Днес сме отново в Борима, за да ви срещнем с едно изключително симпатично семейство, което задружно развива своето стопанство в покрайнините на селото. Днешният ни герой е Хасан Мустафов, който заедно с усмихнатата си съпруга ни посреща в дома и фермата си, за да ни разкаже за историята и премеждията, които съпътстват българския фермер.
Вече сме Ви разказвали за този живописен регион, когато наш събеседник беше Осман Ибрямов, който е добър приятел на днешните ни домакини. Сядаме на чаша кафе и започваме да „тормозим“ Хасан с всевъзможни въпроси:
– Здравейте, г-н Мустафов. Благодарим за любезното посрещане! Разкажете ни за себе си.
– Здравейте и добре дошли! Казвам се Хасан Мустафов и съм земеделски производител от над 15 години. Със съпругата ми преди това бяхме държавни служители и след като ни съкратиха се насочихме към животновъдството. В нашия регион няма много други възможности за поминък. Започнах с месодайна порода – Лимузин, а след това се ориентирах към комбинираните породи. Обработвам също земя, основно наши и общински терени и пасища.
Първите животни от порода Симентал закупих от ферма в съседство, а от миналата година имам и вносни от Австрия. Породата е много подходяща за нашия регион. Лесно се адаптира. Пускаме ги и на пасища. Имат собствен изграден режим и дори сами се връщат. Млякото им е много предпочитано и преработвателите са много доволни.
Животните ги отглеждаме свободно боксово, с използване на пасищата наоколо, както казах. В началото започнахме съвсем примитивно – отглеждахме животните вързани и ги дояхме на гюмчета. С времето се стремим постоянно да се модернизираме. Построихме доилна зала тип „рибена кост“ за свое улеснение, тъй като ние сами се грижим за стопанството. За момента ни устройва.
Фермата изградихме изцяло със собствени средства. Кандидатствахме по програма за подпомагане, но не бяхме одобрени за финансиране, за съжаление, и се оправяме сами както можем. Като отговор получихме само едно писмо, което гласеше, че средства няма. Ситуацията беше много неприятна, тъй като ние бяхме убедени, че ще получим финансиране за трактор, който ни беше много необходим. Разбрахме, че проектът ни дори не е бил разгледан, а ние отговаряхме на всички условия. Закупихме машината на лизинг и в момента сами си го изплащаме. Когато се отвори приема на документи уж имаше достатъчно пари и ние сме похарчили над 6000 лв само, за да подготвим нужните документи и да покрием изискванията, а в крайна сметка всичко това е било напълно безсмислено! Не сме само ние, много хора са в това положение в България! От друга страна софийските проектанти ни гарантираха, че финансиране ще се получи и им платихме сериозна сума за това.
– Разбрахме, че финансирането ви се е разминало, а разминават ли ви се проверките от институциите или там нещата стоят по друг начин?
– В проверките са много стриктни и постоянни! Само миналата седмица имахме 3 проверки – за стопанството, за земята, от данъчните! Едно постоянно тичане и лутане по институции, от което нямаме време да работим във фермата – ако съм 3 дни с животните, после 4 се занимавам с документи и проверки, и да плащаме глоби …! Ние трябва да сме едновременно фермери, счетоводители, секретарки и какво ли още не!
– Има ли откъде своевременно да се информирате за новите изисквания? Държавата уведомява ли Ви предварително какво трябва да свършите и подготвите, за да не сте „наказани“ за пореден път?
– Изискванията ги научаваме, когато вече сме наказани! Законите се променят всяка година, проверките минават, за да ни накажат и после на следващата година пак така. Ние не знам как съществуваме все още! Залагаме си труда и здравето денонощно във фермата – аз, съпругата ми и двете ни момчета. Почивен ден нямаме и често се замисляме за смисъла, но продължаваме въпреки всичко. Стремим се да имаме качествени животни и да ги отглеждаме и храним максимално добре. През последните години продукцията се оценява по-добре и това ни дава сили да полагаме още усилия.
– Колко са животните във фермата в момента?
– Дойните са около 55, а общо са над 80. Средният млеконадой е около 20л, но новите австрийски животни достигат и до 30л. Тази година успяхме да си набавим 1000 тона собствен силаж и се надяваме с качествената храна да вдигнем и млечната продукция.
В духа на сътрудничеството между членовете на НАРМС, в този момент пристига и Осман Ибрямов „яхнал“ мотор, за да окаже морална подкрепа на своя колега, докато го „измъчваме“ с въпроси.
След размяна на няколко шеги, които можем да ви кажем само „на ухо“, през смях продължаваме да тормозим Хасан:
– Откога членувате в Асоциацията?
– Вече 7-8 години.
– Само субсидията ли Ви мотивира?
– Субсидията не може да е причина за каквото и да било – ако я разпределим между разходите на животните за всеки ден от годината тя е крайно недостатъчна! Членуването в Асоциацията ни дава възможност да вдигнем глава от нашата действителност и да погледнем какво се случва на запад. Посещавали сме чуждестранни изложения и ферми, комуникираме с колеги и ни се оказва пълна административна подкрепа. Помощта е много важна, за да се развиваме и да правим нещата все по-добре.
– Какво видяхте при тези пътувания? Защо при тях се случват по различен начин нещата?
– Там има дългогодишни традиции, подкрепа от държавата и задружие в бранша. Ние тук от проверки и разходи не можем да си вдигнем главите, за да се видим с колегите, да си знаем и защитаваме правата. Все пак е много полезно посещението на колеги в чужбина, за да си сверим часовника и да се стремим към тяхното ниво. Разбира се има още много какво да учим. Тук сме започнали на голи поляни, а там надграждат създадено от поколения наследство в това отношение.
– А защо не сте задружни?
– Защото нямаме време за нищо извън фермата, а не защото не искаме. Тук в региона с колегите много си помагаме и на принципа „проба-грешка“ си споделяме опита, но цялостно в бранша всеки се оправя както може за съжаление.
– Децата ви проявяват ли интерес към този бизнес?
– За добро или зло ние малко ги лишихме от избор, защото те много ни помагат в стопанството. Без тях няма да можем да се справим без чужда помощ, а проблемът с работната ръка е голям. Големият ни син дори завърши курс за осеменител и сега той осеменява животните. Така не сме зависими от това кога кой доктор може да дойде.
– Какво може още да ви помогне Асоциацията?
– С НАРМС работим на силно приятелски начала и до този момент нямаме никакви проблеми. Когато имаме нужда от съдействие знам, че ще го получим.
– Как се виждате след 5 години?
– Да сме здрави, да работим и фермата да се развива.
– Желаем ви го от сърце и пак да ни поканите на кафе по приятелски!
– Винаги сте добре дошли!