Продължаваме разговора си с доктор Карамфилов – преподавател в Аграрен университет в гр. Пловдив. В първата част той ни разказа подробно за проучванията си по отношение на породата Монбелиард в България.
https://narms.bg/razvitie-na-poroda-monbeliard-v-balgaria-intervyu-s-doktor-svetoslav-karamfilov/
– Доктор Карамфилов, в предишното интервю казахте, че при разработване на дисертацията си сте проучвали адаптацията на Монбелиард в България. Бихте ли ни разказали нещо повече в тази посока.
Официално породата и племенната й книга са признати през 1889 г. , като районът на създаването на Монбелиард (подножието на Френските Алпи) е допринесъл за нейната идентичност, оригиналност и висока адаптационна способност. Регионът на създаването й предоставя отлични възможности за оборно – пасищно отглеждане на животните, като на паша те прекарват голяма част от годината. Използването на такава технология на отглеждане е дори задължително при животни, чието мляко, както казахме се използва за производството на определени млечни продукти, напр. comte’. Пасищата там дават съвсем други, характерни вкусови качества на продукцията. Тревостоят е продължителен и продължава от ранна пролет до късна есен. На практика животните живеят на пасищата през този период. Пашата е с богат ботанически състав, което осигурява висока хранителна стойност.
В България положението е доста различно – тук тревостоят изгаря още през юни, юли – заради високите температури. Хранителните качества на тревата са съвсем различни, а и чистотата на пасищата не е дори подобна на алпийската. Във Франция, тъй като силажът влошава или поне променя качеството на продукцията, се коси сено, с което животните се хранят основно през зимата, когато не са на паша. Тъй като за българския фермер е невъзможно да осигури алпийски условия на отглеждане, тук е необходима оптимална технологията на отглеждане, за да се компенсират различията в климатичните, регионални и стопански особености, за да се постигне висока млечност. В годините на нашето проучване статистиката показваше спад в млечността на популацията. Това се дължеше на различни фактори – неправилна технология на отглеждане, въвеждането на нови млади животни от собствено възпроизводство, чийто потенциал не беше развит и т.н. След 2015 г. този период на адаптация премина и развитието е в обратната посока, т.е. средната млечност тенденциозно се увеличава с всяка изминала година. Това е сигнал, че породата се адаптира и развива много добре в България. Смея да твърдя, че българският фермер вече е един грамотен бизнесмен и осигурява нужните условия за живот в стопанството си – чете, интересува се и се стреми към развитие.
– Трябва ли да се съобрази технологията на отглеждане с климатичните различия в отделните региони? В България има стопанства, които имат разлика от над 1000 м в надморската си височина. Могат ли да отглеждат животните си еднакво?
Без значение къде се намира фермата на територията на страната ни, технологията на отглеждане трябва да осигурява оптимални условия за реализиране на потенциала на породата Монбелиард. Разбира се, че различията в климата и региона имат огромно значение. Трябва да се търси технология, подходяща и съобразена със съответния регион, а не сляпо да се копира опит (дори и положителен) от ферми със съвършено различни температурни и природни условия. Подходящото хранене е много важно и трябва да е съобразено с нуждите на животните. Ако това е налице, съвсем спокойно и в България може да се постигне висока средна млечна продуктивност и добро възпроизводство, които да са конкурентни на френската популация на породата.
– Споменахте за високите температури. На какво трябва да се обърне внимание при отглеждането на животните, за да им се помогне да се справят с жегите, които са характерни за някои от регионите в България?
Необходима е вентилация. Породата предпочита по-ниските температури и в това отношение трябва да им се осигури нужния комфорт. Най-добре се чувстват в амплитуда между 5 – 18 градуса и когато температурата силно надвишава тези стойности животните използват енергията си, за да се справят с топлината, а тя им е необходима за производството на мляко, което естествено води до намаляване на качеството и количеството на млечната продукция. Терморегулацията е много важна и не трябва да се подценява!
– Какво друго трябва да знаем за Монбелиард, за да постигаме желаните резултати?
По отношение на функционалните качества на животните трябва обърнем внимание на някои от основните направления на развитие на селекцията при породата, които й дават огромно предимство сред комбинираните породи.
Първото е лекотата на отелване. Монбелиардът се характеризира с изключителна лекота на отелване, което има своето много важно икономическо значение – по-малко загуби на животни, по-малка нужда от асистиращ персонал. Това е в комбинация и с един много спокоен и лесен на приучаване нрав. Животните не са агресивни, лесно свикват с доилните зали и дневните процедури, което също много облекчава отглеждането им дори и без допълнителен персонал.
Много внимание трябва да се обърне на правилното протичане на доенето, като процес! При породата се води селекция въз основа на комплекс от показатели, свързани с морфологията и функционалността на вимето. Това осигурява на кравите Монбелиард продължително стопанско използване, вследствие на по-ниски нива на брак, причинен от травми на вимето. Монбелиард притежава много добро и подходящо във функционално отношение виме, пригодно за всякакъв тип доилна зала, което е още едно нейно силно предимство.
Друга, много важна посока при селекцията на породата е ниското съдържание на соматични клетки. В това отношение породата Монбелиард е по-устойчива от другите породи и много по-рядко животните се разболяват от мастити и възпаление на вимето.
По своята същност Монбелиард е комбинирана порода и освен висококачествената млечна продукция тя има и много добра месна продуктивност. Телета имат много бърз растеж в млечния период и след това реализират отличен среднодневен прираст. Рандеманът е много добър за комбинирана порода. Угояването е оптимално за кратък период от време и се достига бързо до необходимото кланично тегло. Достигат оценка по класификацията на Съюза (S)EUROP – до R клас, което е много добър резултат за комбинирана порода. Добрите показатели на Монбелиард в тази насока определено са предпоставка за угояване на мъжките приплоди и производство на месо с много добри вкусови качества.
– Кажете няколко думи и за втората, но не и по значение порода, с която се ангажира нашата асоциация – Симентал. Какво е важно да знаем за тази порода?
Първо нека отбележим, че това е втората по разпространение порода говеда в Света и това може лесно да се обясни с множеството положителни биологични и стопански качества на нейните представители. Родното място на Сименталите е Швейцария. Любопитен факт е, че опити за създаване българска сименталска порода също са правени под името „българско сименталско говедо“. За съжаление тези опити са се оказали неуспешни.
Поради големия внос на породата и интензивното поглъщателно кръстосване на сименталски бици от чужбина с български животни от различни породи, в момента има една нова различна популация на Симентал в България. Тя е със съвсем различни характеристики и проявления и все още не е проучена по никакъв начин. С изключение на данните, които са получени от дейността на развъдната асоциация НАРМС, няма никаква друга статистическа или научно-изследователска информация за развитието на Симентал в България. Това е посока, в която тепърва предстои да работим.
В световен мащаб данните са много – първата развъдна книга на Симентал в Швейцария датира от 1809 г. Можете да си представите при това дългогодишно натрупване на данни какво е нивото на селекцията на породата там. Тук сме буквално на първобитно ниво в това отношение.
– Планирате ли скоро да анализирате популацията на Симентал в България?
Започнали сме работа в някои направления като в момента проучваме данните за млечната продуктивност на животни, които са в първа лактация. Данните, с които разполагаме са ни изцяло предоставени от развъдната асоциация, която е пример за пунктуалност във всяко едно отношение и определено осъществява дейността си без да отстъпва по никакъв начин на подобни западни организации. Данните са много точни и благодарение на това сътрудничество се надявам в близко бъдеще да разполагаме с един много прецизен и полезен практически анализ на развитието на порода Симентал в България. Много сме благодарни за пълното съдействие, което получаваме от страна на Асоциацията! Сътрудничеството между научната и развъдната дейност е задължително за постигане на по-добри резултати с максимална практическа приложимост във фермите. Мога смело да кажа, че НАРМС е една от малкото развъдни асоциации в България, която сътрудничи на науката и ни подпомага в желанието ни да сме полезни на българския фермер да достигне нивото на колегите си в развитите страни!
– От името на НАРМС Ви благодаря за положителната оценка за положения от нас труд! Благодарим Ви за отделеното време и ценната информация. Ще Ви посетим отново, за да обсъдим други конкретни теми, за да сме полезни на нашите фермери. Съгласен ли сте?
Разбира се! Ще се радвам да работим в екип.