ВОДЕЩА НОВИНАНОВИНИОТ ФЕРМИТЕ

Днес ще продължим разговора с Кристиан Николов, преди няколко седмици ни разказа за семейния бизнес, който развива рамо до рамо със своя баща г-н Васил Николов.

Първата част на интервюто можете да прочетете тук:

„Tази невъзможност за коопериране, и мислене в перспектива е една от основните пречки да се развиваме като колегите на Запад!“ – интервю с Кристиан Николов, съсобственик на мандра и стопанство в гр. Земен.

 

 

Според Кристиан има много какво да стане и, по наше мнение, заслужава и трябва да бъде чут, както от колегите си животновъди, земеделци и млекопреработватели, така и от институциите, които решават условията на работа на тези хора.

Ето защо:

– Смятате ли, че това постоянно напрежение между животновъди и млекопреработватели е държавна политика, за да бъде трудно за тези две страни да защитят правата си като представители на общ интерес, или просто през годините институциите не намират формулата за адекватна нормативна уредба?

– Тук вече влизаме в конспиративните теории като всеки различно тълкува случващото се през годините. Ние нямаме време и възможност да търсим отговора на този въпрос, но сме намерили решение в това, което наричаме „мини коопериране“, т.е. група фермери идват при нас, след като са обсъдили помежду си условия, които ги устройват. Ние от своя страна търсим решение, като се съобразяваме, разбира се, с нашия интерес като млекопреработвател. При тази дългогодишна несигурност и променливост на условията в България, както ние, така и фермерите, добре разбираме, че от нас зависи да си създадем рентабилна среда за работа, за да оцелеем. Мога да кажа, че с някои от партньорите сме постигнали много задоволителна синергия и тази сигурност, която те и ние получаваме, ни дава възможност да работим все още.

Тази така българска максима „всеки да се оправя сам за себе си“ води до несигурност и оцеляване „месец за месец“, което е много изтощително и обезсмисля труда и лишенията ни през годините. Имаме възможност да облагородим собственото си малко бизнес пространство и да търсим адекватни отношения с партньорите, дори да не сме в състояние да разнищим и „оправим“ Държавата.

По отношение на другата страна на „барикадата“ сега ще изкажа едно лично мое мнение, като г-н Васил Николов може би имал съвсем друга позиция. Ще го кажа от позицията не на млекопреработвател, а на земеделец и млекопроизводител.

Смятам, че една от причините да се обезценява така труда на колегите е, че част от тях започнаха твърде много да се „облягат“ на държавната помощ, която получаваме. Това, за съжаление, сякаш измести фокуса от стремежа за качествена продукция и развитие на стопанствата.

Тази група хора по никакъв начин не определя целия бранш и не трябва да се слага под общ знаменател с тези, които наистина произвеждат качествена продукция, но за съжаление оказва своето влияние върху това, което получават всички.

При нас имаше няколко такива примера и съвсем естествено постепенно намалихме и прекратихме закупуването от тях, защото нещата са свързани и, когато няма добри условия за отглеждане, това се отразява на качеството на млякото и оттам – на нашите продукти.

– И все пак е публична тайна, че „субсидаджиите“, както ги наричат голяма част от нашите членове в интервютата си, процъфтяват, необезпокоени от проверки и санкции. За сметка на това тези, които спазват правилата, са редовни „абонати“ на контролните органи. Какви са Вашите наблюдения?

– Напълно съм съгласен, че този парадокс е особено разпространен в България. Именно по тази причина бях на път да се откажа от козевъдството няколко пъти, но смятам, че и при говедата проблемът е валиден с пълна сила.

Идват на проверка в стопанството и, поради липса на други нарушения, получавам санкция за 4 ушни марки, които може да са паднали сега, преди 2 часа или вчера – тези животни живеят навън все пак. Контролът е особено строг и явно е насочен само към това – контрол, а не стимулиране на тези, които полагат усилия.

В същото време при колеги, които просто са пуснали някакви животни на някакво място и те им се водят за съответните цели, проверки или няма, или протичат формално по някакви причини, които всеки може да си изясни сам.

Това е силно демотивиращо – да градиш бизнес в условия на „предупредително размахан пръст“, а не на визия за развитие на бранша.

Не мога да виня съвсем и Фонд „Земеделие“ и останалите контролни органи, тъй като, за да се контролират толкова много стада и земеделски площи, е необходим огромен човешки ресурс, а, както знаем, липсата на кадри е проблем вече във всеки бранш.

Може би е въпрос на реорганизация, тъй като от друга страна в администрацията работят огромен брой хора на няколко позиции, чиито задължения реално могат да се изпълняват от един човек.

– А смятате ли, че проверяващите са с нужната подготовка и компетентност да успеят да разграничат нещо безобидно и съвсем допустимо от нарушение, което реално вреди на  животните, продукцията или ощетява държавата? Някои фермери твърдят, че са били проверявани от хора, които не са посещавали ферма преди и едва ли са наясно с породите например?

– Действително има какво да се желае по отношение на компетентността на контролните органи или поне на обективната им преценка. Тези, които ни проверяват, останаха същите на брой, но пък за сметка на това през годините административният апарат, който стои зад тях се „раздува“ с всеки изминал ден.

Може би институциите трябва да вземат за пример западния модел, към който и ние сме се насочили – максимална автоматизация, малко, но компетентни и продуктивни кадри и фокусиране върху качеството.

В нашия случай това, към което сме се насочили, е максимално подобряване на условията за живот на животните и фокусиране върху здравословното им състояние и качеството на продукцията. Това, което виждаме и на Запад, е намаляване на броя на животните в стадата и пълна автоматизация. Надяваме се и ние да го постигнем с времето.

Вече голяма част от фермерите осъзнават, че инвестицията в здравето на животните е задължителна, за да се постига нужното качество на продукцията. Вие казахте, че и Вие сте се фокусирали върху това. Какви действия сте предприели в тази насока?

– Да, тази инвестиция е задължителна, независимо, че не е никак малка не само финансово, а и като усилия.

Ние имаме голям късмет с ветеринарния специалист, който ни обслужва,  отзовава се мигновено и се отнася много отговорно към регулярните превантивни мероприятия, които трябва да се извършват.

– Вие имате западно образование. Успя ли то да Ви помогне да съществувате в така специфичната българска бизнес среда или напротив?

– Определено, защото така нареченото западно образование не е насочено към едно „наливане“ на информация, която няма никаква практическа насоченост. В България, за съжаление, все още има едно такова усещане, че нищо не зависи от нас, докато се образоваме и просто трябва да достигнем до заветната диплома.

На Запад получих една съвсем друга перспектива и това, което научих, е важността на качественото самообучение, т.е. личната отговорност и самоинициатива за опита и уменията, които човек получава от едно учебно заведение.

Там на всички студенти се осигурява пълен достъп до материали, до база за развиване на практически умения и, разбира се,  необходимата теоретична подготовка. Фокусирани са върху това да стимулират самоинициатива за натрупване на качества, знания и опит, а не просто желания за положителна оценка на съответния изпит. Действително съм благодарен, че имах възможност да бъда там и това образование ми даде много, което сега инвестирам в бизнеса, който развиваме.

С цялото ми уважение към българското висше образование, но тук сякаш някъде нишката е скъсана и студентите завършват само с една теоретична подготовка и диплома, а би трябвало да се стремят към много по-комплексна подготовка, за да могат да се реализират успешно впоследствие.

– Какво от тази западна подготовка успяхте да пренесете в бизнеса, с който се занимавате?

– На първо място самоорганизацията и качественото делегиране на задължения.

На всеки кадър, който има желание да се развива, трябва да се осигури среда и възможност за това, като той персонално носи отговорност за решенията, които взима. Трябва да се дават ясно права и задължения и във всеки ценен служител трябва да се инвестира.

Имаме скорошен пример в това отношение. От няколко месеца имаме нов лаборант в мандрата, който работи изключително ефективно, носи отговорност за действията си и спазва стриктно инструкциите, които сме му подали, без да е необходимо постоянно да бъде контролиран.

Това дава на нас възможност да се фокусираме върху своите отговорности като мениджмънт.

Именно това – всеки да е свършил качествено работата си и да предаде нататък добри условия за тези, които продължават процесите след него, е пътят към ефективната работа, според мен.

– Не започва ли всичко обаче с добрия подбор на кадри, а както и Вие казахте по рано, мотивирани и ефективни служители просто липсват?

– Разбира се, че всичко зависи от това и действително кадри липсват във всеки бранш. Затова българският работодател трябва да се научи да създава необходимите условия за работа за тези, в които си струва да се инвестира.

– Какво Ви предстои занапред?

– Не сме планирали нищо грандиозно за следващите години, а напротив – смятаме да се фокусираме в детайлите, които обаче се оказват един от водещите фактори за добри основи на бизнеса. Смятаме да прецизираме максимално всеки процес по веригата на производство и по този начин да оптимизираме качеството на работа и, съответно, на крайния продукт.

Като започнем от опаковките, хигиена, оптимизация на процесите, обучение на кадрите и стигнем до автоматизация и подобряване на външния вид на мандрата.

– Можем само да Ви пожелаем успех и да Ви благодарим за времето, което отделихте! Напомнихте ни, че от всеки от нас зависи сам да подобри условията, в които съществува и че е наша персонална отговорност да търсим път за развитие и комуникация с партньори, колеги и служители. Беше удоволствие за нас!

– За мен също и се надявам, че съм бил полезен!

– До нови срещи!

– Бъдете здрави!