъд. Как и кога решихте да развивате собствено стопанство?
– Наистина не съм. Преди около 20 години за пръв път направих опит в говедовъдството и близо 5 години имах ферма с кръстоски на порода Симентал. Тя се отглежда в региона още преди идването на демокрацията и беше естествен избор по онова време. Наложи се да прекратя дейност, тъй като развивах паралелно транспортен бизнес и съчетаването на двете дейности се оказа невъзможно.
Въпреки това, този опит ми даде една добра основа и подготовка днес да се върна отново в говедовъдството и да развивам фермата с един по-подготвен поглед върху нещата.
– Разкажете ни за фермата. От колко време съществува, колко и какви животни имате и каква технология на отглеждане сте избрали?
– Настоящата ферма се намира в с. Рупци, Видинско. Отглеждаме близо 200 животни от порода Симентал, като голяма част от тях закупих от друга ферма член на НАРМС, тази в с. Сталийска махала, Ломско. Технологията, която избрахме е свободно-боксово отглеждане. Разполагаме с доилна зала 2х10, тип „рибена кост“. В момента дойните животни са 150. Осеменяването извършваме само изкуствено със семенен материал от Асоциацията. Използваме схеми за синхронизация. В противен случай ще ни е много трудно и ще трябва допълнителна работна ръка.
– Какво е имало на мястото на фермата?
– Стари обори, които претърпяха пълна реконструкция.
– Срещнахте ли затруднения при започване на дейността си?
– Единствено при категоризацията на фермата по отношение на млечните проби. Млякото, което произвеждаме е с много високо качество, но резултатите от пробите все не отговаряха на изискванията…
– … и в крайна сметка какво? Наложило се е по „втория начин“ да получите нужните разрешителни ли?
– Не, а и аз не бих се съгласил. В нашето стопанство всичко е изрядно и законно. Независимо от трудностите и забавянето аз държах това да стане както си трябва.
– Сблъскахте ли се вече с други абсурди и спънки от страна на институциите?
– Засега не. За моя радост институциите не са ни създавали никакви проблеми и до този момент сме получавали пълно съдействие.
– Какво се променило у нас от времето, в което сте развивали първата си ферма? Сега по-лесно ли е да си говедовъд, отколкото преди 20 години?
– Нищо не се е променило! Сякаш времето е спряло! Цената на млякото при нас продължава да е недопустимо ниска, а промяна в отношението на държавата няма. Единственото положително развитие, което виждам и то осезаемо е в работата на Асоциацията.
Преди 20 години членувахме в асоциации, които основно симулираха дейност и за селекция изобщо не можеше да се говори. Работата в НАРМС днес се върши прецизно и отговорно и получаваме съдействие от всякакъв характер – административна помощ, качествен семенен материал и достъп до информация. Много съм доволен от това сътрудничество!
– Как успяхте да натрупате опит, за който трябва доста време и да изградите такова хубаво стопанство?
– С много четене и посещения при български и чуждестранни колеги. Западно европейските ферми действително има много на какво да ни научат. Там за животните се грижат основно членове на семейството и рядко се разчита на работници отвън. Всичко е автоматизирано и цивилизовано. Това е моят стремеж. В нашето стопанство за животните се грижим общо 4 души и успяваме да се справим.
– Персоналът е един от най-сериозните проблеми на голяма част от фермите в България. Някои дори прекратяват дейност по тази причина.
– Не, тук нямаме този проблем, заедно сме от създаването на фермата. За да се задържат хората е необходимо редовно и адекватно заплащане и добро отношение.
– Дадохте за пример западните стопанства, но там реалността е съвсем различна. Смятате ли, че подпомагането в България се разпределя на справедлив принцип?
– Моето мнение по отношение на субсидиите се различава напълно от мнението на повечето колеги. За мен те не трябва изобщо да се получават, тъй като вместо помощ те се превръщат в самоцел и възможност от тях да се възползват хора, които всъщност изобщо нямат амбиции да се развиват в животновъдството. Правят го за сметка на тези, които наистина полагат усилия и се стремят към нещо смислено. Това силно демотивира и вместо полезно се оказва вредно.
Независимо от трудностите смятам, че трябва да оцеляват тези, които могат и субсидии не трябва да се получават, поне не по начина, по който това се случва в момента.
– Как се виждате след 5 години?
– Основната ми цел е да увеличим броя на дойните животни до 200, да провеждаме качествена селекция и да си направим собствена мандра, в която да преработваме продукцията си. Това е единственото решение при ниските цени на млякото в България.
– Мислили ли сте да си сътрудничите с колеги за изграждане на мандра по примера на западните кооперативи?
– На местно ниво с колегите много си помагаме, но като цяло в България подобен тип кооператив, за съжаление, е невъзможен. Българите не умеем да сме обединени и всеки се спасява както може. По-лесно се оказва да се справяш сам и да си спестиш бъдещи проблеми, които неминуемо ще дойдат.
Единственият начин подобно сдружение да действа ефективно, според мен е, ако това стане по инициатива и контрол на някоя организация като НАРМС например, която ще наложи ясни правила и приоритети.
– Върху това ще помислим… Вие изграждате модерно и перспективно стопанство. Има ли кой да наследи труда Ви? Децата Ви проявяват ли интерес към дейността?
– За моя огромна радост – да!
– В какво трябва много да внимават колегите, които тепърва започват дейност?
– Какви животни купуват и как осеменяват. Единствената трудност, която съм имал с порода Симентал е била по отношение на заплождането. Синхронизацията се оказа едно добро решение, но както знаете това е и по-голям разход.
– Какво ще пожелаете на колегите си в Асоциацията?
– Здраве, труд, упоритост и търпение – резултатите няма как да не дойдат!
– Благодаря и се надявам, че първите гости, които ще поканите в новата мандра ще бъдем ние, за да разкажем и на колегите!
– Разбира се! Благодаря за отделеното време и до нови срещи!