Днес сме на посещение във фермата край село Осоица. Тя се намира в живописна местност по южния склон на Стара планина, в източната част на Софийската котловина. Фермата е сертифицирана като био стопанство и в нея се развъждат чистопородни животни от породата Монбелиард. Домакини ще ни бъдат единият от собствениците – инж. Даниел Георгиев и ветеринарният лекар д-р Мария Атанасова.
Пристигаме в уговорения час – след приключване на сутрешното доене. Това е малкият промеждутък свободно време преди ежедневните грижи за животните да са погълнали и двамата. Мястото спира дъха ти с красива панорама и зеленина! Изчакваме ветеринарният доктор да „избяга“ от натоварения си график. Предупредени сме, че именно тя и двамата братя – Даниел и Анатоли Георгиеви, са се нагърбили с поддръжката както на отличното здравословно състояние на животните, така и с реда в стопанството.
От пръв поглед впечатляват уредеността и техническата база на фермата. С нетърпение очакваме да започне разговорът с двама от „виновниците“ за добрите резултати. Д-р Мария Атанасова, красива и усмихната млада жена, ни кани в уютния кът за отдих непосредствено до конната база на фермата. Докато наблюдаваме гледката с благородните животни, към нас се присъединява и единият от собствениците.
Здравейте, благодаря Ви, че намерихте време, за да разкажете за вашето прекрасно стопанство! Моля представете се с няколко думи.
Казвам се Даниел Георгиев – един от собствениците на фирма и био ферма „Лактан“. На 53 години съм и съм инженер-геолог по образование. Възпитаник съм на Минно-геоложкия университет в гр. София. Заедно с брат ми Анатоли сме собственици на фермата. Той е шеф-готвач по професия.
В момента сте успешни говедовъди с модерно био стопанство. Разкажете ни за началото.
Началото беше съвсем случайно. През 1998 г. с брат ми имахме мандра, но не ни удовлетворяваше качеството на млякото и закупихме в едно село 80 животни – Джерсей, черно – шарени и кафяви. Оказа се нерентабилна инвестиция в онзи момент и през 2006 г. продадохме повечето животни и оставихме само 20. Бяхме взели решение да прекратим тази дейност напълно! Тези 20 животни трябваше да бъдат преместени някъде и ни „приютиха“ в стопанството във Врана, докато ги продадем и тях до месец – два. През този период нито сме спали, нито сме яли – мислихме много и в крайна сметка осъзнахме, че не искаме да се отказваме. Земеделието и особено животновъдството са като хазарта – болест, от която щом се „разболееш“ веднъж няма отказване!
Искахме да се занимаваме с биологично производство и започнахме да проучваме породите. Прочетохме за порода Монбелиард и по проект на САПАРД закупихме 33 животни от Франция. Избрахме я пред Симентал, тъй като искахме да отглеждаме комбинирана порода с повече мляко. По принцип съм голям почитател и на порода Джерсей. Съвсем прагматично избрахме Монбелиард, тъй като беше най-рентабилният избор за целите, които си бяхме поставили. Внесохме ги с посредници, намерихме това място, което беше едно блато извън всякаква цивилизация. Започнахме да почистваме и проектираме. Фермата е изградена по мярка 121.
Освен тези 33 животни Монбелиард имахме и от други породи, но още тогава започнахме да осеменяваме със семенен материал на Монбелиард и постепенно да изчистваме стадото от кръстоски. Правили сме и обратни кръстоски, които впоследствие се оказаха много сполучливи животни.
Как избрахте точно този район?
На една карта с мащаб 1:10000, с един пергел с радиус 40 км. от ресторант „Под липите“ на ул.“Елин Пелин“ №1, който е наша собственост. Започнахме да обикаляме и да разглеждаме. Един приятел ни показа това място и страшно много ни хареса, както и на всички, които ни посещават сега. Животните се адаптираха изключително лесно и освен с копитата нямаха никакъв проблем.
Колко животни имате в стопанството?
Дойните са около 120, а Монбелиардите общо са около 80.
Откога сте сертифицирани като био производител и труден ли е процесът по сертифициране в България?
Вече 11 години. В онзи момент не беше толкова трудно, колкото в момента. По-трудно е да се спазват всички изисквания и нормативни уредби, свързани с био производството. Реализираме био млякото във фирма „Зелена ферма“.
Какво ви мотивира да се сертифицирате като био производител?
Идеята някой ден да направим затворен цикъл на производство на био млечни продукти, които да имат пълна проследяемост – от пасището до сиренето на масата. Имаме подаден проект за мандра и сме в процес на изчакване за одобрение.
Вие сте получили помощ от страна на Държавата за реализация на няколко проекта, но смятате ли, че Тя е добър партньор на животновъдите?
Тя на кого ли е добър партньор?! Аз точно момента съм се заел да направя и до две седмици ще изровя броя на всички служители заети в земеделието в България, и съм сигурен, че ще се окаже, че на един земеделски производител у нас се падат по 4-ма служители – чиновници. Тези хора много често казват, че ние взимаме субсидия благодарение на тях, а според мен е точно обратното – те взимат заплати, заради нас! Смятам, че представата и подхода им е генерално изкривен. Те сигурно са специалисти – икономисти, най-вероятно някога са виждали и крави в живота си, но принципно системата е сбъркана и нещата си вървят въпреки нея, а не благодарение на нея.
Другото, което искам да извадя с точност е броя на всички (може би около 30) изисквания, наредби, нормативи и закони. Всяка институция идва при нас със своите 2-3 наредби, а ние трябва да ги знаем всичките, да ги следим и да отговаряме на изискванията им. Министерство на земеделието, на здравеопазването, на транспорта, за фуражите и т.н. Всички имат хиляди изисквания, за които ние рядко сме информирани. Това според мен е проблем на целия Европейски съюз, не само в България.
Може би там хората са по-добре информирани на по-достъпен език.
Там ги информират по рождение! Те растат в информирана среда. При тях, когато се направи един закон е в сила 10, 20 и повече години. При нас „Законът за собствеността и ползването на земеделските земи“ се променя поне 5 пъти за 3 години. „Законът за ветеринарномедицинската дейност“ се промени вече не знам колко пъти през последните години. В един момент идва някакъв доктор и изисква от нас да спазваме поредната промяна, а ние не знаем кое първо да правим – да пишем ли, или да доим!
Промяната трябва да започне от „главата“ – аз не мога да се оплача от регионалните служители на БАБХ. Принципът и подходът изначално са грешни! Трябва ежегодно да се издава едно упътване или сайт, в който да се публикуват поредните актуални изменения и тогава да се очаква от нас да ги спазваме. Асоциацията също би могла да съдейства в това отношение. В България всеки си тълкува нещата както му изнася и институциите се възползват от липсата на време и достъп до информация на хората. Чиновниците се увеличават в геометрична прогресия, т.е. съставена е някаква нова нормативна уредба и са наети петима да ги контролират. Те си ги тълкуват по свой начин и са наели по още петима и така нататък.
Аз съм капиталист. Пазарът е нещо, което се регулира само и с всички тези „нови политики“ се съсипва един от основните капиталистически принципи, а именно саморегулацията на пазара. Не се ли променят нещата принципно, колкото и да мрънкаме срещу Държавата нищо няма да се промени. Законите и наредбите на ЕС не са направени за българския говедар, а за френския и за немския. Те не са адаптирани за българската реалност.
Аз не разбирам смисъла от това някой да ме субсидира с 10 ст., за да продавам по-евтино кебапчета например. Няма нужда от субсидии, когато пазарът сам регулира цените си!
Все пак вие успявате да се развивате въпреки системата. Как се виждате след 5 години?
Много изморен! Никога не бих го повторил и въпреки това никога не бих спрял дейността на фермата. Това би било най-голямата ми мъка! Надявам се скоро мандрата за био продукти да е факт, което беше и цялата идея на това занимание. Чакаме одобрение вече 2 години, нищо че срокът беше 3 месеца, но мисля, че сме на финалната права.
С брат ви заедно развивате стопанството. Как сте си разпределили задълженията?
Добре, че е брат ми! Допълваме се много и спорим много. Аз се занимавам повече с растениевъдството, а той е поел повече фермата.
Вашите наследници проявяват ли интерес към тази дейност?
Никакъв и по-добре! Този бизнес е много труден и като гледам какво коства на Мария тази работа, не бих искал и дъщеря ми да се подлага на това. Ние вече почти постигнахме това, което си поставихме за цел и когато затворим цикъла и подобрим инфраструктурата до фермата няма да предприемаме нови проекти.
Какъв е смисълът от членуване в асоциация като нашата?
Ако е истинска смисълът е голям, но има и проблем с мотивацията за членуване. Повечето колеги членуват, защото трябва и за да получат субсидия. Членството понякога не се разбира правилно, а може би и липсата на информация им пречи да го разберат. Българинът е изключителен индивидуалист и всеки си дърпа чергата към себе си. Няма как да се съберат 50-60 такива индивидуалисти да се обединят около общ интерес. Може би, ако асоциацията се концентрира в защита на индивидуалния интерес на отделните ферми биха могли да проявят интерес към реалния смисъл от членуване в подобна организация.
Благодаря ви! Беше много интересно! Какво ще посъветвате хората, които тепърва тръгват по вашия път?
Да не се захващат, ако преди това не са проверили какво ги очаква! От това бизнес не се прави – трябва да го носиш в себе си.
Сега се обръщам към д-р Мария Атанасова, която ще ни разкаже за технологията на отглеждане. Д-р Атанасова, Вие сте една млада и красива дама, която обаче успява да се справи с отговорността за отглеждането на животните в стопанството. Разкажете ни Вие нещо за себе си.
Аз съм доктор Мария Атанасова. От Варна съм и съм възпитаник на Лесотехническия университет в гр. София. Завърших през 2013 г. като работата си във фермата започнах още по време на задължителния си стаж в стопанството във Врана. Малко след като се дипломирах фермата се премести тук в с.Осоица.
Монбелиардите ми харесаха още в началото – красиви животни, с много добра структура на тялото и вимето. Впоследствие, когато започнах работа направо се влюбих в тях, а мисля, че и те в мен! Животните във фермата са изключително разглезени – не се удрят, не им се вика. Познавам всички по имена и характер – те са ми като семейство! В резултат на това отношение към тях те израстват много кротки и добри!
Каква е технологията на отглеждане, която използвате?
Във фермата осеменяваме само изкуствено. Нямаме проблеми с отелванията. Животните ги отглеждаме свободно – боксово, на несменяема сламена постеля. Извеждат се на паша и имат денонощен достъп до дворно пространство за разходка и до електро пастир.
Хранят се в обора на целодажбена смеска, която е приготвена от груб фураж – изцяло наше биосертифицирано производство. Заради био сертификацията сме длъжни да си произвеждаме всичко сами и да не ползваме лекарства и добавки. Имат денонощен достъп до храна и вода и затова са здрави и пухкави!
Изпълняваме всички задължителни ваксинации по националната програма и нужните обезпаразитявания. Проблемите с копитата, доколкото ги имаме, решаваме с изрязване. Други проблеми и заболявания нямаме за радост. Въпреки, че ги пускаме на паша животните нямат контакт с други животни и са в безопасност от зарази.
Животните са разделени на сухостойни, лактиращи, бременни юници, подрастващи за заплождане, подрастващи теленца до 15 месеца и новородени.
Поради изисквания за био продукция не използваме никакви медикаменти, антибиотици и химиотерапевтици. Пресушаваме директно със смяна на режима и нямаме никакви проблеми. В рамките на 5 до 7 дни се преустановява доенето. Новородените се оставят при майката само един ден и то само през лятото.
Доилната ни зала е тип „тандем“ 2 х 4. Вече е малко остаряла, тъй като е от създаването на фермата. Възнамеряваме да я модернизираме, да въведем софтуер и транспондери, тъй като и при нас, както навсякъде, е много трудно да се намерят работници, и искаме да сведем субективния фактор до минимум. Качеството на млякото ни е много добро! Поддържаме хигиената на изключително високо ниво!
Какво мотивира една млада жена да продължава въпреки този тежък труд?
Единствено голямата ми любов към животните. Тези крави са много специални и фактът, че попаднах на изключително свестни работодатели! Тук наистина сме едно семейство и се справяме с всички проблеми заедно!
Много мотивиращ и оптимистичен финал! Благодаря Ви, д-р Атанасова, беше удоволствие и вярвам, че вие сте истинско вдъхновение за всеки млад човек. Пожелаваме си да има повече ветеринарни специалисти като вас – с призвание, отнасящи се с огромна любов и отговорност към животните! Желаем Ви успех!
Беше ми много приятно да ме измъкнете за малко от задълженията и ви очаквам отново!