Историята, която днес ще Ви разкажем е за журналистика, вино и … чистопородни животни. Тя е много не типична за български, а и не само, фермер и доста нетрадиционна, както по отношение на избраната технология на отглеждане, така и на преработката и реализацията на произведената продукция…
За фермата в с. Дамяница, община Сандански, разговаряме с Филип Харманджиев. Разговорът впечатлява със стила на изразяване, а историята му със смелостта и упоритостта на нашия събеседник да отстоява своите решения.
– Здравейте, моля представете се за аудиторията.
– Казвам се Филип Харманджиев, на 51 години и се занимавам със земеделие от 12 години, а с вино от 98-ма година. Преди това бях журналист и съм един от основателите на вестник Капитал.
– Това е изключително рязък завой в развитието. Как и какво Ви подтикна да развивате земеделие и животновъдство?
– В моя живот повечето фундаментални решения и посоки на развитие са следстие на абсолютна случайност. Така навремето станах журналист – съвсем случайно. После, пак случайно, станах част и от винарския бизнес – бях изпратен от една банка, в която имах дялове, да съдействам за стабилизирането на Винпром Дамяница. Трябваше да бъде нещо временно – за 3 месеца, а те се оказаха най – дългите 3 месеца в живота ми, които продължават и до днес.
Два дни преди да се оженя и два дни дни преди да започна да се занимавам с вино не знаех, че ще го направя. Ако някой на 30-тата ми годишнина ми беше казал, че на 41 ще се занимавам със земеделие и животновъдство щях много да му се смея и естествено нямаше да повярвам. Аз до 40-тата си година ненавиждах земеделската работа, защото я асоциирах с превития гръб на баба ми и с робски труд без особено голям смисъл.
– Тоест при Вас няма нищо потомствено по отношение на настоящите Ви занимания. Всичко сте започнали от нулата без никакъв опит.
– Да, аз съм типичен „парашутист“ или още по-цинично казано съм „гинеколог любител“. Впускам се смело във всяка нова идея, пред която съдбата ме поставя и липсата на опит никога не е била аргумент, за да не го направя.
От една страна това е огромно предизвикателство и е много трудно, но от друга страна това прави човек много по-адаптивен и приемащ с лекота всяко ново течение или концепция. Липсата на опит често означава и липса на предразсъдъци, и обременяваща рутина, които да пречат на развитието.
Моят учител – един американски фермер, казва се Джон Салатин, ми отвори очите за много неща и ми създаде много полезни контакти. Той чете много и самият пише книги по темата със земеделието. Благодарение на него преди да се случи Ковид кризата аз посещавах изключително полезни обучения и семинари за животновъдство и земеделие.
Това ми даде поглед и ми позволи да „прегърна“ методите на така нареченото възстановително (regenerative) земеделие, при което целенасочено изграждаш почва. Животните, в частност кравите, са основният инструмент за градене на почва. Основната техника за граденето на почва е осъзнатото управление на пасенето. Съществуват различни термини (mob grazing; management intensive grazing; nonselective intensive grazing) в това отношение, но всички се свеждат до едно: често местене на нова трева, за да се позволи на пашат необезпокоявано да се възстанови и т.н.
Основният принцип на тази техника е, че животните престояват максимум един-два дни на едно парче от пасището (падок) и след това се местят на друго. Падоците на пасището се оразмеряват така, че стадото да ги пасе за един ден и да се премести на друг без възможност да се върне на предишния. По този начин не се пасе новия прираст на тревата и му се дава време да се възстанови. Многогодишните треви трупат хранителни запаси в корените си – това им е „мазето със зимнината“. Ако новият прираст бива изпасан преди да се възстановят хранителните вещества в кореновата система, тревата остава да се храни само от фотосинтеза без да има „храна в мазето“ и така растежът се забавя драстично.
Обобщено техниката предствалява интензивно пасане и след това почивка за определено време за възстановяване на хранителните вещества.
Това е един от най-важните принципи, които следвам в земеделието. След него „повличат крак“ и други детайли, като например нуждата от птици на пасището, които да ядат ларвите в „тортите“ на кравите, за да няма мухи на пасището и т.н.
За съжаление в България в момента има забрана за птици на открито, но аз го правя с токачки, които са полудиви.
Друг важен елемент на моята животновъдна система е, че аз не отглеждам само един тип животни, т.е. не съм монокултурен. В стопанството ми се отглежат кокошки за яйца, пилета за месо, прасета, млечни крави и говеда за месо.
Цялата произведена продукция преработваме сами и продаваме директно. Имам магазин в София, в който продавам 90% от продукцията. От самото начало изградих напълно затворен цикъл.
Говедата за мляко не храним със силаж, тъй като средносрочната ми цел е да произвеждаме млечни продукти от сурово мляко. В силажа и сенажа има опасност да се развие листерия – почвена бактерия, която да контаминира млякото и да го направи опасно.
Ферментирали фуражи даваме само на телетата за месо и на прасетата. Млечните крави не трябва да приемат ферментирали храни. Аз се стремя да храня животните максимално естествено. Основно на паша, а извън сезона със сено и люцерна. Само когато ги доим ги подкупваме със зърнени „бонбони“.
Друго отклонение от общоприетите в България методи, което съм наложил, е еднократното доене – само сутрин. Вие вече сте публикували клип на нашето доене. Ние следваме с доилната си зала (4 поста и централен млекопровод) кравите на паша. Тоест доим кравите на място на пасището. Това ни осигурява много чисто мляко и не се налага да караме храна в обор, който после трябва да се чисти.
През зимата сме на дебела несменяема постеля, която се формира от оризови люспи, слама и дървени стърготини. Третираме я с една пробиотична смес, съдържаща ефективни микроорганизми, която стартира компостен процес в правилната посока и държи много здравословна бактериална среда в самата постеля. Страничният ефект на това е, че тя е много топла, нещо като „подово отопление“.
– След като разказахте за технологията на отглеждане, може ли хронологично да ни разкажете за пътя Ви като животновъд?
– Започнах с 400 бройлера на паша, които раздадох впоследствие на приятели. Единственото ми условие беше да ми препоръчат техен приятел, на когото също да подаря пиле. Това ми даде набор от контакти на потенциални клиенти, което ми позволи на следващата година да им предложа нещо като абонамент, за да мога да имам някаква планируемост колко пилета да отгледам. Добавих кокошки носачки и започнах да продавам яйца и пилешко месо.
На следващата година случайно попаднах на един месарски магазин поставен на автомобил, с който започнахме да спираме на различни спирки и да продаваме продукти. Тази „голяма“ търговска площ ми позволи успешно да реализирам продукцията си. Тогава закупих първите си крави, които бяха 4-5 кръстоски, каквито успях да намеря. На следващата година купих едно стадо от българско родопско говедо и след това няколко чистопородни крави Монбелиард.
– Как се насочихте към породата Монбелиард?
– От мой приятел, който също членува в НАРМС – Даниел Георгиев, собственик на ферма Лактан в с. Осоица. Той е моят ментор за млечните крави. Много ми хареса сиренарската способност на Монбелиард.
Впоследствие купих и други животни. Следвам принципа да купувам цяло стадо, а не отделни крави. Според мен, когато се купуват отделни бройки от стадо, не знаеш дали собственика не прави негативна селекция.
– Звучите много убедено и грамотно. Кога успяхте да наваксате знания, които хората трупат от ранно детство?
– Просто, като правиш много грешки и гафове като мен се учиш бързо. За мен първата грешка не е грешка, а опит. Когато обаче я повториш, вече се превръща в глупост, а потретването граничи с малоумието.
– Кое от съветите на колегите Ви с по-голям опит се оказа грешка и остаряла практика?
– По-скоро обратното мога да дам за пример. Много често за моите идеи, които впоследствие се оказваха успешни, получавах много негативни съвети и реакции. Такъв е примерът с дебелата постеля и еднократното доене.
Към еднократното доене ме насочи г-н Тодор Арбов, който ми даде полезни насоки и опит. Предимствата на еднократното доене са предимно мениджърски и по-конкретно във връзка с човешките ресурси. Доячите имат много трудно ежедневие при двукратно доене. Доят в 6.00 ч. и след 12 часа отново без почивни дни. В такъв случай е доста трудно да си намериш кадърни хори, тъй като те не са съгласни да живеят по този начин.
За да имаме наистина читави, отговорни и загрижени за животните хора, беше необходимо или да имаме два самостоятелни екипа за доене, или да доим еднократно. И когато трябваше да реша как да го направя, си казах „Крава мога да си купя, човек не.“. По-добре да имам малко по-малко мляко, но да имам здрав екип от свестни и кадърни хора, на които мога да разчитам
– Колко е средният дневен млеконадой при тази техника на доене?
– Като количество е 30%-40% по-малко от това при двукратното доене, но пък компенсира с концентрация на сухо вещество, което е с 20% повече. При това положение имам по-малко мляко като количество, с повече сухо вещество, а същевременно си спестявам 50% от разходите за обслужване. Печалбата се оказва по-висока с много по-малко ангажименти, при това с много по-качествени и мотивирани служители. Тяхното работно време сега е от сутрин до 16.00 ч.
Има и друг много ключов момент, който прави еднократното доене още по-подходящо за моето стопанство – аз не продавам млякото си на преработватели на килограм, без значение от сухото вещество, което пък от своя страна определя рандемана. За съжаление в България изкупната цена не е базирана на качеството на млякото, а на количеството.
– Сега колко и какви животни отглеждате?
– Имам десетина крави Монбелиард, 20 от порода Симентал и около 50 броя Българско Родопско говедо. Комбинацията между тези породи се оказа много добра. Обратната връзка на клиентите е, че млякото е много вкусно, както и млечните ни продукти. Има хора, които идват специално, за да си закупят от нашето сурово мляко, въпреки че цената не е ниска – 2,75 лв. Имаме много вкусни млечни продукти с марката ни „Чифлик Ливади“ като например сирене за скара (тип халуми), кефир и разбира се традиционните.
Нашият кефир се произвежда с истинска кефирна гъба и клиентите ни го търсят и купуват, тъй като напълно замества нуждата от пробиотици и други подобни хранителни добавки.
Името на марката съвместява по същество стопанството ни – „чифлик“, защото в някогашните чифлици се е отглеждало и произвеждало всичко, а „ливади“, поради факта, че животните ни се хранят на чисти пасища с максимално естествени продукти.
– Какво ще пожелаете на младите си колеги, които са се насочили по-скоро към традиционните практики за отглеждане?
– Съветвам ги да правят малки стъпки, да не се хвърлят на голямо, да не включват никога субсидията си в калкулациите и бюджетите си като фактор за взимане на решения. Да четат и да се интересуват много. Няма лош опит. Всичко ни учи на нещо. Грешките са по-полезни от успеха! Той дори притъпява бдителността ни. Да не се страхуват да грешат и да бъдат последователни!
– Чудесен финал! Благодарим за отделеното време!
– За мен беше удоволствие!