Едва ли има някой сред Вас, който да не е имал допир до „Земеделски институт“ в гр. Стара Загора по различен повод. Институтът е като енциклопедия на възхода, падението и опитите за „дефибрилация“ на българското животновъдство през последните години. Като звено на Селскостопанска академия, след поредна оптимизация, през 2017 година там бяха прехвърлени останалите в КОС Видин животни от порода Симентал и оттогава институтът в Стара Загора е член на НАРМС. 
За да ни разкаже за дейността на института, за неговата мисия и за, понякога, болезнените трансформации, днес сме поканили проф. Стайка Лалева, която е неизменна част от екипа на иститута повече от 30 години, а в момента го оглавява.
Откровеният разговор поставя много въпросителни, на които се надяваме, че някой ден ще има кой да отговори.
– Здравейте, моля да се представите и да ни разкажете за Вашия професионален път.
– Здравейте, казвам се Стайка Лалева. Родом съм от гр. Карнобат. Завършила съм Тракийския университет в гр. Стара Загора, след което съм работила в АПК “Сунгурларе“ и в свинекомплекса в с. Могила за кратък период от време. От 1985 г. постъпих като сътрудник в тогавашното „НИГО“ в гр. Стара Загора, където съм и до днес. В момента вече е „Земеделски институт“, като през годините назад е търпял редица трансформации.
– Вие сте в института от годините на соц-а, свидетел сте на промяната и т.н. преход. Какво се случи през тези знакови години?
– Земеделският институт съществува много преди моето постъпване. Учреден е през 1898 г. като депо за разплодни животни – нерези, магарета, коне, а впоследствие за говеда и овце.
След Освобождението тогавашните управляващи на област Стара Загора са преценили, че България има остра нужда от разплодни животни. Основно магарета и коне, тъй като по онова време те са били основна работна сила и неделима част от бита на Българина.
От 1942 година, с указ на цар Борис III, депото става първия Животновъден институт в Българската история. Важно е да отбележа, че тук са работили редица светила в аграрната наука у нас, като акад. Куманов, проф. Яко Кацаров, например. Всички научни работници и сътрудници са живели в самия институт до 1970 г. Било е нещо като комуна с обща мисия и дейност. Имало е различни видове животни, които са се разхождали свободно, дори и пауни.
В годините на социализма, до 1990 г., в института имаше около 2000 крави от различни породи – Симентал, Лимузин, Шароле и др. Под ръководството на проф. Видев са правени различни опити за кръстосване с цел повишаване на качеството на месото и оползотворяване на фуражите. Имаше и над 5000 овце, предимно от тънкорунната порода, както и стада от Ил дьо Франс, Блю дьо мен и други с цел създаване на една месодайна популация. Отглеждали са се също кокошки – над 20000, а също и пуйки. От 2003-та имаме и зайци след един внос от Италия.
Наистина годините след 1990 г. бяха много трудни. Тогава като цяло животновъдството беше масово унищожено като структури. Бяха премахнати АПК-тата и фермите в ТКЗС. Тогава и на нас се наложи да намалим драстично броя на животните в института. Останаха само 250 говеда, около 1000 овце, а кокошките и пуйките – около 15000.
Имаше периоди, в които месеци наред не сме си получавали заплатите. Даваха ни някакви минимални аванси по 50-60 лв. и едва оцеляхме. Ще използвам възможността да благодаря на колегите, че всички издържахме този тежък период.
След 2000-та година се усети една положителна тенденция. Появиха се много нови ферми в страната и мога да кажа, че голяма част от тях стартираха с животни закупени от нас.
Институтът има сертификат за българско кафяво, българско черно-шарено говедо, тракийска тънкорунна порода овца, а учени от Института са част от екипа за създаване на Синтетичната популация овце в България.
Имаме създадени над 10 линии птици, които са предназначени за личното стопанство. Комбинирани са както за месо – с високо живо тегло, така и за добра носливост и добро качество на яйцата. Ние сме основен производител на еднодневни пилета и пуйчета от всички направления.
Относно зайците – внесени са през 2002 г от Италия – половината са настанени в нашия институт, а другата в ИЖН Костинброд. Сега зайцевъдството не се субсидира по никакъв начин, поради което зайците се отглеждат само за лична употреба.
Говедата, които отглеждаме в момента са три породи – черно-шарено говедо, кафяво и малко Симентал – около 30 глави. Последните са ни прехвърлени на два пъти от КОС в гр. Видин. Стараем се да осеменяваме с добър семенен материал, за да продаваме животни с добра генетика.
При овцете – почти всички агнета, които отглеждаме са за разплод, предимно от породите Мутон Шароле и Ил дьо Франс. Имаме проблем с реализацията на вълната. Все още търсим решение по въпроса.
Това е, общо взето, понастоящем ситуацията, която не е никак лесна през последните 2 и по-скоро 3 години.
Фуражите скочиха драстично, а изкупните цени останаха същите както за млякото, така и за месото. Сега и цената на ел.енергията също се увеличи драстично, което за нашия фуражен цех, говедовъдната ферма и люпилнята е огромен разход.
Институтът, за голямо съжаление, от години страда от недофинасиране и се налага част от разходите за заплати да генерираме сами. Финансирането за закупуването на апаратура и изследвания е твърде недостатъчно.
Ние не търсим много. Искаме съвсем малка и адекватна помощ. Надяваме се скоро да стартира мярка 1.1., която предвижда демонстрационни полета към Фонд „Земеделие“, където има предвидено финансиране на ССА за изграждане на такива полета.
Ние изоставаме по отношение на техника и оборудване, но все пак няма човек, който да е закупил от нас разплодно животно и да е останал недоволен. Нашите животни обичайно са по-скъпи, но са предпочитани, заради усилията на екипа и качеството, с което не правим компромис. Разбира се би било много по-лесно, ако имахме нужната техника и финансово спокойствие.
Стараем се постоянно да надграждаме постигнатото за над 100 години и да разширяваме дейността си според възможностите. Вече можем да извършваме анализ на фуражите и фермерите все по-често се обръщат към нас. Те разбират вече важността на това да знаем с какво точно храним животните, за да се определят адекватно дажбите.
Консултантските фирми пращат в САЩ подобни проби, които сме сравнявали с нашите и почти няма отклонения.
– За разлика от университетите и тяхната предимно теоретична насоченост, Земеделският институт предлага практична полза за фермерите в различни направления. Какви са те?
– Всички наши разработки са насочени към подпомагане дейността на българския фермер, независимо дали се касае за говедовъдство, овцевъдство, птицевъдство и т.н. Покриваме пълния спектър – селекция, хранене, опазване на околната среда, хуманно отношение към животните и икономика на стопанството.
По отношение на селекцията – произвеждаме разплоден материал и разплодни животни, провеждаме консултации на нови и съществуващи стопанства за оптималния избор на порода.
Изготвяме балансирани дажби за хранене и извършваме анализ на фуражите и суровото мляко.
В института провеждаме курсове по хуманно отношение към животните, което е задължително за всеки фермер. Само за миналата година сме подготвили 480 човека.
Други курсове, които провеждаме, са за хуманно отношение по време на транспорт, опазване на околната среда и курс по фермерство, който сега е много актуален, тъй като започна отново прием по мярка за „Млад фермер“.
По отношение на опазването на околната среда – наскоро стартирахме един скрининг на фуражите за вредните емисии. Този аспект е много важен, тъй като знаем, че следващият програмен период ще бъде съобразен със „Зелената сделка“ и ще предвижда мерки за намаляването на вредните емисии от животновъдството.
Много важно е и едно друго направление, по което работим по „ЕРАЗЪМ“. Това е използване на пробиотиците като алтернатива на антибиотиците, които са забранени за употреба в животновъдството, като терапевтични средства и като средства, които спомагат за растежа на животните. Прекомерната употреба на антибиотиците има сериозни последици за животните като кръстосаната резистентност, например. Т.е. те увреждат, а не действат.
Алтернативата на антибиотиците са именно пробиотиците, пребиотиците, а отскоро и постбиотиците. При нас имаме вече един запазен модел пробиотик и един в процес на запазване. Изпитани са и вече ги предлагаме на хората като добавка, която да слагат във фуражите за растеж и лечение на храносмилателни проблеми. Търговската му марка е „Зоовит“ и може да се закупи от академик Балтаджиева.
Много фермери се убедиха в неговата ефикасност за спиране на диария при телетата и агнетата. Все повече наблюдения имаме върху животни, върху които те са прилагани и разликите с такива, които не са приемали. Резултатите са положителни и много обнадеждаващи!
Радвам се, че въпреки липсата на средства и съвременна апаратура, всичките ни разработки доказват своята практическа полза.
– Българската наука, както и спортът у нас, са доказали във времето, че могат да постигат високи резултати и на „фотосинтеза“!
– Именно, това се касае с пълна сила за нас, но екипът тук е упорит и се стараем да сме в крак с настоящето и бъдещето на цената на много лишения!
Земеделският институт е част от Селскостопанска Академия и именно тя е първата ни асоциация, когато говорим за аграрна наука. Не искам да обиждам колегите от университетите, но при тях приоритет е преподаването на теория. Базите им се обновяват действително, но нямат тази експериментална дейност, която извършваме ние. При нас всичко преминава през екзактен опит – сортове, породи, продукти и услуги.
По тази причина за мен е много странно и неразбираемо защо ССА страда от недофинансиране и неглижиране. Превръщането на България в нетен потребител на чуждестранни сортове и породи животни е изключително нерентабилно за държавата. Разликата в цената е огромна и зависимостта се отразява силно на ефективността в селското стопанство.
– На какво смятате, че се дължи това – на недоглеждане, на некомпетентност, или е целенасочено?
– Много труден въпрос, а и не искам да използвам силни думи. Нека кажем – недоглеждане и неправилен анализ на ползите и ситуацията. Не може да не си помислим и за силата на лобитата на чуждестранните фирми, защото те имат неограничен финансов ресурс.
Поне като внасяме чужди продукти да бяхме се поучили от чуждестранен опит и да се постараем да вземем от там положителното. Например, когато започна пандемията от КОВИД, във Франция предприеха редица мерки за стимулиране и запазване на местните производители. Целта беше Франция да произвежда сама всичко необходимо за населението. Имаше програми, които предоставяха възможност предприятия, които спират дейност, да бъдат насочвани към селското стопанство. Съществуваше колаборация между индустрията и държавата с цел запазване на работната ръка, бизнеса и икономиката. Местното производство беше стимулирано всячески.
Ние за съжаление не направихме нищо подобно. При нас се правят едни неща със спорна полза. Например, тези билбордове на скоростни отсечки, които сигурно сте виждали, относно африканската чума. Едва ли някой, който се движи с висока скорост може да ги прочете или да се замисли върху написаното там. Със сигурност това струва много средства, които ако отидат директно към фермерите ще окажат много по-силна практическа полза.
Чудя се как и на кого е хрумнала подобна идея!
Не е нужна огромна сума – десетки или стотици милиона, за подпомагане на Селскостопанска Академия, за да бъде тя обезпечена технически. Разчетите ни са за само 7 милиона, за да има огромна разлика за фермерите. Но вместо това се инвестира в билбордове, от които едва ли някой изобщо има полза.
Преди години бяха дадени 8 милиона за почистване на канавки, но за науката такива няма и решение не се търси!
През предходната година, когато имаше суша нашите български сортове дадоха най-високи резултати. Т.е. има смисъл да се инвестира в тази дейност. Сигурно и френските са добри, но те не са създадени конкретно за нашите условия и климат.
Надявам се да не стигнем до там някой ден да си внасяме изцяло телешко и агнешко месо.
– Не е ли това целта?
– Не искам да си го мисля, защото ми тежи много! От един голям износител на агнешко и телешко за Арабските държави се превърнахме в консуматор на продукти от държави, които преди са купували от нас…. Не искам да повярвам, че това е целта, но годините на неглижиране на аграрната наука и на животновъдството навеждат до този извод. Действително, в момента се дават много средства на университетите, дори за закупуване на животни, лошо в това няма, но ние сме оставени с недофинансиране всяка година, което вече е изчерпало всичките ни ресурси.
Няма в Света друга Държава, която да принуждава науката от една страна да се самофинансира и да изисква в същото време практически да работи за развитие на аграрния сектор!
Логиката сочи, за съжаление, че тук се цели ние да се превърнем в един нетен потребител на произведеното от Европа, което не е достатъчно качествено, за техните потребители. С годините всички се убедихме, че много продукти – дрехи, шоколади, козметика и много други, от един и същ вид и марка, са със съвсем различно качество в Западна Европа и в България. Това важи дори и за лекарствата
Много неразбираеми неща има за мен. Например, ако ДДС на храните от първа необходимост беше намалено, както е в ЕС, резултатът щеше да е осезаем. Дори да не 3% като в Полша, или 9% като в много други страни от ЕС, това можеше сериозно да подпомогне родното производство. Едва ли подобни неща стават, или не стават, случайно. Не е нормално, например, едно солено масло, което аз купувам от Франция, в България да е по-скъпо.
– А Вие имате ли Къде и на Кой да ги кажете тези неща?
– Участваме регулярно в групи, които уж целят да вземат предвид мнението ни, но усещането и резултатите са по-скоро в духа на „Вие си кажете, каквото Ви тежи, а ние ще направим, каквото сме решили!“.
– Вярвате ли в промяната в положителната посока?
– Иска ми се да вярвам, че всяко ново ще донесе промяна. Ще ми се да вярвам в младите хора, които са учили и почерпили полезен опит от чужбина, както и в добрите им намерения да бъдем една различна и смислена държава.
Трябва да вярваме, иначе няма как да оцелеем, но трябва и да мислим критично и да се борим за такава промяна.
Трябва да се помисли как се разпределя финансовия ресурс и къде се насочва. Например, има немалко информация из медийното пространство за ферми с десетки, че и стотици крави, които години наред са получавали субсидии, а в тях дори поилки е нямало. Това не става от недоглеждане. Все пак, ако е нямало животни, как лекарят, който отговаря за стопанството е извършвал задължителните мероприятия, по ваксиниране например. Има служби, които извършват ежегодни проверки. При овцете е същото, дори по-зле – голяма част от ресурса отива в сивия сектор.
Ако се открият и отстранят всички „пробойни“, може да се окаже, че има средства за всичко важно и смислено. Трябва да има ясни правила за всички, независимо дали се касае за малки, средни или големи стопанства.
Поне 60% от субсидиите трябва да се дават за произведена продукция. Даването на калпак нито увеличава продукцията, нито стимулира местното производство. Трябва да се работи и инвестира стратегически.
За момента не се получава, за съжаление.
– Може би проблемът идва още от липсата на адекватна подготовка на кадри и от образованието?
– За това изобщо не ми се започва да говоря! Идват при нас хора, които попълват документи пълни с правописни грешки. Гледат да получат нещо с възможно най-малко практика и ако може да всичко да мине само по документи, без много да се цапат. Така няма как да станат специалисти.
Преди пандемията при нас идваха френски студенти и ще кажа, че разликата е огромна. Още от автобуса влизат в обора, хващат теленцата, питат и оглеждат. Те мислят, разсъждават, интересуват се от всичко.
– Явно сте натрупали в годините много неудовлетвореност, защото каузата и усилията Ви като колектив и институция не са оценени. Защо не започнахте работа в някоя голяма западна фирма? Какво Ви мотивира да продължавате?
– Аз съм непоправим оптимист! Трябва да останем тук и да дадем най-доброто от себе си. Все някога, някой ще ни чуе, а и това, което сме оставили след себе си, ще даде смисъл и надежда на следващите да не отказват!
– Чудесен финал! Благодаря Ви за отделеното време!
– Винаги сте добре дошли да обменим опит!