Преди няколко седмици Ви срещнахме с един от собствениците на стадото с най-висока млечна продуктивност за порода Монбелиард. Днес ще направим това и по отношение на порода Симентал. Срещата ни е с Виктор Гичев, собственик на фермата в село Боерица, Ихтиманско.
Поводът е връчването на почетно отличие за най-млечна крава от порода Симентал за 2020 г. Това е крава BELLA AT745101729, (HUSS/WEINOLD), с развъден № 200 1 16 34513, която на втора лактация е постигнала 11304 кг с 3,94%МВ и 3,42%БВ. Едновременно с това на братя Гичеви бе връчено и отличие за II място за стадо с най-висока средна млечна продуктивност при порода Симентал, която за 2020 г. е 8279 кг с 3,99%МВ и 3,37%БВ.
През 2019-та година Ви срещнахме с другият брат – Светозар Гичев, който тогава подробно ни разказа за всички несгоди и проблеми, с които се сблъсква един млад фермер с високи цели и амбиции.
Въпреки огромните трудности двамата братя Гичеви не се отказаха от мечтата си да изградят едно модерно стопанство по западен модел с отлична генетика и оптимални условия за отглеждане и хранене. Резултатите са налице и ние ги поздравяваме!
За това какво и как успяха да постигнат през последните три години днес разказва Виктор Гичев.
– Здравейте, моля представете се с няколко думи за аудиторията.
– Казвам се Виктор Гичев и скоро ще навърша 35 години. Габровски шоп съм – роден съм в Габрово, но почти през целия си живот съм живял в София. Занимавам се с животновъдство от вече почти 4 години заедно със семейството си. Причината да изградим фермата, в която сме в момента, е брат ми – Светозар. Той поде инициативата и без него стопанството нямаше да съществува. Той е и причината и задвижващото колело за високите цели, които сме си поставили.
– От позицията на тези няколко години, оценявате ли като правилно това негово желание да изградите млечна ферма и заедно със семейството Ви да се занимавате с дейност, в която нямате потомствен опит?
– Несъмнено! Въпреки трудностите ние всички го подкрепяме и с огромно желание участваме в развитието на фермата, и то според високите стандарти, които сами сме си поставили.
Не съм доволен от българската действителност, с която се сблъскахме и липсата на работна ръка. Брат ми е на разположение в стопанството денонощно и общо взето той върши всичко. Липсата на работници налага ние да покриваме всички нужди на животните, а колкото повече стадото се разраства, толкова повече работата се увеличава. Често усилията ни са непосилни и действително е много трудно.
– Какво се случи за тези почти 4 години? Реалността оправда ли идеите и плановете, които имахте в началото?
– Да започнем от това, че преди да изградим фермата, аз почти не бях виждал крави в живота си. Само на картинки или по полетата на Австрия, когато съм пътувал. Днес вече имаме свое собствено стадо от чистопородни животни, което наброява близо 170 глави.
Много неща се случиха оттогава. Естествено, че не бяхме съвсем подготвени. Всички бизнес планове, които бяхме изготвили в началото относно млечността, цената на фуражите, работните заплати и т.н. се оказаха нереални. Разходите на практика са двойни и тройни, както и съпътстващите ги проблеми и неуредици. Началото беше много трудно действително.
Когато избирахме втория камион с животни от Австрия, посетихме един млад фермер във фамилна ферма с над 100-годишна история. Когато той е започнал да се занимава със селекция на стадото, успява да повиши средната млечност от 6000 на 12 000 литра. В онзи момент той доеше 30 крави, а ние имахме същия брой дойни животни. Мислехме си, че сме постигнали високи резултати, но като разбрахме, че в тяхната ферма на ден се дои тон и половина мляко от 30 животни осъзнахме, че сме много далеч от реалното ниво, към което трябва да се стремим. Тогава ние дояхме по 500-600 кг мляко дневно и ни се струваше невъзможно да достигнем тяхното количество.
С много работа, качествено хранене и правилна генетика и ние вече сме близо до тези резултати. Всичко е постижимо, но ние нямахме нито опита, нито традициите и всичко постигаме много, много трудно.
– Сега в момента какво количество доите средно на ден?
– Преди малко гледах средната дневна лактация и на животно резултатът е 27,6 л на ден. Животните са ни разделени на групи – скороотелени, фреш група и дойни крави след 150-ия ден след отелване. Фреш групата постига резултат от над 30 л средна дневна лактация.
– Този човек, който е породил у Вас тази благородна мотивираща завист и Ви е дал реална представа за собствените Ви резултати, сподели ли някакви ценни съвети, които и Вие бихте споделили и с колегите си от НАРМС?
– Това, което ни посъветва като селекционер беше да заложим на добрата генетика. Той работи с най-добрите бици и много внимателно ги подбира според индивидуалните оценки и нужди на животните в стадото. Избира най-добрите крави и юници, които влизат в селекционния им план и резултатите са налице.
По този начин той осигурява на стадото една отлична генетична основа, която постоянно оптимизира. С грижите за тези 30 животни не се налагаше да се полагат кой знае какви усилия. Сутрин се приготвяше един миксер с храна, дояха ги с робот. Когато ние отидохме във фермата в нея нямаше никакви работници. Всичко беше автоматизирано и планирано – хранене, доене, почистване, а не, както е масово тук, безцелни непосилни усилия и накрая слаби резултати. Има много, на какво да се научим от тях безспорно.
Това е и нашият стремеж – пълно автоматизиране и роботизиране на дейността. Това силно улеснява фермера и дава възможност за развитие, и планиране. В България, заради липсата на работна ръка, автоматизирането на дейността е единственият вариант, ако в стопанството са поставени високи цели.
– Докъде сте стигнали в автоматизацията на фермата? С какво налично оборудване разполагате в момента и каква технология сте наложили?
– Ние изградихме преди 6 години стопанството по един проект, по който кандидатствахме успешно. Успяхме да реализирахме много нововъведения, които бяха актуални в онзи момент. Още тогава се замисляхме за доилни роботи, но се отказахме, тъй като в България дори и в момента няма адекватно обслужване и сервиз на такъв тип съоръжения. Изградихме доилна зала 2х8, която по проект беше предвидена първоначално за 120 дойни крави с тенденция да ги увеличим до 160. Тази зала до момента напълно ни удовлетворява.
Отглеждаме животните свободно-боксово. Хранят се с фуражен миксер по рецепта според нуждите им. Храненето също с времето беше оптимизирано до постигане на сегашните резултати. С опита се научихме на много неща, безспорно.
– Вие имате и друга основна дейност, която е много далеч от животновъдството. Разкажете ни за нея и кое в момента Ви е приоритетно занимание?
– И двете са ми основни и еднакво приоритетни. Занимавам се с организация на състезания по ски. Мениджър съм на отдела, който организира всички състезания по ски в България към „Българска федерация по ски“. Тази година имаме два големи форума – „Световна купа мъже“ и веднага след това „Младежко световно първенство“. Утре заминавам за Банско във връзка с тези мероприятия.
Както разбирате, двете дейности изискват изключителна отдаденост и не е възможно да приоритизирам едната за сметка на другата. В моментите, в които не съм във федерацията съм във фермата и обратното – когато не съм тук съм някъде по състезания. Действително е доста динамично и ангажиращо.
– Когато преди интервюирахме Вашия брат се наложи да го изчакаме, тъй като той лично се занимава с доенето на животните. Вие отменяте ли го понякога?
– Може да се каже, че вече съм много добър дояч! Имали сме периоди без нито един работник в стопанството и всеки член от семейството ни е доил кравите, и е вършил всичко, което е било необходимо. Вече мога и съм правил всичко без осеменяванията и грижите за здравето, които изискват ветеринарен специалист.
– Имахте ли първоначален шок като един градски човек, който не е виждал крава преди това?
– Не, напротив. Беше ми много интересно да се науча на всичко. Особено когато има условия, а ние се погрижихме да е така и да се спазва изключително висока хигиена навсякъде в стопанството. При нас всичко е доста цивилизовано. Всичко е бетонирано и гумирано.
Бяха дошли едни израелци с представители на мандрата, с която работим. Те си помислиха, че доилната зала не е използвана никога, заради безупречната чистота. Поискаха да вземат цялото ни мляко, което според тях е кашер.
– Споменахте, че всичко е бетонирано и не мога да не Ви попитам – оказа ли се инвестицията по първоначален проект в толкова масивни сгради и бетонни съоръжения правилна за отглеждане на животни, чиято естествена среда е на ливадите сред природата? Оказаха ли се правилни съветите на проектантите тогава или понякога те се възползват от доверието и липсата на опит на хората?
– Определено се оказа, че част от съветите на технолога, с когото тогава работихме, са напълно неправилни и неприложими. Впоследствие аз си купих негова книга. Може би проектът е бил много добър за 70-те години на миналия век, но не и за днешната действителност. Мисля, че въпросният технолог е спорно дали е влизал в кравеферма в живота си. Наложи се да поправяме много неща от първоначалния проект, което както разбирате ни коства много разходи, нерви и неудобства за нас, и животните.
– Зададох Ви този въпрос, тъй като неправилното, или поне некомпетентното проектиране е нещо, което се случва често в България. Какво ще посъветвате хората, които тепърва ще изграждат стопанство при избора на консултанти и проектанти, за да си спестят Вашите главоболия?
– Не само с консултантите и проектантите – трябва да внимават и с фирмите, които в общия случай гледат само да ти продадат нещо, което може да се окаже тотално нефункционално и неприложимо за дейността.
Съветвам всички тези хора, които като нас се „излъжат“ да започнат от нулата, да обиколят много и различни модерни ферми и дори да поработят в тях. Така от първа ръка ще се сблъскат с проблемите на фермерите и евентуално ще ги избегнат.
– А Вие отворени ли сте за подобни посещения и да споделите опита си с тези, които са тръгнали по Вашия път?
– Абсолютно, винаги сме били и сме на разположение! Да заповядат!
– Например какво ще посъветвате колегите по отношение на отглеждането на новородените телета и подрастващите?
– Много е важна хигиената! Ако фермерът не си ги гледа сам и работниците не почистват редовно, последствията могат да доведат до висока смъртност. Ние почти не губим телета. Брат ми, който е ветеринарен лекар, следи стриктно за хигиената и състоянието им.
– Предполагам, че вече сте се привързали към животните?
– Да и то до степен, че вече от 3 години не консумираме телешко месо.
– Тази година сте сред първенците по средна млечна продуктивност на стадото. Това е причината да сме днес тук. При тези високи резултати не планирате ли сами да преработвате продукцията си?
– Това беше първоначалната идея изобщо за изграждането на фермата, но не да произвеждаме традиционните български сирена, а да се ориентираме към алпийския тип сирена – ементал, камембер и т.н., тъй като млякото е изключително подходящо за целта. Проблемът, обаче, е че това на практика е един различен бизнес – разходи, работници, реализация на продукцията в магазини и т.н. За момента няма как да се справим и с това.
– Вие видимо сте хора перфекционисти, които съществуват в една далеч неперфектна среда. Няма ли да Ви е по-леко ако си поставяте по-постижими за българската реалност цели?
– Когато има желание, се получава. Няма да се откажем от високите си цели. Вече три години работим така и няма да се откажем. Много по-трудно е, но ще следваме стандартите, които сме наложили и ще се стремим да покажем, че и у нас е възможно да се работи като на Запад.
Мотото ни е, че ние произвеждаме храна, а с нея не може да се правят компромиси в качеството. Това няма никога да променим.
Светозар Гичев – съсобственик на фермата в с. Боерица
– Случвало ли Ви се е да се обърнете към брат си, който е идеолога и причината за всичко през което сте преминали и да му кажете „Абе ти, не можа ли да измислиш нещо друго!?“?
– Случвало се е, разбира се, в напрегнати ситуации и дори съм го обвинявал, но в крайна сметка и аз, и родителите ни сме видели огромния потенциал в това начинание и вярваме, че има смисъл и е било правилното решение. Особено в тези смутни времена. Покрай Ковид кризата търсенето към нашето мляко от мандрата се повиши и дори не можем да смогнем. Това доказва, че това е една трайна и рентабилна инвестиция.
– Оценявате ли огромния труд, който Вашия брат полага във фермата? Той буквално жертва целия си личен живот, за да е тук и да се грижи денонощно за животните, което за млад човек е сигурно много трудно. Какво бихте му казали?
– Искам да му кажа, че го обичам много и съм му безкрайно благодарен за всичко, което прави за фермата. Без него и жертвата, която прави за стопанството, нищо от това нямаше да е факт!
– Какво ще посъветвате други млади хора, които сега ще изтеглят един огромен кредит и с много идеи и мечти ще се впуснат в изграждането на своя ферма?
– Да поработят една седмица при нас и тогава да си правят дългосрочно планове!
– Благодаря Ви! Беше удоволствие за нас да Ви посетим и наградим, и Ви желаем от сърце все по-високи цели, и постигнати резултати!
-За мен също и благодаря!