Днес се отправяме към гр. Якоруда, за да Ви срещнем с една трудолюбива дама, която заедно със съпруга и сина си развиват семейна ферма с чистопородни говеда от породите Монбелиард и Симентал.
Разположен в подножието на живописния парк Рила, недалеч от минералните извори в местността Баните, град Якоруда предлага отлични възможности за туризъм по всяко време на годината. Тези, които са имали удоволствието да посетят града, със сигурност са усетили магията и красотата на водопада на река Чесна.
Днешната история е различна от тази на потомствените ферми, изградени в равнинните райони. Тук достъпът, комуникациите и реализацията на продукцията са много по-трудни. Фермата е разположена високо над града, на изключително красиво и труднодостъпно място. Наскоро сем. Ловчали внесе 11 чистопородни Монбелиарда от Франция и преди да разпитаме Неджибе за „трънливия“ път на българския фермер, отделяме няколко минути, за да направим снимки на прекрасните „французойки“, които вече стъпват уверено на българска земя.
– Здравейте, Неджибе. Разкажете ни за себе си и историята на фермата, в която се намираме.
– Казвам се Неджибе Ловчали и съм на 49 години. С говедодъство се занимавам от 2007 г. Винаги сме имали една крава в двора си и след като съпругът ми преустанови дейност като шофьор, решихме да направим ферма и това да е нашата семейна дейност. Започнахме отначало с кръстоски, каквито имаше в региона и постепенно увеличавахме броя на животните.
Към порода Симентал се насочихме след като проучихме кои породи са подходящи за отглеждане в региона. В момента стадото наброява 80 животни като освен Симентал вече отглеждаме и 20 чистопородни Монбелиарда. Единадесет от тях купихме преди месец от Франция със съдействието на Асоциацията. НАРМС ми помага във всяко отношение винаги – с информация, контакти, съвети и всичко, от което имаме нужда. Много съм доволна от двете породи – спокойни, здрави, без никакви проблеми с адаптацията и отглеждането. Стараем се да се развиваме постоянно и да изчистваме стадото, за да получаваме максимално добра млечна продукция, .
– А оценяват ли млекопреботвателите в региона тази качествена продукция? Получавате ли по-изгодни условия на изкупуване?
– Цените са много ниски и не ни предлагат нищо допълнително за съжаление. Налага се да си намирам частни пазари, които предлагат много по-добри условия – хотели, ресторанти и т.н. Регистрирана съм по Наредба 26 и имам право да продавам млякото свободно.
– Вие сте изградили фермата си от нулата, само с едно животно в началото и без потомствен опит. Сами ли се справихте или получихте някакво подпомагане?
– Съвсем сами сме се оправяли винаги и сме се учили в движение. Откакто сме в Асоциацията получаваме много ценни съвети, които също помогнаха да се развиваме в правилната посока. Не възнамеряваме да търсим помощ от Държавата или кредитиране, защото при тази несигурност и бумащина просто не си заслужава. Аз съм доволна от това, което постигнахме до момента и животните, които отглеждаме. Наистина това отнема 100% от времето ни и изисква много усилия, но сме спокойни, че не дължим нищо.
– Наистина ние сме свидетели за огромните усилия, които Вашето сплотено семейство полага през годините и резултатите са налице – 80 чистопородни животни с отличва продукция! Как се справяте с изискванията?
– Много е сложно при нас – за един подпис се налага да пътуваме 80 км до Благоевград, а животните отпуска и болничен не ни дават. Те си очакват своите грижи, а аз много държа да сме изрядни във всяко отношение, да водим документацията и стриктно да спазваме всички изисквания.
– Правят ли ви често проверки държавните институции?
– Идват понякога, но вече дори и проверяващите знаят, че при нас винаги всичко е изрядно.
– Имате ли проблем с работната ръка?
– Много е трудно, защото ние не разчитаме на работници. Аз със съпругът и синът ми буквално денонощно се грижим за фермата. На младите хора не им се работи във фермите – предпочитат да стоят без пари, но не и да вършат такава работа. За тях е унизително. Безработни в града има много, но работници много трудно се намират и ние се отказахме да търсим.
– Вашият син също е млад човек, а помага много в стопанството. Как успяхте да го мотивирате да остане и да се грижи за животните?
– Той много обича животните и от дете е възпитан да работи и да се справя с всяка трудност. Аз много се гордея с него. Изборът да помага във фермата беше негов – ние никога не сме го спирали, ако реши да избере друг път и като голяма част от младите хора да замине в някой голям град или в чужбина. Оказва ни безценна помощ и аз много се радвам, че той и сестра му са близо до нас, работят и се справят в живота.
– Как отглеждате животните?
– Налага се да закупуваме всичко – слама, люцерна, силаж, тъй като тук регионът е изцяло планински. Нямаме много пасища и ливади. През април пускаме подрастващите и юниците на няколко частни и общински имоти на паша, а през лятото ги качваме високо в парк Рила до септември месец. Дойните крави целогодишно ги отглеждаме вързани във фермата и ги пускаме веднъж дневно навън. Доим ги с доилни апарати за момента.
– Вие откога не сте ходили на почивка?
– И аз вече не знам откога – от 15 години сигурно. Ние нямаме никакъв личен живот. Буквално живеем във фермата и се прибираме вкъщи само за няколко часа или само да си вземем нещо.
– И има ли смисъл от цялата работа?
– Понякога съм много разочарована и съжалявам, че избрахме точно този път, но си обичам фермата и животните, и продължавам. Продукцията е на безценица и като си направи човек една калкулация за приходи и разходи не остава почти нищо. И това е без да смятам собствения труд, който всички полагаме и животът, от който се отказваме. Толкова години, през които ежедневно преминаваме през такива трудности и не смятам, че труда ни се оценява адекватно. Синът ми е млад човек и също няма време да се види с приятели или да разпусне – работата е ужасно много. Такъв му е характера – много работи, отнася се с уважение и възпитание към нас и се грижи за животните с много любов!
– Радваме се, че имате такава незаменима помощ в негово лице! Рядко младите хора правят такъв избор в днешно време. Може би все пак трябва да го пускате един ден седмично и в почивка, за да може да Ви доведе и снаха за помощ?
– Кое момиче ще тича след кравите по цял ден!? Той трябва да си има личен живот и аз искам за него да има свободно време, но за момента така си е избрал.
– Сега, ако се върнете назад във времето, ще вземете ли отново това решение да се занимавате с говедовъдство?
– Може би не. Ако знаех пред какви трудности и проблеми ще бъдем изправени, може би нямаше да се захванем. Тези неща обаче човек ги разбира след като вече е твърде късно да се откаже. За нас е така – ние вече отдавна нямаме избор и вървим напред колкото и да е трудно. Гордея се с това, което постигнахме съвсем сами!
– Как се виждате след 5 години – с още 2 внучета или с още 200 крави?
– И двете разбира се, ако може и ако е писано! Иска ми се вече да съм свекърва и дано скоро да се случи! За животните – те със сигурност ще се увеличат. Общо в трите ферми имаме около 200 животни, като голяма част от тях скоро ще се отелят.
– Поздравяваме Ви, че сте успели само с труд и собствени усилия да достигнете до тук и да се грижите за толкова много животни, а в същото време сте отгледали и възпитали 2 деца. Пожелаваме Ви поне 2 внучета и една трудолюбива снаха, за да се грижите заедно за още много чистопородни Монбелиарди и Симентали!
– Благодаря Ви! Беше ми много приятно да Ви посрещнем в нашата ферма и ще Ви очакваме отново!