Днес ще Ви срещнем с Минчо Минчев, който развива млечно говедовъдство в покрайнините на град Севлиево.
Той е потомствен говедовъд. Членува в НАРМС от пет години и развъжда порода Симентал. Разказът му впечатлява с енергията и откровеността си.
– Здравейте, моля да се представите с няколко думи.
– Здравейте, Казвам се Минчо Христов Мирчев, на 52 години съм и съм от гр. Севлиево. Потомствен говедовъд съм. Наследил съм любовта към животните от своите родители, а от 2005 г. развивам собствено стопанство. Фермата ми се намира съвсем близо до гр. Севлиево.
– Колко и какви животни имахте в началото и колко са сега?
– Започнахме с такива, каквито имаше на пазара в онзи момент – нямахме голям избор. Впоследствие започнахме да ги осеменяваме само изкуствено и да развъждаме две комбинирани породи – Симентал и Кафяво говедо. В момента имаме общо 85 глави – телета, юници и дойни крави, а Симентал са около една трета от стадото.
– Защо избрахте точно тези две породи и какво сравнение може да се направи между тях?
– И двете породи са много хубави и в комбинация правят прекрасно стадо. Аз съм много доволен и от двете. Допълват се чудесно и като продукция.
– Вие сте вече над 15 години животновъд в България. Успя ли да Ви демотивира действителността у нас, или все още имате желание за развитие?
– Никога не съм спирал да се развивам, независимо от трудностите! Ако човек не се стреми към нещо по-добро, няма смисъл да се занимава, това е движещата сила. Трябва да е смел, да рискува и да не се движи по течението.
Имам два изпълнени проекта и в момента съм кандидатствал за трети – за модернизация. Имаме нужда от повече машини и по принцип целта ми е да автоматизирам стопанството максимално, за да не сме зависими от работна ръка.
– Каква технология на отглеждане сте избрали във фермата?
– През зимата са кравите са вързани, а през лятото са на паша. Доиме ги на централен млекоопровод.
– Колко души се грижите общо за стопанството?
– Общо сме трима във фермата – двама сме от нашето семейство и един работник. Допълнително имаме човек, който се грижи за механизацията.
– Вие сте потомствен говедовъд и Вашите родители са Ви предали своя опит. Кое от старите практики Ви се наложи да оставите в миналото?
– Ами…, има една непоправима грешка, която няма как да оправя и тя е че няма как да си преместя фермата в друга държава!
Истината е, че не практикувам нищо от наученото от баща ми. Вървим напред с новите технологии. За пример ще дам храненето, което някога е било силно подценявано, а моят опит ме научи, че без адекватно хранене на животните според индивидуалните им нужди, нищо не се случва.
– А как сте организирали отглеждането на подрастващите животни за разплод – една често подценявана тема?
– Няма място за подценяване – подрастващите са бъдещето на всяко стопанство! Ако не се полагат адекватни грижи и не се хранят правилно провалът е сигурен! Трябва да се хранят с натурални млека, да се спазва безупречна хигиена и постоянно да се следят. Аз се консултирам със специалисти и своевременно купувам и прилагам всичко необходимо за подрастващите, а и не само за тях. Индивидуално взимаме решение за всяка животно според състоянието му. Аз съм постоянно във фермата си и познавам всяко едно с проблемите и нуждите му. Без наблюдение и индивидуално отношение не става.
– Успявате ли да си реализирате продукцията на по-добра цена?
– Имаме действително по-добра цена, но не смятам, че е достатъчна за качеството, което предлагаме. То не се оценява в България.
– Изкупната цена на млякото не се е променяла от години, а за сметка на това фуражите поскъпнаха доста…
– Аз си произвеждам фуражите сам и това вече не го усещам толкова, но купувам, например, шротовете и те са на убийствени цени. Но не е само храната и фуражите – в една ферма има много други разходи, които с годините скочиха двойно и тройно. Ток, заплати, консумативи – всичко постоянно се повишава, а цената на млякото е все една и съща от 10 години.
– Видяхте ли някаква положителна промяна в българското животновъдство за времето, в което сте животновъд?
– Не, категорично! Изминаха вече два програмни периода, които посрещахме с надежди и напразни обещания за по-добро бъдеще. Нищо от това не се случи. Сега започваме трети – дано този път е по-различно…
– Това окаяно състояние, този хаос, на некомпетентност ли се дължи, или е целенасочен според Вас?
– И двете определено.
– Имате ли съмишленици сред говедовъдите, с които да сте обсъждали защита на правата Ви по някакъв начин и да провокирате някаква промяна?
– Не. Според мен ние животновъдите сме най – разделени сред всички гилдии. Не мога да си го обясня, но действително разделението и завистта между нас са големи и са от край време. Растениевъдите са много по-сплотени от нас, затова при тях нещата са коренно различни. При нас всеки охка, всеки се оплаква, но продължаваме да даваме млякото на безценица. Имам чувството, че с конкурс сме избирани ние животновъдите – само се оплакваме и ако можем си пречим един на друг. Всеки се спасява по единично. Такава гилдия няма как да защитава правата си.
– Вие употребихте „сме“ т.е. включвате и себе си в това число.
– Да, разбира се. И аз съм животновъд и ние заедно нищо не сме направили. Това е тъжната истина.
– А промяната за всички не идва ли от всеки поотделно първо?
– Ами ще Ви го кажа направо, ако изляза сам на жълтите павета, още утре ще имам проверка от НАП и всички възможни институции, а и протестът ми все някой ще го употреби.
– Явно „разделяй и владей“ е мотото в животновъдството у нас?
– Да, определено. Преди няколко години, тук в региона, правиха някакви консултативни съвети, например. Аз научих впоследствие за това кой е бил избран в тях. Нас животновъдите, в частност мен, никой не ни попита кой искаме да ни представлява и да бъде съветник на министъра от наше име. Един от въпросните съветници беше представител на мандра и как точно да очакваме той да защитава правата ни за по-нормални цени на млякото!?
– Все пак останала ли Ви е надежда за промяна, например в младите хора? Дали те ще поемат риска да се справят с проблемите?
– Мисля, че всякакво желание у младите хора да се занимават с животновъдство е безвъзвратно убито, за съжаление. Ако нещо драстично не се промени, няма какво да мотивира младите хора да губят от живота си, заради загубени каузи!
– А дали нещо ще се промени? Дали ще „пуснат кокала“?
– Хахахаха, едва ли, но както казват руснаците „поживём, увидим”. Дано! Ние сме израснали възпитани в ежедневен тежък труд, но младите хора сега нямат тези навици и ако трябва да стоят, за да работят почти денонощно, едва ли ще изберат този път. Освен това тази дейност изисква човек да е финансово осигурен. Например през лятото, колегите знаят добре, доста често се налага да работим по повече от 16 часа и не можем да си посрещнем месечните разходи. Каква мотивация да има един млад човек?!
– И все пак, още в началото на разговора казахте, че никога няма да спрете да се развивате. Какво Ви крепи?
– Любовта към животните. С тях съм израснал и те са ми е в кръвта!
– Имате ли някакви препоръки към НАРМС? Получавате ли съдействие?
– Да, нямам никакви забележки. Асоциацията си върши работата, нещата са сбъркани на друго място!
– Как се виждате след 5 години и има ли на кого в семейството да предадете всичко постигнато?
– След 5 години се надявам да съм жив, дай Боже! Малката ми дъщеря ще поеме стопанството. Тя учи за зооинженер и помага активно във фермата.
– Пожелаваме й освен опита да е наследила и духа, и желанието за развитие на баща си! На своите колеги от НАРМС какво ще пожелаете?
– Успех! Успех срещу бурята!
– Благодаря ви за откровения разговор!
– И аз Ви благодаря за вниманието!