Днес разговаряме с доктор Светослав Карамфилов – член на Научния съвет към Асоциацията за развъждане на Монбелиард и Симентал. Посреща ни в кабинета си в Аграрния университет в гр. Пловдив, където е преподавател. Д-р Карамфилов, засега, е единственият автор на научни публикации за породата Монбелиард в България. Ще се опитаме заедно с него да направим няколко важни обобщения, полезни за всеки фермер, който отглежда или проявява интерес към тези прекрасни животни.
Ще Ви спестим скучните сухи автобиографични данни и ще оставим д-р Карамфилов сам да разкаже важното за себе си и положения от него труд. Негов научен ръководител е професор Васил Николов, който председателства Научния съвет към НАРМС.
- Здравейте, доктор Карамфилов! Разкажете ни за себе си.
Аз съм доктор Светослав Карамфилов. Преподавател съм в катедра Животновъдни науки към Аграрния университет в гр. Пловдив. Главен асистент съм за момента и преподавам дисциплината „Говедовъдство и биволовъдство“. Такава беше специализацията ми и темата на дисертацията, която съм защитил. На 33 г. съм и още докато изучавах зооинженерство в бакалавърския курс се увлякох по говедовъдството и реших да се развивам в тази насока. Дипломните ми работи също са свързани конкретно с говедовъдството.
Магистърската ми специалност беше „Селекция и репродукция на селскостопанските животни“. През 2011 г. започнах своята редовна докторантура, отново в АУ Пловдив. През 4-годишния период на това обучение всеки докторант трябва да защити своята десертабилна докторска теза, която да бъде актуална. За тази цел аз се спрях на темата за популацията на говедата от порода Монбелиард, която към онзи момент не беше разработвана и нямаше никакви данни за развитието й в България. Вносът на тази нова за България френска порода беше стартирал едва през 2005 г. и липсваха каквито и да било проучвания за адаптацията на нейните представители у нас, за развитието на животните в нашите ферми и тяхното правилно отглеждане. В тази връзка с моя научен ръководител проф. Васил Николов избрахме именно това направление за разработване на моята дисертация. Френската порода говеда Монбелиард беше нейната основна тема и конкретно беше формулирана – „Разработване на селекционнен индекс за породата Монбелиард, отглеждана в България“. Впоследствие времето се оказа кратко, за да успеем да конструираме селекционен индекс на породата.
Ще Ви прекъсна, за да Ви помоля да обясните с няколко думи какво представлява селекционният индекс в своята същност?
В развитите в селекционно отношение страни се работи именно с такива селекционни индекси. Те представляват синтезиран израз на контролираните признаци, за да може породата да се развива неедностранчиво и усъвършенства във всички необходими посоки – млечна продуктивност, месодайна продуктивност, репродукция, екстериор, дълголетие и т.н. Това съотношение включва всички функционални, репродуктивни и екстериорни признаци и те вървят „ръка за ръка“ при формиране на селекционния индекс. В този сложен алгоритъм всеки един от компонентите има своето „тегло‘, което е съотносимо към всички останали. Необходими са дългогодишни проучвания, за да може да се установи правдоподобно тегловността на всеки компонент, както и антагонистичното взаимодействие на някои от тях. Разбираем пример за такъв антагонизъм са продуктивността и репродукцията.
Селекцията няма смисъл, ако се провежда едностранчиво. Тя трябва да води до икономическа рентабилност, като същевременно развива и всички направления, които са част от селекционния индекс при спазване на условията на отглеждане и експлоатацията на животните.
Изключително положителна тенденция при Монбелиард е, че у нас се залага на дълголетието и по-продължителното стопанско използване на животните, което например не е валидно за някои по-комерсиални млечни породи, като Холщайн. При тях се търси изключително висока млечност, което води до по-бърза амортизация и брак на животните. Селекционерите във Франция са установили, че тази максимална и краткотрайна експлоатация не е подходяща при Mонбелиард и е наложила тенденция породата да се отглежда повече години, да бъде дълголетна и да се получава повече продукция във времето, а не за кратък период.
За щастие и у нас с времето и натрупания опит фермерите все повече се убеждават, че това е правилния подход и вече разглеждат животните като дългосрочна бизнес инвестиция, която изисква правилните грижи. Едностранчивата селекция, която се концентрира само в бързото получаване на висока продукция нанася много сериозни щети и в краткосрочен, и дългосрочен план по отношение на репродукцията, функционалните признаци и ако щете дори върху качествения състав на млякото.
Въпреки, че времето се оказа недостатъчно, за да може да бъде разработен такъв селекционен индекс конкретно за България, за момента е напълно достатъчно да се използва френския, което е утвърдено и в последната актуализация на Развъдната програма на породата Монбелиард.
Унифицирането на стандартите за породите във всички страни също е актуална тенденция, тъй като налагането на различни стандарти не е удачно за цялостното развитие на породата и в тази връзка използването на френския селекционен индекс и в България е приемливо за момента.
Разкажете ни по-конкретно за разработката на Вашата дисертация относно породата Монбелиард? Кои бяха проблемите и изводите, до които достигнахте в процеса на разработка?
В периода, след интродуцирането на Монбелиарда в България, когато е първия внос на животни през 2005 г. и адаптацията му след това при нашите условия, анализирахме собствени данни, както и тези, които получихме от развъдната асоциация. Успяхме да направим първичен анализ върху млечната продуктивност, възпроизводството, екстериора на животните, дадени генетични параметри и влиянието на някои бащи внесени от Франция или отгледани в България. По времето на разработките достигнахме до няколко извода като трябва да отбележа, че много от проучванията тепърва предстоят.
Първите изводи касаеха адаптацията и проявленията на породата в България. Знаете, че една порода, която бива изместена от своя ареал на създаване и попадне в нови условя, може да покаже съвсем различни резултати. Оказа се, че при първоначалния внос на породата, българските фермери не бяха подготвени. Липсваше им както практически, така и теоретичен опит по отношение на Mонбелиард, тъй като преди да закупят животните, те не се бяха запознали с нуждите и характеристиките на породата. Дори и предимствата, и недостатъците им бяха непознати. Наложи им се да се учат и ограмотяват в движение, а тази неподготвеност доведе до загуби на продукция и животни.
През периода 2005 – 2011/12-та година стадата се разширяваха основно чрез внос, докато в момента фермерите вече разчитат на възпроизводството на собствените им животни за увеличаване на броя на стадото.
В хода на разработване на дисертацията за нас беше много интересно да проследим какви са разликите в развитието на животните, които са родени и израснали в България и внесените от Франция юници с установена бременност. Имаше сериозни разлики. Нашите фермери по онова време все още сериозно пренебрегваха грижите при отглеждането на животните в млада възраст. През последните години се ограмотиха значително и промениха това отношение. През онзи период съществуваше една много нехайна тенденция, според която оптимални условия на животните се осигуряваха едва когато те започнат да дават продукция т.е. след първото отелване. Преди това не се обръщаше внимание нито на правилното хранене, нито на адекватните условия на живот, което разбира се беше и причина за загуби и щети, които фермерите осъзнаха с времето. Млечната продуктивност беше един силно вариращ признак в различните ферми като там където технологията на отглеждане включваше адекватни грижи за младите подрастващи животни, оптимална възраст за оплождане и правилно хранене, резултатите бяха значително по-добри.
Изводите по отношение на млечната продуктивност на елитната част на популацията показа, че животните в България дават продукция с млечност, напълно конкурентна на тази на френските говеда. Родените във Франция животни имаха малко по-добри резултати. Разликата беше наистина минимална. За сметка на това продукцията на животните родени в България имаха по-висока масленост, по-висок протеин. Този признак е много важен. Във Франция например млякото на Монбелиард се използва изключително за производството на тяхното традиционно сирене comte’. Това изисква подходяща технология на отглеждане и хранене, специална селекция и точно определен качествен състав на млякото.
В тази връзка тези характеристики на млякото на животните родени в България го правят изключително подходящо за производството на наши български уникални висококачествени млечни продукти, които подобно на comte’ във Франция да бъдат характерен и търсен продукт аз България. Съотношението на масленост и протеин на млякото на българските Монбелиарди е уникално и не отстъпва по нищо на френските.
Установихме висока млечност на животните родени в България, както за първа, така и за останалите лактации. Това е показател за дълголетие на стопанско използване. Още при втората лактация Монбелиард в България достига висока млечност като от там нататък тази тенденция продължава и през следващите лактации, дори и при седма и осма. Проучвали сме и животни, които са в девета и десета лактация, чиито резултати също бяха много добри. Това доказва нееднозначно тяхното стопанско дълголетие.
Следващият критерий, по който направихме сравнителен анализ беше репродукцията. Основните изводи и различия между българските и родените във Франция животни бяха няколко. Важно уточнение в тази връзка е, че във Франция животните се заплождат по-късно, с което им се дава възможност да достигнат нужното развитие за максимално успешна репродукция. Противоположна обаче все още е тенденцията у нас, където за съжаление все още има стремеж към максимално ранно заплождане и то се смята за рентабилно. Възрастта за първото заплождане е свързана с достигане на оптимален растеж и развитие. Растежът е свързан с теглото като оптимумът се смята за 70% от живата маса на възрастните говеда. По отношение на оптималното линейно развитие относно структура и части на тялото, които също имат точно определени параметри. Френската развъдна организация на Монбелиарда препоръчва гръдната обиколка или обхват на гърдите като водещ параметър и изискването е да са достигнати 180 см.
– В тази връзка бихте ли могъл да ни обясните за възможните здравословни и репродуктивни проблеми, които могат да възникнат вследствие на преждевременното осеменяване и заплождане? Има случаи на заплождане още в 12 -13-ти месец. До какво може да доведе това?
– Това преждевременно заплождане е пагубно за животните. Когато организмът не е израснал нито като тегловно, нито като линейно развитие и юниците се заплодят рано, това се отразява както на развитието им, така и на продуктивността им след това, като крави. Енергията, която е необходима за растеж на младия организъм се използва, за да произвежда мляко, а тя е недостатъчна и за двете. По тази причина преждевременно заплодените юници не успяват да реализират висока млечност и същевременно остават недоразвити. Те остават по-ниски, по-тесни, по-плитки и тези щети са безвъзвратни, т.е. те не могат да бъдат компенсирани във времето и не само, че не са по-рентабилни, а и водят със себе си много здравословни проблеми, както и до по-ниска и продуктивност. Аз съветвам фермерите да изчакат, тъй като освен гореспоменатото за тези животни имат характeрно стопанското дълголетие. Тази порода не е скорозряла – необходимо е да се изчака.
Изводът от нашия сравнителен анализ относно възрастта на отелване беше, че животните родени във Франция се отелват на възраст от 32 месеца, а тези родени в България още в 28-мия месец. Тази разлика от 4 месеца е от значение за развитието на животните. Нека бъде ясно на фермерите, че растеж и тегло могат да се компенсират, но развитие не.
Следващата тема, която разгледахме по време на нашето проучване беше продължителността на лактационния период. По този въпрос изводите за наложените практики в България не бяха положителни, тъй като установихме, че у нас този период е удължен с около 20% от нормалния такъв. Фермерите не осъзнаваха, че трябва да спазват 305-дневния лактационен период и нуждата от почивка или оптимален сухостоен период, който трябва да продължава около 60 дни. За щастие през последните години тенденцията е в правилната посока.
Относно екстериора също установихме някои различия като френските животни бяха с по-различен линеен тип – малко по-високи, по-широки, по дълбоки. Тези различия се дължаха именно на факта, че те бяха оставени да израснат и да се развият оптимално преди да бъдат заплодени.
Проучихме и влиянието на бащите и се оказа, че някои от биците, които са в топ класацията на Франция не дават същите резултати в България. Това ни насочи към идеята ние да имаме собствено бикопроизводство на животни, които да бъдат създадени, оценявани и използвани в нашия регион. Това за съжаление все още не се е случило, както „пише“ в книгите, но е необходимо в бъдеще да бъде направено.
Един много красноречив показател за доброто адаптиране на породата Монбелиард в България е постепенното повишаване на млечната продуктивност на животните, която през последните години достига до и над 7000 кг за лактация в елитните стада. Породата е изключително подходяща за отглеждане в нашия регион и нашите проучвания го доказаха. Необходими са, разбира се, адекватни грижи и условия за живот, които за щастие българските фермери все повече се стремят да осигуряват.
Следва продължение…