Потомствените фермери са една много специфична група от животновъди сред членовете на НАРМС. Те са именно тези млади хора, които през годините на така спорния български „преход“ са останали рамо до рамо до родителите си и през най-трудните години за българското животновъдство са успели да съчетаят новото и модерното с безценния опит, който са получили от семейството си.
Гордеем се с нашите потомствени фермери, а те са много разнообразни – традиционалисти, западни възпитаници, експериментатори на технологии, бизнес насочени, съхранили духа на българското село и неговите традиции, новатори и какви ли още не. Всички те, обаче, се отличават с трудолюбие, борбеност, любов към животните и уважение към родителите! Работата с животни определено успява да съхрани ценностите и нашите млади фермери са доказателство за това!
Днес ще Ви срещнем с един горд последовател на своя баща, който говори с такава висока грамотност, амбиция и страст за семейния бизнес, че ни вдъхва увереност, че доброто за българското животновъдство тепърва предстои.
С удоволствие днес ще Ви разкажем за разговора ни с г-н Кристиан Николов, който, заедно с баща си г-н Васил Николов, активно участва в семейния бизнес, включващ говедовъдна ферма с животни от порода Монбелиард, овце и козеферма, както и собствено млекопреботвателно предприятие в гр. Земен, обл. Перник.
– Здравейте, представете се с няколко думи за аудиторията.
– Здравейте, казвам се Кристиан Николов. Роден съм в гр. Земен, а сега живея в София. Завършил съм висшето си образование в България и Великобритания.
– Избрал сте да се завърнете в България и да помагате активно в мениджмънта на бизнеса на баща Ви, г-н Васил Николов, който е дългогодишен член на НАРМС. От колко години сте част от тази дейност? Разкажете ни повече за опита си.
– Неофициално помагам в работата и в управлението още от 2006 г., а съвсем официално развивам собствена фирма от 2015 г. с дейност, насочена към козевъдството.
– Преди да ни разкажете по-конкретно за Вашите ангажименти, моля, разкажете ни за стопанството като цяло и това, което се е случило през годините.
– Всъщност ние отглеждаме животни в три ферми. Кравите са в отделна ферма и към момента са 44 глави от порода Монбелиард. В останалите 2 ферми отглеждаме кози и овце.
Кравите се отглеждат пасищно през по-голямата част от годината, а пасищата, които ползваме са собствени или са взети под аренда.
Млечната продукция от животните във всички стопанства се преработва в наше собствено млекопреработвателно предприятие. Произвеждаме кисело мляко от всички видове, кефир, сирена и кашкавали с нашата марка „Земенея“. Мандрата е сертифицирана за био преработка и вече работи над десетилетие. Производството е организирано така, че да се произвеждат продукти по традиционни български рецепти, съобразени с регионалните особености и качесвените характеристики на суровото мляко, което получаваме от животните.
– Къде дистрибутирате готовите продукти?
– Основно в гр. София и в гр. Перник. Малки количества доставяме и в градовете Благоевград, Дупница и Симитли. Най-разпознаваеми сме в гр. Перник. Наши продукти могат да се намерят в търговската верига на Kaufland, а в Billa може да се намери нашия кефир.
– Млякото от Монбелиард успява ли да придаде специфични вкусови качества на продуктите?
– Определено млякото на породата има своите преимущества пред породите, които традиционно са се отглеждали в България и това се отразява осезаемо на крайните продукти. Неслучайно сме избрали именно тази порода, която във Франция е „виновникът“ за едни от най-търсените и традиционно предпочитани френски твърди сирена.
За съжаление ние все още не сме успели организационно да разгърнем потенциала на млякото от Монбелиард, а то определено дава възможност за производство на първокласни оригинални продукти, подобни на френското комте.
Именно с председателя на НАРМС многократно сме коментирали тези наши намерения. В тази връзка, за да имаме достатъчно количество сурово мляко, през тази година възнамеряваме както да увеличим собственото стадо, така и доставката на сурово мляко от други ферми, развъждащи Монбелиард и Симентал.
Нашето стадото се селектира вече от над 15 години и имаме възможността постепенно да го увеличаваме с наши собствени чистопородни приплоди. През следващата година, може би, ще направим и малко внос от Франция…
– През последните години много неща се промениха у нас и в света като цяло, заради пандемията и последвалите я кризи, икономическа и финансова, както и войната в Украйна. Бяхте ли силно засегнати от тези събития? Промениха ли те плановете Ви?
– Всъщност, като преработватели, тези кризи не ни засегнаха толкова много, все пак ние произвеждаме храни от първа необходимост, а тяхното потребление дори се увеличи по време на КОВИД. Но, като животновъди, колкото и неприятно да звучи, кризата в България за съжаление е перманентна и е много отдавна.
– А дали КОВИД накара хората да се замислят повече за здравето си и да търсят истинска храна за себе си и за децата си?
– По-скоро да. По време на КОВИД кризата имаше много голям брой хора, които идваха да купят директно от мандрата продукти, за да са сигурни, какво слагат на масата си. Като съдя по ръста на продажбите мога да кажа, че наистина културата на хората в това отношение се повишава постепенно.
– Като казахте, че не КОВИД и другите кризи са в основата на проблемите Ви като животновъди, какво имахте предвид?
– За да бъда по-конкретен ще Ви върна още през вече далечната 2007-ма година, когато стартирахме фермата. Това е изключително болна тема за нашия бизнес, която ще успеем да приключим до 2 години.
Баща ми тогава, може би подведен, решава да осъществи три проекта по програма САПАРД. Впоследствие на единият е отказано на 100% финансиране, а на останалите частично. Следват дълги години на „ходене по мъките“, борба с бюрокрацията и успешни дела срещу Фонд „Земеделие“. Междувременно за тези години наказателните лихви на банките текат и се натрупват значителни суми, които трябваше да погасяваме, едновременно с разходите по дейността, която развиваме. Всички негативи, разбира се, си останаха за нас.
Затова Ви споменах, че проблемите при нас датират от самото създаване на животновъдните ферми и се коренят в негативни държавни практики и неуредици, които за съжаление са познати и на много наши колеги. Не смятам, че случаят е прецедент, а по-скоро правило в България. Да бъдеш одобрен по програма за подпомагане, да се ангажираш с банкови кредити с 6-7 цифрени суми и впоследствие да се наложи да съдиш институциите за обещаното подпомагане е определено сериозна спънка за развитието на всеки бизнес.
Това вече е минало за нас, но определено щяхме да се развием по различен начин, ако нещата се бяха случили по нормалния ред.
– Има едно разпространено мнение сред животновъдите, че държавата често ги ощетява и неглижира за сметка на интересите на млекопреработвателите. Вие обаче сте и от двете страни, които на теория би трябвало да работят като партньори.
Кое е по-лесно в България – да си животновъд или да си млекопреработвател?
– Аз не смятам, че някой трябва да сочи с пръст към останалите, нито, че проблемите идват единствено от неправилната държавна политика в това отношение.
И животновъдите, и млекопреработвателите има какво да променим към по-добро, за да се постигне този баланс, за който Вие говорите. Организационно, по отношение на качеството и в много други направления – проблеми има и в двата бранша. А липсата на обединение в гилдиите и между тях, е вече съвсем различен и много наболял проблем.
За да се променят нещата трябва на първо място да променим себе си и мисленето си, и да търсим съвместно развитие. Това за съжаление е типичен национален проблем и тази невъзможност за коопериране, и мислене в перспектива е една от основните пречки да се развиваме като колегите на Запад
Ние с г-н Николов многократно сме обсъждали възможностите за кооперативи и сдружения, подобно на тези във Франция и Австрия например, но сме достигали до заключението, че е невъзможно при сегашните условия и нагласите в бранша.
– Дълги години животновъдите се оплакваха как млякото им се изкупува на цената на литър вода. Вие като преработвател смятате ли, че винаги сте заплащали адекватно на фермите, от които изкупувате мляко или по-скоро сте се възползвали от наложената цена и сте работили на по-висока печалба, както смятат фермерите?
– Този въпрос е много спорен. Разбира се, че ние винаги сме защитавали нашите интереси, но в никакъв случай това не е ставало за сметка на фермите, с които работим. Ние изкупуваме от малки и подбрани стопанства, с които имаме дългогодишни отношения и дори да е имало през годините разногласия, винаги сме намирали решение, което да удовлетворява и двете страни.
Темата за цената на млякото не е толкова малка и черно-бяла. Например, не е редно да се разсъждава за млякото като суровина с еднакво качество. Не е справедливо спрямо онези фермери, които наистина полагат усилия и средства да осигуряват на животните си добри условия на отглеждане и качествена храна, тъй като ние през годините сме попадали на мляко с изключително ниско качество и спорна хигиена.
Мога само да кажа, че винаги сме ценили качествената продукция, защото, както сами разбирате, от нея зависи и нашия краен продукт. Стараем се да запазим интересите на тези фермери, които подобно на нас, се стараят да произвеждат продукти, които се отличават с високи показатели. Неслучайно с някои от тях работим успешно през всичките тези години.
Определено г-н Кристиан Николов има още много какво да ни разкаже. Разказът му се отличава с градивното мислене на един образован и ежедневно развиващ се млад човек. Още няколко много интересни теми обсъдихме с него, но за тях ще имате възможност да прочетете в следващата ни статия.