Днес героите ни са семейство Тончеви, които развиват стопанство в с. Филипово, община Тополовград. Селото се намира само на три километра от мястото, където Тунджа става гранична река с Република Турция. Разположено е сред хълмист обезлесен терен, подходящ за дребно животновъдство и лозарство. От селото се вижда средновековната крепост Маточина, където Калоян разбива латините и пленява Балдуин.
Те се съгласиха да ни разкажат за себе си по път за двудневната и единствена почивка, която могат да си откраднат през годината.
Тяхната история е изключително интересна и различна от типичния за българския потомствен фермер път. Какво свързва строителството, хотелиерството и дойните крави и как се учи животновъдство в движение ще ни разкажат сега самите те.
– Здравейте. Представете се за нашата аудитория.
– Ние сме семейство Тончеви и имаме семейна ферма в село Филипово. Аз съм Василка Тончева, на 38 години, а съпругът ми е Златомир и е на 41. От 11 години се занимаваме с животновъдство. След като България стана член на ЕС и станаха достъпни програми за подпомагане, ние решихме да кандидатстваме и бяхме сред първите одобрени. Нашият договор беше сред първите разписани през 2008 г.
– С какво се занимавахте преди това?
– С нищо, което да е свързано с тази дейност. Съпругът ми имаше строителна фирма, а аз работех в хотелиерството.
– Повечето членове на Асоциацията са потомствени животновъди и казват, че отглеждането на животни се учи цял живот… Вие сте взели изключително смело решение без никакъв опит в животновъдството. Как се решихте на тази стъпка?
– Действително нито един от двамата няма потомствен пример в животновъдството. Родителите ни никога не са отглеждали крави и това решение наистина за нас беше нещо съвсем ново и различно. Истинско приключение!
Поводът беше конкретно мярка 112 или т.н. мярка „Млад фермер“, която даваше възможност на младите предприемачи да получат безвъзмездна помощ и да развият свой работещ бизнес план.
Тъй като взехме решение да кандидатстваме, имахме възможност да изберем животновъдство или зеленчукопроизводство. Избрахме животновъдството, тъй като искахме да оставим нещо трайно след себе си – нещо, което да развиваме с години и да постигнем високи резултати.
– Какви бяха първите животни в стопанството?
– Холщайн. Спряхме се на тази порода, тъй като тя беше най-разпространена. Тогава все още ние нищо не разбирахме и това беше естествен избор. Започнахме с 8 животни, а мястото, на което изградихме фермата беше една поляна, която беше държавна собственост. В началото имахме съдружници, които притежаваха хамбар на тази поляна, но общо взето статутът му не беше много ясен по онова време. Впоследствие закупихме земята и започнахме да изграждаме фермата.
– Колко време Ви отне превръщането на голата поляна във ферма?
– Както изглежда ще е цял живот! В една ферма винаги има какво да се оптимизира и изгражда, ако човек си е поставил високи цели!
– Днес вече сте опитни говедовъди, но в началото са Ви липсвали основни познания. Кой ви научи на „азбуката“ на животновъдството? Кой ви даде самочувствие, че можете да се справите с нещо, което хората учат цял живот?
– Както казах тогава имахме съдружници – едно младо семейство, в чийто род отглеждаха животни. Това до известна степен компенсира липсата на тъкъв при нас и всъщност от тях научихме първите стъпки. Може би, ако не бяхме с тях тогава, нямаше да имаме смелостта да вземем решение да изградим ферма. След това обаче на всичко се учехме сами – с много усилия и упорство! Няма нищо случайно – съдружието ни с тях повлия на пътя ни и до днес.
– Как една градска дама, работеща в хотелиерството се съгласи да свали високите обувки и да обуе гумените ботуши?
– Да, в онзи момент ние действително имахме живот изцяло устроен в градски условия, но и двамата сме израснали на село и тази промяна не беше трудна за нас. Когато човек си е поставил високи цели компромисите са задължителни! Когато създадохме семейство се преместихме в града, тъй като в малките населени места грижата за децата е много трудна задача, защото няма необходимите условия. Няма болници, детски градини – знаете в какво се превърнаха селата през последните години.
Когато решихме да създадем ферма се наложи отново промяна, но само по отношение на фермата. Ние продължаваме да живеем в града и да се грижим за стопанството. За нас се оказа нещо естествено и явно го носим в себе си, защото въпреки липсата ни на опит и двамата вложихме огромно желание в това приключение. Животновъд не можеш да станеш ако не носиш любовта към животните в себе си, а ние я имаме в изобилие.
Точно когато ние купувахме първите крави, по площадите хората протестираха срещу цената на млякото, която беше по-ниска от тази на литър вода. Тогава си мислех, че това е временна ситуация и нещата няма как да не се променят. Оказа се, за съжаление, че има как и днес в България след толкова години млякото продължава да се изкупува на същата цена.
– В такъв случай какво Ви мотивира да продължавате? Вие сама казвате, че нищо не се е променило толкова години?
– С годините се убедихме, че ако търсим промяната отнякъде просто така тя няма да дойде. Ситуацията е такава каквато е и ако сме решили да развиваме ферма, трябва да успяваме при всякакви обстоятелства. В началото нашият бизнес не беше работещ и успешен и потърсихме грешката именно в себе си. Направихме анализ на постигнатото и започнахме да търсим нови възможности.
Първото, което решихме да променим беше породата. Това беше и поводът да се срещнем с Атанас Атанасов – председателя на НАРМС. Срещата ни с него именно ни ориентира в посока да отглеждаме Симентал. Не се случиха нещата веднага, но със спазване на съветите, с усилия във всички необходими посоки, промяната започна да става видима.
– В момента колко и какви животни имате в стопанството?
– Имаме 24 крави чистопороден Симентал и доста подрастващи мъжки и женски телета. Общо стадото ни наброява 85 животни в момента. Повече от половината са Симентал.
Първият сименталски бик закупихме преди около 8 години от д-р Мустафов от село Конуш, който също членува в Асоциацията. Но, освен с бик заплождаме животните и изкуствено. Закупихме си и юници, тъй като с биците изчистването на стадото става много бавно. Тях купихме от с. Борима и от с. Лобош.
– Какви са предимствата на Симентал според Вас?
– Тук вече мъжът ми може да разкаже в детайли.
– Здравейте и от мен. Единственото предимство на Холщайн е по-високото количество мляко. За качеството, сравнението е неуместно. Сименталите са страхотни животни. Холщайн е много неподходяща порода за нашия климат, но пък кръстоските между двете породи се оказаха много качествени – като костна система, лекота на отелване, качество на млякото и т.н. Юниците, които закупихме от Борима и Лобош вече бяха чистопородни и съвсем различни от Холщайн. Много съм доволен от избора на породата, който направихме. Определено си струва както за мляко, така и за угояване.
– Как си реализирате продукцията? Доволни ли сте от цената?
– Имаме коректен партньор от вече 10 години. Ние нямаме много избор, поради отдалечеността на района. Цената разбира се е ниска, но такива са условията в България. Откакто преминахме на Симентал мъжките телета са много търсени и на много по-добра цена.
– Каква технология на отглеждане сте избрали? Еднакво ли отглеждате двете породи?
– Да, еднакво, свободно-боксово ги отглеждаме. Храним индивидуално животните според възрастта и лактацията. Доим ги на централен млекопровод. В момента сме в период на преместване на самата база, като в новата планираме изграждане на доилна зала.
Сегашното стопанство е ограничено по отношение на броя на кравите и няма как да се отглеждат повече от 40. Избрали сме една много хубава ферма в съседното село, където ще имаме възможност да изградим по-модерно стопанство с доилна зала и по-голям капацитет, за да увеличим броя на отглежданите животни. Застроената площ в новата ферма е 1 дка и се надявам да успеем да я напълним само със здрави и продуктивни Сименталски животни.
– Там има ли изградени съоръжения? От нищото ли ще започнете пак?
– Да, но този път с поука от допуснатите грешки през годините. Доилната зала е задължителна, както и всички необходими условия за комфорт при отглеждането на животните. Ще вложим и невъзможното и непосилното, но все пак нещата или се правят както трябва, или няма смисъл да се занимаваме изобщо. След време Ви каня да ни посетите отново, за да може заедно да направим равносметка дали положените усилия са дали резултат. Ние дълбоко вярваме, че ако човек изцяло се отдаде на целта и дава най-доброто от себе си, промяната ще е положителна!
– Благодарим за поканата! Задължително ще Ви посетим! На каъв тип доилна зала сте се спряла?
– 2 по 5 сме решили да бъде, но повече подробности, когато е готова!
– Вие явно сте много смели! Рискувате и променяте живота на 180 градуса без дори да имате опит и идея за това, с което ще се занимавате. Сега отново се впускате в ново приключение да преместите стопанството. Как смятате да се справите – с държавна помощ или на кредити и собствени „мускули“?
– Решили сме повече да не разчитаме на държавна помощ. Действително именно благодарение на такова подпомагане създадохме фермата, но начина, по който функционират програмите с всички бюрократични ангажименти, разходи и проверки е много по-тежък и обвързващ от това просто да купиш и изплащаш, каквото ти е необходимо.
– Май изобщо не Ви се разправя с Държавата?
– Не, изобщо не искаме.
– Вярвате ли, че нещо ще се промени?
– Много ми е трудно да отговоря на въпроса. Иска ми се да вярвам, но знаете колко са сложни нещата. Ние сме решили да даваме най-доброто от себе си независимо от условията. Дали сме си период от време от 5 години през които да си дадем шанс да успеем, но вече по правилния начин и с нужния опит. Най-лесно е да спреш – обмисляли сме да преустановим тази дейност и сме го коментирали в семейството. Следващите 5 години са последен шанс. Ще проверим какво ще стане след като преместим животните в новата оборудвана ферма и поработим известно време. Вярваме, че нещата ще се случат различно този път.
– Как се разбирате с държавните институции или те само ви размахват пръст с поредната проверка?
– Нормално би било, когато човек е честен и работи продукцията да покрива разходите му и да получи адекватна печалба. В България обаче на теория мерките и условията са създадени уж да помагат на фермерите, но на практика са неработещи. Ние не искаме да се молим за помощи и субсидии, а да ни се осигурят нормални условия да развиваме дейността си. Много грешна практика е да се раздава земя на хора, които действителност не притежават животни, а я заявяват със статут на ливади и пасища. На практика на тези площи не се пашува, а животновъдите в същото време изнемогват, тъй като не разполагат с площи за отглеждане на фураж и такива за паша.
– Вие сами ли произвеждате храната на животните?
– Не , купуваме си всичко освен царевичния силаж и ливадното сено.
– След годините на опит кое се оказа най-важно при отглеждането на животните?
– Храненето и индивидуалния подход. Закупихме си миксер и след много консултации със специалисти по хранене с времето се научихме как да осигурим на всяко животно необходимото в конкретния момент. Не може подрастващи, дойни и сухостойни животни да се хранят еднакво.
– Как осеменявате в момента?
– Изкуствено осеменяваме като имаме и бик, който ползваме само като коректор. Разликата между естествено и изкуственото осеменяване е огромна. Няма нищо по-важно от генетиката. Бикът ни за корекция закупихме от колегите от Боерица – братя Гичеви. Страхотно животно и сме изключително доволни!
Изкуственото осеменяване обаче дава съвсем различни възможности и е единствения път към трайно подобряване на стадото.
– Изглежда Вие, защото не сте потомствени говедовъди, ги правите нещата точно по учебник! Какво Ви разубеди да не се откажете досега?
– Породата симентал – и двамата се влюбихме в нея и искаме да създадем чистопородно стадо, което да отглеждаме в модерна ферма с рационална технология. Вярваме, че това е пътят!
– Възхищавам се на смелостта, ината и усърдието Ви! Какво ще пожелаете на колегите от Асоциацията?
– Късмет и здраве – за тях и животните им! Повече вяра и да не се отказват. Да сме задружни и да си помагаме!
– Дано достигне до тях Вашата положителна нагласа! Ще очакваме поканата, когато новата ферма е готова. Бъдете здрави!
– Беше ни много приятно и ще Ви очакваме отново!