Представяме Ви проф. д-р Георги Георгиев – световно признат капацитет в областта на ветеринарно-медицинските науки.
Професор Георгиев завършва своята магистърска степен по ветеринарна медицина в София през 1977 г. Защитил е докторска дисертация по: „Ротавирусни гастроентерити по новородените телета“ и дисертационен труд по „Етиологични, епизоотологични и патологични проучвания на болестта син език в България“. Доктор на Ветеринарно-медицинските науки от 2007 г.
През периода 2008 – 2012 г. е професор в Националния диагностичен и науно-изследователски ветеринарно медицински институт в гр. София, завеждащ секция „Екзотични и особено опасни инфекции“. От 2012 г. е главен експерт в Център за оценка на риска към БАБХ. Работи в областта на здравеопазването и хуманното отношение към животните, биологичните рискове и репродукцията на животните, зоонозните заболявания, биологичните опасности, свързани с храните и антимикробната резистентност. През 2018 г. оглавява Дирекция „Оценка на риска по хранителната верига“ към Центъра за оценка на риска по хранителната верига /ЦОРХВ/, а от 05.11.2018 г. е негов директор.
Здравейте, професор Георгиев! За нас е истинско удоволствие, че ще имаме възможност да почерпим информация от специалист без аналог в България и несъмнено достоверен източник!
Институцията, която оглавявате е един от главните стълбове на здравеопазването, а сякаш огромният труд, който полагате остава невидим за обществото. Разкажете ни какво представлява Центъра за оценка на риска по хранителната верига.
Здравейте и благодаря за поканата! ЦОРХВ е създаден със специален за целта закон и функционира от 01.10.2016 г. Съгласно общите условия на Европейския орган по безопасност на храните следва да осъществява безпристрастна, научно-обоснована, задълбочена оценка на рисковете по хранителната верига. Те са обособени в 10 панела, а именно: зоонози; здраве на животните и хуманно отношение към тях; биологични опасности; продукти за растителна защита и техните остатъци; ГМО; здраве на растенията; замърсители по хранителната верига, хранителни добавки и добавки в храни; материали в контакт с храни, ензими и ароматизанти; диетични продукти; хранене и алергени; фуражни добавки, продукти и субстанции във фуражи; остатъци от ветеринарномедицински продукти в храни от животински произход и т.н.
Темата ни днес е мукозната болест и нейните проявления. Какво трябва да знаем за нея? Как да се предпазим от загубите, които може да ни причини?
Мукозната болест, позната още като вирусна диария, е известна от над 70 г. Първите известни случаи са от 60-те години на миналия век в САЩ. Установяването на етиологията и причинителя на заболяването е отнело много време. То се проявява при високо продуктивните животни и главно при подрастващите телета. За да се разпространи ефективно е необходима циркулация и смесване на вирусни щамове при коинфекция между отделните животни в заразените ферми.
Разбирането на процеса на развитие на мукозната болест и механизма на действие на причинителите не е било никак лесно. До ден днешен болестта е трудно разбираема за фермерите, което затруднява профилактиката и правилното лечение. То не може да бъде изкоренено, поради липсата на видими симптоми у повечето от заболелите животни. Такива се забелязват единствено при младите телета.
Основното, което трябва да се знае за тази група вируси е, че те могат да се предават трансплацентарно и да се “унаследят” от плода. Подобно на възпроизводствения процес и този на развитието на болестта се характеризира с цикличност, т.е. младите животни биват заплодени и стават юници. По време на бременността вирусът преминава през плацентата към плода и продължава цикъла на развитие на заболяването.
Мукозната болест има различни клинични изяви при различните възрастови групи. При зрелите животни протича без симптоми. При новородените и младите телета смъртността е много висока, а животните, които оживяват остават вирусоносители. Привидно са клинично здрави, заплождат се, установява се бременност, плодът се развива, но с него и заболяването. Тъй като вирусите, за разлика от антителата, успяват да преминат през плацентарната бариера и плодът бива заразен.
Ранното заразяване – до 3-ти месец на бременността – обикновено води до ранни аборти и повторно разгонване. По тази причина проблемите при заплождане и честите разгонвания могат да бъдат симптом за наличие на мукозна болест.
Ако заразяването се случи до шестия месец се наблюдава феноменът на имунната толерантност, т.е. имунната система на плода не разпознава вируса като такъв и го приема. Той се развива с порастването на плода и е причина за аборти непосредствено преди раждането или у новороденото се наблюдава немощ, липса на апетит и гингивити /възпаление на венците/, последвани от диария, дехидратация и смърт. Телетата, които оцеляват остават вирусоносители и с напредването на възрастта диагностицирането става все по-трудно.
В следващите етапи на развитие се наблюдават пневмо ентерити и цикълът се затваря със следващото поколение млади животни, които влизат във възпроизводствения процес.
Липсата на симптоми и характера на заболяването налага диагностика единствено чрез взимане на PCR проби в точно определен стадий на развитие на заболяването.
В миналото диагностиката е била много трудна и за да се разкъса този повтарящ се цикъл на заболеваемост се започва работа по създаване на ваксини срещу тази група вируси. Ваксините обаче не са панацея. Те не действат с магическа пръчка и не могат да решат проблема изцяло. Те имат за цел опазване на плода в този девет месечен период на бременността, но само чрез тях оптималния ефект на напълно здрави новородени от ваксинирани майки се постига много трудно.
Първото нещо, което трябва превантивно да се направи в една ферма е да се изследват всички млади телета за т.н. персистентна виремия и да се установи дали са вирусоносители преди да бъдат осеменени и да влезнат в производствения цикъл. Заразените животни трябва задължително да се отстранят от стадото и да не бъдат оставяни за разплод. Имунопрофилактиката е задължителна. Вече съществуват ефикасни ваксини с доказани резултати.
За заплождането на младите животни трябва да са налице поне два от трите основни показателя за готовност за осеменяване, а именно – възраст минимум 16 месеца, достигане на поне 60-70% от теглото на майката и да бъде преминат поне един цикъл като показател за правилно функциониране на яйчниците. Първото разгонване трябва да се използва само като сигнал за готовност, а не за заплождане. Най-често се взимат предвид циклирането и килограмите на майката, като не трябва да се пренебрегва фактът, че животното е все още в процес на растеж. Недостатъчната зрялост на бременната юница е предпоставка за антагонизъм между нейния организъм и този на зародиша. Невъзможността за изхранване на плода при незрели животни може да доведе до млечна треска и други усложнения.
Подготовката за бременност на животните в контекста на профилактиката срещу мукозна болест включва изследвания за наличие на вируси и първична ваксинация. Следващата ваксинация е във втората половина на бременността, но задължително преди навлизане в шестия месец. Тя има за цел предпазване на плода от заразяване, тъй като в този период функциите на имунната система са силно занижени.
При изпълнение на тези профилактични мерки се очаква раждане на здрави телета от ваксинирани майки. За съжаление обаче е много трудно да се обясни на собствениците, че инвестицията във ваксини и лабораторни изследвания е задължителна предпоставка за здраво стадо. Поради подценяването на вируса и липсата на симптоми, профилактиката се пропуска, а смъртността, честите разгонвания и абортите се отдават на други причини.
Мукозната болест е важна и трудноразбираема болест – не само за фермерите, но и за науката. С проучванията се оказа, че различните щамове дават различна клинична картина на заболяването и симптоматиката не е еднаква. Затова изследванията и профилактиката са задължителни. Погрешно е схващането, че IBR вирус и мукозната болест винаги вървят ръка за ръка. Те са отделни вируси, които имат различен път и начин на предаване.
Превантивна мярка при животните в по-напреднала възраст, при които симптомите не са видими, е ограничаване на смесването на животни от различни групи и отглеждането им само от един гледач, за да има последователен поглед върху развоя на заболяването и патологичната картина.
Въпреки, че вирусите издържат на много ниски температури, изкуственото осеменяване се явява най-безопасния метод за разплод, чрез който би могло да бъде предотвратено евентуално заразяване, поради множеството предварителни изследвания на семенния материал преди замразяване в станциите за семенен материал.
Биците, които се използват за естествено покриване трябва да минават задължителни изследвания за наличие на вируси преди да станат част от възпроизводствения процес. В противен случай естественото осеменяване се превръща в огромен риск за цялото стадо и „бомба със закъснител“ за бъдещото поколение.
Симптомите, които трябва да сигнализират фермерите за наличие на вирусна инфекция при майките са неуспешните осеменявания, честите разгонвания, безплодието и абортите. Те трябва да се анализират, за да се открие причината за тях и да не се подценяват. Патологията при новородените телета се изразява с диария, немощност, гингивити, дехидратация и всичко това е повод за съмнение в здравето на стадото и трябва да се взимат мерки.
При възрастните животни увисналия корем и късните ентерити могат да подскажат на собственика, че са вирусоносители .
Трябва много да се внимава с изрядността при ваксинациите на закупувани от други ферми животни, тъй като те също могат да бъдат вирусоносители. Съветвам животновъдите да закупуват животни от стопанства с ваксинирани животни с всички необходими сертификати.
В заключение мога да кажа, че мукозната болест, в цялост здравето на животните в стадата изисква последователност, редовни ваксинации, наблюдение и редовни мониторингови изследвания. В България животновъдите често подценяват профилактиката и контрола на заболяванията или не са наясно със сериозността това заболяване в частност.
Благодарим Ви, проф. Георгиев, за ценната информация – научихме много от Вас днес за мукозната болест при телетата! Надяваме се, че ще превърнем тази наша среща в традиция и ще имаме възможността да запознаем нашите фермери с още ценни съвети за правилно отглеждане на техните стада.