Преди около две години Ви срещнахме с правещия своите първи стъпки в животновъдството Георги Василев от гр. Белица. Тогава той с огромен ентусиазъм и критично мислене ни разказа за своите амбициозни планове в новопостроеното стопанство. Сподели ни за всички неуредици, свързани с изграждането, узаконяването и работата в една нова ферма.
Днес, в една съботна сутрин на чаша кафе, Георги ни посреща в своята ферма. Още от пръв поглед си личи, че стопанството е претърпяло много подобрения, които явно обстоятелствата са наложили.
Поводът за посещението ни е новата доилна зала в стопанството, но ще използваме възможността да разпитаме болезнено откровения Георги за изминатия за почти три години път. Уверяваме Ви – струваше си ранното ставане!
– Здравей, Георги, изминаха 2 години от първата ни среща, когато Вие все още бяхте в процес на изграждане на своето стопанство. Тогава подробно ни разказахте за всички перипетии, през които преминава всеки, който се е заел с нелеката задача да изгради модерно стопанство в България. Какво се случи през тези години?
– Здравейте отново! Наистина много неща се промениха в процеса на работа. За всяко ново стопанство е нормално да търси и да намери оптимални решения.
За този период значително подобрихме условията за доене във фермата и намалихме зависимостта от човешкия фактор и съответно грешките и загубите по тази причина бяха сведени до минимум.
Построихме доилна зала, обор за подрастващи, закупихме робот и млечно такси. Тези нововъведения подобриха значително процеса на доене и здравния статус на животните. Интегрирахме програмата на GEA за доилни зали, която ни помага да следим репродукцията и състоянието на кравите.
– В момента колко животни има общо във фермата?
– Около 120 с подрастващите. Дойните в момента са към 60.
– Колко животни общо внесохте от чужбина?
– Направихме общо 3 вноса на юници – първо 35, слез това 18, а последният беше 15. Отскоро започнахме да доим първите животни, „произведени“ тук в България.
– Какво сравнение можете да направите по отношение на млечната продуктивност между юниците, които внесохте и техните приплоди, родени и отгледани тук?
– Засега се справят добре и не изостават от майките си, но още е рано за крайни заключения. След втората лактация ще направим анализ.
– Вие реализирахте един доста амбициозен проект за ново стопанство с много конкретна визия във всяко направление. Кое се оказа добро решение и кое се наложи да промените?
– Пример за решение, което следва да променим е, че сложихме твърде много поилки, почни колкото са и животните, които сега се оказаха излишни. Като положителен пример за въведение в процеса на работа мога да посоча робота за прибутване на храната. Помага ни изключително много и го препоръчвам на колегите.
– Успяхте ли действително да сведете до минимум зависимостта от работници?
– Успяхме да я намалим значително. Но, за да я сведем до минимум е необходимо да направим някаква „извънземна“ инвестиция. А в момента животновъдството е в много труден период, но щом ситуацията се стабилизира следващото нещо, което ще направим е да закупим робот ALMA. Това е робот за хранене на телета.
Млечното такси се оказа много добро решение и с ALMA вече ще оптимизираме храненето до максимум.
– Какво всъщност представлява млечното такси за тези, които не са наясно?
– Млечното такси е автоматична хранилка за телета, чрез която на бозаещите се подават мляко и млекозаместители. Закупено е от Farm Technology България и е на немския производител Urban, чиято дейност е съсредоточена в производството на технологии за изхранване на телета.
В същността си млечното такси е една количка, която поддържа млякото на предварително зададена температура. Аз съм я задал на 37 – 38 градуса. Тук се изключва напълно човешкия фактор. Ако температурата се повиши или спадне извън зададените стойности, съответно се ограничава подаването към телетата. Хигиената е на много по-високо ниво, което за телетата е от решаващо значение и предотвратява много здравословни проблеми, които при храненето от работници често се случват. Според мен диариите в първия месец на телетата идват основно от лоша хигиена.
– Проблемът с хигиената не е ли решаващ като цяло за стадото. Например лошата хигиена при отелванията водят до много инфекции с тежки последици за репродукцията?
– Със сигурност хигиената е много важна във всяко едно направление в стопанството и ние отделяме сериозно внимание на това. Примерно, за 3 години и над 150 отелвания си спомням само за 2 случая на вагинални проблеми и инфекциия.
– Грижата за подрастващите доскоро беше, а в много стопанства все още е силно подценявана. Вие до какъв извод стигнахте в процеса на работа?
– За да имаш „читави“ приплоди трябва да изградиш последователно един организъм със здрав стомах. Това изисква хигиена, последователност и правилно хранене. Ако не се положи добра основа, няма как да реализираш пълния потенциал на животните, независимо от добрата генетика.
Тръгнали сме по този път и сигурно имаме още какво да подобрим, но съветвам и колегите да не подценяват грижите за младите животни и да ги поставят като приоритет.
– Използвате ли съвети на консултанти?
– Да, но на няколко. Още при изграждането на стопанството се убедих, че в България не трябва да се доверявам сляпо само на един източник. Съветвам се, разбира се, със специалисти, но предпочитам вече да имам „пълната картина“ преди взема решение.
В повечето случаи тези, които правят рецептите на първо място процедират като търговци, въпреки че са специалисти по хранене и всъщност много добре знаят какво трябва да се направи, но то невинаги е това, което препоръчват. Трябва да имаме едно наум!
– Когато разказвате това се усеща гласът на горчивия Ви опит…
– Действително много пъти „изгоряхме“!
– Какво е това, което не бихте повторили, ако сега започвате да изграждате стопанството? Какво бихте посъветвали хората от опит?
– Инвестицията в евтини и недоказани фирми по отношение на оборудването. В говедовъдството максимата, че „евтиното излиза накрая най-скъпо!“ е валидна в пълна сила!
Друга голяма грешка е да вземеш решение и да инвестираш в нещо без преди това да си го видял на практика във възможно най-много ферми. Аз обиколих много и пак се оказа недостатъчно.
Най-добрият съветник е опитът. Много решения се оказват неприложими за конкретна ферма, а в друга поне привидно да работят. Колегите не винаги признават за грешките и е възможно да се подведе човек.
Един колега от Farm Technology ми каза „Твоята ферма си е твоя и за нея са работещи конкретни неща!“. С “copy – paste” не става, а и зависи кой какви цели си е поставил.
Ако някой отглежда животни за само за едната субсидия или, за да произвежда „някакво“ мляко, няма как да съветва хора с по-сериозни амбиции.
За съжаление принципът „проба – грешка“ е много скъпо удоволствие. Съветвам колегите да си подберат правилно източниците на информация – да четат много, да посетят много ферми, за да видят както добри, така и лоши примери, и да се консултират различни независими професионалисти. Така ще сведат трайните загуби до минимум.
Да си направят добре сметката какво могат да си произведат като груби фуражи. Относно сградния фонд – има хиляди варианти, на които човек може да се спре по отношение на постеля, легла, делители, хранителни пътеки и разпределение на обор. Според мен в началото трябва да се изхожда от това кое е най-практичното решение до момента, в който се установи кое е най-работещо, т.е. да не взимат крайни решения, които не подлежат на промяна или тя е непосилно скъпа, за да има свобода за развитие.
Не трябва да се забравя, че всеки процес във фермата се извършва всеки ден по няколко пъти 365 дни в годината и всичко трябва да е максимално бързо, работещо и практично.
Няма място за компромиси относно почистване, движение на животни, хранене и генетика. Човек си казва (както и аз самия) „Тук малко ще спестя, там малко ще спестя“. Не става! Всички тези компромиси с натрупване всеки ден започват да затрудняват изключително много работата и в крайна сметка загубите на време, нерви и пари са големи.
– В такъв случай не е ли по-добре, когато един „начинаещ“ фермер няма натрупан собствен опит приложим за собственото му стопанство, да стартира само с най-необходимото и да надгражда във времето?
– И това не е вариант, но със сигурност не трябва да се обвързва с големи инвестиции в трайни решения без да се е консултирал с различни компетентни специалисти и без да ги е видял на практика в достатъчно на брой стопанства. Изисква време, объркващо е, но според мен това е пътят за намаляване до минимум на възможните скъпи грешки.
– Причината да сме днес тук е новата доилна зала, която сте изградили. Моля разкажете ни за нея с няколко думи.
– Доилната зала е GEA Westfalia, 2х10 – рибена кост, закупена втора употреба лично от мен от Германия.
– Колко струваше, ако не е тайна?
– Това не е толкова важно. По-важно е колко излиза в момента на въвеждане в работа. На теория отиваш и я взимаш за 20000 евро, но на практика хвърляш поне още толкова, за да започне да работи. Конструкцията е стандартна, но има монтаж и изграждане на бетонови елементи. Ние я направихме буквално нова, защото подменихме всички работещи детайли – пулсатори, чашки, вакуум помпи, млечни помпи и т.н.
– Нямаше ли да е по-евтино да закупите нова?
– В случая инвестицията беше около 40000 евро, а нова е около 100000. Ние нямаме евро субсидия – не сме от богопомазаните. Това кампанийно приемане на документи не мога да го разбера, защото нуждите на фермерите от техника и оборудване не са по график. Те възникват според обстоятелствата и ние не можем просто ей така да кандидатстваме „за всеки случай“, ако някой ден ни се наложи.
Бяха ме одобрили по мярка 4.1. за изграждане на нова сграда за 120 животни, обаче се отказахме.
– Какво излиза, че първоначалната Ви визия се разби „на пух и прах“ от действителността?
– Реализацията на млякото е голям проблем! В чужбина суровото мляко е с различна изкупна цена според качеството. Ние получаваме малко по-добра цена за млякото си, но разликата е минимална.
Има някаква положителна тенденция напоследък да се оценява по-качественото мляко, но се развива с много бавни темпове за нещо съвсем логично, което в Европа е факт от десетилетия.
За тези три години виждам, че мандрите започват да оценяват млякото със стабилни по-високи стойности на масленост и протеин. Преди ги интересуваше само млякото да е бяло. Може би аз не съм много компетентен, защото само три години се занимавам с това. Новобранец съм така да се каже.
– Оказва се обаче, че някои „новобранци“ са всъщност по-напреднали в модерното говедовъдство от фермери с голям опит, които все още работят по някогашните прийоми и отричат всичко ново и работещо.
– Няма модерно говедовъдство, има говедовъдство. Още по „бай Тошово“ време държавата е започнала да работи за по-добра генетика, висока хигиена и добри условия в стопанството. Друг е въпросът, че след раздържавяването всеки сам е решавал дали да продължи в тази посока и за съжаление масово са се преустановили добрите практики, които днес бавно и мъчително „възкръсват“. Правилната дума не е модерно, а нужно!
Ако един фермер не си оптимизира разходите и приходите е обречен. Това изисква проучване, инвестиции в работещи решения, висока хигиена и добри условия за отглеждане на кравите и работа във фермата.
Относно работниците – стандартът на живот в България се вдига, независимо дали на нас работодателите ни харесва, или не. Аз, ако мога да си позволя да давам още по-високи заплати, ще го правя.
Не може да плащаш мизерни заплати, да вкараш хората да работят в някой обор от 60-те години и да очакваш да имаш читави гледачи.
Относно това, с което се сблъсках през последните 3 години – сблъсках се идиоти и буквояди, или и двете заедно. Законите и наредбите са направени като изисквания много добре. Ние имаме навика у нас на хартия да сме по-католици от Папата. На Запад нямат чак такива изисквания, но тези които са приети се спазват и то от Всички. При нас законите са с безброй буквички и подбуквички, но се оказва, че Държавата за едни е майка, а за други мащеха.
– Кои са повече?
– Явно е майка на болшинството, защото реално погледнато, при всички тези уредби и изисквания, ние говедовъдство нямаме. Отчитат се някакви бройки, литри – празни стойности. А на практика има огромен брой животни – млечни или месодайни, но продуктивността от тях е смешна в повечето ферми, без каквато и да било генетика!
– Какво си пожелавате за финал?
– Да спрат злоупотребите и да започне да се оценява качеството!
– Благодаря Ви и до скоро!
– И аз, до нови срещи!