НОВИНИСветозар Гичев

Днес сме в с. Боерица, намиращо се в живописен район в подножието на Средна гора на 9 км от гр. Ихтиман. Селото привлича с природните си дадености. В околностите му се намират останки от тракийски и римски селища.

Тук своето стопанство с животни от порода Симентал създават и развиват братята Светозар и Виктор Гичеви. Фермата е едва от 3 години, но впечатлява с мащабното строителство и техническата си база. Вложени са много средства и усилия и това си личи още на пръв поглед.  Имаме среща с един от собствениците – Светозар Гичев, за да ни направи част от своето ежедневие. Изчакваме го да приключи с доенето, а през това време се наслаждаваме на чистопородните животни и живописната гледка.

Тъй като сам дои животните, Светозар успява да ни приеме след час и сядаме заедно в офиса, който двамата братя буквално са превърнали в свой втори дом.

Здравейте, г-н Гичев, благодарим Ви, че отделихте време за нас! Разкажете ни за себе си.

Здравейте, добре дошли! Казвам се Светозар Гичев и съм ветеринарен лекар. Скоро ще навърша 40 години. През 2017 г. заедно с брат ми Виктор създадохме фермата, в която се намираме сега.

Прекрасна е! Кой е в основата на създаването й?

Идеята беше моя и семейството ми напълно ме подкрепи. След завършването на образованието си работих 5 години в кравеферма в близост до Ямбол и престоя ми там ме насърчи да създам собствено стопанство. Истината е, че в началото не си давахме сметка колко е трудно да поддържаш и развиваш ферма в България. Имахме много високи очаквания и амбиции. С времето обаче се оказа, че в нашата действителност отглеждането на животни е денонощен труд, съпроводен от непрестанни трудности и възвръщаемост на ръба на оцеляването!

Колко животни има в момента във фермата и какъв е произходът им?

В момента във фермата има над 150 чистопородни животни  от порода Симентал и всички са внос от Австрия. Спряхме се за тази порода, тъй като е смесена – за мляко и месо.  Първоначално възнамерявахме да отглеждаме мъжките приплоди за угояване, но тъй като това се оказа много нерентабилна инвестиция, ги продаваме за разплод и поради произхода на животните търсенето е голямо.

Концентрирали сме се в отглеждането на животни за мляко, което също е сериозно предизвикателство в България. На Запад хората стават милионери само от продажбата на тор. Тук обаче, никой не се интересува от високото качество на млякото, а крайният потребител търси само най-ниската цена на щанда. Изобщо това е Държавата на абсурдите! Всички искат био производство, а то не се стимулира по никакъв начин. Никой не наторява с естествена тор. Сертифициране на млякото от екологично чисти стопанства с чистопородни животни няма и то се продава на цената на това от ферми, които бълват без никакъв контрол огромни количества за сметка на качеството.

Разкажете ни за технологията на отглеждане?

Отглеждаме животните свободно боксово. Хранят се с фуражи, които закупуваме по рецепта, но във времето ги променяме.  В момента има недостиг на определени фуражи и се налага да ги заместваме с други, което разбира се отразява и на количеството и качеството на млякото. Използваме фуражо-раздаващо ремарке.

Имаме доилна зала, но за съжаление ни се налага сами да работим в нея почти денонощно! Кризата с намирането на работна ръка е най-големият ни проблем! Държавата изобщо не ни помага в това отношение и вместо да развиваме бизнес, ние имаме време само за ежедневната работа във фермата, а тя никога не свършва.

Осеменяваме само изкуствено. Имаме бик, но до този момент нямаме приплоди от него.

Със собствени средства ли изградихте фермата?

Фермата е финансирана със собствени средства и чрез „Програма за развитие на селските райони 2014-2020“ на ДФ Земеделие, подмярка 4.1 -„Инвестиции в земеделски стопанства“. Наложи се да вземем и допълнителни заеми.

От миналата година членувате в НАРМС. Получавате ли нужното съдействие и какви са предимствата?

Получаваме съдействие и редовни посещения, а и това е единственият път за кандидатстване  за субсидии, от които ние все още не сме се възползвали. За разлика от другите асоциации, НАРМС предоставя информация и има много по-силна обвързаност с членовете си.

Но, според мен контролът на суровото мляко трябва да се повиши. И самият контрол да се контролира. В момента се взимат 2 проби – на мандрата и на фермера, но нито една от двете страни няма интерес резултатът да е с реални стойности. Трябва да има трета страна, която да проверява резултатите – независима и обективна. Само така истински качествените продукти ще се разграничат и ще получат адекватна цена. Смятам, че Асоциацията би могла да поеме този ангажимент и да гарантира достоверността на резултатите.

Препоръките ми са да се поучим от чуждестранния опит и Асоциацията да ни защитава и обединява срещу хаоса, който цари. В България някой, който няма представа от работата ни взима решения, а ние дори не сме уведомени. Научаваме за тези решения постфактум, когато вече сме само потърпевши. В тази насока достъпът до информация и диалогът между колегите са посоки, в които може да се работи.

Държавата за момента, като изключим това, че сме кандидатствали по една програма и са ни върнати инвестирани от нас средства, не ни е помогнала и защитила по друг начин. Кандидатствахме за земя миналата година и дали от незнание, или умишлено, служителите в държавната администрация ни предоставиха грешен формуляр за кандидатстване и съответно по тази причина ни беше отказано. Пълен абсурд!

Тази година ситуацията се повтори, но тъй като вече бях подготвен, подадохме правилната бланка. Или работят некомпетентни и незнаещи хора, или нарочно се спъват всякакви опити, за да се откажат хората и да се оправят както могат. В същото време хора, които дори нямат животни получават земя. В нашето село освен нашите животни има само 3 крави, а на нас не ни се предоставя земя с аргумент, че не сме ползвали правилната бланка, която сме получили именно от тях!

Как бихте описали ежедневието на един млад фермер?

Работа, работа и пак работа! От тъмно до тъмно и само проблеми – с доставчици на храна и оборудване, с работници, с държавата. Ако купиш фураж и той се окаже негоден, няма на кого да се оплачеш. Загубите са за собствена сметка. Никой не защитава правата ни! Поне с мандрата нямаме проблеми в момента. Имаме лоялни партньори, които търсят качество, а не количество. Това е рядкост в България. Ние сме солидарни обаче с колегите в другите региони, защото  обичайно мандрите искат да се докопат до всяка бяла течност, до която могат, без да се интересуват от показателите. Няма доплащане за масленост и протеин. Не е  нормално мляко с масленост 2,5% да се изкупува на същата цена като нашето, което е 4,5 и нагоре процента. Трябва Държавата да участва в регулирането на цените, както контролира горивата например.

Смятате ли, че говедовъдите в България са достатъчно активни и задружни в отстояването и защитаването на правата си?

Няма да забравя преди години на един протест в Гърция, хората там бяха извадили плакати, на които пишеше „Не викайте много да не събудим българите!“… Явно всички сме доволни от действителността щом не реагираме по никакъв начин. Всички мрънкат, но никой на практика нищо не прави. Явно оцеляването ни устройва. Ние бихме участвали активно във всеки опит на колегите за диалог с Държавата, протест или обединение. За съжаление в България вече и протестите са силно опорочени!

Има региони, в които има само една мандра и или се примиряваш с условията, или си палиш колата и си караш млякото сам някъде другаде. Хората нямат избор и ръцете им се извиват необезпокоявано. У нас всичко е така – като в КАТ – когато има дупки на пътя те не се запълват, а се слагат знаци за ограничение на скоростта. Проблемът си е на потърпевшите.

Но, най-сериозният проблем е липсата на работна ръка. Не се произвеждат специалисти, а за да задържим работници в стопанствата са необходими непосилни за нас заплати. Държавата би могла да стимулира животновъдството като поема част от заплатите на служителите, за да ни облекчи и даде възможност да мислим и действаме за развитието и техническата обезпеченост на фермата. На нас ни е абсолютно невъзможно да намерим работници. Полагаме огромен непосилен труд, който остава невидим. И най-качественият продукт е непродаваем, когато до него на щанда има кашкавал от 7,80 лв. Крайният потребител не е възпитан да оценява качеството.

В Австрия са решили проблема като са прокарали закон, който постановява, че в магазините 80% от продуктите трябва да бъдат произведени на не повече от 80 км от търговския обект. Това силно подпомага малките производители. Там местното производство е защитено със специално лого, а потребителите предпочитат тези продукти, независимо от по-високата цена, тъй като знаят, че по този начин стимулират местния бизнес и се гордеят с това. В България това е невъзможно! Тук народопсихологията е насочена точно в обратната посока и може да се каже, че сами се саботираме.

Описахте силно песимистична картина. Как все още намирате мотивация да продължите?

Все пак вярвам, че с упорство и много труд ще постигнем едно модерно производство за чисти и качествени продукти.

Какво ще посъветвате хората, които тепърва тръгват по вашия път?

Да се подготвят с железни нерви за много препятствия и лишения. Надявам се, че все пак с времето нещата ще се променят в правилната посока.

Благодарим Ви, че ни направихте съпричастни към проблемите на българския фермер. Желаем Ви успех във всяко начинание!

За мен беше удоволствие!