Днес имахме една малко по-различна среща, за която искаме сега да Ви разкажем. Първоначалното ни намерение беше да Ви запознаем с г-н Димитър Димитров – собственик на ферма с животни от порода Симентал в гр. Севлиево.
Срещнахме се обаче не с него, а с неговата дъщеря Деница, която от дете помага активно в стопанството, а днес е една млада дама, която много ясно знае коя е и какво иска. Гордее се с работата и семейството си и ако децата са огледало на родителите си, можем само да кажем едно огромно „Браво“ на семейство Димитрови, че са отгледали и възпитали така Деница!
Не се заблуждавайте от снимките в публикацията – Деница не е популярен модел от социалните мрежи. Срещна се с нас, след като беше приключила с вечерното доене и определено ни остави възхитени със зрялото си мислене.
– Здравейте, Деница. Представете се с няколко думи.
– Здравейте, казвам се Деница Иванова и съм от гр. Севлиево, на 24 години. Завършила съм специалност „Техник на компютърни системи“. От ранна детска възраст до момента активно помагам на родителите си и на брат си в семейното стопанство тук в Севлиево.
Нашето семейство се занимава с животни вече няколко поколения. Още дядо ми е отглеждал крави в двора на къщата. Постепенно баща ми се е насочил трайно към тази сфера, а сега вече с наша помощ развиваме фермата, която е основа на семейния ни бизнес.
– С какви животни е започнал баща Ви в началото и какви има в момента в стопанството?
– С крави, основно кръстоски. През годините, постепенно, като сме осеменявали с бици от порода Симентал, сме създали това стадо, в което днес повечето животни са с висока степен на чистопородност.
Общо в момента отглеждаме 50 дойни крави, а стадото заедно с подрастващите и юниците наброява 70.
– Каква технология на отглеждане сте избрали?
– Свободно-боксово. Доим ги все още с апарати в стария ни обор, който сме приспособили за тази цел, но ни предстои в съвсем близко бъдеще изграждане на доилна зала.
Изхранваме животните със собствена земеделска продукция – жито, царевица и люцерна. Стараем се да даваме пълноценна дажба на всяка група животни като през годините сме се консултирали със специалисти, но основно сме разчитали на натрупания опит по отношение на храненето. Разполагаме с миксер, който много облекчава работата.
За стадото се грижим всички членове на семейството – родителите ми, брат ми и аз. Нямаме работници, тъй като за нас животните и техният комфорт са на първо място и не бихме искали да ги поверим на външни хора. Работата е много, но така знаем, че със сигурност е добре свършена. Надяваме се, че след изграждането на доилната зала ще се улесним достатъчно, че да имаме възможност да мислим и за други полезни нововъведения.
– Брат Ви на каква възраст е и той ли ще поеме стопанството след време?
– Тази година ще навърши 30 години. Той изцяло е поел змеделието и се справя отлично! Двамата имаме желание заедно да продължим работата в стопанството. От малки работим ежедневно във фермата и обичаме много животните. Това е нашия начин на живот и нито той, нито аз бихме се отказали. Някой ден се надяваме двамата да бъдем достойна „смяна“ на родителите ни.
– Вие сте много млади хора, които обаче съвсем не пасват на „модерния“ начин на живот. Избрали сте обора пред „зяпането“ в Instagram и Facebook, и доенето пред селфитата в лъскави заведения. Труден ли е този избор и чувствате ли се изолирани от връстниците си?
– Не, този избор никога не е бил труден нито за мен, нито за брат ми, който е мой пример в много отношения. Родителите ни са ни възпитали на труд и на любов към животните от много ранна детска възраст, за което съм им безкрайно благодарна, защото този начин на живот има смисъл. Ние оставяме нещо след себе си и сме част от сплотено семейство, в което решенията винаги са се взимали заедно.
Никой не ни е натрапвал да изберем този път. Дори преди време да е имало моменти, когато децата в училището са се подигравали с мен и аз да съм смятала, че трябва да съм като тях, сега се радвам, че съм успяла да отстоя това, което съм и се гордея със семейството и работата си.
Действително за връстниците ми е много странно, че живея така, но аз съм показала, че нямам никакво намерение да се опитвам да им се харесам и вече всички ме приемат такава, каквато съм.
Това, че работя във ферма изобщо не ми пречи да имам нормален социален живот и като всеки млад човек обичам да се забавлявам и да съм сред хора. Много внимателно съм подбрала приятелите си и тези, които имам, уважават труда ми.
Единственият проблем, който срещам е в избора на партньор, тъй като за да намеря правилния човек, той трябва също като мен да работи много и да залага на резултатите, а не на показността.
Радвам се, че брат ми също си е създал среда от хора с неговите интереси. Така и на двамата не ни се налага да правим компромиси със себе си, за да сме част от обществото.
– Когато Ви погледне човек със сигурност не може да предположи, че сте били до преди малко сред оборския тор, а напротив изглеждате не по-зле от „моделките“ в социалните мрежи. Това доказва твърдението, че труда разкрасява и е здраве. Какво ще кажете на децата на фермерите, които днес, също като Вас, търпят подигравките на обществото?
– Да вярват в себе си, в семейството си и да се гордеят с това, което са. Когато човек харесва себе си и хората го приемат с уважение. Не е срамно да отглеждаш животни, дори напротив. Има хора, които оценяват това и съветвам тези млади фермери да намерят своето подходящо обкръжение.
– А Вашите родители искат ли Вашето бъдеще да е във фермата?
– Както казах, решението ни да помагаме и да работим в стопанството не е наложено от тях. Аз лично обичам много работата си и сега нямам никакво съмнение, че това е нещото, което искам. Преди е имало моменти, в които съм се чудела дали ще ми е по-добре, ако избера друг път, но тези съмнения вече ги няма.
Родителите ни са повлияли дотолкова, че с възпитанието, което са ни дали за нас е задължително да работим много. За мен семейството е на първо място и аз много се гордея с родителите си и с брат си, както и с това, което сме постигнали. Надявам се, че и те са горди с мен и съм им безкрайно благодарна за всичко, което са ми дали. И за човека, който съм сега.
Обичам животните и се чувствам спокойна покрай тях. Познавам техните нужди и те ми дават много. Животните са способни на привързаност, която за съжаление не е присъща на повечето хора!
Действително срещам проблем с това да намеря човек до себе си, но това е нормално, тъй като за мен хората, които не работят не са интересни и стойностни. Когато по цял ден се грижиш за животните и носиш отговорност за техния живот, порастваш по-бързо и нямаш време да се притесняваш за показност или да изпадаш в депресии.
– Пожелаваме Ви скоро да намерите подходящ партньор, който да споделя интересите Ви и да постигате целите си заедно.
Да се върнем на стопанството. Как се е развивало то във времето? Ползвахте ли някакво държавно подпомагане?
– Преди животните се намираха до къщата, в която живеем в гр. Севлиево. Тогава те бяха значително по-малко. Впоследствие, през 2011 г., се наложи да преместим фермата на сегашното й място, тъй като наши съседи бяха против в близост до дома им да се отглеждат животни.
Тогава трябваше да решим със семейно мнозинство дали изобщо да продължим с животновъдството или да се захванем с друго. Решението беше единодушно и преместихме животните в настоящия обор, който се намира в покрайнините на гр. Севлиево.
Закупихме терена, на който имаше една единствена постройка, която почти не сме използвали. Всичко останало сме изградили ние – обор, млекопункт и всичко необходимо за отглеждането. Заградили сме с електропастир около 300 дка терени, на които почти ежедневно пускаме животните да се движат, което е много важно за тяхното здраве. Всичко е изградено с наши средства. Не сме ползвали никакво подпомагане.
След като се преместихме, вече можехме да си позволим да увеличим броя на животните и го направихме изцяло със собствени приплоди от изкуствено осеменяване с бици от порода Симентал.
Това беше и най-трудният момент за нас, тъй като едновременно увеличавахме стадото, изграждахме необходимото пространство за отглеждане и се занимавахме със земеделие. Всичко това изисква време и средства, а паралелно ежедневните грижи и разходи по отглеждането са задължителни.
Заедно успяхме да се справим, но сега има място за всички животни и сме оптимизирали работата до максимум.
– Споменахте, че предстои изграждането на доилна зала. На какъв етап е това Ваше намерение?
– Обмисляхме го доста дълго време, но вече сме съвсем близо до осъществяването. В началото на годината започнахме консултации с евентуални изпълнители на проекта и се надяваме, че най-късно през следващата година залата ще бъде факт.
– Какво друго планирате след това?
– При нас всяка нова цел идва след изпълнението на предишната. Когато сме готови със залата ще разполагаме с повече време и възможност да търсим нови възможности за подобряване на работата и условията.
– За нас беше удоволствие днес благодарение на Вас да представим добрия пример за младите хора в България. Какво ще пожелаете на хубавите млади момичета, които като Вас тази сутрин са станали в 5.00 часа сутринта вместо да се излежават до обяд с телефон в ръка?
– Работете здраво, гордейте се, че сте различни и не правете компромис, за да се харесате на някого!
– Чудесен финал! Ще очакваме да ни поканите да снимаме новата доилна зала.
– Задължително!
– До нови срещи и бъдете здрава!