Днес се отправяме към село Буковец, община Видин – район с отколешни традиции в отглеждането на порода Симентал. Днешният ни събеседник е наследил бизнеса от своите баща и дядо, и вече над половин век развива говедовъдна ферма в родното си село.
Г-н Данчо Спасов е убеден в традиционните методи на отглеждане и хранене и до ден днешен прилага на практика наученото от баща си, някак си напук на все повече прилаганите у нас модерни технологии.
Може би истината е в баланса между традициите на България от времето, в което е била една от водещите държави в Европа по отношение на говедовъдството и новите модерни технологии и практики.
За това как се е справял през годините с многото проблеми в млечното говедовъдство ще разберем сега от самия него…
– Казвам се Данчо Атанасов Спасов, на 70 г. съм, от с. Буковец, обл. Видин. Занимавам се със животновъдство от над 50 г. Още на 15 годишна възраст започнах да помагам на баща ми, който пък от своя страна е поел работата от моя дядо.
– Само крави ли са отглеждали дядо Ви и баща Ви?
– Да, основно крави.
– Кога и с колко животни започнахте? Защо избрахте Симентал?
– Беше някъде през 80-те години. Тогава имах 12-13 крави. През 75-та започна внос на черно-шарени животни и аз отглеждах такива. Отказах се от тях, защото имах доста здравословни проблеми. Не издържат на нашите климатични условия… Започнах да отглеждам Симентал. Нашият регион навремето се славеше с Кулския Симентал.
– Вие цял живот сте животновъд. Не Ви ли се е искало да опитате и нещо друго?
– Занимавал съм се и с много други неща, но животновъдството винаги е присъствало в ежедневието ми. Дори не съм и помислял да се отказвам.
– Имате ли работници или семейството Ви помага в отглеждането?
– Имам един работник, но с работниците е много трудно. Идват за ден, за два и си тръгват. Завличат ни и с пари, не вършат нищо. Синът ми и внукът основно ми помагат.
– Имате ли земя и достатъчна ли Ви е тя за изхранване на животните?
– Имам малко земя, 300-400 декара, колкото за животните, а когато не стигат фуражите купувам допълнително.
– Ползвате ли рецепти или сами си определяте дажбите животните?
– Сам си ги определям, както казваме на село – с канчето слагаме от всичко необходимо – царевица, жито, ечемик и т.н.
– Колко Симентала отглеждате в момента? Ваше производство ли са, или са от внос?
– Сега са около 40, крави и юнички. Мои са си всичките, не съм внасял от чужбина. Осеменявам ги с бици, които си разменяме с колегите, за да се разминава родословието.
– Как сте с млеконадоя, доволен ли сте?
– Той зависи от много неща. Външните условия много влияят. Сега с тези жеги и суша напоследък е доста спаднал, но като цяло съм доволен.
– Правили ли сте някакви реконструкции на стопанството през годините?
– През 2010 г. направих изцяло нова ферма на ново място, което закупих от ДЗС. Наложи се, защото ме притиснаха, че няма да ми изкупуват млякото. Иначе, аз до къщата ми си имах всички условия да си отглеждам 35-40 животни, но се наложи и аз да си сложа „главата в торбата“ и да строя нова ферма.
– Държавата подпомогна ли Ви с някакво финансиране, след като са Ви „притиснали“, както казвате?
– Не, всичко със собствени средства съм правил. Никога не съм искал да имам отношения с никакви институции.
– А с тях как се разбирате? Правят ли Ви често проверки?
– Общувам с тях само по отношение на субсидиите. Проверки си правят често, но аз нямам проблеми – старая се всичко в стопанството ми да е изрядно.
– Имате ли доила зала?
– Не, нямам такава, доим ги на гюмчета. Бих направил доилна зала, само ако децата решат да продължат с този бизнес. Аз вече съм се изморил. Те трябва да поемат нещата, ако им се занимава.
– Вие имате огромен опит. Пооправиха ли се нещата за животновъдите през последните 30 години?
– Изобщо не са се оправили! Изкупната цена на млякото да е 60 стотинки при тези цени на сирене, кашкавал и другите млечни продукти в магазина е престъпление. Сега например купувахме трици и до миналия месец един тон беше 400 лв, а сега от този месец вече ще струват 450 лв за тон. Кюспето, което купувам от рафинерията вече е 900 лв! А цената на млякото си остава същата… Не се издържа вече!
Най-големият проблем обаче при нас животновъдите си остава работната ръка! Колкото и да им даваш, както и да се грижиш за тях – не става! Ние в момента, както казах, имаме един работник, на когото плащаме 1200 лв. при положение, че и ние работим и му помагаме. И пак няма гаранция, че ще работи.
– Казахте, че нищо не се е подобрило за тези години, а и проблемът с работната ръка е сериозен, но не сте се отказал. Какво Ви крепи?
– Желанието и любовта към животните – обичам ги, както си обичам децата!
– Откога членувате в асоциацията? Помага ли Ви това сътрудничество?
– От три години. Аз доста закъснях с това членство. Ами, какво да Ви кажа… допълнителните средства, които получавам за животните под селекция са помощ все пак. Асоциацията си върши работата, нямам оплаквания.
– Като един животновъд с огромен опит какво ще посъветвате колегите по отношение на отглеждането, храненето, осеменяването и т.н.?
– При храненето трябва постоянство и наблюдение. Не може днес да даваш 10 кг концентриран фураж, а утре по 2. Дажбите трябва да се определят според животните и тяхното състояние. Ние тук ги отглеждаме основно на паша и така животните се хранят с всичко необходимо – букет от полезни билки и трева. Свободно-боксовото отглеждане аз не го подкрепям, защото животните там само се наливат с храни и микроелементи, които могат съвсем естествено да си набавят при пашата, според мен. Е, тя не винаги е както ми се иска, но и ние хората не можем всеки ден да ядем кюфтета и кебапчета. И с кравите е така.
Пресушавам ги като направят 6 месеца бременност, постепенно. Започвам да прескачам доене и така постепенно като стане 7 месеца ги пресушавам. Шприцове и други химии не ползвам…
– Лесно ли се отелват животните?
– Много лесно, моите животни постоянно се движат и са много здрави!
– Успявате ли след това лесно да ги заплодите? Вие казахте, че ползвате бик.
– Някои още на 20-я ден са готови, но по принцип до 45 дни след отелването всички се заплождат.
– Ако можете да върнете времето назад 50 години, ще изберете ли същия път?
– Категорично, с нищо друго не бих се занимавал – това ми е в кръвта! Докато съм жив ще е така.
– Нещо искате ли, все пак, да промените в стопанството в близко бъдеще?
– Само един централен млекопровод, ако реши синът ми да направим и ако му се занимава, ще съм много доволен. С гюмчетата е страшна хамалогия.
– В личен план какво ще си пожелаете?
– Здраве на семейството ми и на целия български народ! Дано скоро нещата се подобрят!
– Вярвате ли още, че те ще се променят…?
– Само вярата крепи човека и на младите ще кажа, ако са се хванали с тази работа – да не се отказват! Само напред и нагоре!
– Благодаря Ви за отделеното време и много късмет, и здраве!
– И аз Ви благодаря!