Днес сме в град Разлог, за да се срещнем с двама фермери, които отскоро членуват в НАРМС – Георги Илиев и Емил Бозов. Задаваме им аналогични въпроси, на които и двамата отговарят с въодушевление и увереност. Историята им, както сами ще се убедите, колкото да е различна, толкова е и сходна. Обединява ги тяхната цел – да създадат и развъждат чистопородни стада от породите Монбелиард и Симентал. Разговорът ни с тях трогва с решителността им и тяхната увереност, че ще се справят и реализират поставените цели, въпреки ежедневните трудности.
– Здравейте, моля представете се за аудиторията.
Г.И. – Здравейте, казвам се Георги Илиев, на 40 г., от гр. Разлог. Семеен съм с 2 деца.
Е.Б. – Аз се казвам Емил Ангелов Бозов и съм на 27 години, също от гр. Разлог. Занимавам се с животновъдство сериозно от 2013 г. Баща ми е потомствен говедовъд и от него усвоих занаята. Семеен съм и имам малка дъщеричка.
– В момента развивате Вашите семейни ферми. Преди това с какво сте се занимавали?
Г.И. – Доста години работех в строителната фирма „Балканстрой“, която изграждаше основно хотели. Там бях монтажник на дограми и покриви.
Е.Б. – Аз, още от училище, винаги съм знаел, че ще се занимавам с това. Обичам животните много и определено не бих сменил фермата с нещо друго.
– Георги, при Вас как се стигна до тази промяна в развитието Ви, от строителството към говедовъдството?
– Основната причина за това решение също е баща ми. Той отглежда животни от много години и покрай него аз заобичах животните. Днес, както казахте, развиваме семейна ферма със съпругата ми и отскоро се насочихме към порода Монбелиард. За тази порода разбрахме от ветеринарния лекар, с когото работим – д-р Иван Саев. Той ни насочи към нея, защото искам да отглеждам животни със смесено предназначение – млечно и месодайно. Монбелиард са идеални за целта.
– Преди това какви и колко крави отглеждахте?
Г.И. – Всякакви, каквито можех да закупя – черно-шарени, кафяви, кръстоски. Баща ми имаше около 55 броя, а аз имах 15.
Е.Б. – При нас са близо 80 животни, основно кръстоски. Искаме постепенно да ги селектираме към порода Симентал.
– В момента колко чистопородни животни имате? Какво сравнение можете да направите с останалите породи, които сте отглеждали?
Г.И. – Вече са повече от 20. Купих юници от фермата в Осоица, после десетина от Прибой, а наскоро и няколко подрастващи от Първомай. Всички са със сертификат. Имам и няколко мои, защото от две години осеменявам изкуствено с Монбелиард. Разликата с другите животни е голяма – качеството на млякото, нрава им и здравословното състояние. Монбелиард са много спокойни и здрави животни.
Е.Б. – И при нас са близо 20. Закупихме животни от фермата в с. Веселец, а съвсем скоро крави и женски теленца от Хаджидимово. Имам намерение да купя още няколко, за да мога да кандидатствам за подпомагане. Също осеменяваме изкуствено.
– Каква е крайната Ви цел? Мислите ли напълно да изчистите кръстоските и да направите чистопородно цялото стадо?
Г.И. – Ще съм много щастлив един ден да видя във фермата си еднакви и красиви животни, с бели глави… Да, смятам да го направя, щом съм започнал, и по двата начина – със собствено производство и като закупя по-нататък още животни.
Е.Б. – Да, мислим да го направим. Но всеки, който го е правил знае, че това се случва много бавно. Вече имаме дойни крави Симентал и сме доволни от млеконадоя и качеството на продукцията.
– Нови ли са фермите, които изградихте или ползвахте съществуващи съоръжения? Разкажете как сте уредили стопанството, какво Ви предстои?
Г.И. – Изградихме фермата от гола поляна, която община Разлог ни даде под наем. Доилна зала засега нямам, но съм в процес на изграждането й. Взел съм няколко терена с обработваема земя – по декар, по пет, по 20. Общо са около 200. Пасища нямам. Животните се отглеждат свободно-боксово и ги храня с миксер. Ползвам люцерна, слама, сено. Всичко си отглеждам сам, иначе няма да успея. Имам 2 трактора, 2 косачки, събирачка и тороразхвърляща машина. Всичко със собствени средства съм купувал. Това, което изкарам от фермата веднага пак го инвестирам в техника или да подобрявам условията на животните.
От стопанството на Георги Илиев
Е.Б. – Оборите при нас бяха стари, от 1960 г. и нямаше как да правим реконструкции. Сега срутихме единия от тях и правим съвсем нова ферма на негово място. Стигнали сме вече до покрива. Предполагам, че ще направим и доилна зала, тъй като има над един декар покрита площ и ще има място за всичко необходимо за отглеждането на животни съгласно новите европейски тенденции и изисквания. Имаме около 700 – 800 декара пасища и обработваема земя. Част от фуражите си отглеждаме сами, други купуваме. Нямаме все още миксер, но се надявам по-нататък да закупим. Гледаме животните за момента на паша, имаме електропастир, който значително улесни работата.
– Успяхте ли да се възползвате от подпомагане?
Г.И. – Не, досега и занапред ще се справяме със собствени сили. Държавата иска твърде голяма собствена инвестиция, с която ние не разполагаме. Сега, както казах, изграждам доилната зала, ще бъде 2х4, монтирали сме вече канализацията и основите. Проектът си е мой – все пак съм строител и използвам натрупания опит, искам да си я направя така, че да ми е удобно…
Е.Б. – И при нас всичко е със собствени средства. Искахме да участваме по проект, но от общината не ни издадоха необходимите строителни книжа и се наложи да се справяме сами.
– Успявате да реализирате млечната продукция на по-добра цена?
Г.И. – Не, за мандрата това няма никакво значение. В крайна сметка млякото от всякакви породи се преработва общо. Качеството в България още не се цени много от преработвателя. Аз съм регистриран по наредба 26 и продавам също на частни лица директно от фермата, което доста ми помага, защото цената е много различна.
Е.Б. – Не. Много бих искал изкупните цени на млякото и месото да станат адекватни на качеството му и на разходите и усилията, които ние полагаме, за да ги произведем. Това е основния проблем на всеки фермер в България.
– Успявате ли сами да се грижите за животните или имате работници?
Г.И. – Сами се оправяме със съпругата ми. Баща ми вече е възрастен и си почива, а сина ми е студент по „Право“ в Благоевград и ни помага само през уикенда. Пробвал съм с работници, но безуспешно. Каквото и да им поставя като задачи, правят през пръсти и накрая трябва да си го свърша сам. Постоянно искат пари напред и създават повече проблеми, отколкото да вършат работа.
Е.Б. – Баща ми все още помага много, но се опитвам да се справя сам, тъй като ще ми се наложи рано или късно. Имаме работници, но в този сектор не може много да се разчита на работната ръка. Често се сменят, а работата не се върши така, както ако си я свърша сам. Много е трудно да се намерят съвестни и работливи работници, дори бих казал невъзможно!
Действително ние често спорим с баща ми по различни въпроси. По негово време всичко се случвало различно и много от новите методи за хранене и отглеждане са били непознати. Аз, разбира се, уважавам мнението му, но се опитвам да въвеждам всяко ново полезно нещо, което виждам, че ще подобри условията в стопанството. Той напълно ми се доверил да се нагърбя с отговорността за фермата и животните. Научил ме е на много неща, но днес, за да се чувстват животните добре и да дават висока и качествена продукция трябва да се отглеждат по много различен начин от това, което баща ми по негово време е правил.
– Георги, Вие как успяхте да убедите съпругата си да Ви помага в стопанството? Когато сте се срещнали сте бил строител, а сега сте фермер – това е много голяма промяна в начина на живот.
Г.И. – Действително за нея беше много трудно и съм й безкрайно благодарен, че ме подкрепи. Вече от 15 години заедно с нея се занимаваме с животни и винаги е била зад гърба ми. Но определено й е много трудно, защото толкова много работа, а в крайна сметка никога не е разполагала със свободни средства и време за себе си. Не знам как още не ме е оставила!
– Сплотени ли са фермерите в региона? Помагате ли си с идеи, техника, съвети и т.н.?
Г.И. – Истината е, че в България не може да се разчита на това. Ние сме свикнали всеки да си дърпа чергата към себе си. Понякога дори проблеми си създаваме. Всъщност много бих се радвал да не е така и да си сътрудничим. Съвет бих чул от всеки и после бих си преценил доколко е приложим в моята ферма.
Е.Б. – По-скоро не. Тук всеки се оправя сам за себе си.
– Защо решихте да се присъедините към НАРМС? Как се свързахте с нас? Доволни ли сте от сътрудничеството и какви са Вашите очаквания?
Г.И. – Мен ме свърза с Атанасов д-р Саев. Той ми помогна да купя животните от стопанството в с. Осоица, после и за другите от Прибой. Вече като член на НАРМС имам достъп до информация къде мога да купя чистопородни животни и така купих тези от Първомай. Смятам все повече да разчитам на помощта на Асоциацията. До този момент съм получавал пълно съдействие и всеки съвет се е оказал изключително полезен! Надявам се и занапред да е все така.
Е.Б. – След като купих няколко животни от фермата във Веселец, от асоциацията ми се обадиха и ме попитаха дали не искам да продължа селекцията с тях. След това информация за животните от Хаджидимово получих от тях. За момента ми съдействат напълно, но аз съм член от съвсем скоро. Надявам се, че тепърва ще разбера положителните страни от членството в НАРМС.
– Ако върнете времето назад преди години, пак ли бихте се занимавали с животновъдство?
Г.И. – Ще се замисля доста. Трудностите и лишенията са много, но не съжалявам за пътя, който съм си избрал.
Е.Б. – Категорично! Това е моят път и нямам никакви съмнения в това.
– Какво ще пожелаете на колегите си от НАРМС за финал?
Г.И. – Да бъдат здрави, борбени и да не се отказват.
Е.Б. – Желая на всички да са здрави и целеустремени. Весели празници и много хубави моменти!
– Благодаря Ви и весели празници!