Днес сме в село Подгоре, Видинско, разположено до границата ни със Сърбия. Тук Милчо Матов и неговото семейство са развили своя семеен бизнес в областта на млечното говедовъдство. Породата, която развъждат, традиционно за региона е Симентал.
За фермата ни разказва снахата – Михаела, която от няколко години се грижи за всичко, свързано с документацията и стриктно води архива за случващото се в стадото от над 130 животни.
– Здравейте, моля да се представите с няколко думи за нашата аудитория.
– Здравейте. Първо бих желала да благодаря за поканата за интервю от страна на НАРМС. Казвам се Михаела Крумова и съм на 30 години. Родом съм от гр. Видин, но от 12 години живея в с. Подгоре. Преди да дойда в стопанството бях ученичка. Тогава срещнах настоящия си съпруг – Николай и го последвах тук, където в момента заедно развиваме семейната ферма.
– Обичайно младите хора търсят реализация в големия град, в столицата и дори в чужбина, а Вие сте предпочели да живеете на село и да се занимавате с толкова тежък и ангажираш бизнес… Това съм питала и други членове на НАРМС, ще попитам и Вас. Коя е причината за това решение?
– На първо място е любовта, разбира се! Семейството е по-важно от всичко и аз съм много доволна от решението, което взех тогава. Огромно предимство, за да свикна бързо и да се чувствам на мястото си, беше и голямата ми любов към животните. Когато правиш нещо с удоволствие и желание, не го чувстваш като тежко задължение, а по-скоро като призвание. Това е моето място и аз много се радвам, че последвах съпруга си. Тук бях посрещната много топло и ми беше много лесно да свикна.
– Разкажете ни малко за собствениците на фермата и за животните в нея.
-Тъстът ми, Милчо Матов, е потомствен говедовъд с много опит зад гърба си. Съпругът ми, Николай, е израснал сред животните и винаги е искал да продължи делото им. Много е отдаден на тази дейност и върши всичко с огромно желание и енергия. Когато аз дойдох тук, в стопанството имаше около 80 броя дойни крави от различни породи. Преди 6 години започнахме да подбираме и да оставяме за ремонт само животни от порода Симентал, като стремежът ни е да изчистим стадото. Мисля, че постъпихме правилно, разликата е огромна – Сименталите се отличават с отлично здравословно състояние, висока продуктивност и са много красиви!
– Вие от самото начало ли помагате във фермата?
– Не, през първите 2 години бях в майчинство и се грижех за нашите 2 дечица. Вниманието беше изцяло към тях. От пет години стадото е под селекционен контрол и всъщност тогава се намери и подходящата роля за мен, в която се чувствам полезна. Отговарям за проследяването на всички процеси във фермата, които касаят контрола, който се осъществява – осеменявания, отелвания и документацията.
– Каква технология на отглеждане е приета във фермата?
– През топлите месеци животните са на паша, а през зимата са вързани в обора. В момента във фермата има 130 животни, като повече от половината от тях са порода Симентал и са под селекционен контрол.
– Как правите дажбата на животните, ползвате ли рецепти?
– Имаме си миксер, а дажбите си определяме сами според нуждите на животните. Както казах – фермата е собственост на потомствени говедовъди и техният опит е от голяма полза за правилните практики в стопанството! Те знаят много добре от какво се нуждаят кравите във всеки момент и това е причина резултатите да се подобряват с всяка изминала година! Много помага и съдействието на Асоциацията, с която работим отлично до момента!
– Как е организирано доенето на кравите? Колко души се грижат за тях? Имате ли проблем с работната ръка?
– В момента изграждаме централен млекопровод, който много ще облекчи работата, надявам се. В момента, все още, се доят с агрегати. С работата във фермата са ангажирани общо 4 души, от които 2-ма са работници, които са отдавна при нас.
– Как се разви стадото през периода, през който е под селекционен контрол?
– Броят на животните под селекционен контрол постепенно се увеличава, ведно с качеството и количеството на продукцията. В селекцията има много смисъл, но правилата трябва да се спазват. Сименталското мляко определено е по-търсено и предпочитано от мандрите.
– Правят ли Ви често проверки? Вие изрядни ли сте?
– Да, понякога и два пъти годишно! Изрядни сме, но това е само повод да ни посещават повече, защото за самите проверяващи е по-лесно да си свършат работата в такива стопанства. Имам чувството, че там където всичко е в пълен хаос избягват проверките. Документацията ни е изрядна, животните ни са точната бройка, всички изисквания са спазени и въпреки това всяка година сме обект на проверка…
– Това е разпространено мнение, за съжаление. Ако можеш да се върнеш във времето и трябва отново да решиш дали да последваш съпруга си в с. Подгоре, ще вземеш ли същото решение?
– Категорично да! Това е най-правилното решение, което съм взимала. Тук се чувствам у дома си от първия ден, а работата със животни ми доставя огромно удоволствие и се надявам да съм максимално полезна! Радвам се, че животът ми се движи в тази посока! Чувствам спокойствие и сигурност! Много в важно човек да намери това, което го прави щастлив. Аз имах този късмет и го желая от сърце на всички!
– Какво ще пожелаеш на останалите дами в НАРМС?
– Да са смели, да рискуват и да следват мечите си!