Днес с огромно удоволствие ще ви подарим един урок по упоритост, далновидност и здрави семейни ценности. Преподаде ни го преди около месец един от най-новите членове на НАРМС – г-н Здравко Узунов, който е собственик на овцевъдно стопанство и мини- мандра в с. Езерово, общ. Първомай.
Г-н Узунов е животновъд с утвърдено име и завиден опит зад гърба си, а от няколко месеца вече и собственик на животни от порода Симентал. В тази връзка ние посетихме фермата му, за да ни разкаже повече за себе си, за пътя, който е извървял, и за плановете му в говедовъдството.
Получихме обаче много повече, защото, докато говорехме с него, всъщност той ни припомни защо пътят трябва да се върви с достойнство, знания и най-вече рамо до рамо с тези, които наричаме свое семейство!
Той присъства като пълноправен член на НАРМС на последното редовно отчетно събрание, където ни остави без думи, когато за всички нас изпя безупречно едни от най-докосващите български народни песни. Мислехме си, че няма с какво още да ни впечатли, но…
Поучителни са решенията, които Здравко е взимал през годините, и се надяваме да върнат и у вас вярата в смислените успехи, които не се измерват в харесвания в социалните мрежи, а в преодолени трудности, постигнати цели и ценни моменти с най- близките хора!
– Здравейте, моля представете се с няколко думи за нашата аудитория.
– Здравейте, казвам се Здравко Узунов на 53 години от гр. Хасково., но всеки ден пътувам до стопанството си в с. Езерово, общ. Първомай.
– В момента сте един доказано успешен животновъд, но нека разкажем малко предистория за нелекия път към успеха в България. Какво се случи през годините, за да достигнете дотук и днес да се занимавате с животновъдство?
– Завършил съм средно-специално образование в Техникум по обществено хранене. Тъй като автомобилите и камионите бяха много интересни за мен, след дипломирането си изкарах школа, за да получа категория С, след което трябваше да отида в казармата за 2 години.
Благодарение на категорията, която получих, си бях осигурил професия и докато създавах дом и семейство, работех като шофьор през следващите 10 години. Всяка стъпка в живота води до друга и работата ми ме насочи към желанието за собствен бизнес, който беше в сферата на търговията с горива, изграждането на бензиностанции и други, свързани с транспорта дейности.
Животновъдството беше изненадващо начинание и за самия мен. То беше в пълен контраст с натрупания от мен до момента опит, а решението взех съвсем спонтанно.
Обяснявам си го с детството си, когато прекарвах голяма част от времето си с един от нашите съседи, който отглеждаше овце. За мен това беше любимо време и освен, че с голям интерес слушах приказките, които той ми разказваше, развих и огромна любов към животните.
Това явно е оставило следа в мен завинаги. Когато започнах вече осезаемо да усещам тежестта и напрежението на бизнеса с горивата, с който се бях захванал, в един пролетен ден пътувах със своята съпруга и спонтанно й казах, че ако съм жив и здрав да се пенсионирам, някой ден ще се върна на село и ще си взема 20-30 овце. Бях сигурен, че това ще ми достави огромно удоволствие и не съзнавах, че само след 7-8 месеца това ще промени живота ми в съвсем друга посока и то за добро.
Поредното доказателство, че в живота няма нищо случайно за мен беше, че няколко момчета, които работеха в моя ресторант ми споделиха, че са взели обор и смятат там да отглеждат овце. Решихме да станем партньори и за един месец обиколки на България събрах 200 овце.
С тях, за съжаление, бизнес отношенията приключиха бързо, тъй като аз наистина подходих много сериозно към това, а при тях не беше точно така. Явно срещата ни е била само, за да ме насочи новия ми път.
Имаше ежедневни работни и юридически неуредици. В обора, който беше закупен, нямаше нито ток, нито вода например и, след като аз докарах животните, се оказа, че трябва сам да осигуря условия за живот, а и ежедневните грижи за овцете се оказаха само моя отговорност.
Така пътищата ни с моите нови партньори логично се разделиха, а животновъдството се озова завинаги в живота ми. Наложи се търся нов обор и пак съвсем случайно покрай друг мой служител разбрах за терена, на който в момента се намира фермата ми. Това беше едно момче, което учеше и паралелно работеше при мен и споделяше моята голяма любов към животните. Помагахме си взаимно много в работата и един ден случайно при разговор с него разбрах, че в село Езерово се продават 2 обора. Никога не бях стъпвал тук и когато за пръв път дойдохме с този мой служител и погледнах района бях сигурен, че това е моето място. Над оборите има над 10 дка обширни ливади и всичко необходимо, за да се развива такъв бизнес в спокойната атмосфера на селото и без да сме откъснати от цивилизацията. Има създадена инфраструктура и достъпът е лесен, което е важно за разноса и доставките. В същото време има пространство за разширения и реконструкции, а за мен това е важно, тъй като няма как да не се развиваме във времето.
Оборите бяха стари и имаше много работа през годините, за да ги превърнем в модерно стопанство, но от 2005 г. насам това е моят втори дом.
Наистина няма нищо случайно в живота и човек трябва да се възползва от всяка възможност, която интуицията му подсказва, че ще го направи по-щастлив. Аз съм много доволен, че последвах своята и поех по път, който ми носи огромно удовлетворение за това, което оставям след себе си за семейството си.
– Историята е наистина вдъхновяваща, но ще си позволя да Ви задам един въпрос, който ще се появи неминуемо в главата на скептичния български читател. Как един шофьор се е сдобил със средства за инвестиция в такива мащабни бизнеси? Трябва да има нещо „гнило“, няма как да е с труд! Иначе и ние щяхме да сме бизнесмени.
– След 10-годишния ми стаж като шофьор аз закупих и първия собствен камион със спестяванията си. Не е никак лесно да имаш семейство и постоянно да си на път, но, за да бъдат те добре, всяка жертва или риск си е заслужавал!
Бях млад и амбициозен и само за една година имах вече 7 собствени камиона, които работеха за мен. Моментът беше много подходящ, защото този бизнес в България по онова време беше в голям подем и, в комбинация с моята амбиция, нещата се получиха.
За няколко години успях наистина да се възползвам от добрите условия и създадох нещо мащабно, но, като всичко в България, и тази сфера беше временно благоприятна. Политиката се смени и транспортният бизнес стана истинско изпитание.
Човек не трябва да прави нищо на всяка цена и тогава аз предпочетох да заложа на спокойствието и да не рискувам постигнатото. Насочих се към животните, които винаги са ми носели положителна енергия, а и успешно развивам 2 ресторанта в гр. Хасково, което дава на семейството ми сигурност.
Животновъдството изисква години преди да се очаква възвръщаемост. Много пъти сме били „на ръба“ на решението да се откажем, тъй като работехме за оцеляване, а не за печалба – нещо, познато на всеки животновъд в България. Аз обаче не се отказвам и ето ме все още тук с поглед към бъдещето и желание фермата ми да се развива с всяка изминала година. Всичко това, разбира се, стана възможно благодарение на семейството ми, което е неизменна част от всяко мое решение и ми е дало безусловната си подкрепа.
Използвам възможността да им благодаря – заради тях всичко има смисъл! Трудностите винаги са ни сплотявали и, независимо, че в момента животновъдството е много трудно, аз вярвам, че ще дойде ден, когато нашият труд ще бъде оценен.
– Поздравяваме Ви за упоритостта и здравото семейство, което сте създали. Животновъдството обаче се учи цял живот, а Вие сте се впуснал в него без никакъв опит. Как наваксахте с теорията и практиката?
– Точно така – учи се цял живот ежедневно от собствения и чуждия опит от всякакви източници, които човек може да намери. Това направих и аз – от ден едно не съм спрял да чета литература и да посещавам стопанства, за да се уча от постигнатото от колегите. Учил съм се в движение и най-вече от грешките си, разбира се.
След като закупих първите овце не съм спрял да се интересувам. Изключително много литература съм прочел и съм контактувал с десетки колеги в България и чужбина, за да се поуча от опита им.
През 2006 г. ходих в Гърция, а след това и в Испания и Холандия, като във времето дори и за минута не съм спрял да надграждам знанията си и погледа си върху това какво правят останалите. Тогава в България се бяхме върнали много, много назад и, колкото и неприятно да звучи, се оказа, че съветите, които бях получил от така наречените опитни чобани в България, се оказаха безполезни спрямо това, което сам успях да науча и видя.
Разбира се, най-добрият учител във всеки бранш е практиката, а за да се приема човек за грамотен и опитен животновъд, трябва мине през един много продължителен и всъщност постоянен процес на самоусъвършенстване и развитие.
Ако някой си мисли, че знае и може всичко и че просто ще инвестира едни пари и веднага ще започне да печели и да прави нещата без грешки и загуби, ще остане много разочарован и скоро ще се откаже.
Животновъдството е за силни и адаптивни хора, които се мотивират от тежките моменти, които в тази сфера са ежедневие, докато човек не натрупа опит и рутина, които да му позволят да реагира адекватно във всяка ситуация.
Другото, за което човек трябва да е подготвен, е ежедневната отдаденост на тази дейност – за грижата за животните няма почивен ден!
– Смятате ли, че старите прийоми и традиции на потомствените животновъди в България са приложими, за да се развие едно модерно и работещо стопанство?
– Разбира се, че е хубаво да се поучим от опита на колегите, но истината е, че времената много се промениха и ние трябва да се развиваме. Животновъдството в България беше докарано целенасочено до разруха с идването на демокрацията и методите на отглеждане, които се ползваха бяха по-скоро с цел оцеляване, а не развитие и качествен живот на животните. Аз не се задоволявам с това да се нося по течението и винаги съм отворен към новото и работещото.
Да имаш стопанство не е като да отглеждаш една крава и две овце в задния си двор. Хората трябва да се научат да мислят като бизнесмени, а не като кравари и чобани. Трябва да се предвиждат нещата и да се мисли в перспектива.
Тези, които просто оцеляват постоянно са пред отказване и се движат „по ръба“. Разчитат на едни субсидии, за да прескочат поредния трап, а тези субсидии би трябвало да са за целеви инвестиции , а не за ежедневни разходи. Да не говорим, че никой не е сигурен докога и какво ще е това подпомагане.
За съжаление, голяма част от колегите ще спрат да се занимават с животновъдство, ако няма субсидии. Аз познавам такива хора, които сами си казват и то с гордост „Ние сме субсидаджии!“, с извинение за жаргона.
Именно такива хора са причината за цялата порочност по отношение на подпомагането, защото те ощетяват и демотивират тези, които наистина искат да правят нещо смислено и се стараят да спазват правилата! Фактът, че тормозят и унищожават животните е ужасяващ.
– Смятате ли, че в България животновъдите имат икономическата култура, за да могат да избягат от тази зависимост от субсидиите?
– Аз мисля, че тези, които наистина имат визия и правят нещата както трябва в България, са не повече от 15 % от общия брой на хората, които се наричат животновъди.
Положението е „Каквото стане, каквото дойде – ако може да вземем и едни пари е добре дошло!“.
– Какво се случи в България за животновъдите, откакто Вие станахте част от тази гилдия? Държавата Ви беше майка или мащеха?
– За съжаление по-скоро второто! Развиваме се въпреки държавата. Не мога отрека, че през последните години се полагат някакви усилия, които обаче са силно недостатъчни.
Ако направим сравнение с близки на нас страни – Гърция, Турция, Румъния, а дори и Македония и Сърбия, които не са в ЕС, у нас животновъдите са най-ощетени, за съжаление. Ако човек няма силно желание, ще се откаже много бързо.
Аз съм започнал с 200 овце и всяка година съм увеличавал бройката, като сме правили много целенасочена селекция и постоянни инвестиции в бъдещето. Губил съм много, за да спечеля в перспектива. Ако нямах друг бизнес, от който да черпя средства, с които да подпомагам стопанството в никакъв случай нямаше да стигна до тук. Тази дейност изисква постоянна инвестиция и, ако се разчита само на държавната помощ и политика, животновъдите ще сме или оцеляващи, или „субсидаджии“.
При нас в стопанството предстои проект за изграждане на нов овчарник, за да можем да заменим настоящата база, която е на 100% амортизирана и не позволява да продължим да се развиваме в нея.
Ако ние разчитахме само на държавна помощ, обаче, това щеше да е невъзможно!
Вече 2 години чакаме да кандидатстваме по мярка 4.1, но нещата се бавят и бюрокрацията направо може да смаже всяко желание за развитие. В крайна сметка се оправяме, както можем.
Аз си мисля, че сред тези, които взимат решения в Министерство на Земеделието и Фонд „Земеделие“, има много некомпетентни хора. Те сякаш винаги изпълняват някакви политически поръчки на един определен кръг от хора.
– Освен Вас в България има и други успели с труда си животновъди с позиции и контакти. Защо тази гилдия все не успява да се обедини и да защити адекватно правата си?
– Да, това е факт, че обединение сред животновъдите няма. Така наречените асоциации – браншови и други, в по-голямата си част не изпълняват по никакъв начин основната си функция, а именно да обединят хората от бранша и да създадат общ език и интерес между тях.
Аз съм силно скептичен към тях, защото познавам няколко председатели на подобни организации, които в живота си не са отглеждали животни, а решават моята съдба.
Това не е нормално, а те успяват да диктуват и решенията на тези, които са в министерствата и държавните институции. Тези, които пишат законите и налагат правилата, трябва да напуснат удобните кресла и да дойдат сред фермерите и животните и да видят практически какво предизвикателство е в България да запазиш здравето и комфорта на животните, да произвеждаш качествена продукция сред „морето“ от имитиращи продукти и да оцеляваш сред постоянни нови изисквания, изкупни цени на границата с обидното и ежедневно нарастващи цени на консумативи, храни, вода, ток и т.н.
Възползват се от липсата на време на животновъдите, които не могат вдигнат глава от работа, за да сложат чистите дрехи и да ходят да защитават правата си в институции и министерства. Всичко е измислено, за да се унищожи всеки подобен опит в зародиш.
Трябва да се вземе пример от съседните държави, защото, ако нещата продължат, както са в момента, нищо добро не ни чака. Положението е „оправяй се сам“!
Ако не бях направил преди 2 години мини-мандра, която да обработва продукцията ми, в момента нямаше да мога да си позволя да гледам толкова много животни.
– Все пак имате ли колеги, с които си сътрудничите добре?
– Да, има такива, с които си помагаме и редовно обменяме опит. Винаги е полезно да почерпиш от опита на колеги.
– Как се разви Вашето стопанство от 2005-та година до днес?
– На мен ми помогна много това, че аз съм се занимавал първо с друг бизнес. Бизнесът като цяло има едни и същи правила. Аз експериментирах над 10 години със селекция и методи на отглеждане. Нямах възможност да купя отначало стадо от селектирани животни, но принципът „проба – грешка“ има и своите положителни страни, защото е много важно да знаеш какво да не правиш.
Постепенно увеличавах по малко броя на животните и виждах кое работи и кое не. Сега смело мога да заявя, че знам какво искам и какво мога.
– Какво можете и какво искате, г-н Узунов?
– Мога да се справя с всяка ситуация, защото натрупаният опит ми даде много добър поглед върху „подводните камъни“, които могат да ме препънат и искам да превърна стопанството в работещо и напълно оборудвано.
– В момента колко и какви животни отглеждате?
– Имам около 1400 овце майки, 250 подрастващи и 600 агнета. Отглеждаме чистопороден лакон, ни както и мои собствени кръстоски между лакон, асаф и аваси с млечно направление. Това са най-млечните породи.
– Променихте ли методите на селекция, след като станахте млекопреработвател?
– Определено човек започва да разсъждава различно, когато обработва сам продукцията си. За да бъдат млечните продукти качествени, е нужна възможно най-добрата суровина. Най-хубавото мляко получаваме от животните от порода Лакон, а и те са с най-продължителна лактация.
– Науката в България подпомага ли животновъдите по отношение на селекцията?
– По-скоро съм достигнал един етап, в който аз мога да ги съветвам.
– Отскоро сте решили да отглеждате и говеда и то от порода Симентал. Вече сте пълноправен член на НАРМС. Какво Ви насочи в тази порода?
– На първо място, че е еднакво продуктивна и в млечно и в месно направление. Млякото на тази порода като вкус и показатели силно наподобява тези на порода Джерсей и местните балкански говеда.
За черно-шарените животни не може да се каже същото. За мен е много важно качеството на млякото за продуктите, който произвеждам, и Симентал в това отношение напълно ме удовлетворява.
Те са големи и здрави животни и се адаптират отлично в нашия регион.
Забравих да кажа, че 80 % от агнетата и продуктите ми преминават през моите ресторанти и магазини в гр. Хасково и за мен е много важно клиентите ми да са доволни и да се хранят с истинска храна.
Затова е важно и говедата, които отглеждам, да произвеждат отлично мляко и месо.
– Как се казват Вашите ресторанти, където можем да опитаме Вашата млечна и месна продукция?
– Единият е от 2003-та година и се казва „ВЕСОЙЛ – Чевермето“, а другият от 2015-та е „Пещите“. Там има и магазин, от който може да се закупят продуктите на ферма „Езерово“. Колкото и нескромно да звучи, мога да кажа, че „Пещите“ е един от най-работещите ресторанти не само в гр. Хасково, а и в България.
– Защо е така?
– Защото правим нещата както трябва и имам личен поглед и опит и с най-малките детайли, процеси и проблеми. Компромиси с качеството и отношението не се допускат и, благодарение на помощта на всички членове на моето семейство, организацията е безупречна!
– Става ли добър мениджър човек, който не е работил това, което управлява?
– Много трудно! Най-добрият мениджър е този, който е тръгнал от нулата и постепенно се е запознавал с всичко, което впоследствие ще контролира.
– Вашите бизнеси са взаимно свързани и сигурно сте намерили място в ежедневието си за всяко нещо, но как се справяте с текучеството на служители? Има ферми, които затварят, поради липса на кадри.
– Не, нямам такъв проблем. Благодарение на семейството ми – сестра ми, съпругата ми и децата ми. Всеки ежедневно е отговорен за част от работата, което облекчава мен и ми дава възможност да се концентрирам в развитието на стопанството и мандрата. Сестра ми почти изцяло е поела работата и управлението на единия ресторант, а съпругата ми на другия. Единият ми син все още е действащ футболист и помага, когато може, но другият е покрай нас отдавна и няма позиция в ресторанта, която не може да заеме и да се справя отлично! От два месеца е в стопанството и работи с екипа, който отглежда животните.
Аз съм успял, защото те са били зад гърба ми. Семейството е основната предпоставка за успеха и аз наистина съм получил безрезервна подкрепа от всеки един от тях, който е избрал да вървим заедно в един общ път и всяка моя идея е посрещната с разбиране от тяхна страна.
Благодарен съм им безкрайно и се надявам, че съм оставил за тях нещо смислено, което да надграждат с времето!
– Живеем във времена, в които семейните ценности са, меко казано, демоде. Каква е тайната на здравото семейство?
– Мисля, че успехите на един частен бизнес се дължат основно на сплотеното семейство. Ние говорим открито за проблемите и всеки поема своята част от задачите – тези, които ще свърши най-добре и ще се чувства най-сигурен и полезен. Справяме се заедно с всичко и си имаме доверие, а това усещане дава криле и в най-трудните моменти!
Съветвам всички млади хора да уважават близките си и да градят живота си заедно. Всичко друго няма смисъл, защото, дори и да успеят, ще е много по-трудно, а и най-сладкият успех е споделеният!
– Случвало ли Ви се е да искате да се откажете и именно семейството да е било Вашият стимул да продължите?
– Разбира се, когато децата пораснаха имах няколко такива моменти на отчаяние и безпътица, но както и Вие казахте, те са най-големият стимул – да оставя нещо за тях, да бъда пример и да се гордеят с мен!
Вярата им в мен ме вдъхновява и днес да следвам мечтите си и съм доволен да видя, че съм успял да възпитам тази упоритост и у синовете си. Много се гордея с тях!
– Поздравявам Ви, че сте пример за тези така важи ценности за обърканото време, в което живеем и желаем на наследниците Ви да надскочат многократно успехите Ви, за да поглеждате с усмивка някой ден към трудностите, през които сте преминал!
Да разкажем за млечните продукти, които произвеждате и Вашата мини мандра.
– Името, което избрахме за продуктите съвсем закономерно е „Езерово“, тъй като селото, в което се намира стопанството и мандрата ни даде спокойствието и всичко необходимо като природни дадености, за да се гордеем с това, което продаваме на хората и те слагат на масата си.
Както казах, продуктите могат да се намерят в търговската мрежа в региона на Хасково и Първомай, като постепенно, с увеличаване на капацитета на мандрата, ще разширяваме разноса и покритието в различни търговски обекти и собствени магазини.
Гордея се с екипа на мандрата. Имам чудесен технолог – една млада дама, която успя да спечели безрезервното ми доверие и екип от млади хора, които работят с огромен хъс и енергия!
-Общо взето добрият мениджър успява да се обгради с ценни кадри и да намери правилното място за всеки според потенциала му!
Казахте, че сте скептичен към животновъдните организации от всякакъв характер в България. Отскоро обаче сте член на НАРМС като собственик на чистопородни Симентали и бяхте част от нашето редовно събрание. Каки са Вашите впечатления от организацията за момента?
– За момента НАРМС успява да опровергае моят скептицизъм и се надявам това да остане така и когато започнем същинската работа след няколко месеца, когато животните започнат да се отелват. За момента съм получил пълно съдействие и мога открито да кажа, че събранието, на което присъствах, беше много впечатляващо за мен.
За разлика от други подобни мероприятия на други организации, които просто се събират, за да седнат на маса, на събранието на НАРМС аз присъствах на една истинска среща на съмишленици. Проблемите се дискутираха, а организаторите бяха осигурили няколко изключително полезни практически лекции, от които лично аз научих много!
Искрено се надявам, че и работата ще върви добре и ще си помагаме, защото, както казах – аз не съм един от „субсидаджиите“ и искам да правя нещата с визия и смисъл.
– Г-н Узунов, с Вас можем да говорим с часове и пак ще има на какво да се научим от опита Ви. Запазваме си правото да се върнем, когато говедовъдното стопанство вече работи на пълни обороти, защото сме сигурни, че ще ни изненадате приятно! Благодарим за отделеното време и до нови срещи!
– За мен беше удоволствие и ще Ви очаквам!