С г-н Гошо Радев се срещнахме и си поговорихме по време на кафе паузата на събранието в Боженци. Той е потомствен говедовъд, който съвсем сам се грижи за стопанство с говеда и овце в с. Добри дял, област Велико Търново. Разказа ни за своя път от осеменител в бившето ТКЗС до собственик на говедовъдна ферма.
– Здравейте, представете се с няколко думи?
– Казвам се Гошо Йорданов Радев и съм от с. Добри дял, обл. Велико Търново. На 65 години съм и се занимавам с животновъдство от дете. Моите родители работеха в бившето ТКЗС и отглеждаха животни – овце и говеда. Това, разбира се, повлия и на моя път в живота. Наследил съм любовта към животните от тях.
В интерес на истината моята най-голяма страст са овцете, но по ред причини преди година се наложи да съкратя значително техния брой. При тях ръчният труд е много повече, а работници както знаете много трудно се намират. Това ме принуди да взема такова, нелеко за мен, решение и в крайна сметка в момента броят на овцете значително намаля. В момента в стопанството имам 300 медночервени шуменски овце, 35 крави българско сиво говедо и 25 крави Монбелиард и Симентал.
– Кога изградихте първата си собствена ферма?
– Още в началото на демокрацията. През 92-ра година купих един обор от бившето ТКЗС, после още един и сега в момента имам 2 обора. Закупих и земя около оборите, която изполвам за разходка на животните и за паша.
– С колко крави започнахте в началото?
– Започнах с 16 крави. Бяха черно-шарени животни. Имах няколко собствени от дялово участие от ТКЗС-то, където работех като осеменител до този момент, а останалите купих от други ферми.
По време на комунизма бях напуснал работа и отглеждах кози, но това не беше разрешено тогава и отидох в балкана да ги гледам. Там останах близо 2 години.
– Тайно ли ги отглеждахте?
– Нямаше как да е тайно, но там не ме закачаха.
– Кога преминахте към породи Монбелиард и Симентал?
– По време на първите протести на животновъдите през 2009 г. Причината беше именно председателя на асоциацията, с когото се запознахме на тях. По онова време той все още имаше собствена ферма и отглеждаше тези породи. Покани ме в стопанството си. Видях животните и много ги харесах. Така започнах да купувам от тези породи и постепенно увеличавах броя им.
– Тоест протестите все пак са довели до нещо хубаво?
– В това отношение да. Освен качественото мляко, реализацията на теленцата на тези породи е много по-добра. С черно-шарените не е така определено. Те действително водят с малко като количество, но по отношение на масленост и протеин не могат изобщо да се сравняват. Тогава и ние не отглеждахме кой знае колко добре животните. Учехме се в движение на хранене и отглеждане.
– В такъв случай, моля, споделете коя грешка от старите практики никога не бихте повторил?
– След като посетих различни стопанства и форуми в България и чужбина се оказа, че вързаното отглеждане, което тогава масово използвахме, се отразява зле на животните, особено ако техният брой е по-голям. Освен това изисква и много труд за обгрижването им.
При свободното отглеждане внимание трябва да се отдели в правилното отделяне на групи на животните.
– Да поговорим за стопанството Ви сега. Каква технология на отглеждане сте избрал в момента?
– Свободно-боксово. Изградихме доилна зала, която все още не съм пуснал в експлоатация. Рибена кост е.
– Предполагам, че нямате търпение залата да заработи. Усилията значително ще намалеят. Разкажете ни какво променихте в храненето през годините.
– Навремето изобщо не осъзнавахме важността на храненето и дажбите бяха много оскъдни. Сега обръщам специално внимание на балансираната дажба и качеството на грубия фураж, особено на люцерната, която си произвеждам сам.
– Вие казахте, че сте работил като осеменител. Все още ли осеменявате сам животните?
– Да, разбира се. Имам и много добър ветеринарен лекар, който помага много. Млад човек с ентусиазъм и тъй като съм с единствената по-голяма ферма в обсега му, ни обръща специално внимание. Много съм доволен от него.
– А Вие имате ли все още същия ентусиазъм?
– Все още да, но годините напредват и разбира се това се отразява.
– Имате ли на кого да оставите изграденото и целия положен труд?
– За съжаление не. Сестра ми единствено идваше да помага преди време, но здравословното й състояние вече не позволява.
– Планирате ли някакво обновление в стопанството в близко бъдеще освен доилната зала?
– Тази седмица ще купуваме миксер, а преди 2 години купих Bobcat, с който почиствам. Всичко е въпрос на пари, а в животновъдството те все не стигат. Почти невъзможно е да се върнат направените инвестиции, но когато животните са добре и аз съм добре!
Животновъдството е като зараза. Преди години постих един семинар в гр. София. Имаше лектори от САЩ. Единият ни разказа, че фермерите в Щатите фалират до три пъти. Като го попитахме защо той отговори, че за толкова стига един живот!
Разказа ни как създават ферми, фалират, връщат се в града да изкарат пари и после хайде пак в стопанството, и така докато са живи. Умиране има, отказване няма. И при нас е така тук.
– Лесно ли е да си животновъд в България?
– Не, изобщо, но хванеш ли се на хорото няма начин. Има ли любов към животните и желание все намираме някакъв начин да продължим напред. Парите не са фактор за това. Ако ги гледаш на сила си обречен на провал – животните го усещат и знаят. Всичко им се отразява.
– Вие не сте се занимавал с нищо друго освен животновъдство. Ако върнете времето назад пак ли щяхте да вземете същото решение?
– Да, пак това ще направя. Друго не мога и не искам. Ако сега съм на 30 години ще взема още овце да гледам. При тях се постига повече печалба с по-малко разходи. Но трябват хора, а аз вече не успявам сам. Добре е, че поне цените на млякото се стабилизираха, защото преди беше нещо нормално да паднат с 30 стотинки и сметката изобщо не излизаше!
– С Асоциацията имате ли добро сътрудничество?
– Аз членувам много отдавна. Бях се самоизключил за един период от време, защото бях намалил броя на животните и нямах 20 броя, но сега пак съм в НАРМС. Ами какво да кажа, доволен съм. Работи се както трябва и се развиват нещата.
– Как се виждате след 5 години?
– Вече на 70 години и ако съм жив вече ще трябва да прекратявам дейността.
– Какво ще пожелаете на колегите си накрая?
– Да са здрави и упорити – другото само ще се нареди!
– Благодаря Ви и до нови срещи!
– И аз Ви благодаря!