Тази година отчетното събрание на НАРМС се проведе край Габрово, в живописното Боженци. В сравнение с други години бяхме в по-тесен кръг, поради ограничителните мерки, в които ни се налага да живеем напоследък. Надяваме догодина случващото се сега да е само лош спомен и отново да се съберем в пълен състав. Пожелаваме на всички преди всичко да са здрави!
Тези обаче, които успяха да присъстват хванахме „от упор“ да ни разкажат за себе си и своя път.
Първите, с които направихме това, са сред от учредителите на НАРМС през 2007 г. и са сред най-големите почитатели на порода Симентал. Това са семейство Емил и Емилия Иванови, които вече над 35 години отглеждат чистопороден Симентал в село Сираково, обл. Враца.
Прекъснахме времето им за кафе за един много откровен разговор, за който им благодарим. За перипетиите на всички, които след рухването на старата система, с надежда и вяра в светлото бъдеще са поели пътя на животновъда в България, за разбитите надежди и вечните лишения ще Ви разкажат самите те.
– Здравейте, представете се с няколко думи.
– Здравейте, казвам се Емил Иванов и съм на 63 години. Отглеждам порода Симентал от 36 години и не признавам никоя друга!
– Как се спряхте именно на тази порода? С какво Ви спечели така убедително?
– Преди това съм отглеждал всякакви породи – черно-шарени, кафяви, кръстоски, по една две крави за нуждите на семейството. В момента обаче, когато си купих първата Сименталка експериментите приключиха. През социализма не беше позволено да се гледа повече от една крава в домашни условия. Тогава със съпругата ми работихме по предприятията до момента, в който не ги унищожиха.
– Започнали сте с една, а сега колко има в стопанството?
– Над 50 чистопородни Симентала – телета, юници и дойни крави.
– Какво имаше на мястото на сегашната Ви ферма? От нищо ли я изградихте?
– Не, купихме стара сграда на бившето ТКЗС, но честно казано щеше да е по-лесно да я изградим от нищото.
– Каква технология на отглеждане сте избрали?
– Оборно пасищно. Имаме малко пасища около фермата и по няколко месеца в годината животните са на паша. Осеменяваме само изкуствено от 1992 г.
– Как с времето се развиваха животните?
– Няма особено голяма разлика, според мен. Още първите ни крави бяха страхотни. Достигаха лактация по 6-7 тона. С времето има известно подобрение, но в крайна сметка всичко зависи от храната. Тази година беше добра и имаме висока млечна продуктивност. Качеството на храната определя всичко – зеления фураж, силажа, сламата. Не са ли добри веднага се отразява на млякото и здравето на животните. Не използваме допълнителни добавки.
Малките ги храним само с най-хубавото мляко. Първите дни са най-важни. Коластрата и после да се дава истинско мляко без сухи млека и заместители. Трябва много да се пазят от разстройство. Много е опасно за тях.
Пресушаваме ги рязко, отведнъж и ако не се налага не ползваме шприцове. Само на рисковите. Всички са в един обор, не сме ги делили на групи. Доим ги на гюмове.
– Не е ли много изтощително? Имате ли доячи или се справяте сами?
– Имаме един дояч. Трудно е действително, но ако беше лесно и депутатите щяха да гледат крави. Имаме си едно момче, което ги води на паша и сме много доволни от него. Много е съвестен и дори да си пийва пак ги гледа много добре животните. Връща ги нахранени и много ги пази. Прибира ги в обора като слонове – ходят и пъшкат!
– Получавате ли по-добра цена за млякото на Сименталите?
– Да, с няколко стотинки повече от черно-шарените. Доволни сме от мандрата, с която работим, че редовно си плаща.
– Вие членувате в Асоциацията от създаването й. Разви ли се тя във времето? Успява ли да Ви е от полза?
– Много съм доволен. Асоциацията се разви много във времето и определено върви към възход. Реално си върши работата и ни е подкрепа във всяко отношение. Радвам се, че когато идваме на тези събрания всяка години виждам нови членове, непознати колеги, които са се нагърбили с животновъдството. Надявам се да не се отказват и да са все повече. Дано да са от тези, които не са фермери само, за да взимат субсидия, а наистина да гледат животните с желание и сърце! За да ти се отплати едно животно, трябва да го гледаш с любов и внимание – като дете. Без да жалиш труд! Субсидията не може да е водеща причина. Тя е нещо много хубаво и обвързаното подпомагане е справедливо. Несправедливо обаче е изискването за минимален брой животни, за да бъдат подпомагани. Не би трябвало ферми с индустриални размери с по 300 и нагоре животни да получавате субсидия на същия принцип. Това са огромни средства за бизнес, който вече разполага с финансов ресурс и няма нужда от такова подпомагане за разлика от малките и средни ферми, за които всяка стотинка е от решаващо значение. Предоставянето на земя също не би трябвало да се осъществява на общ принцип. Малките стопанства би трябвало да са приоритет. Но това са само мечти в България – за големите е измислено всичко! Ние сме на ръба на оцеляване. Цената на млякото постоянно варира в едни минимални стойности. Не е редно цената на продукцията на различните породи да е една и съща. Всяка порода си има преимущества и те трябва да се взимат предвид при изкупуване на продукцията.
– Успяхте ли да кандидатствате за допълнително подпомагане по някоя програма?
– Не. Нямаме и такова намерение. Нямаме излишни средства да инвестираме в проект и не можем да си позволим риска да загубим пари. На земеделците дават помощи заради сушата, а на нас един de mininimis, който за нищо не стига. Сутринта гледах по новините, че в няколко области на България на земеделците им дават по още по 20 лева на декар – общо над 30 милиона. Някои не си знаят декарите на земята, а само пари се наливат в тях. В България вторият начин винаги е първи, явно. Помощи винаги има за тези, които реално вече нямат нужда от тях.
– А Вие възползвали ли сте се да получите нещо по „втория начин“?
– Не, никога. Нито връзки, нито подкупи сме давали. Само борба – ежедневна, ежечасна и много трудна! Лишения постоянни и проверки постоянни. Една година ни бяха оставили малко да си починем от проверките и отскоро пак ни започнаха – от всякакви институции. Дали големите стопанства са така стриктно проверявани – съмнявам се!
– Тези, които Ви проверяват дали са виждали крави преди да Ви посетят?
– Само на картинка! Един проверяващ беше убеден, че една от нашите юници е бик. Наложи се да й вдигне опашката, за да открие истината. Има много куриози с тези хора. Откъде ги „копаят“ просто не знам!
– Откога не сте ходили на почивка?
– Откакто гледаме животни – вече над 30 години. Това ни е почивката – да дойдем на събранието и да се видим с колегите.
– Ако сега се върнете преди 35 години ще се захванете ли пак с животновъдство?
– Не! Категорично! Много пари наляхме и целият ни живот мина в тази ферма! Нищо друго не видяхме, но може би тогава нямахме и друг избор. Трябваше да се работи нещо и това решихме, но не бих взел пак същото решение.
– Демокрацията добре ли Ви се отрази?
– Не, изобщо. Постоянна борба за оцеляване и много лишения. Имахме големи надежди тогава, както всички хора. Мислехме, че идва нещо по-добро и различно, а стана много по-зле! Вече не вярваме, че нещата в България ще се оправят. Дори напротив – тепърва предстоят още по-големи изпитания.
– На младите хора, които сега започват с животновъдството какво ще им кажете?
– Младите хора ако не могат да играят „на голямо“ да не се захващат! Малките стопанства са обречени само да оцеляват и то на цената на цял един живот. Ако нямат сърце, смелост и любов към животните, няма смисъл да се захващат. Късмет и упоритост им желая! Ние нищо не можем да си позволим, откакто сме фермери. Отвсякъде те натискат за пари, а вкъщи най-честно използвания израз е „пари няма“! Много хора не успяха да издържат и за да запазят стопанствата си загубиха апартаменти, роден дом – всичко и пак не успяха! Много е трудно!
– Вашите деца като са станали свидетели на всичките Ви трудности и лишения ще поемат ли след Вас „смяната“?
– Не, те действително са били много лишавани. Винаги е трябвало нещо да икономисваме, за да има за фермата и за животните. Нормално да искат по-добър живот и ние ще ги подкрепим. Нашето си тегло ние ще си го теглим.
– От сърце им желаем много успехи! А на Вас много здраве и железни нерви. Дано, все пак, нещо хубаво се случи за малките ферми и да си върнете вярата, че от труда Ви и постигнатото е имало смисъл. Благодарим за откровеното интервю и скоро ще Ви посетим!
– За нас беше удоволствие и ще Ви чакаме с нетърпение!