Днешната ни среща e в гр. Раковски, в една от най-големите ферми в страната. Фермата, собственост на „Милкком България“ ООД, е разположена на няколко десетки декара и в нея се отглеждат хиляди животни, предимно от порода Холщайн. На съседните земеделски площи се отглеждат необходимите за изхранването им култури. От няколко месеца там бяха внесени от Австрия над 100 крави от порода Симентал.
Въпреки мащабите на стопанството, сред колектива се усеща атмосфера на спокойствие, добро настроение и отлична работа в екип. Разговорът ни днес е с „виновниците“ за тази хармония и без съмнение отлична организация, а именно двамата съуправители – господата Димитър Бъсин и Минчо Терзиев.
– Здравейте, моля да се представите с няколко думи.
Димитър: – Здравейте, казвам се Димитър Бъсин и съм на 42 години. Родом съм гр. Велинград. Работя понастоящем в „Милкком България“ ООД като зоотехник. Преди това работих в Германия за един животновъд, който притежаваше 2 кравеферми, като в едната се отглеждаше Симентал, а в другата Холщайн. Върнах се в България, за да съм близо до семейството си. Тук работя от 3 години и половина.
Минчо: – Здравейте и от мен. Казвам се Минчо Терзиев и работя в стопанството от създаването му. Завършил съм специалност „Зоотехника“, а впоследствие и „Зооинженерство“. В момента съм на длъжност Зооинженер и Управител на фермата.
– Преди във фермата са се отглеждали само животни от порода Холщайн, но вече имате и стадо от порода Симентал, внос от Австрия. Кога стана това? Как премина адаптацията им, имахте ли някакви проблеми?
Димитър: – През януари от Австрия. Двамата съдружници решиха първоначално да опитаме с една група от 100 крави и впоследствие да увеличим броя им, ако резултатите са добри.
Сименталите са много спокойни и здрави животни. За момента нямаме никакви проблеми с тях и впечатленията ни са много добри. В самото начало имахме малко трудности, докато ги приучим да провират главите си във фиксатори, тъй като в Австрия животните са били гледани вързани. Отне ни около една седмица да ги научим и дори се бяхме притеснили, защото така не се хранеха изобщо. За наша радост свикнаха за няколко дни.
– Колко са общо животните във фермата в момента?
Димитър: – 2700. Холщайн и Симентал.
– Това е много мащабен бизнес. Сами ли преработвате млечната продукция?
Димитър: – Не, предаваме го на млекопреработватели за момента. Имаше във времето идея за изграждане на мандра, но приоритет сега беше модернизацията на фермата. Целта беше да се създадат оптимални условия за производство на максимално количество мляко.
– Каква е технологията на отглеждане? Споменахте, че сте модернизирали фермата. В какво се изразява тази модернизация?
Минчо – Всички животни се отглеждат свободно боксово. Изградихме модерна система за вентилация на помещенията. Закупени са и роботи за избутване на храна. Интегрирахме изключително комплексен модерен софтуер, с който се контролират всички процеси в стопанството – движение, жизнени показатели на животните, количество мляко, разгонвания и много други. Той ни дава денонощно изключително важна и полезна информация. Помага ни да реагираме своевременно на всяко отклонение и да правим регулярни анализи на ситуацията.
– Все пак като един Тома Неверни да Ви попитам – тук говорим за живи същества и симптомите при тях могат да бъдат сигнал за различни състояния. Този софтуер не Ви ли подвежда понякога?
Димитър: – В общия случай можем да му се доверим напълно, но в редки ситуации е възможно да причисли някои животни в 2 различни групи, поради сходна симптоматика. Например разгонените животни имат спад в млечната продукция и програмата може да ги категоризира като животни с намалена продукция и/или разгонени. Това са преодолими ситуации.
– Модернизацията, предполагам, е намалила значително зависимостта Ви от човешкия фактор?
Минчо: – Да, особено роботите за прибутване на храна. За момента един е във фермата, но предстои доставка и инсталиране на още няколко. Сами разбирате колко часове работа се спестяват, когато не се налага това да се извършва физически от работници и то след работно време.
Вентилацията подобрява значително качеството на живот на животните, а това се отразява на всичко – продукция, репродукция и общ здравословен статус. Всичко това, разбира се, повишава значително и икономическата ефективност на фермата – повече млечна продукция, здрави животни и повече приплоди. Нещата са много свързани. При кравите за мляко и най-дребната промяна е от огромно значение.
– Как и къде доите животните? Колко време Ви е необходимо да издоите толкова много животни?
Минчо: – Имаме доилна зала 2х25, която е изградена още при създаването на фермата. Справяме се в най-лошия случай за шест часа.
– Какъв е дневния млеконадой на новите животни? Как ги осеменявате?
Димитър: – Много сме доволни. На групата от Симентал допреди 20 дни, преди рязкото затопляне, средният млеконадой беше 32 литра.
Осеменяваме предимно изкуствено. Заплодяемостта е много добра. При нас работят квалифицирани ветеринарни специалисти. Прилагаме синхронизация, разбира се. Имаме и бик коректор, който ползваме в краен случай.
– Фермата определено впечатлява с мащаба си. Още при изграждането ли намеренията на собственика са били такива, или е започнал с по-малък брой животни, които впоследствие е увеличил?
Минчо: – Стопанството е изградено на „гола поляна“ и още в началото е предвидено за голям брой животни. В началото бяха три отделни ферми, но поради затруднения с обслужването, се взе решение да се обединят в една голяма и модерна кравеферма.
– Сега колко работници са необходими, за да обслужват стопанството? Имате ли текучество на персонала, както е в много други ферми?
Димитър: – Около 40. Текучество, за наша радост, нямаме, защото това много би затруднило работата. Условията за работа са добри и се стараем постоянно да ги подобряваме. Екипът при нас работи в пълен синхрон.
– Да попитам и двама Ви: Кое определяте като най-важно по отношение на храненето на животните?
Минчо: – Това, което аз бих посочил е използването на софтуер, който изключва човешки грешки по отношение на фуражите. За стопанства от мащаба на Милкком въвеждането на подобен софтуер прецизира работата на максимум, тъй като при този огромен брой животни, сами разбирате, че е невъзможно да се разчита на наблюдение или точност от страна на работниците.
Програмата, която ние използваме определя смесването на фуражите за всяка група животни, съответно според възрастта и нуждите им. Рецептите се спазват с абсолютна точност.
Димитър: – Независимо дали стопанството е голямо или малко, според мен, най-важен е балансът по отношение на дажбите. С нищо не трябва да се прекалява и различните групи животни не трябва да се хранят по един и същи начин. Експерименти и драстични промени не трябва да се правят по отношение на дажбите, защото това се отразява зле както на общия здравословен статус на животните, така и на продукцията и репродукцията. Стресът е основното нещо, от което трябва да се пазят животните!
– Какво друго може да стресира животните и да се отрази негативно на продуктивността?
Димитър: – Говедата са много чувствителни животни и при отглеждането им трябва да има последователност и постоянство. Както казах – всяка рязка промяна може да доведе до редица нежелани последици на първо място с млечната продуктивност като основен симптом.
На животните влияят негативно и резките смени на температурата, промяната на режима, персонала, шума и общо взето всичко. Трябва им спокойствие и постоянство!
– В подобно стопанство стресовите ситуации сигурно са ежедневие, как се справяте с тях?
Димитър: – С 24-часово наблюдение и присъствие на някой от нас двамата с Минчо.
– В много стопанства имат проблеми с копитата, заради твърдия под и голямата маса на животните от порода Симентал… Вие предприехте ли някакви превантивни мерки в това отношение?
Димитър: – Много колеги ме предупреждават, че трябва да очакваме такива проблеми. Засега при нас нямаме такава ситуация, но това, което сме предприели превантивно е три пъти седмично да правим вани за копитата на всички животни. Постоянно ги наблюдаваме. Има назначен човек, който се занимава само с копитата и следи всички крави.
– Вашето стопанство изглежда изрядно, а такива ферми обикновено представляват „интерес“ за институциите. Имате ли чести проверки?
Минчо и Димитър в „един глас“: – Постоянно!
Димитър: – Ние сме сред най-добрите ферми в България. Миналата година бяхме на второ място по млеконадой в страната. Затова, може би, си имаме постоянни проверки и след това проверки на проверките. От всякакъв характер.
– Престоят ли Ви някакви нововъведения?
Димитър: – Да, предстои изграждането на нова доилна зала – със същия капацитет като настоящата, но много по-модерна.
– Казахте в началото, че в зависимост от резултатите ще увеличите броя на Симентала във фермата. Смятате ли да го направите?
Димитър: – Да, с още 2 групи по 120 животни, пак от Австрия.
– Отскоро сте членове на НАРМС. Имате ли някакви препоръки по отношение на съвместната работа?
Димитър: – Както казахте – отскоро работим заедно и е рано за препоръки. За момента всичко е ок.
– А като цяло смятате ли, че развъдните асоциации биха могли да бъдат по-полезни за фермерите с нещо конкретно? Вие работите и с други асоциации.
Димитър: – Според мен Държавата трябва да им даде повече отговорности. Да съдействат на фермерите повече по отношение на субсидиите.
Минчо: – И да оказват някаква помощ по отношение на реализацията на продукцията и условията, които мандрите предлагат.
– Асоциациите представляват членовете си по отношение на техните единодушно или взети с мнозинство решения. Вие виждате ли възможност за подобно коопериране с колегите си? Бихте ли го инициирали?
Минчо: Всичко е възможно и е въпрос на разговори, и на интереси. Бихме го инициирали ако е свързано с подобряване на условията за работа и подпомагане на фермерите в България. Опитът на Запад е такъв – животновъдите се занимават само с отглеждане на животни, а асоциацията или кооперативът, към който принадлежат, се занимава с мениджмънта и реализацията на продукцията.
Беше много интересна една от темите на тазгодишното събрание на НАРМС относно съдействието за привличане на кадри в животновъдството и се надявам, че има ще има движение в тази посока.
– Вие двамата сте избрали един нелек професионален път. Настоящата Ви споделена мениджърска позиция носи огромна отговорност и със сигурност влияе на личния Ви живот. Не Ви ли тежи?
Минчо: – Много е важно човек да харесва работата си, а в моя случай е така. Работя с желание и знам, че ако го изгубя, всичко става безсмислено.
– Не се ли демотивирате понякога? Кога последно ходихте на почивка?
Минчо: – Не помня, в близките няколко години не съм имал време за това. Има разбира се трудни и демотивиращи моменти, но са рядкост и са преодолими.
Димитър: – Аз ходя понякога.
– Когато почиват спокойно ли Ви е за стопанството?
Димитър: – Постоянно наблюдавам всичко! Има камери и както казахме – софтуер и дори отдалече всичко е под контрол, а и разчитам на Минчо.
– Значи Вие сте „сивият кардинал“, чието присъствие работниците усещат дори от разстояние?
Димитър: – Да, точно така! Трябва да има 24-часов контрол както от наша страна, така и от страна на ветеринарните доктори, иначе не може да се поддържа такова ниво.
– Това не е ли някакъв вид „диктатура“?
Димитър: – Не, за всички е по-добре и по-спокойно така. Най-вече за животните. Всеки е наясно със задачите си, а наша отговорност е да следим за изпълнението им.
– А Вие и двамата сте на позиция Управител или има йерархия между Вас?
Димитър: – По документи Минчо, а на практика двамата сме равноправни.
– Не възникват ли противоречия? Как ги разрешавате?
Димитър: – Сядаме, обсъждаме, понякога спорим без да се караме и взимаме решение, което да е най-добро и рентабилно за стопанството.
– Какво ще посъветвате младите хора, които са тръгнали по вашия път? Вие бихте ли го повторили?
Димитър: – Да, задължително!
Минчо: – Аз също! Това е моят път вече 25 години!
– Минчо, Вие сте бил свидетел на всички славни и срамни моменти на прехода на българското животновъдство. Станахме ли европейски животновъди в България?
Минчо: – Категорично, все още не!
– Кой ни е виновен? Манталитетът, държавата или …?
Минчо: – Всичко е комплексно. Все пак Държавата това сме ние, нали!? Но, в смисъл държавни институции, които би трябвало да подкрепят и стимулират производството във всяко отношение, за съжаление, тя се провали напълно.
Димитър: – Няма никаква защита от страна на Държавата!
– На какво се дължи според Вас – на неграмотност, на нехайство или е целенасочено?
Димитър: – Струва ми се, че има умисъл, защото отношението не е еднакво към всички. Някои се подпомагат във всичко и при тях са на лице огромни инвестиции, а други се „убиват“ от проверки, бумащини и изисквания! Не е редно при този робски труд фермерите да сме на ръба на оцеляването.
– Виждате ли надежда за по-светло бъдеще? Подобряват ли се нещата?
Димитър: – Подобряват се, но толкова бавно, че всеки оцелява както може.
– А фермерите придобиха ли европейски манталитет?
Димитър: – Принудени са да го придобият, ако искат резултати. Със старите прийоми няма как да се получи и независимо дали държавата помага или не, тези, които искат да се развиват го правят.
– Какво Ви се иска да се случи в стопанството след 5 години?
Димитър: – Да сме номер едно в България като продукция, условия и модернизация.
Минчо: – На мен много ми се иска да имаме вече и собствена мандра.
– Какво ще пожелаете на колегите си от НАРМС?
Минчо: – Здраве и упорство!
Димитър: – Да не се отказват!