Днес сме в гр. Белица, за да Ви срещнем с един от новите членове на НАРМС – Георги Василев. Градът е разположен в сърцето на Рило-Родопския масив, обкръжен от зелени вековни гори, в котловината, разделяща трите вълшебни български планини – Рила, Пирин и Родопите. Административен център е на община Белица, с население от близо 11 000 жители.
Белица се развива като туристически град. Прекрасната, съхранена природа и развитата туристическа инфраструктура позволяват на Белица да предлага активен и приятен отдих на любителите на еко и хоби туризъм.
Нашият млад домакин ни посреща на входа на фермата и заедно се отправяме към офиса. Стопанството е все още в процес на изграждане, но вече си личи, че ще бъде едно най – модерните в региона. Любопитните очи на Сименталките внимателно ни проследяват, докато минаваме покрай обора. Сядаме на чаша кафе, за да разберем как един строителен предприемач е решил да развива ферма.
– Здравейте, Георги! Благодаря, че ни отделихте време. Моля, разкажете ни за себе си с няколко думи.
– Здравейте, казвам се Георги Василев. Роден съм тук в Белица и съм на 32 г. С говедовъдство се занимаваме отскоро, точната дата е 7 май 2019 година. На тази дата пристигнаха нашите животни – порода Симентал от Австрия. Преди това направихме подробно проучване, което продължи около година и половина.
– Доколкото сме запознати преди животновъдството Вашият основен бизнес е бил в областта на строителството. На какво се дължи този рязък обрат в интересите?
– Идеята се зароди покрай наши приятели от Банско и Якоруда, които ни запалиха по отглеждането на животни и в частност говеда. В началото идеята беше целта да е месодайно говедовъдство, но впоследствие благодарение на един от членовете на НАРМС решихме да се носочим към производство на висококачествено мляко и месо. Обиколихме много български и чуждестранни ферми, за да се запознаем със съществуващия опит и да изберем правилните за нас практики и решения.
Фермата си изградихме именно по най-добрия пример, който видяхме, като разбира се има още много работа докато достигнем целите, които сме си поставили.
Спряхме се на порода Симентал след много консултации включително и със специалисти от Аграрния университет в гр. Стара Загора, които бяха изключително отзивчиви. Независимо че породата Холщайн е сред най-предпочитаните в млечното говедовъдство, след внимателно проучване се оказа, че Симентал е по-подходящ за нашата надморска височина и условия, издръжливи и здрави животни.
– Имахте ли проблем с адаптацията на животните?
– Не, никакви проблеми нямахме. Отглеждаме ги свободно боксово на сламена постеля, която се подменя всеки ден. Избрахме това като най – комфортно за животните решение. В момента имаме 25 дойни животни, а наскоро внесохме още 20 юници от Австрия, които вече започнаха да се отелват.
– Звучите като човек с опит, а не като „новобранец“. Явно Ви се е наложило да се самообразовате доста в движение. Имаше ли кой да Ви напътства в новото начинание?
– Наистина отделих доста време за четене и консултации, нашият ветеринарен доктор също много помогна. Но няма как да се занимаваш с каквото и да било без да се подготвиш и да видиш какво и как се прави. Това изисква постоянни усилия.
– Има ли в България надеждни източници на информация и ако да, кои са те? Към кого да се обръщат хора, които тепърва навлизат в областта и трябва да направят информиран избор?
– Има и надеждни, но и много подвеждащи. Съветвам хората да се обръщат към експерти и специализирана литература, а не към Интернет, защото това много ще ги обърка. Лично аз получих основна подкрепа от специалистите в Тракийския университет – там хората се развиват, работят и са много отзивчиви към всеки, който ги потърси за помощ. Моето образование е съвсем различно – икономика и като сравнявам двете учебни заведения, в ТУ специалистите са много по-полезни и активни в предаването на опита си към тези, които се интересуват. Съветвам хората да се обръщат към специалисти, които работят с добре поставени генетично породи и имат богата практика, а не към такива, които ще ги засипят с неразбираема теория.
В Интернет се пишат ужасно много глупости от недостоверни източници. За порода Симентал това е валидно с пълна сила – ако се доверявах на написаното във форумите едва ли щях да се спра на тази порода, а в действителност нейните качества са неоспорими.
– Помогна ли Ви икономическото образование в новото начинание?
– Не, за съжаление се оказа напълно безполезно – неслучайно Ви казах, че бях впечатлен от преподавателите в ТУ. В учебното заведение, което аз завърших нямаше такова отношение.
– Фермата Ви е семейна. Освен Вас, кои членове на семейството са се нагърбили с грижите по фермата.
– Основно аз и приятелката ми. Баща ми е инженер и има други дейности и интереси, които развива, но когато има време също помага. Идеята си е наша – учим се, грешим и се поправяме, но не се отказваме – това е нормалният път към успеха. Посещаваме чуждестранни изложения, за да се учим – скоро ще ходим във Франция, в Хановер сме ходили няколко пъти. Присъствахме на няколко изложения в Австрия, откакто се спряхме на порода Симентал. Търсим опита на по-малки австрийски ферми като най – добър за нас – обиколихме доста такива и внимателно проучихме какви грешки те са допуснали във времето и кое се е доказало като успешно решение. Това страшно много ни помога. Австрийците са много отворени и с желание помагат – всичко разказват и не спестяват опит. Казват нещата каквито са, а не като нас българите – ние трудно споделяме опит. Не всички разбира се – лично аз получих голяма помощ от Йордан Еринин от Банско, който е член на НАРМС и ми сподели много полезна информация, която ни помогна в развиване на стопанството. Много практичен човек, чийто съвети не са ме подвели до този момент, за което съм му благодарен.
Бяхме в подобни ферми и в Германия, но техните практики не ни допаднаха особено.
– Имали сте възможността да проучите в детайли чуждестранния опит. Какви са причините българската реалност да е толкова различна?
– В Австрия високите показатели на млякото на порода Симентал – протеин, масленост и дори усвояемост от човешкия организъм, се оценяват. Ние бяхме в тяхно млекопреработвателно предприятие, което е собственост на 3600 земеделци – нещо като акционерно дружество. Изкупната цена на млякото от Симентал е с 20 цента по-висока от това на Холщайн, например. Това е сериозна предпоставка за по-добро развитие на фермите. Самите фермери са много отворени и задружни, но там всички работя на равен стан и в съдружие – за преработка на млякото, при продажба на телета и юници. Гонят общ интерес и така развиват цялостно бизнеса. Зад гърба им стои твърдо Асоциация, която поддържат чрез членски внос и процент от продажбите, а тя от своя страна им гарантира сигурност и добро позициониране на пазара. Проблемите се разрешават съвместно и своевременно. На съвсем друго ниво са и хората си имат взаимно доверие. При нас знаете, че не е така. Тук гилдията не е особено сплотена.
Там говедовъдството е дейност с традиции от поколения и уважение сред обществото. В една от фермите, която посетихме, собственикът беше четвърто поколение говедовъд. За него няма тайни в отглеждането на животни при тази приемственост. Те са се сблъсквали с всичко за това време и са намирали разрешение на всякакви ситуации.
Друга основна разлика с българските ферми за съжаление е и хигиената. В това отношение условията са несравними.
Ние тепърва сме стъпили на първото стъпало, а те са на пето и шесто. При тях ферми е имало и преди да е имало субсидии и това изобщо не е мотивация. Знаят много добре какво искат от животните и как да се грижат за тях, за да успяват дългосрочно. Субсидията трябва да е насочена към самото животно и неговите качества, а не към бройката, за да се стимулира качествена продукция, а не просто наличие на животни и ушни марки.
В България е невъзможно да се издържаш от едно стопанство от 20 до 40 животни, а там това е реалност. Тук санитарния минимум е 80 животни при добра техническа база, за да бъде рентабилно едно стопанство.
– Това ли е Вашата цел?
– Моята цел е да отглеждаме стадо от около 180 животни, от които 120 дойни.
– Как сте го планирал във времето?
– Твърде нов съм в този занаят, за да мога да си поставям такива цели във времето. Имам още много какво да уча.
– За разлика от много други стопанства с подобна модерна база, Вие не сте разчитал на подпомагане. Това е сериозна инвестиция. Как успяхте да го изградите и изобщо как се справяте?
– Някак успяваме с наши средства и кредити. Изплащаме си вноскине надлежно. Закупихме си животни с възможно най-добрата генетика, която се предлага в Австрия – всички са с над 9000 л млечност за една лактация като генетичен потенциал. Имаме няколко животни с млечност на майката от 12000 л, а едно е с 14000 л. Всички казват, че това е невъзможно в българските условия и че това не е Австрия, но аз смятам че е напълно възможно при правилно отглеждане и хранене и добра техническа база. Не мисля, че нашите климатични и природни условия се различават кой знае колко от австрийските и тези резултати са напълно достижими. Нашата надморска височина е аналогична на тази на региона, от който ги закупихме – Льобен. Мисля, че с натрупване на опит всичко е постижимо.
– Какъв е средният дневен млеконадой за момента?
– Нашите животни сега се отелиха сега за първи път и за момента средния млеконадой е над 22 л., което смятам, че е напълно задоволителен резултат за момента и тепърва ще се развиваме. Още допускаме някои грешки в храненето. Разчитаме на консултанти в това отношение, но и за специалистите, които се занимават с изготвяне на рецепти, Сименталът не е толкова позната порода. Масовите рецепти, които се предлагат са за Холщайн, а сименталите имат нужда явно от повече храна. Най-лекото животно в стопанството е 680 кг. Това са едри животни и им е необходима по-голяма дажба, хигиена и постоянен достъп до свежа храна, която да се подменя на максимум 24 часа. В процес сме на уточняване на точното количество, като разбира се трябва да се съобразява застудяването и затоплянето. Засега се справяме.
– Колко служители работят в момента в стопанството?
– Едно семейство, с което за момента се сработихме много добре. Предвиждаме инвестиции в доилна зала за тяхно улеснение. Но това ще е догодина.
– Ще Ви посетим отново след година, за да проследим развитието на стопанството. Желаем Ви много осъществени цели!
– Благодаря Ви и до нови срещи!