Днес сме в Изпълнителната агенция по селекиция и репродукция /ИАСРЖ/ и ще Ви срещнем с нейният изпълнителен директор – зооинж. Георги Йорданов. Той беше любезен да ни посрещне в своя кабинет и да ни разкаже за Агенцията, която е оторизирана да контролира развъдната дейност в Република България; за целите, мисията и функцията на тази институция; за постигнатото до момента и за това, което предстои.
– Здравейте, г-н Йорданов. Разкажете ни за себе си и институцията, която оглавявате.
– Здравейте, казвам Георги Йорданов. Роден съм в гр. Горна Оряховица през 1966 г. Завърших средното си образование в родния си град, след което постъпих в Тракийски университет в гр. Стара Загора със специалност „Зооинженерство“. Магистърската ми степен е по специалност „Коневъдство“. До 1998 г. работих в конезавода в гр. Разград. След това до 2008 г. бях служител на бившата „Национална служба по селекция и репродукция“. От 2008 до 2017 г. бях председател на Коневъдната Асоциация, след което бях назначен за Изпълнителен Директор на Изпълнителна Агенция по селекция и репродукция.
Агенцията /ИАСРЖ/ е второстепенен разпоредител към Министерство на земеделието, храните и горите. Основният предмет на дейност е контрол върху развъдните организации, мониторинг на селскостопанските животни и подпомагане на дейността на Министъра за земеделието, храните и горите в частност по отношение на селекцията на селскостопанските животни. Агенцията е структурирана в 3 дирекции и 8 отдела, а към нея принадлежат и 2 станции за изкуствено осеменяване – в гр. София и в гр. Сливен.
Станцията в гр. София е специализирана за коне и дребни преживни животни – овце и кози, а тази в гр. Сливен за едри преживни животни – говеда и биволи. В момента в Сливен отглеждаме и източно балкански свине по специален метод на съхранение извън естествения ареал на разпространение (ex situ).
– Този дългогодишен опит Ви е позволил да имате задълбочен поглед върху развитието на селекцията в България. През какви етапи премина тя?
– Стартирането на новия подход за провеждане на селекционния процес в България започна през 1999 г. и вече 21 години ние имаме реорганизиран селекционен процес. Преди това той беше предмет на дейност на държавните институции. Още преди 99-та година съществуваха 3 развъдни организации – тези на свиневъдите, биволовъдите и сдружение „Маришка овца“ на проф. Дойчо Димов. Тези сдружения бяха първите представители на новата форма на работа. Масовата реорганизация започна през 1999 г., следвайки добрите европейски пратики. Целта беше дейностите по селекция и репродукция да преминат постепенно в сдружения с нестопанска цел. Първото сдружение беше на черно-шарената порода, втората на кафявото говедо, а третата на асоциацията за радвъждане на Симентал.
Така в следващите години държавата постепенно се освободи от тези дейности и запази за себе си контрола върху тях.
– Какъв беше този преход – плавен или „трънлив“? Имаше ли дух на колегиалност и добронамереност?
– Като всяко едно начало и това беше много трудно. Първоначално, когато стартира този процес през 99-та, директор на тогавашната Национална служба по селекция и репродукция беше доцент Димитър Панайотов. Той в момента е декан на Тракийския университет. Той прие идеята много радушно. Имаше виждане как да се развият нещата, но оставането му на този пост беше твърде краткотрайно по стечение на обстоятелствата. След него службата оглави вече покойният проф. Костадин Желев, който имаше много различно виждане по въпроса. Той смяташе, че участието на Държавата в този процес трябва да бъде много сериозно. Политиката, която се следваше в онзи момент от него и други уважавани специалисти и кадри на Агенцията беше силно негативна по отношевие на развъдните организации. Факт е, че в своите първи стъпки развъдните организации не бяха организирани и им липсваше опит, но това е съвсем нормално за всяка новосъздадена структура и от държавните служби зависеше те да предадат максимално полезно опита, който беше натрупан през годините. В онзи конкретен момент нямаше положителна нагласа към предаването на този опит. Имаше сериозна критика от страна на Държавата, която според мен трябваше да бъде леко смекчена и да се прояви повече толерантност, за се осигури по-плавен преход. Трудностите продължиха близо десетилетие, през което се създадоха нови организации, които започнаха да защитават своите позиции. За тях беше много трудно в началото, тъй като нямаше никакво финансиране.
– Може ли да се говори изобщо за селекция през този преходен период или тези неуредици са били във фокуса на събитията?
– Разбира се, че когато има разногласия и липсва сътрудничество фокусът се измества от приоритетната дейност. Напрежението неминуемо влияе негативно на качеството на работа.
– Днес вече можем ли да кажем, че този преход е преминал или все още се усеща напрежение?
– Със сигурност и за добро този преход отдавна премина! Тези първи 10 години наистина бяха много трудни, но и тогава Агенцията по селекция и репродукция работеше много активно. След проф. Желев Агенцията оглави доцент Митко Петев, но само за няколко месеца. Този кратък мандат не оказа съществено влияние върху дейността.
През август 2009 г. Изпълнителен директор на ИАСРЖ стана проф.Васил Николов. Неговата генерална идея беше, че този процес трябва да премине там, където му е мястото – в неправителствените организации. Той смяташе, че на развъдните асоциации трябва да се подаде ръка по всякакъв начин – както финансово, така и административно и професионално.
След като професор Николов оглави Агенцията инициира бурно предаване на дейността. Той е голям професионалист и специалист в областта на развъждането и селекцията. По негово време се създадоха много нови развъдни асоциации, които получиха цялата документация, водена през годините от ИАСРЖ. Архивът беше предаден по един изключително цивилизован и културен начин, за да се осигури на неправителствените организации един добър професионален старт.
В някои развъдни асоциации все още има голяма нужда от повишаване на професионализма. Все пак от началото изминаха над 20 години и е редно тези организации вече да са на нужното ниво. Разбира се, не всички са от началото – тази година например имаме новоучредена развъдна асоциация, а други пък загубиха лиценза си през годините.
Финансирането на развъдните асоциации започна още през 2004 г., но за съжаление тогава критериите не бяха особено справедливи и бяха година за година. Целта на грандовете, които се предоставяха беше едно минимално финансиране за закупуване на офис и друга техника, необходима за стартиране на дейността.
Истинското финансиране започна през 2016 г. със стартиране на схемите за подпомагане на развъдната дейност и животните под селекционен контрол. В тези схеми нещата бяха относително много по-добре подредени спрямо предходния период, а дейностите бяха остойностени. Ясен е броят на животните и фермите, с който организациите работят и на тази основа вече контролирано се получава подпомагане. Голям принос на проф. Николов е също това, че по време на неговото управление станахме член на ИКАР – международна организация за стандартизация и контрол. Дейностите, които са признати от ИКАР за релевантни по отношение на селекционната дейност бяха остойностени, нотифицирани в Брюксел и включени в подпомаганите дейности.
ИКАР ни дава сигурността при издаване на родословни свидетелства и зоотехнически сертификати, че тези документи са адекватни на изискванията на пазара във всяка държава от ЕС. Това дава възможност на българските ферми за международна търговия, тъй като въпросните сертификати са съставени по изисквания на ИКАР, а това гарантира тяхната достоверност. От друга страна това повишава и качеството на работа, тъй като се осъществява контрол от страна на ИКАР и фермерите са длъжни да изпълняват всички изисквания. По този начин нашите животновъди стават конкурентноспособни на западните си колеги.
– Какви са отношенията на Агенцията с развъдните асоциации – като между контролирани и контролиращ или партньорски?
– В много по-голяма степен функциите на Агенцията са контролни, но с някои развъдни организации имаме и допирни точки като партньори. Вашата асоциация е такъв пример. УС на НАРМС има решение, одобрено от членовете, за предоставяне в държавната станция в гр.Сливен на млади бичета, които се тестират по собствена продуктивност, по качеството на семенния им материал и тяхното потомство. По този начин се развива селекционния процес. Това е дейност, която аз силно приветствам! Вие имате изготвена схема за реализация на семенния материал, който се произвежда в станцията, което е огромен плюс. Това, обаче, е частен случай и в подобни партньорски отношения работим само с няколко от над 50 развъдни организации в страната.
Дори с министър Танева съм споделил, че има развъдни асоциации, които стоят много стабилно и професионално в развъдната дейност и могат да претендират, че са идни модерни европейски развъдни организации. Има го и другото, такива, които трудно се справят с дейността си.
Много неща се свършиха за последните 20 години. Пример за това е ДНК лабораторията, която контролира достоверността на издаваните родословни свидетелства. Тази лаборатория беше изградена по швейцарски проект преди 3 години. Първите проби от кръв, космени луковици и сперма бяха взети през 2018 г. По този начин излезнаха първите реални резултати, доказващи произхода на животните. Сравняват се ДНК проби, например, от юници с ДНК профила на бащата, който е посочен в сертификата. Така се гарантира истинността на сертификатите и става възможна продажбата на юниците на международния пазар. По такъв начин се контролира и дейността на асоциациите, тъй като достоверността на информацията е особено важна.
В момента, ако ДНК резултатите на животните не отговарят на информацията от развъдната асоциация, те отпадат от главен раздел по служебен път и финансирането за въпросните животни се спира както за фермера, така и за развъдната организация.
Въвеждането на електронната развъдна книга също е много положителен аспект през последните години. Разбира се това не е панацея, но подобрява изключително много дейността ни.
Управлението на проф. Николов ни предостави много добра основа и приемственост. Той осигури на развъдните асоциации един период на толерантност, през който те да се организират и днес ние вече имаме възможност да изискваме много повече от тях и тази електронна развъдна книга беше естествен следващ етап на развитие.
Полагаме съвместни усилия с развъдните асоциации за създаване на регистър на използваните в стадата мъжки разплодници. Това е много важно за оценка на развъдната стойност на животните, както и за преценка на самите разплодници.
– На какво се дължи фактът, че някои породи говеда в България имат 2, 3 и повече развъдни асоциации? Това не размива ли дейността и възможен ли е по този начин единен и достоверен архив за породата?
– Моето лично мнение е, че в една страна за всяка порода трябва да има една развъдна асоциация. Колкото са повече асоциациите, толкова повече се затруднява селекционния процес. Това е моето лично мнение и се базира на опита, който съм натрупал в годините и погледа ми върху тази дейност в западните държави. Ние все пак се движим по техния пример, а там много рядко може да се наблюдава съществуването на повече от една развъдна организация за една порода. Различията в развъдните програми също създават затруднения.
– Докъде е достигнал процесът по акредитирането на лаборатория за млечни проби?
– Това е много важно да се случи. И в момента имаме такива лаборатории, но те са с много малък капацитет и много скъпи услуги. Моята цел е акредитиране на лаборатория, предлагаща икономически изгодни услуги и с достатъчно голям капацитет, за да обслужва своевременно нуждите на развъдните организации. Такъв проект е на дневен ред, но докато нямаме конкретни срокове не мога да се ангажирам кога ще се случи.
– Какво още успяхте да свършите във времето, в което сте начело на Агенцията и какви са задачите за решаване в близко бъдеще?
– Какво сме успели ще оценят колегите. Това, което ми се иска е електронната родословна книга да се усъвършенства и да поработим по-сериозно в това отношение с част от развъдните организации.
Друга важна цел пред нас е регистърът на мъжките разплодници, но не само за говедата, а и за всички останали въдства. Полагаме големи усилия да го изградим напълно коректен и точен, за да бъде категорично достоверен източник на информация.
Освен за работата с развъдните асоциации ние отговаряме и за съхранението на генетичните ресурси. Това също е наш важен приоритет и затова работим много усилено в тази посока. Можем да се похвалим, че България разполага с изключително разнообразна палитра от видове селскостопански животни и наша отговорност е да поддържаме богата генетична банка. Имаме над 3 милиона дози замразена семенна течност в банката, а в генетичния резерв са около 700000.
Например благодарение на този генетичен резерв възстановяваме породата българско садовско (червено) говедо.
– Еволюира ли българския фермер във времето, в което Вие имате наблюдения?
– Да, със сигурност. За тези 20 години нещата много се промениха и вече имаме много модерно и адекватно мислещи животновъди. По отношение на селекцията определено нещата се промениха в положителна посока. Вече имаме ферми на първа линия с модерно техническо оборудване, с визия за селекция, които по нищо не отстъпват на една западно европейска ферма. Разбира се пред голяма част от стопанствата все още предстои много работа и има много какво да се желае.
– Беше ни много приятно и се надяваме скоро да ни изненадате с добри новини за новата лаборатория!
– За мен също беше удоволствие и Ви обещавам, че веднага ще научите, когато сме готови с проекта.