През първия ден, носещ усещане за слънчевото и вече позакъсняло лято се отправихме към с. Торос, за да се срещнем със собственика на фермата там. От няколко месеца се опитваме да разговаряме с г-н Стефан Кънчев, но той любезно отклонява нашите покани да ни разкаже за стопанството, което вече 17 години развива.
Все пак успяваме да го убедим, но веднага след като топло ни посрещна, той ни запозна с д-р Марий Иванов, който още от създаването на фермата се грижи за животни и по-голямата част от процесите във фермата. Именно на него Стефан довери да ни разкаже за развитието на стопанството в с. Торос. Видимо е, че както много от колегите си и г-н Кънчев не обича да говори за себе си, а както се оказа всъщност, определено има защо да се похвали с постигнатото! Няма по-добра визитка за един животновъд от гледката на здрави и спокойни животни, задружен и работещ екип и усещането, че всичко си е на мястото!
– Здравейте, моля представете се с няколко думи.
– Казвам се д-р Марий Иванов и съм на 51 години. От гр. Плевен съм и съм частно практикуващ ветеринарен лекар. Във фермата, в която се намираме работя от 17 години.
Завършил съм висшето си ветеринарно образование в Тракийски университет в гр. Стара Загора, който е най-иновативния в България.
– Какво се случи след като завършихте образованието си?
– Започнах частна практика в един от тогавашните ветеринарни участници – в с. Петърница, обл. Плевен. През 2006 г. общи контакти ме свързаха със собственика на фермата в с. Торос и така започна съвместната ни работа.
Фермата беше току що изградена по програма САПАРД, с доилна зала и с една група от 70 животни Монбелиард внесени от Франция и малък брой местни породи. Аз имах възможността като млад специалист да започна буквално от началото на развитието на стопанството и постепенно, с малки стъпки, със собственикът да достигнем до това, което виждате в момента.
– Споменахте собственика. Моля кажете няколко думи за него.
– Собственикът е г-н Стефан Кънчев – животновъд и земеделски производител от с. Торос. Той определено е човек с визия, който не се страхува да поема рискове. През всичките тези години на сътрудничество винаги ми е давал възможност за взимане на самостоятелни решения и свобода на действие.
Имало е много трудни моменти, както във всички ферми в България, но това, което ни помогна да ги преодолеем е именно диалогът помежду ни. Имало е, разбира се, разногласия, но те винаги са били градивни и са „раждали“ най-адекватните за ситуациите решения.
–Само тази ферма ли обслужвате като ветеринарен лекар?
– Основните ми ангажименти приоритетно са тук. Работя, разбира се, с други стопанства, но тази ферма познавам и в най-малките детайли и я посещавам поне 4 пъти седмично. Тук е започнал професионалния ми път и развитието на стопанството е от огромно значение за мен! Водя документацията и първичната отчетност, както и държавната профилактична програма и издаването на сертификати за движение. Отговарям за технологичните процеси, които се случват като осеменяване, отелвания, продажби на животни и всичко, което касае здравето и условията на отглеждане в стопанството.
Не се справям сам разбира се – фермата разполага с чудесен и сплотен екип, на който определено мога да разчитам.
– Колко и какви животни отглеждате в момента в стопанството?
– Отглеждаме животни от породите Монбелиард и Холщайн. Всички животни са внос от вън и техните приплоди. В момента в стопанството се отглеждат общо 230 животни.
През годините на няколко пъти са внесяни юници от Франция, порода Монбелиард, а преди няколко години бяха внесени юници, порода Холщайн и от Холандия.
– Каква е технологията на отглеждане?
– Свободно-боксово като доенето се осъществява в доилна зала. Осеменяваме както изкуствено, така и с чистопородни бици.
– Разкажете, как се разви стопанството през годините? Животновъдството у нас е трудна задача…
– Така е – през всичките тези години бяхме неволни участници и потърпевши от различни „трусове“ в България – икономически, бюрократически и политически. Имали сме много наистина критични моменти. Неуредиците на държавно ниво бяха, а и продължават да са, ежедневие, което е силно демотивиращо, когато от наша страна са се полагали толкова усилия.
През последните години с КОВИД пандемията, войната в Украйна и последвалата финансова криза, в която все още сме, са истинско предизвикателство за всеки бизнес, но за животновъдството са направо пагубни. Много пъти сме били на ръба на оцеляването, но с постоянство и ежедневен контрол нещата се случваха и успявахме да се развием и разширим. Допълнително се построиха навеси за почивка на животните. Имахме проблем с настъпването на цицките при свободно-боксовото отглеждане и по тази причина се изградиха легла за протекция и превенция на този проблем. Изгради се и един изцяло нов обор, а другите се ремонтираха.
– Вие сте дошъл тук буквално от университета, а собственикът тогава тепърва е започвал да развива стопанството. На какво се научихте заедно през годините?
– Първото нещо, на което се научихме е и основна причина да устоим на всички трудности – това е постоянството. Присъствието и отношението към всеки процес във фермата е задължително, за да могат да се взимат своевременни мерки и да се спестят по-сериозни проблеми и разходи. Животните изискват постоянно наблюдение и моментална реакция.
Например, навременното изваждане на плацентата на родилката и грижите за копитата са от основно значение за репродуктивния и здравословен статус на животните. През първите години на адаптация на внесени отвън животни имахме проблем с копитните заболявания. Тогава наложихме задължителни практики за профилактика на тези проблеми и той постепенно беше решен.
По отношение на храненето се справихме много добре, тъй като от самото начало не сме действали на принципа „проба-грешка“, а сме се консултирали със специалисти, които за наша радост не са ни подвели. Храненето е с миксер и всяка група получава адекватна дажба.
Всяка порода има различни изисквания в това отношение и ние стриктно ги спазваме. Няма как животните със смесено направление, за мляко и за месо, с такива високи показатели на мазнина и протеин като Монбелиард, да се хранят както Холщайн, които пък за сметка на това произвеждат по-големи количества мляко. При тях грешките в храненето могат да са пагубни и да доведат до кетози и други недоимъчни заболявания.
При нас нещата са силно балансирани във всяко отношение, а профилактиката е основен приоритет. Индивидуалният подход също е много важен и трябва да се съобразява текущото състояние и млечност на всяко животно.
Например в предродилния период енергийният прием на храна трябва да е много добре балансиран. Животното от една страна трябва да бъде подготвено за предстоящото раждане и от друга да има енергия, за да бъде здраво.
Отделно от това, разполагаме с пасища и с електропастири, които осигуряват движение и контакт с природата на животните. Това е изключително важно при свободно-боксово отглежданите стада. Имаме 10-12 декара около фермата, които са на разположение на животните ежедневно по няколко часа през по-топлите месеци.
Тези „разходки“ са много добра профилактика срещу копитните заболявания, тъй като копитата се изчистват на тревата и не са на твърдия оборен под.
Слънцето, въздуха и досега с природата също са от съществено значение и влияят благоприятно на репродуктивната функция и на жизнените процеси.
Относно репродукцията най-важно е храненето. От него зависи, както безпроблемното отелване, така и последващият гладък следродилен период и разбира се възможно най-бързо ефективно осеменяване.
Разделянето на технологични групи в средните и големи стопанства е задължително. При нас са ясни групите с високи, средни и по-ниски показатели и потенциал и към всяка една подходът е различен.
Доброто развитие на потенциала и евентуалните високи бъдещи показатели зависят от адекватните грижи за животните още след раждането им. Правилното хранене, обезроговяване, обезпаразитяване, ваксинации, движение и всичко необходимо за здравословното развитие на един млад организъм. Ние тук правим ваксинации за ринотрахеит, мукозна болест, син език и заразен нодуларен дерматит.
Относно родилките е много важно дори и да няма видими проблеми да се направи профилактика на матката, да се следи хормоналния баланс на животното и отделянето на плацентата. В зависимост от сезона се прави профилактика на маточната тръба т.е. вътре се слагат антибиотици – утероконтрахиращи маточно изстискващи средства. До педесетия ден най-късно трябва да настъпи първото разгонване. Тук правим и синхронизация на еструса на почти всички животни.
– Дългосрочните служебни отношения в този бранш са рядко явление. Вие обаче вече 17 години сте успешен тандем с г-н Кънчев и говорите за фермата с емоция и убеденост. Какво Ви помогна да запазите това сътрудничество през годините?
– Аз се гордея, че с постоянство съм постигнал всяко нещо, с което съм се захванал. В нашата професия не е толкова важно да си най-добър, ако липсва постоянството, защото тогава реални резултати липсват.
Така и ние с г-н Кънчев през годините проявихме взаимно търпение и постоянство за благото на фермата. Като се имат предвид всички трудности, през които сме преминали, е съвсем нормално, че сме имали и несъгласия и напрегнати моменти помежду си, но общата ни цел се е оказвала винаги най-важна.
Той винаги се е отнасял към мен с уважение и ми е давал свобода за действие. Именно тази свобода ми е помогнала да се развия професионално, а така също да съм полезен и за фермата.
От своя страна, за мен тази ферма винаги ще остане като мой професионален дом, в който съм вложил всичките си усилия и мотивация като за нещо свое и много важно. Завършеният резултат от труда ми през всичките тези години ми носи огромно удовлетворение.
Мога само да благодаря на собственика за възможността през годините да се учим и да постигаме заедно все повече и повече. Благодарение на работата ми тук с времето заслужих доброто си име като специалист и си създадох контактите с останалите ферми, с които работя.
– Ограмотиха ли се държавните институции през годините по отношение на фермерите?
– Има някакъв напредък през последните години, но все още тежката бюрокрация и сложните процедури по категоризиране на фермите и одобряване на продукцията са на лице. Аз съм умерен оптимист и се надявам този напредък да стане по-динамичен.
– А успява ли НАРМС като партньор на стопанството да осъществява ефективно своята функция на развъдна асоциация?
– Да, във всяко отношение. Нямаме пропуски в ежемесечните посещения, а и се снабдяваме с качествен семенен материал. Съдействие сме получили във всяко отношение. Нещата вървят и за двете страни.
– Какво си пожелавате да видите в стопанството след 5 години?
– На първо място здраве, както за екипа, така и за животните, а след като премине тежкият икономически период да сме осъществили си всички свои идеи за модернизация и усъвършенстване на технологичния процес.
– Ние ще Ви пожелаем здраве, защото, както е видимо, всичко друго с постоянство неминуемо ще постигнете.
– Благодаря Ви и до нови срещи!