На ежегодното отчетно събрание на НАРМС в гр. Троян се срещнахме с Ангел Воденичаров, който е собственик на фермата в с. Дъбница. Той ни отдели няколко минути, за да ни разкаже за себе си.
Село Дъбница е разположено в най-западната част на красивата Родопа планина, непосредствено до делтата на река Места, която я разделя от скалистия Пирин. Природата щедро е надарила региона с живописни кътчета и мек климат, изключително подходящ за развитие на говедовъдството.
– Здравейте, г-н Воденичаров, моля, разкажете ни нещо за себе си с няколко думи.
– Здравейте, казвам се Ангел Воденичаров и се занимавам с говедовъдство от над 25 години. Започнах с търговия на животни и така се роди идеята за ферма. Започнах с месодайни породи като първото животно, което закупих беше един бик, който се продаваше на търг. Имаше много такива търгове по време на ликвидацията на тогавашните стопанства. Започнах постепенно да увеличавам броя на животните, купувах крави от различни породи – месодайни, черношарени, кръстоски. От 2011 г. реших да започна да развъждам основно породите Монбелиард и Симентал.
– Какво ви привлече в тези породи?
– Пазарът и качествата на самите животни. Тогава не бяха много разпространени, но мой приятел имаше такива в стопанството си и имах възможност да видя разликите в качествата на животните и продукцията. Започнах да осеменявам собствените си животни със семенен материал от Симентал и Монбелиард и паралелно с това закупих от фермата в Прибой около 15 чистопородни юници. Постепенно изчистих стадото и в момента имам по 20 животни от двете породи и само няколко кръстоски.
– Климатът тук е много подходящ за отглеждане на животни. Вие имахте ли някакви трудности с адаптацията на двете породи?
– Не, животните се чувстват добре и са много лесни за отглеждане. Издръжливи, спокойни и не създават никакви проблеми. Пуснати са на свободна паша на мои площи с електропастир и имат постоянен достъп до храна и вода. Грубите фуражи си произвеждам сам, а комбинираният купувам.
– Кое е най-важно, според натрупания опит, при храненето на животните?
– Силажът – без него нищо не става! Силаж, люцерна, слама и добри условия за живот – ако това е осигурено, животните възвръщат всички усилия и инвестиции многократно!
– Кое не трябва да се допуска?
– Като голяма грешка отчитам целодневната паша, която преди години беше обичайна практика и за мен, и за колегите. Животните се изтощават безсмислено, губят много енергия, качеството на храната е спорно, а продукцията и като количество, и като качество е много слаба. Сега, когато животните са в близост до фермата и храната е подбрана специално за техните нужди, разликата е драстична. Здравословното им състояние също е по-добро. Аз се стремя постоянно да подобрявам условията в стопанството и това дава своите резултати. Разбира се има още много какво да се желае, но се радвам от постигнатото във фермата през последните години.
– Към кого се обръщахте, когато започвахте? Кой ви посъветва в правилните практики по отношение на храненето и отглеждането?
– Консултирах се с различни специалисти по хранене от фирмите, които ни снабдяват, а по отношение на условията на отглеждане г-н Атанасов – председателят на НАРМС страшно много ми помогна, за което съм му много благодарен.
– Как осеменявате?
– Основно изкуствено. Имам и чистопороден бик, който е закупен със сертификат от друга ферма, членуваща в Асоциацията. Доволен съм и от неговите приплоди, но изкуственото осеменяване дава много добри резултати и възможност за подобряване на приплодите и продукцията с всяко следващо поколение. Случният план, ако се спазва, резултатите са видими. Среднодневният млеконадой значително се повиши и сега е над 25 литра.
– Защо членувате в Асоциацията?
– Разбира се субсидията е важна и в началото за мен това беше водеща причина за членство, но с течение на времето видях, че има много други и по-важни предимства. Административната помощ е незаменима и аз преди не оценявах колко е важно да се записва всичко и да се следи развитието, за да могат да се оценят постигнатите резултати. Във всяко отношение съм получавал съдействие – за съвет, контакти или правилен избор за нуждите на стопанството. Комуникацията с другите членове също е много полезна, за да сравним опита си и да се поучим от грешките си.
– Какво мислите за ранното осеменяване, което беше и тема на отчетното събрание на НАРМС? Смятате ли, че то е рентабилна практика?
– Аз подкрепям тезата на професор Николов, който категорично се обяви против осеменяване на животни, преди да са достигнали полова и физическа зрялост за това! Тези 2 или 3 месеца , които ще се „спестят“ едва ли ще донесат толкова приход, а шансът от увреждания и странични проблеми е голям. Не смятам, че тази практика е рентабилна. Да не говорим, че и административно създава много документални проблеми.
– Със собствени средства ли изградихте стопанството или получихте помощ от държавата?
– Изключително с мои средства. Сградата беше малка – колкото гараж. Постепенно я развих и съм доволен от резултата. Пробвах да кандидатсвам по няколко програми, но бумащината ме отказа честно казано. Сега предстои, доколкото знам, прием на документи по мярка 4.1 и мисля да кандидатствам.
– Животновъдството „хвана“ ли Ви неподготвен? Знаехте ли с какво се захващате?
– Разбира се! Човек си мисли, че знае всичко и после с времето вижда, че трябва да се учи от „А“ и „Б“. Станахме с колегите постепенно специалисти и се опитваме да се развиваме постоянно. Говедовъдството определено е моето призвание, а за него трябва много труд и почивен ден няма – човек трябва постоянно да се учи и развива!
– Какво ще посъветвате младите колеги?
– Да работят, да се учат от тези, които са минали вече през това и да не се плашат от проблемите!
Благодарим, че ни отделихте от времето си и скоро ще Ви посетим във фермата!
- И аз благодаря и ще Ви очаквам!