НОВИНИНина Иванова

Днес сме в най – западната част на Старозагорското поле – село Рупките, разположено в близост до град Чирпан, в южната част на Сърнена Средна гора. Наши домакини са собствениците на „РИН-ТИН“ ЕООД – семейство Радостин и Нина Иванови.  

Отправяме се към обора, за да открием Нина. Пътьом минаваме покрай дворчето с  чистопородните приплоди, порода Монбелиард и отделяме няколко минути, за да им се полюбуваме. Стопанката откриваме сред животните в основното стадо и противно на очакванията да ни посрещне напрегната и уморена от изнурителното ежедневие, ни посреща усмихнато една лъчезарна дама, която любезно ни кани в офиса на фермата.

 

Здравейте, Нина, благодарим Ви за топлото посрещане! Разкажете ни малко повече за себе си и фермата, която стопанисвате?

Здравейте, много се радвам, че сте тук и подкрепям Вашата инициатива да разкажете историите на членовете на Асоциацията, тъй като за повечето хора остава невидим огромният труд, който полагаме.

Казвам се Нина Иванова. Бакалавър съм по „Аграрна икономика“ от Аграрния университет в гр. Пловдив и имам магистратура по „Счетоводство и контрол“. Съпругът ми е земеделски техник. Семейство сме от 16 г. и имаме двама сина. Всички заедно отглеждаме животните във фермата. Започнахме преди 4 години буквално от нулата. Имахме само 2 черно-шарени крави, когато закупихме още 32 чистокръвни Монбелиарда от съседното село Спасово. Повечето от животните бяха приплоди на купени от Франция в периода 2006-2008 г. чистопородни юници във фермите в с.Бели Осъм, Троянско и с.Бреница, Плевенско. Имаше и няколко, които си бяха още с френската маркировка и ние с радост продължихме да  ги отглеждаме.

Какво е характерно за региона, в който се намираме?

Климатичните условия са благоприятни  за отглеждането на животни, а и породата Монбелиард е изключително устойчива и адаптивна. В нашия регион земеделието и животновъдството са основният поминък на населението. Хората срещат огромни затруднения в намирането на работа за съжаление. Това е и една от причините и ние преди години да се ориентираме към отглеждането на животни. В началото имахме само телета за угояване и в процеса на работа решихме да развием млечното говедовъдство. Насочихме се към Монбелиард, тъй като породата е комбинирана – за месо и мляко, а първоначалната ни идея беше мъжките телета да се отглеждат за угояване, а женските приплоди за мляко. Искахме да направим затворен цикъл, но за съжаление се оказа невъзможно, тъй като угояването на телета изисква поне една година постоянна инвестиция без възвръщаемост, а ние не можехме да си го позволим и се концентрирахме в отглеждането на животни за мляко.

Във фермата ни в момента има и черно-шарени животни, но две трети са Монбелиард. Тази порода се аклиматизира изключително добре и заплождането е много по-лесно. Млякото им е с изключително добри показатели и въпреки, че сме с централен млекопровод и го смесваме с това на черно-шарените животни, средната масленост е около 4,6 %, а протеина е над 3,5%. Благодарение на това, мандрите ни изкупуват продукцията на сравнително по-добра цена от средната за страната. Досега използвахме черно-шарените животни, за да увеличим количествата, но последните приплоди на Монбелиард вече ги изпреварват и по този показател.

Разкажете ни за технологията на отглеждане.

Нашите животни се хранят вързани на ясла в момента, тъй като в началото бяхме посъветвани, че това е най-доброто решение. Оказа се, че при този вариант,  животните изискват поне няколко часа грижи по извеждане в двора, почистване и хранене. В процеса на работа все повече се убеждаваме, че трябва да преминем към свободно боксово отглеждане, но това изисква сериозна инвестиция. До този момент всичко сме изградили със собствени средства и много тежък, робски труд! Храната на животните се изготвя по рецепта – основно люцерна, слама, комбиниран фураж и силаж. Имаме собствени земи, но продукцията от тях не е достатъчна за изхранване на животните и се налага да купуваме допълнително.

Доенето извършваме на централен млекопровод. Имаме проект за изграждане на доилна зала, но това отново е въпрос на средства.

Осеменяваме изкуствено от самото начало като само в редки случаи сме използвали собствен бик, но разликата в приплодите е осезаема. Ние следваме стриктно случния план и вследствие на това с всяко следващо поколение характеристиките на животните се подобряват. Изкуственото осеменяване ни дава възможност да работим по оптимизирането на конкретни. показатели, а и Асоциацията ни осигурява семенен материал с изключително висока развъдна стойност! Както Ви казах последните ни приплоди от порода Монбелиард превъзхождат дори по количеството на млякото другите породи и се гордеем, че произвеждаме много качествен и търсен продукт. Ние още в началото започнахме с чистопородни животни и не се е налагало да чистим стадото от примеси и по тази причина работим основно за подобряване на характеристиките на животните във всяко отношение.

Вие сте наш член от самото начало на създаване на млечната фирма и въпреки че та съществува едва от четири години, високите резултати се виждат още от пръв поглед. Как оценявате взаимното ни сътрудничество? Има ли посока, в която бихме могли да оптимизираме съвместната си работа?

Да, така е и през това време сме получавали пълно съдействие. Достъпът до качествен семенен материал е задължително условие за всяка ферма, която се стреми към високи резултати. Много ни помага ежемесечният контрол, тъй като нашето натоварено ежедневие много затруднява воденето на документация и анализите на постигнатото. Административната помощ, която ни се оказва е безценна!

Много ни се иска да се работи по сертифицирането на продуктите от млякото на Монбелиард, тъй като не е адекватно те да бъдат закупувани и приемани като други с несравнимо по-ниски показатели. На запад това е факт отдавна и производителите на чисти и качествени продукти са специално подпомагани от държавата и толерирани от крайния потребител! Ако се работи по популяризирането на качествата на млякото от Монбелиард и мандрите ще го заплащат още по-добре!

Кооперирането между колегите в бранша също е посока, в която бихме могли да работим, тъй като единственият начин да разрешим проблемите в нашата дейност е ако имаме единна позиция и я отстояваме, а не всеки да се спасява, както може и само да се оплакваме!

Нашата работа понякога е по 20 часа дневно и системата е направена така, че ние нямаме време да обърнем внимание на всички проблеми в животновъдството и да вземем някакви мерки! Мисля си, че това не е случайно. Често се променят условия и срокове по различните наредби, а за нас няма никакъв достъп до тази информация на разбираем и адекватен език. В определен  момент разбираме, че има още и още нови условия, такси, документи, които трябва да предоставим в най-кратки срокове и сякаш системата е създадена не да ни съдейства, а да ни спъва работата. За съжаление се оказва, че много често административните кадри, които работят с нас са откровено некомпетентни и ни се налага да търсим посредници, за да ни обяснят какво точно се изисква и коя точно бланка трябва да попълним! По най-високите позиции не са поставени специалисти, а хора, които си нямат никаква представа от работата, ежедневието или проблемите, които срещаме! Асоциацията би ни помогнала много ако „превежда“ на достъпен език всички тези нововъведения и законови промени, за да бъдем поне подготвени за това, което ни очаква през следващата година.

Опишете ни какво е да си фермер в България. Усещате ли помощта на Държавата?

За съжаление у нас, ако не си човек с позиции и връзки, системата буквално те отхвърля. Толерират се големите, а малките и средни ферми компенсират с ежедневни лишения и трудности тези привилегии на фермите с много животни!  Постоянно се говори за предстоящи промени и облекчения в полза на „малките“ фермери, но те все не се случват. Очакваме новия програмен период, за да видим дали този път ще са факт. Ние се справяме със собствени средства и както казаха фермерите, които интервюирахте преди мен – до програми за подпомагане е изключително трудно да достигне малко стопанство. Ако искаме да се развиваме трябва да се модернизираме постоянно, а кандидатстването по проекти се оказва успешно основно за едрите животновъди.

Според мен трябва да има някакво ограничение на броя програмите за подпомагане, от които може да се възползва една и съща ферма, за да има равнопоставеност и по-справедливо разпределение на средствата.

При нас проверките от институциите са ежедневие и се изисква да сме напълно технически обезпечени, за да съществуваме. Те просто констатират какво нямаме, но това не е повод да бъдем подпомагани допълнително. Нашият труд е силно недооценен, а произвеждаме с много усилия и лишения един от основните хранителни продукти! Ние съществуваме въпреки системата, а не благодарение на нея! Имаме огромното желание да се развиваме и сме изключително коректни към Държавата, но това просто не се цени!

За да можем да си позволим закупуването на нови машини, с които да облекчим работата си и да подобрим производството, сме принудени да се лишим от помощта на работници. Това силно се отразява на ежедневието ни и то се превръща само в работа и още работа.  Нямаме никакво свободно време, което да обърнем на себе си и децата си. Ние освен фермери сме и хора. Ако Държавата подпомагаше модернизирането на малките и средни стопанства и хората оценяваха труда, който стои зад продуктите, които слагат на масите си, щяхме да имаме възможност да наемем работници, но за момента това е невъзможно!

Какъв е пътят на промяната според вас?

Промяната трябва да започне отгоре и да достигне до всеки един от нас. На отговорните постове трябва да се избират хора с опит и визия за бъдещето на говедовъдството. Такива, които са наясно с наболелите проблеми и нуждите от подпомагане. Не мога да кажа, че в момента това е факт за съжаление.

Както вече казах, за да можем да променим нещо трябва да работим заедно, обединени зад исканията си, а не всеки да се оплаква сам на масата. Разпространено мнение е, че говедовъдите сме пасивни и неангажирани с отстояването на правата си. Всъщност системата така ни затруднява, че от проблеми и работа нямаме време нито да се информираме за нарушените си права, нито да вземем някакви мерки заедно. Смятам, че сме затруднявани целенасочено, за да нямаме време да бъдем недоволни. Затова казах, че за нас би било безценна помощ ако Асоциацията ни съдейства да се кооперираме и да има диалог по всички приоритетни въпроси.

Дори да има протести, малкият фермер няма свой представител пред властта, тъй като институциите се разбират с големите играчи и всичко се забравя.

Благодарение на модерните технологии и социалните мрежи успяваме да се информираме за държавните решения, които пряко ни касаят. Не ни е осигурен никакъв официален и достъпен източник на информация. Ще се радваме, ако в новия сайт на Асоциацията ни дадете достъп на разбираем език до това, което ни касае.

 

Срещате ли трудности по отношение на реализацията на продукцията?

Ние вече 4 години работим с една и съща мандра и имаме много добри взаимоотношения. Те са много коректен партньор. Благодарение на качественото си мляко получаваме цена над средната за страната, но смятам, че много от колегите са силно ощетени и прекупвачите им извиват ръцете, поради липса на избор. Държавата трябва да се намеси и суровото мляко да се категоризира според качеството и то да бъде изкупувано на по-висока цена, както е навсякъде на Запад. Не смятам, че е нормално цената на изкупуване на  един литър мляко да е по-ниска от тази на един литър вода в магазина!

Как се виждате след 5 години? Какви цели сте си поставили?

Надявам се, че ще имаме модерна и работеща ферма с доилна зала и животни, отглеждани свободно боксово. Децата ни са възпитани в труд и любов към животните от ранна възраст и се надявам да имаме повече време за тях и да съумеем да им осигурим един работещ бизнес, който да развиват с удоволствие и желание!

Беше истинско удоволствие да гостуваме при вас! Благодарим Ви, че ни направихте част от ежедневието си и ни разказахте за проблемите си така откровено!

И за мен беше удоволствие и се радвам, че ни се дава възможност да изразим позицията си, и да опознаем колегите си! Чудесна инициатива!