Днес сме на гости в село Белиш при Николай Чернокожев, собственик на био ферма, в която се отглежда порода Монбелиард. Стопанството му е разположено в подножието на резервата Централен Балкан, община Троян. В близост е до прочутия Троянски манастир, от ливадите на който трудолюбивият фермер добива част необходимите фуражи. Пристигаме в стопанството, а красотата на природата спира дъха ни.
Г-н Чернокожев ни очаква в офиса на фермата и без да губим време започваме подробно да го „разпитваме“ за ежедневието и трудът, който стои зад успешното развитие на едно от малкото био сертифицирани стопанства в редиците на НАРМС.
– Здравейте, г-н Чернокожев. Днес ще откраднем от времето Ви, за да разкажем за Вас и фермата в с. Белиш. Представете се с няколко думи.
– Казвам се Николай Чернокожев и отглеждам животни от порода Монбелиард. С животновъдство се занимавам още от далечната 1991-ва година, а от 1997-ма вече и съвсем професионално. През 2006 г. съвсем случайно видях животните от тази порода и благодарение на г-н Атанасов вече толкова години ги отглеждам с удоволствие. Харесаха ми първоначално как изглеждат и след като се поинтересувах по-детайлно от характеристиките на породата разбрах, че именно Монбелиард е правилният избор за осъществяването на идеята, която имах в онзи момент – да затворя цикъла. Исках до стопанството си да имам малко млекопреработвателно предприятие за обработка на собствената продукция и производство на качествени продукти с доказан произход. Това се оказа невъзможно поради пореден нормативен абсурд в онзи момент, който забраняваше изграждането на млекопреботвателни предприятия непосредствено до кравеферма. Този проблем се реши след години, тъй като тази наредба отпадна, но с напредването на възрастта аз се отказах от тази своя мечта и реших да развивам максимално добре само стопанството си. В началото отглеждах животни останали от тогавашното ТКЗС – кяфяви, сименталски и черно-шарени кръстоски. Осеменявах ги изкуствено със Симентал. Общо взето създадох фермата, за да спася тези животни. Когато решихме да правим мандра и започнахме да подготвяме документите за кредитиране закупихме и първите 10 юници от породата Монбелиард. Започнах да осеменявам наличните животни само със семенен материал от Монбелиард и в момента имам основно стадо над 80 чистопородни животни, а общо с приплодите достигат 130. Не отглеждам други породи в стопанството. Стадото ми е на 85% изчистено и този процент непрекъснато расте.
– Каква технология на отглеждане сте избрали?
– Оборно-пасищно отглеждане, тъй като фермата е сертифицирана като биологична. Наред с всички други изисквания за този сертификат е и именно този тип технология. Пасищата са моя собственост като общо обработвам около 1400 дка земя.
– Успяхте ли да се възползвате от държавно подпомагане или всичко е изградено със собствени средства?
– Единствената помощ, която съм получил е по мярка 4.1. и със средствата закупих техника, с която да обработвам по-качествено и ефективно земята, както и програма DE MINIMIS, която ни спаси от фалит на 2 пъти в най-тежките периоди за млечното говедовъдство в България.
– След като идеята Ви за мандра не е осъществена за момента, срещате ли затруднения с реализацията на продукцията?
– Не, вече 12 години работя с един и същ коректен партньор. Млякото ми е много качествено, с отличен рандеман и мандрата го използва за сирена и кашкавали.
– Вие сте внесли юници от чужбина. Срещнахте ли затруднения с адаптацията?
– Не, никакви. Породата е силно адаптивна, а и надморската височина на района, откъдето си ги избрах, е същата като при нас. Така ме посъветваха и консултантите – преди да закупя животни да избера такива от подобна като климат и височина област. От тези 10 животни съм загубил общо 2 за 5 години, а останалите живяха между 10 и 12 години. Оставиха ми изключително качествени приплоди и дадоха добро начало на стадото. Осеменявам само изкуствено и всяко следващо поколение e все по-добро.
– Откога членувате в Асоциацията и защо? Какъв е смисълът?
– Вече 7-8 години. Смисълът е голям и не се изразява само в субсидията. Комуникацията с колегите на първо място е най-добрият начин за „сверяване на часовника“. Редом с това Асоциацията ни оказва незаменима административна помощ и съдействие от всякакъв характер и по всяко време. Именно на едно от събранията на НАРМС научих за предстоящи курсове за техник осеменител, г-н Атанасов ме свърза тогава с обучаващия и това беше от голяма полза за бизнеса ми, тъй като след като завърших курса вече не бях зависим от други хора и сам осеменявам животните си. Пак той ме свърза с ветеринарен лекар, който посещава фермите с видеозон и преглежда животните за гинекологични заболявания, с което разреших друг проблем в стопанството. Подобни примери имам много. Ползите от членуване са много и никога не ми е отказвана помощ, когато съм имал нужда.
– Какво специфичното при храненето и отглеждането на животните в био сертифицирано стопанство?
– Много са изискванията в това отношение. Храним ги само със собствени фуражи, които не съдържат химикали. Не ползваме добавки. Лечението с антибиотици е сведено до минимум и трябва да е напълно съобразено с описаната процедура за това. Изисква се сериозна дисциплина в стопанството и когато правилата се спазват резултатите са налице. Нещо, което е характерно за западните ферми и което е много важно според мен е своевременният ремонт в стадото. В България е прието животните да се експлоатират до край, а на Запад броят на лактациите е 4, 5 или максимум 6. Това разрешава много здравословни проблеми като например наличието на соматични клетки. Много малко колеги се съобразяват с факта, че първите 2 месеца след отелването са изключително важни и ако се полагат необходимите грижи за животните в този период разликата може да достигне до 1000 литра на лактация.
– Защо сте био производител? Какъв е смисълът в България?
– Ползата е огромна. Правя нещо качествено и различно. Млякото е с други характеристики и изкупната му цена е по-висока. Има мандри, които искат да изкупуват само био мляко. Хората все повече се ориентират към здравословното хранене и търсенето на такива продукти расте. Това ми дава възможност като био производител да имам изисквания към условията и цената на изкупуване, което е голямо предимство. Проверките и изискванията са много, но тъй като жена ми е поела изцяло документацията и админстративните ангажименти, аз разполагам с време да се занимавам изцяло с работата във фермата. Малкият ми син също ми помага изключително активно и успяваме сами да развиваме стопанството и да спазваме всички правила.
– Какво съветвате младите говедовъди и изобщо хората, които тепърва правят първи стъпки в животновъдството?
– Да се подготвят много добре – да четат, да пътуват и да видят как го правят хората на Запад, а и в България. Да не бързат и да се научат, че резултатите изискват усилия и няма как да получават от животните, когато не са им осигурили нужните условия. Този бизнес не е за всеки и ако не са готови да се отдадат изцяло, да се развиват и обучават постоянно, по-добре изобщо да не се захващат. Много колеги бързат – имат едни пари и един обор, купуват животни и започват без да си имат идея кое как се прави. Във Франция хората се обучават от ранна възраст и се усъвършенстват през целия си живот и няма как някой без опит и представа да отглежда животни, ако не положи услилие да се научи.
– Много Ви благодарим за интересния разказ и за отделеното време!
– Беше ми приятно и успех!