ВОДЕЩА НОВИНАНОВИНИ

Днес сме във фермата в с. Веселец, обл.Разград. За нея ни разказа д-р Георги Драганов – специалист с над 30 годишен стаж в областта на ветеринарната медицина, който от 2010 г. се грижи за животните в стопанството.

Село Веселец е с богата история и се намира в западната част на Дунавската хълмиста равнина на Лудогорието. В близост е небезизвестната крепост „Буюк кале“, за която се твърди, че най-вероятно е унищоженият през 1388-1389 год. средновековен град Крапец – един от укрепените центрове на цар Иван Шишман.

Регионът е изключително плодороден със силно развито селско стопанство. За съжаление обаче в областта липсват пасища.

Стопанството е едно от най-модерните в България и впечатлява с изградената по всички високи стандарти база и първокласните си животни. Фермата се създава през 1995 г. като тогавашните съдружници и собственици купуват 16 черно-шарени животни, останали от наскоро закритата кооперация. Постепенно стопанството се развива като през 1999 г. част съдружниците напускат фирмата. През 2004 г. закупуват обора в стария стопански двор в селото и за няколко години дойните крави плюс юниците достигат до 100 глави.

В момента управител и съсобственик е Темелко Темелков, който по професия е учител по математика и физика. Мажоритарен собственик от 2007 г. е г-н Иван Петров, който е и в основата на финансовия подем и новата модерна база, изградена през 2009 г. на зелено в покрайнините на селото при спазване разпоредбата за отдалеченост.

През 2008 г. по програма САПАРД за закупуване на елитни животни и техника се внасят 200 чистопородни юници, порода Монбелиард от Франция, а през следващите две години още 200 животни, които са купени със собствени средства. Към момента стадото Монбелиард в стопанството наброява над 770 глави, с тенденция да достигне до 1000.

Грубите фуражи се произвеждат на над 10000 дка площи, от които половината са собствени. Фермата е с изключително модерна и обезпечена с необходимата техника, което позволява за всички животни да се грижат само 13 човека. Стопанството разполага с пълния набор от машини за нормален производствен процес – комбайни, трактори, телескопичен товарач, сенокосачки, силажокомбайни, рулонна балировчка и всякакъв вид прикачен инвентар.

На животните са осигурени първокласни условия за оптимално здравословно състояние и висока продуктивност. Отглеждат се целогодишно свободно боксово  с една дажба дневно. Оборите за дойните крави са два с капацитет за по 400 животни, които са разделени на четири групи. Доилната зала е 2х12, тип „рибена кост“. В момента дневният млеконадой е между 6 и 6,5 тона, които се добиват от около 350 дойни животни. Голяма част от продукцията се преработва в собствена мандра с разпознаваема на пазара търговска марка – „Лесидрен“.

Д-р Драганов ни разказва за породата, която е създадена на границата на Франция и Швейцария и носи името на френския град Монбелиард. Оценява високо качествата на добитото мляко, като ни споделя, че ниския брой соматични клетки е от изключително значение за производството на качествено краве сирене.

От своя опит определя животните като спокойни, здрави, устойчиви на мастити и дълголетни, като над 30% от кравите във фермата достигат до пета лактация. Те не са капризни, оползотворяват напълно грубия фураж, а подрастващите наддават бързо.

Друго предимство на породата, което той изтъква е високата заплодяемост при изкуствено осеменяване. Много добрата репродуктивност обяснява с конструкцията на тялото и широкия таз. Разказва ни, че при отелване много рядко се налага допълнителна родилна помощ, а възстановяването протича изключително леко. Смята, че няма никаква база за сравнение с черно-шарените говеда, които Монбелиард превъзхожда във всяко отношение.

Осеменяването във фермата е изцяло изкуствено с елитни бици и съобразно случния план. Д-р Драганов определя инвестицията в генетика като най-рентабилната във всяко животновъдство.

Единствения проблем, който животните срещат при адаптацията в стопанството е с копитните заболявания, тъй като породата е сравнително тежка и създадена за паша, а технологията на отглеждане във фермата е свободно боксово. Това налага превантивно подрязване на копитата при пресушаване и на 2-3 лактационен месец, както и ежеседмично преминаване през копитни вани, които дезинфекцират и стягат копитата.

Благодарни сме на д-р Драганов за отделеното време и интересния опит, който сподели с нас. Напускаме фермата с усмивка и плахо се надяваме, че подобни високо технологични и поддържани стопанства, със здрави и правилно отглеждани животни, някой ден няма да са единици, както е сега, а стотици – във всички региони на нашата страна!