Днес ще Ви срещнем с Иво Иванов, собственик на ферма в село Лазарово, в която от близо 10 години развива семеен бизнес с млечни крави порода Монбелиард.
Разположено южно недалеч от град Кнежа и западно от река Искър, районът е известен с големите температурни амплитуди – остра и студена зима и лято с големи горещини. Благоприятните климатични условия са предпоставка за силно развито земеделие и не е никак случаен факта, че институтът по царевицата се намира именно тук. Силно развито е и животновъдството. Районът е богат на подпочвени води, особено в по-ниските части.
Близо до селото се намира язовир Еница, който заедно с богатите на дивеч местности и протичащата само на няколко километра река Искър, създава отлични условия за практикуването на лов и риболов.
В селото са запазени някои от изконните български празници като „Традиционната национална вечер“, която се провежда всяка година в навечерието на 3 март. Тогава бабите вадят от скриновете старите носии, с които навремето са се кипрели по празници техните майки и баби, и се организира конкурс за най-оригинална носия, надпяване и надиграване.
Иво и съпругата му ни посрещат усмихнати с подготвена за гости маса и започваме един много непринуден и откровен разговор.
Здравейте, г-н Иванов, моля представете се и ни разкажете за своя път в животновъдството.
Здравейте, казвам се Иво Ценков Иванов и съм на 54 г. С животновъдство се занимавам още от 1992 г.
Работил съм във военния завод в Червен бряг, а след фалита му за кратко в болница „Пирогов“ в гр. София като санитар. Още докато работех в завода имах една черно-шарена крава, за която се грижех с огромно удоволствие. Тогава ликвидираха държавните кооперации и се продаваха основно черно-шарени животни.
Няма да забравя никога, че въпросната крава, която купих от кооперацията през първата година ми даваше по едва 7 литра мляко. Чудех се за какво ми е изобщо, но всъщност се оказа, че причината за това беше неправилният начин на отглеждане. Същото животно през втората година при различно хранене и нормални условия започна да дава 27-28 литра.
Върнах се от София през 2011 г. и бях сигурен, че искам да се занимавам с отглеждане на крави. Започнах с две, после с четири животни и постепенно увеличавах стадото. По това време ги заплождах с бик, но докторът, който обслужваше фермата ме убеди, че трябва да осеменявам изкуствено и да селектирам стадото, за да подобря резултатите. Купих по същото време едно случайно попадноло ми червено-бяло животно, което страшно много ми хареса. Оказа се, че е порода Монбелиард. Така, това се превърна в любимата ми порода и до днес осеменявам единствено с такъв семенен материал.
Животните тогава даваха средно по 18-20 л и бяха общо 23. Отглеждахме ги заедно с жена ми и двама работници. Сградата на фермата беше бивш свинарник и с двете си ръце, постепенно, създадохме стопанството от нищото, за което съм благодарен на съпругата ми, защото през всичките тези години тя е най-голямата ми опора.
Но работата беше много! Направихме огради, ясли, нов канал за дезинфекция и от първия опит получихме успешно категоризация. Таванът е малко нисък за отглеждане на крави, но до този момент не сме имали възможност за по- сериозна инвестиция, за да го оправим.
Имате видео наблюдение! Какво наложи поставянето му?
Наложи се, тъй като миналото лято умишлено ми подпалиха 5000 бали със сено. Краварят, който пасеше животните ми, неволно ги беше изпуснал в съседната нива, засята с царевица, който е собственост на голям арендатор – г-н Дичевски. Охраната на нивата поиска да им платя за щетите по царевицата 20000 лв и аз, разбира се, отказах. Сумата изобщо не беше адекватна на щетите, които бяха нанесли животните. Заплашиха, че ще ме запалят и след няколко дни запалиха балите. Охранителят, който го направи е искал парите за себе си и това няма общо с г-н Дичевски. Въпросният подпалвач влезе в затвора и ми плати обезщетение от 12000 лв. Благодарен съм на късмета, че навеса и фермата не пламнаха в пожара. Беше среднощен кошмар. След този случай поставихме камери, които сега ни вършат работа и за да наблюдаваме животните, когато не сме във фермата. Ако има проблем или отелване успяваме да реагираме много бързо.
Откога членувате в Асоциацията?
Свързах се с г-н Атанасов през 2014 г. Тогава все още имах предимно кръстоски, но беше публична тайна, че фермите, които не членуват в асоциации и не провеждат селекция няма да получават субсидии. Чаках го с нетърпение всеки ден, но той пътуваше много и се срещнахме едва след няколко седмици. Оказа се, че сме се виждали по протести в София навремето и намерихме много допирни точки. Моето участие в стачките е документирано в клипа на Слави Трифонов към песента му „No mercy”.
Ползата от членството ми в Асоциацията с годините се оказа голяма. В началото причината да членуваме беше само субсидията, но ние тогава толкова сме и разбирали от селекция. В момента стадото е несравнимо с това, което беше преди години и НАРМС има голяма заслуга за това. Никога не ми е отказано съдействие, вкарват ме „в пътя“, когато има нужда, а събранията ги чакаме с нетърпение, за да се видим с колегите.
В момента колко животни имате? Защо Монбелиард Ви е толкова любима порода?
Имам 56 глави общо, от които само 6 са кръстоски. Всички останали животни са чистопороден Монбелиард. Тази порода за мен е най-добрата и винаги ще отглеждам такива животни! За качеството на млякото изобщо не може да става и сравнение с черно-шарените крави, а моите Монбелиарди вече не им отстъпват и като количество.
Получавате ли по-добра цена от мандрите за качественото мляко?
Глупости! Мисия невъзможна! Не само, че цената е ниска, а и заплащането се бави с месеци! Млякото е по-евтино от лимонадата в магазина!
Как отглеждате животните?
Вързано в обора, но използваме и съседната ливада през деня. Грубият фураж си го произвеждаме сами. Не ги храним по рецепта, но гледаме да включваме всичко необходимо в дажбите им.
Планирате ли някакви обновления във фермата? Ще правите ли доилна зала?
Това за нас засега е голям залък. Обмисляме да кандидатстваме по мярка 4.1 и да изградим централен млекопровод, за да си улесним доенето. В момента е много сложно и отнема много време – гюмове, кофи, а си ги доим двамата и е изтощително.
Какво е ежедневието на българския фермер? Оценява ли се трудът Ви?
Благодарни сме за субсидията, но цената на млякото е смешна. Сега е 60 стотинки, а другия месец може да решат да е 40. Ограничения за това няма, а за нас правила и изисквания колкото искаш. Проверки на млякото всеки месец ни правят.
Комшията няма нито чистопородни животни, нито ферма – всичко е в тиня и мръсотия, но млякото ни го взимат с една цистерна и го плащат еднакво. Казвам им като имаше стачки „Елате да простестираме!“, те ми отговарят „Каквото вземеш ти, това ще получа и аз. Друго не ми трябва“. За съжаление това е българското мислене масово. Иначе на опашки за субсидии са първи и не може човек да хване ред, а на протестите сме винаги по една къща хора! Така няма нищо да се промени – правила и проверки има само за тези, които са на светло, а другите получават без да правят нищо „между капките“.
За съжаление в България хората, които спазват правилата сме малцинство! Субсидиите са много хубаво нещо, но трябва да се дават на фермите, които полагат усилия, а не на „калпак“. Толкова много мъртви души има, защо на тях никой не прави проверки, а все в моя обор пристигат!? С едно стадо 5 ферми могат да минат проверка! Всички колеги знаят за какво става въпрос! Но всички си мълчим, а само от нас зависи промяната.
Много революционен финал на този откровен разговор! Благодарим Ви и дано провокираме размисъл у повече хора с тези Ваши думи! Ще дойдем отново, когато млекопроводът е готов!
За мен беше удоволствие и ще Ви очаквам скоро пак да ни посетите!