Днес сме на гости в с. Средогрив. Малкото селце в община Чупрене се намира на 12 километра от Белоградчик. Известно е с красивата си природа и чистия въздух. Пейзажът е планински – борови гори, спокойствие и тишина, нарушавана само от шума на преминаващата през селото река Лом.
В това красиво селце Николай Генов и Велислава Вълчинова развиват семейно стопанство с чистопородни Симентали от близо 20 години. Изживели са много надежди и разочарования през т.н. „преход“ и днес ще ни разкажат какво им е коствало да оцелеят и да продължат…
– Здравейте, моля представете себе си и съпруга си.
– Казвам се Велислава Вълчинова и съм на 41 години, а мъжът ми, който всъщност е движещата сила на фермата се казва Николай Генов и е на 45 г. Може да се каже, че аз и той сме родом от с. Средогрив, тъй като и моята, и неговата майка са родени тук. По професия съм учител, завърших педагогика в гр. Шумен през 2000 г. и веднага започнах работа в съседното на Средогрив село – Горни Лом. Николай е със земеделско образование от техникум. Тук се запознахме и събрахме.
– Заедно ли решихте да се занимавате с говедовъдство или той вече беше поел по този път?
– Той вече отглеждаше 5-6 крави с помощта на майка си. Желание не му липсваше, а и точно в този момент започна пропагандата по телевизията как говедовъдите ги очакват европейски помощи, как ще се субсидира бранша и т.н. „Гледайте животни, гледайте земя, държавата ще е зад гърба Ви!“ – впоследствие това се оказа, както всички знаем, много далеч от истината. По онова време обаче за нас това беше един допълнителен мотив, който ни даде увереност да се занимаваме с животни. Амбицирахме се сериозно.
– Това ли беше основната причина за решението да имате ферма? По онова време хората често избираха Терминал 2, вместо да рискуват с такава ангажираща дейност.
– Това беше една допълнителна мотивация. Основната причина беше неговата любов към животните, а и вече отглеждаше няколко.
– А Вие заобичахте ли ги с времето?
– Да, винаги съм ги обичала. Просто в началото ме респектираше едрият им размер и се страхувах да се движа свободно сред тях. С времето видях, че те са много социални и добронамерени животни и изобщо няма повод за страх. Понякога разбират и усещат повече от хората.
– Кога закупихте първите животни и какви бяха?
– През 2002 г. официално се регистрирахме като земеделски производител и взехме първите шест бременни юници с кредит на фонд „Земеделие“ от селекционния център във Видин. Кредитът беше за животни от порода Симентал. Тази порода си бяхме избрали, заради качествената продукция, а и са много красиви животни. Така започнахме.
После си купихме тук от селото още два много хубави Симентала, които също бяха купени от селекционен център. Лека полека започнахме да ги увеличаваме с приплоди на нашите животни. Оставяхме си най-добрите и постепенно си направихме цяло стадо 15-20 животни.
През 2006 година закупихме бившия стопански двор на ТКЗС и оттам с кредити, банки, ипотеки, с много мъка и нерви пригодихме една част, за да настаним животните. Нямаше как да направим реконструкция на целия обор, тъй като той беше напълно разрушен.От 2009 г. сме вече в този стопански двор, който се превърна постепенно в нашата ферма. Тогава точно се прие закона за изнасяне на селскостопанските животни от населените места и ние бързахме да отговорим на изискванията. Наистина ни костваше непосилни усилия и ако трябва пак да го преживеем, не знам дали бихме се наели.
– Лишенията и трудностите се споменават в почти всяка история, която разказваме. За съжаление българската реалност е такава. Ако сега можете да върнете времето, когато Николай Ви е предложил да купите още животни и да правите ферма, ще се съгласите ли?
– Да и не защото искам да минавам отново през същото, а защото ако в едно семейство няма подкрепа и разбиране, всичко отива по дяволите. Да, категорично бих го подкрепила във всичко, както тогава, така и сега, и занапред. Много е важно двамата да гледаме в една посока. Там, където жената не стои зад мъжа си работата не върви.
– А той дали би взел същото решение отново?
– Много пъти в момент на отчаяние сме си говорили и той мие казвал, че не би се захванал отново с това. Разочарованията са повече от успехите и хубавите моменти. Сега в момента цената на млякото е 65 ст. За един месец се вдигна с 5 стотинки. За сметка на това фуражите, които ползваме поскъпват с дни и часове.
– С какво оправдават това повишение на цените?
– С пандемията, която не разбирам какво общо има и със сухата година. Истината е, че производителите на зърно и фуражи могат да си позволят да задържат стоката си и да не я продават, ако цената е ниска. Ние обаче млякото трябва да го хвърлим, ако не го продадем и всички се възползват от този факт.
– В момента колко животни има в стопанството и какви?
– Кравите са 45, а общо са 80 с телетата и юниците. Само Симентал.
– Какъв е средния дневен млеконадой?
– В момента е малко – около 500 л, средно по 10 – 15 литра. Зимният сезон при нас е с по-нисък млеконадой, защото отелванията тепърва предстоят. Април, май и юни са ни най-силните месеци.
– Каква технология сте избрали?
– Вързани са. Условията засега не ни позволяват свободно – боксово отглеждане. Животните са на паша през пролетния, летния и есенния сезон. Вързани са единствено, когато има сняг.
– Имате ли земи за паша?
– Да, мъжът ми има наследствени земи, а впоследствие купихме и допълнително около 50 дка. Отделно ползваме от частни лица под наем. Има земя за паша. В това отношение сме добре.
– Как ги храните? Използвате ли консултанти?
– С индивидуални рецепти, които съпругът ми си изготвя за всяко животно. Пробвали сме с какви ли не смески и премикси, цвеклови резанки, но той най-добре си знае от какво имат нужда животните. В момента работим с една сръбска смеска и сме доволни. Производителят е „Gebi”, а фирмата дистрибутор е „Булмарс“ ООД. Вече две години ги използваме и промяната е видима – животните са по-здрави и продукцията е повече.
– Какво отчитате като грешка в отглеждането на животни и бихте го споделили като предупреждение към тези, които вървят по Вашите стъпки?
– Основните ни грешки са били не от незнание, а от недоимък. Например, голяма грешка беше да отглеждаме всички животни заедно. Пречеха си и нямаше как подрастващите да се справят покрай големите животни. В крайна сметка, за да спести човек впоследствие плаща двойно и тройно, защото си съсипва животните. Имали сме и инциденти. При първа възможност ремонтирахме още едно помещение, което имаше нужда от покрив и отделихме дойните от сухостойните. Малките също са отделно, свободно – боксово са и могат спокойно да се хранят. Резултатът е видим. Вече 2 години животните са разделени на групи и се чувстват видимо по-добре.
– Как ги доите?
– На централен млекопровод. По мярка 4.1 по проект през 2015 г. взехме трактор и плуг, а през 2016 г. по друг проект направихме централен млекопровод.
– Планирате ли още реконструкции?
– За момента нищо конкретно, тъй като не сме си подредили приоритетите все още. Фуражомелка може би ни е най-много необходима, за да си приготвяме сами храната и да не зависим от търговците с оглед на стремглавото повишаване на цените.
– Имате ли работници в момента или се справяте сами?
– Да, едно местно семейство. Жената в момента е в майчинство и само мъжът помага. Работят отдавна при нас – вече 4-5 години с напускания и връщания. Вие знаете, че работниците са много непостоянни в този бранш и не можеш да знаеш утре какво ще им хрумне. Фермерът също е жив човек и има нужда от почивка и време за семейството си, но като няма сигурност на кого си оставяш животните, спокойствие няма. Трудът ни нито се осъзнава, нито се оценява.
– Откога не сте ходили на почивка?
– От 4-5 години намираме начин да отидем за 3 дни на море, заради децата. Но всеки колега знае колко истинска е всъщност такава почивка. Само пътят ни е 8 часа.
– Все пак е някакво разнообразие.
– Съпругът ми на моменти наистина не издържа – всеки ден едно и също. Говорили сме си да оставим всичко това, но хора като него не биха се отказали. Той много обича животните!
– Децата Ви проявяват ли интерес към фермата?
– Синът ни е на 15 години, а дъщеря ни на 13. Идват и помагат. Особено сега, защото аз съм със сменена тазобедрена става от „леката“ фермерска работа. Но желанието не е същото както, когато бяха малки. Синът ни, когато беше по-малък ставаше в 5, за да не изпусне баща си да отиде без него с трактора да коси.
– Какво ще пожелаете на младите хора, които тепърва усещат тежестта на избора си да бъдат фермери в България?
– Да бъдат упорити и ако наистина животните им са в сърцето да не се отказват независимо от всичко!
– Чудесен финал! Благодарим и до нови срещи!
– За мен беше удоволствие!