Въпреки сложната епидемична обстановка, тазгодишното ОС на НАРМС уважи с присъствието си г-н Симеон Караколев, който е председател на Асоциацията за развъждане на млечни овце в България. Той беше любезен да ни отдели време, за да ни разкаже както нещо за себе си и организациите, които ръководи, така и за многото инициативи, които е подел и препятствията, които съпътстват тяхната реализация.
– Здравейте, моля представете се за нашата аудитория.
– Казвам се Симеон Караколев и освен че съм председател на НАРМОБ, съм съпредседател на Националната Овцевъдна и Козевъдна асоциация – НОКА. На 42 г. съм и съм от Велико Търново. С овцевъдство се занимавам от 2002 г. Преди това отглеждах пилета – бройлери. Внесох за първи път в България породата овце Асаф, а Асоциацията за развъждане на млечни овце в България създадох през 2006 г., тъй като съществуващата по онова време развъдна асоциация не извършваше практически никаква дейност. Отне ми почти 10 години да наложа породата и тя да стане предпочитана и разпознаваема в България.
– Какви са предимствата на тази порода и защо, според Вас, бяха необходими тези десет години за нейното налагане у нас? Това ли Ви провокира да създадете и браншова структура като НОКА?
– Асаф е може би породата с най-висока млечна продуктивност в Европа. В света тя се нарежда на трето място след Фризийската порода и Аваси.
Аз лично, като фермер, имах своите виждания, че нещата трябва да се случват по различен начин. Национална овцевъдна асоциация – НОА създадох в края на 2010 г. Бях воден от убеждението, че овцевъдите трябва да са обединени. Впоследствие проведох разговори с една козевъдна асоциация – най-голямата по онова време и те се включиха в моята инициатива. Така организацията прерастна в НОКА – Национална Овцевъдна и Козевъдна асоциация.
Както тогава, така и сега мога да кажа, че големият проблем на България в животновъдния сектор са големият брой нефункциониращи животновъдни организации от всякакъв тип. Те не водят до нищо хубаво за българския животновъд. Водят единствено до облаги за председателите и управителните съвети за сметка на работещите организации и асоциации. Казвам Ви го именно в качеството си на председател на развъдна асоциация!
– Извършва ли се реално дейност или като много други структури в България просто съществуват по документи, за да се възползват от възможностите за усвояване на средства?
– Ако говорим конкретно за развъдните асоциации, моето лично мнение е, че голяма част от тях, ако извършват изобщо някаква дейност, то тя не отговаря по никакъв начин на критериите ми за такава. Имитира се дейност. Моето наблюдение и голямо желание е през новия програмен период това да се промени. Трябва да се премахне този финансов стимул, който ги амбицира и настървява да съществуват в безполезната си форма!
Що се отнася до браншовите органицации – те в един момент започнаха буквално да се роят. Абсолютно безпринципно и без по някакъв начин да служат на членовете си, а само на конкретни финансови интереси на ръководствата им. Знам и е доказан факт, че голяма част на от тях поддържат активна членска маса от 10-15 членове при общ брой от 100, например. Като останалите извън тази активна маса се държат буквално в неведение и по никакъв начин не им се дава възможност да участват във взимането на решения, които пряко ги касаят.
Тези порочни практики неминуемо трябва да се прекъснат в даден момент и да се даде възможност на реално действащите организации да развиват дейност и да бъдат подпомагани адекватно за целта.
Едно от предложенията, които бяхме направили и беше прието от МЗХГ и записано в закона за животновъдството, беше в Консултативния съвет по животновъдство да влизат само национално представени асоциации. Аз съм член на този съвет от създаването му и съм се нагледал на какви ли не излияния от „председатели“, които се кичат с някакво име на асоциация, но реално нямат членска маса зад гърба си! Не може да представляваш сектор с 8000 стопанства, а членове ти да са 15!
Повечето от хората в този Консултативен съвет имат за цел да разрешават някакви техни лични проблеми и реално не представляват интересите на бранша. Мога още много да говоря по темата за пропуските в работата на такъв тип организации.
– Смятате ли, че това са пропуски от недоглеждане, които с времето ще се изчистят или са съвсем целенасочено оставени „вратички“, от които недобросъвестните да се възползват? Случайни ли са хората, които са направили подобни съмнителни организации?
– Някои от тях действително са умишлено така създадени във времето, за да обслужват нечии интереси на властимащите в съответните години. Други са допуснати поради липса на активност от съответното съсловие. Така или иначе трябва да вървим към по-голяма консолидация и обединение на всички животновъди първо по сектори, а после в по-общ план. Хората обаче първо трябва да узреят и осъзнаят, че всичко зависи от тях и реално могат да променят условията, в които съществуват. Трябва да осъзнаят и то категорично, че именно от нас, персонално и заедно, зависи да променим бъдещето си, но за целта най-важното условие е да бъдем обединени!
– Мислите ли, че хората скоро ще узреят и ще осъзнаят своята лична отговорност към положителна промяна? Смятате ли, че Българинът като манталитет изобщо може да подеме подобна самоинициатива и да бъде обединен?
– Това действително е много трудно, но именно на това и се надяват. Един обезверен народ трудно можеш да му вмениш отново вярата, която така болезнено е загубил. Въпреки това вярвам, че с много усилия и упоритост такава промяна е възможна! Що се касае до животновъдите, те трябва вече да осъзнаят, че могат да успеят, само ако са задружни, защото много малко от тях могат да бъдат устойчиви самостоятелно. Те трябва да вземат за пример кооперативите в Европа, които имат над 100-годишна история. В България също преди много години имаше подобни кооперативи, но в друга форма.
Проблемът е, че вече над 30 години на хората им беше целенасочено втълпявано, че „орташката работа кучетата я яли“. Което се оказа и големият препъни камък в сдружаването под всякаква форма. Щастлив съм, че в нашата НОКА вече успяваме да преодолеем тези натрапени нагласи. Вече имаме над 400 фермери, които са обединени в организация на производителите, имаме защитени проекти за мандри и такива по мярка 9. В момента работим и по други проекти. Сигурен съм, че моделът, който разработваме в един момент ще бъде приложим в цялата страна и за всички сектори.
– Готови ли сте да споделите опита си с други асоциации ако Ви потърсят за съдействие?
– С голямо удоволствие и тук е важно хората да имат пример, който се надявам ние да бъдем. Нещата ще се случат значително по лесно, ако се стъпва на вече постигнати резултати. Това, което успя да обедини нашите членове беше, че те вярват в нещо, а не в някого. Нещо, което вече им дава обща кауза и реални ползи.
– За Вас случи ли се прехода за животновъдството в България? Оправдаха ли се онези големи надежди за светло бъдеще след падането на социализма?
– През 89-та година бях все още дете. Впоследствие, когато започнах да осъществявам срещи със сродни съсловни организации ми беше много трудно да давам отговор на въпроса „Как от 11 милиона овцете в България станаха 1 милион?“. Питаха ме дали някаква болест е била причина за това и за мен беше много трудно да обясня, че болестта в България се казва управление. Това е едно от най-големите престъпления, които държавниците извършиха срещу народа си – да ликвидират по такъв безогледен начин селското стопанство. За това безобразие главните виновници са тъй наречените ликвидационни съвети, които със закон ликвидираха всичко постигнато дотогава, всички традиции и положени основи за 30-40 години. Не виждам как скоро можем да възстановим и една трета от това, което беше целенасочено унищожено!
– През последните години много динамично и съмнително последователно се приемат нови закони и наредби. Те успяват ли да канализират дейността градивно? Нашите фермери често изказват съмнение, че тези, които създават наредбите и тези, които после проверяват за изпълнението им някога са виждали крава, например.
– Не. Не успяха, но промяната неминуемо ще дойде. За целта хората, които създават въпросните закони и наредби трябва да бъдат визионери. Трябва да имат стратегическо мислене и да предвиждат няколко следващи стъпки напред, а не да действат „на парче“.
Относно грамотността на администрацията – тя е такава какъвто е и целият бранш. Необходимо е едно взаимно ограмотяване, както по отношение на въвежданите практики, така и по отношение на прилагането и контрола им. Няма подготвени кадри и всичко се учи в движение. Трябва и към администрацията да се прояви известно разбиране, тъй като тя не разполага с необходимия опит.
Но, предизвикателствата пред новия програмен период са огромни, а некомпетентността е повсеместна и е на високи нива.
– Смятате ли, че това се превръща в новата нормалност, т.е. тази некомпетентност вече е приета за нормална и ние сме станали толерантни към нея? Оцеляваме въпреки това.
– Тази търпимост си има историческо обяснение, но е крайно време да бъде прекратена. Аз виждам вече сигнали в тази посока. Мисля, че пробуждането макар и плахо вече е факт във всички слоеве на обществото. За момента всяка промяна, която постигаме е много трудна, но все пак се случва.
Предстоят 2 знакови промени в животновъдството, които ще променят кардинално сектора. Едната е във връзка с член 137. За него мога да кажа, че всичко като замисъл е много хубаво, но трябва да се въвеждат едни нормативни уредби, които кореспондират с възможностите и нагласите на хората. Например в сектор овцевъдство, който е дефицитен в цяла Европа се създава регулация преди да бъде поощрен и подпомогнат. Беше много трудно да обясним на нашите народни представители, че няма как да ограничиш един сектор и да накараш фермерите да се регистрират, ако не облекчиш закона, за да могат те да се развият достатъчно и да подлежат на регулация.
Другата е свързана с предложенията, които сме направили към Народното събрание по отношение на Закона за стопанисване и ползване на земеделските земи в частта за пасищата.
– Какво Ви мотивира да водите толкова битки, които не са лично Ваши?
– Така ги усещам – като свои.
– Със сигурност имате възможност да съществувате и развивате успешно без да се натоварвате с отговорността на промяната. Защо го правите?
– За мен действията говорят достатъчно. Приел съм го като призвание и лична отговорност.
– Има ли моменти, в които силно Ви натежава на какво сте свидетел в държавата, въпреки усилията, които полагате?
– Да, най – вече през последните 10 години.
– Не мислите ли, че злощастно десетилетие няма да се превърне в поредица от такива?
– Вярвам в промяната. Много ще е трудно, но все пак, ако се пробудим промяна може да настъпи осезаемо и за една – две години. Всичко зависи от нас.
– Има теория, че нежеланието на Българина да бъде обединен се дължи на факта, че не сме преживяли никакъв сериозен катаклизъм, който да ни обедини като нация и да ни научи да се справяме заедно. Мислите ли, че тази пандемия, колкото и да е страшна в момента, може да ни научи да се борим заедно и да ценим важните неща?
– Тази пандемия, колкото и да е лоша във всеки аспект, влияе много добре на отношенията между управляващите и останалите. Много неща станаха видими и толерантността се изчерпа. В човешки план ситуацията в момента накара хората да се обърнат отново към близките си и да ценят дома и семейството си. Идват на дневен ред взаимопомощта, колегиалните отношения и позабравените морални норми. За съжаление трябва нещо лошо да се случи, за да се променим към добро. Всяко зло е за добро и аз се надявам, че тази пандемия ще изиграе ключова роля и ще създаде един нов свят с различен морал, ценности и амбиции.
– Да се надяваме! Нека се върнем към позитивните практики. Ние като асоциация мислим за производство на уникални български млечни продукти с патентована технология на отглеждане и производство по примера на французите и сиренето Comté например. Обмисляли ли сте подобни стъпки?
– Точно в момента разработваме в този дух браншови стандарти, т.е. за да произвеждаш нещо качествено и да гарантираш произхода му трябва да стандартизираш целия процес. Тези стандарти трябва да обхващат производството на мляко, преработката и дори реализацията на продуктите. Мисля, че това е напълно възможно и търсене на подобни продукти вече има. В България имаме всички предпоставки това да се случи. Това е един от ключовете към по-добра перспектива на животновъдите, които решат да поемат по пътя към производството на собствени млечни продукти. Точно тук съществена роля имат организациите на производителите, които ще дадат шанс и на малките стопанства да реализират собствени продукти.
– Смятате ли, че това ще спомогне за открояването на тези, които искат и се стараят да произвеждат нещо качествено от други, чиято цел е единствено получаването на субсидия?
– Субсидията е елемент, който е съществен независимо от причината за отглеждането на животни. Тези, които търсят качество също не се отказват от нея. Въпросът тук е малко по-комплексен и касае критериите, по които се раздава тази субсидия. Въпросите са много. Дали едни не получават неоправдано повече за сметка на други. Защо секторите, които са най-чувствителни буквално мизерстват.
За мен това е една от темите, които е най-важно да отстоя като председател на организация в работната група за стратегическия план за новия програмен период. Дори на предходното заседание аз повдигнах отново въпроса на първо място за нуждата от едно по-балансирано подпомагане и за по-ниски тавани по програмите за подпомагане. Оказва се, че само 10 процента от стопанствата, които са кандидатствали по дадена инвестиционна мярка са били одобрени. После в докладите се отчита, че половината от одобрените проекти са неизпълними и се оказва, че като цяло животновъдните стопанства остават силно неконкурентноспособни. Особено в сектор овце и кози.
– Не води ли сегашната практика за подпомагане до концентриране на огромен финансов ресурс в малко на брой ферми, които вече разполагат с такъв?
– Да, достатъчно показателен е фактът, че през всеки програмен период редовните участници в програмите са 500-600 стопанства при наличие на над 20000 в страната. Защо не се вземат мерки? Какво се прави за останалите? Единственото обяснение е, че правилата се правят така че повечето да се откажат.
– Държавата осигурила ли разбираем и достъпен източник на информация както по отношение на различните мерки за подпомагане, така и за всички останали въпроси, които касаят животновъдите?
– В продължение на предходния въпрос – голяма част от животновъдите не могат да се справят още при самото кандидатстване и се отказват още в началния етап. Администрирането при кандидатстване трябва да е сведено до минимум – попълване на едно заявление, в случай че няма да се извършват някакви сложни строителни дейности. Но дори и такива да има всичко това може да се случи на един следващ етап. Не е нужно фермера да ангажира куп непосилни ресурси, да се бори с неразбираема документация и то само, за да кандидатства. Без изобщо да има ясното уверение, че ще бъде одобрен, ако изпълни нужните изисквания. Подобни рискови инвестиции и то само при кандидатстването може и води често до фалити.
Проектите трябва да могат да бъдат изготвяни в голямата си част от самите фермери. Всяка една от мерките трябва е свързана с минимална бюрокрация. Фермерът трябва да произвежда качествена продукция и да е конкурентноспособен, а не да се бори с неразбираеми административни изисквания. По тази причина хората просто се предават – вдигат ръце и се отказват. Може би точно това е целта. От друга страна мисля, че причината за тези абсурди е по-скоро незнание и некомпетентност, тъй като за да се прави целенасочено е необходимо стратегическо мислене, което голяма част от управляващите не притежават.
Липсва приемственост и стратегия. Всеки министър прави нещо различно за своите 4 години без връзка с постигнатото или без визия за предстоящото. Никой не знае какви са целите в животновъдството и какво се очаква от него. Как да развиваме нещо без поставена цел!?
– В заключение – каква е Вашата цел?
– Да променя нещо към по-добро!
– Успяхте ли в нещо досега?
– Доста неща от това, което си бях поставил като цел в началото. Много обаче цели остават непостигнати и много нови се появиха. Всичко постигнато не е моя лична заслуга. Зад гърба си имам голям екип от хора, обединени от кауза и всеки един от тях е положил усилия и е спомогнал за промяната.
– За да оспорим усещането за безполезност и безпомощност, което ни налагат през последните години ще Ви помоля да се обърнете към нашите членове и да им обясните защо всеки един от тях е важен!
– Вашите членове трябва да си повярват възможно най-бързо, че могат да работят задружно! Промяната се крие във всеки от нас, но само ако сме заедно обединени в обща кауза! Бъдете здрави!