Днес сме в подножието на Средна Стара планина, в близост до село Кърнаре, където Анастас Биков е изградил своето модерно стопанство. Селото се намира в община Карлово, в регион с богата история и красива природа, недалеч от резервата Централен Балкан с много спиращи дъха места, които си заслужава да видите…
Този път няма да ви срещнем със собственика на фермата, а с Дончо Мурджев, който я менажира още от самото й създаване. Той е ветеринарен специалист с богат опит. Работил е с различни породи говеда, а отскоро и с Монбелиард, но повече за себе си ще го оставим да разкаже лично през следващите минути:
– Здравейте, г-н Мурджев. Благодаря, че се съгласихте да поговорите с нас. Разкажете ни за себе си?
– Казвам се Дончо Мурджев, на 38 години съм. Работя професионално по ферми от 11 години, а любителски с животни се занимавам от над 20. Реших да уча ветеринарна медицина, тъй като в семейството ми се отглеждаха животни още от детството ми и разбира се това повлия на професионалния ми път. Завърших техникума по ветеринарна медицина в гр. Стара Загора и съм много доволен от образованието, което получих там. Аз завърших през 2000-та година и бях напълно подготвен за действителността във фермите по онова време. Разбира се оттогава ситуацията много динамично се променя и всички се учим и справяме в движение. След това започнах работа в един свинекомплекс. От 11 години се занимавам само с говедовъдство, като в началото тази поска на развитие беше съвсем случайна – един приятел ме покани на работа в една кравеферма и работата ми хареса много. Още от първия момент имах чувството, че винаги съм се занимавал с това. Родителите ми също отглеждаха крави и това със сигурност ме е подготвило.
– Как се запознахте със собственика на фермата, в която се намираме и Вие менажирате от самото й създаване?
– По стечение на обстоятелствата, точно когато бях приключил с предишната ферма, в която работех, г-н Биков си търсеше човек за тази. Свързаха ни познати в бранша, срещнахме се и намерихме допирни точки, които са и в основата на добрата ни съвместна работа вече 5 години. Аз менажирам фермата, която е създадена за нуждите на мандрата, която г-н Биков притежава и развива от години. Целта е да се произвежда чист продукт и до този момент фермата напълно оправдава предназначението си.
– С какви животни започнахте?
– С кафяво американско говедо, за което се твърди, че е по-издръжлива порода. Оказа се обаче, че отглеждани в условията на индустриално производство животните не се отличават особено от другите породи. Характерното за тази порода, че при комбинирано отглеждане – пасищно и оборно, може би са по-добри от Холщайн, защото могат да добавят по-голямо количество храна със паша. В България обаче не разполагаме с хубави пасища, а и периодът на пасищно отглеждане е само няколко месеца. Не смятам, че са подходящи за индустриалното производство, към което сме се насочили. Това е, разбира се, само моето лично мнение.
В момента имаме в стопанството 100% вносни животни или техни приплоди. Около 80 % са порода Холщайн, внесени от Германия и Дания, а останалите са Симентал от Австрия. Наскоро внесохме от Франция и 10 броя юници от порода Монбелиард, тъй като искаме да проучим техните качества и съвместимостта им с нашата технология на отглеждане, която е свободно боксово с индивидуални легла и матраци. Животните са разделени на групи, в зависимост от моментното състояние на лактацията.
– Как решихте да включите и Симентал към породите, които отглеждате във фермата?
– Отидохме на едно място, където ни информираха, че се продават животни. Имаше Холщайни, които бяха бременни и небременни юници. Сименталите бяха дойни и ни се сториха на пръв поглед много здрави животни – с много хубави форми и показатели в педигретата. Решихме да си купим от тях, за да започнем веднага да оползотворяваме доилната си зала. Както при всички породи сред тях имаше много добри и такива, които за съжаление бракувахме. Все още не водим сериозна селекция относно млечността на животните, тъй като сме тук само от 3 години и все още не се е завъртял един пълен цикъл. С времето ще изчистим стадото и ще оставим само най-добрите животни. Осеменяваме само изкуствено и се стремим само към топ генетика.
– Да поговорим за продукцията на животните. Какъв е средният млеконадой на сименталите в стопанството в момента?
– Около 27-28 литра, като имаме индивидуални бройки, който надминават 10 тона за лактация. Има и такива на 6-7 тона на лактация, но като цяло се „справят“ много добре и не отстъпват изобщо на най-млечната порода Холщайн. Техният темперамент е по-бавен и спокоен и съм много доволен от породата. Не сме имали проблеми с адаптацията след вноса освен някои проблеми с копитата, но всички животни се оправиха.
– Какво е характерно за региона тук и климатичните му особености?
– Това не е най-оптималната надморска височина за отглеждане на животни. Ние сме на около 500 м н.в. Все пак климатът е благоприятен, има един постоянен лек въздушен поток. Нашата ферма е конструирана така, че да се съобразяваме минимално с външните климатични условия. Вентилацията е отлична, осигурили сме и щори. Например преди няколко дни имахме много сериозна снежна буря в региона и положението беше бедствено, но във фермата поддържахме нормална температура и това по никакъв начин не се отрази на животните. За тях са много по-непоносими по-скоро високите температури.
– Ще се възползваме от фактът, че сте специалист със сериозен опит зад гърба си и ще Ви помолим да ни споделите ценни съвети и важни детайли в отглеждането.
– Много е важно наблюдението! Често се подценява, а това човек да отдели малко време всеки ден да наблюдава поведението на животните е в основата на адекватния мениджмънт и грижи. Млечно животновъдство не може да се прави с немлечни крави – това е първо и основно!
Второто е максималното спокойствие и пространство за съществуване – ние ги отдалечаваме драстично от природните им условия на живот и очакваме от тях максимална продукция. Без нужния комфорт те няма да отговорят на очакванията ни. Има ли пренаселеност в една ферма нещата няма да се получат!
Относно пресушаването в моята практика аз съм използвал само един метод – ударно, внезапно на 220 дни след заплождане. Слагаме шприцове за пресушаване и нямаме никакви промени. Отчитам като голяма грешка преждевременното пресушаване на 90 дни преди отелване , защото то води до проблеми с енергийния баланс, твърде голямо нарастване на плодовете, което води след себе си други сериозни проблеми.
Относно храненето се доверяваме напълно на консултантите. В това отношение не могат да се дават универсални съвети. На много места не се дава никакъв концентрат, а ние им даваме и слънчогледов шрот и силаж. Не ги храним максимално „на воля“ т.е. не надвишаваме максимално препоръчаната дажба, дори да останат за няколко часа в денонощието без храна. Смятам, че прехранването също е много вредно.
Много е важна грижата както за новородените, така и за подрастващите животни. Стремим се поне до третия ден животни да пият млякото от собствените си майки и без сухи млека. Коластрата е незаменима и освен с естествените антитела, разполага и с допълнително придобити след ваксинацията. Тя е с високи нива на мазнини и протеин и е задължително да се даде максимален брой пъти в тези първи часове и дни. Храноденът на телетата ни излиза доста скъп, но това е оправдано.
Общо взето това са основните насоки – добра генетика, хранене, пространство, наблюдение, консултации със специалисти и максимално добри условия, според възможностите на фермера разбира се.
Необходима е стратегия във всяко стопанство, независимо дали е с 50, 200 или повече животни. Без такава нещата не се получават.
– Използвате ли синхронизация на еструса?
– Да, но не на 100%. На около 20% от животните се налага да бъдат синхронизирани. Преди избирахме технология за синхронизация с консултанти, но закупихме ехограф и вече сам избирам дали и как да бъде синхронизирано индивидуално всяко животно.
– Какво ще посъветвате „новобранците“ в бранша?
– Да са подготвени, да си променят начина на живот и постоянно да учат и да се развиват! Навсякъде има какво да се научи и всеки опит е ценен!
– Много Ви благодарим за отделеното време и ценните съвети! Ще дойдем отново догодина.
– За мен беше много приятно и ще Ви очаквам!