Следродилният период при млечните крави е твърде важен с оглед, както на здравословното състояние на родилката и получения приплод, така и на основната икономическа цел на говедовъдите, отнасяща се до репродуктивния процес на животните.
Ако приемем, че средната продължителност на бременността на кравата е 280 дни или 9 месеца, то останалите 3 месеца или т.н. сервиз период е времето за наблюдение, превенция и разрешаване на възникнали здравословни проблеми преди следващо осеменяване и съответно заплождане.
За да се избегнат проблеми при възпроизводството на животните фермерът трябва да обърне сериозен акцент върху наблюдението на родилките и на управлението на следродилния период, и най-вече на първите 30 дни след отелването, които са особено критични. Ако през това време се пропусне разрешаването на появили се здравословни проблеми те неминуемо ще повлияят негативно върху възпроизводството и продуктивността на животните. Липсата на адекватна грижа и лечение след отелването може да доведе до трайни последици, които да доведат до безплодие или влошаване на общото състояние на кравите.
Тъй като една част от тези проблеми нямат клинични прояви е задължително внимателното наблюдение на животните и следене на няколко признака, които могат да бъдат сигнал за възникнали инфекции или заболявания.
Периодът между отелването и следващо заплождане е относителен и е в пряка зависимост от физиологичните нужди и състояние на животните. Като най-оптимистичен и икономически рентабилен вариант е този период да е с продължителност до три месеца. Това се постига само с добро планиране, управление и адекватни грижи за животните. Удължаването с повече от месец е нерентабилно с оглед на нормалната млечна продуктивност.
Понякога се налага т.н. доброволно изчакване за осеменяване, за да се прояви и възстанови нормалната полово-циклична дейност при животните. Изчакването може да продължи около 70 дни след отелване и ако животното не прояви полово-циклична дейност да се прибегне до хормонална терапия и предизвикване на еструс (разгонване). Прието е сервиз периодът да е с продължителност около 80 дни като може да бъде удължен до 100 дни.
Има няколко показателя, които трябва внимателно да се следят непосредствено след отелването. Възстановяването на матката до нормално състояние и активността на яйчниците са от първостепенна важност. Тези два фактора са свързани, но не винаги задължително протичат едновременно. Дори матката да се възстанови е възможно циклирането на яйчниците да не се нормализира по различни причини. Понякога е възможен и обратния вариант – възстановена полово циклична дейност, но има проблеми в състоянието на матката. За установяване на проблема в това отношение е задължително доброто познаване на физиологичните процеси на матката и яйчниците.
За да контролираме адекватно този критичен следродилен период трябва през първите 30 дни да се осъществява един много внимателен мониторинг на животните. Трябва да се познават възможните следродилни проблеми, за да могат да бъдат установени т.е. трябва да се познава нормата, за да може да се констатира патологията.
Грижи за новороденото
Изключително важни са и първите грижи за новородения приплод непосредствено след отелването. Той трябва веднага да приеме достатъчно количество коластра, тъй като тя е един незаменим биологичен флуид напълно различен от млякото. Много богата е на витамини и минерали. Най-важната съставка, обаче, са съдържащите се в голямо количество антитела или т.н. пасивен имунитет. Коластрата трябва да се приеме възможно най-рано – още в първите часове. В противен случай то няма да получи имунитет от майката и впоследствие устойчивостта му на заболявания ще бъде много ниска. В никакъв случай не трябва се подценява приемането на коластрата навреме, тъй като антителата, които се съдържат в нея са високо молекулни, а непосредствено след раждането прониквателната способност на чревния тракт на новороденото е много висока и тези големи антитела могат да преминат и да бъдат приети в организма. Много изследвания доказват, че след 6-тия час след раждането пропускливостта на чревния тракт значително намалява и дори да бъде приета коластра, тя няма да бъде усвоена пълноценно от организма. С всеки изминал час пропускливостта намалява и след 24 часа тя вече е едва 10%. Трябва да се даде навреме коластра в достатъчно количество на прилподите на 2 или 3 приема. Няма нито един изкуствен произведен продукт, който може да замени коластрата.
Преди да разгледаме задължителните грижи за отелените животни нека разгледаме основните 3 фази на раждането.
- Първата е отворителна, когато се отваря мекият родилен път.
- Втората е изгонването на плода или същинско раждане.
- Третата е отделяне на плацента или още позната като последък.
Ако плацентата не е отделена, раждането не е приключило. Има си определени изисквания, които ако не се изпълнят се констатира някакъв проблем. При нормално раждане плацентата трябва да се отдели до 12 часа след отелването. Ако това не се случи значи има задържане на плацентата и трябва задължително да се вземат мерки и да се стимулира този процес.
Друг проблем, който може да имаме след раждане е при неадкватното оказване на акушерска помощ при екстракция на плода. Много е важно тази помощ да се извършва компетентно и теглителната сила да не надвишава силата на двама души. Понякога плодът не е разположен правилно в родилния път или има диспропорция т.е. плодът е по-голям и се налага допълнителна помощ при изваждането му. Използването на твърде голяма сила или неадекватна помощ може да доведе до увреждане на меките тъкани или травми и разкъсвания на мекия родилен път, тазовите кости и дори на кръвоносни съдове. Много често се увреждат тазови нерви или нервите на мекия родилен път. При тази ситуация има вероятност след изтегляне на плода животното да не може да се изправи, да изпитва болка и да залежи след отделянето на плацентата. В много от случаите говорим за т.н. параплегия постпартум или едностранна или двустранна след родилна параплегия на нервите. Залежаването на животните води до тежки последици. Залежалите животни не могат да се издоят, а натрупването на мляко в млечната жлеза повишава налягането и води до болка, и голям дискомфорт. Храненето също е затруднено. Неподвижността води и до разранявания по повърхността на кожата. Всичко това прави задължително оказването на акушерска помощ само от оторизиран и компетентен ветеринарен специалист.
Юници
При юниците трябва много да се внимава с прехранването, тъй като натрупването на мастна тъкан значително затруднява раждането. Неправилното хранене води и до недостатъчни контракции на матката, вследствие на което се намалява възможността за изтласкване на плода и идва проблемът с трудното раждане. Проблемно при юниците е също правилното издояване. Не трябва да се допуска да има остатъчно мляко. Хубаво е да се направи масаж и дори при използване на агрегат след това да се доиздои ръчно, за да се отпушат добре млечните канали.
Често срещана след раждането е т.н. следродилна хипокалцемия, която в същността си е намаляване на калция в кръвта. Това би могло да доведе до тежки последици и дори до изпадане на животното в коматозно състоямние.
Заболявания вследствие на възпалителни процеси
Важна група от заболявания в следродилния период са възпалителните процеси на половите органи, които водят до нарушена репродукция. Трябва да се разграничат причинителите от предразполагащите фактори. Основните причинители на възпаленията са микроорганизмите и бактериите. Обикновено матката не е толкова беззащитна, т.е. тя си има резистенност и локален имунитет, които я предпазват от пропускането на нежелани агенти. Когато организмът на животното е с намален имунитет и не е в състояние да се справи със силата на микроорганизмите се появяват възпалителни процеси без и с клинична проява. Особено опасни са възпалителните процеси без клинична проява, тъй като животните ги разпространяват при контакт с останалите, а наличието им е трудно за установяване. Те се превръщат в излъчватели на инфекции и е възможно години наред причината за разпространяването на заболяванията да остане скрита. Възпалителните процеси с външна клинична проява могат да се овладеят навреме само при внимателно наблюдение на животните и вземане на своевременни мерки.
Превенция
От първостепенна важност е превенцията на предразполагащите фактори. Недохранените слаби животни са силно предразположени към инфекции. Те не са подготвени и имунитетът им е много слаб, вследствие на което защитните сили на организма при раждането са силно намалени, а отварянето на матката е като входна врата за микроорганизми и бактерии.
Лошата хигиена също повишава риска. Много често животните се отелват в кални, неподготвени родилни помещения, ако изобщо има такива. Неправилно оказаната акушерска помощ, лошата хигиена на оператора и инструментите също са преносители на агенти.
Ако искаме да проведем правилна превенция трябва комплексно да се погрижим за животните. – да поддържаме добър здравословен статус и хранене в сухостойния период; да се извършат всички необходими предварителни ваксинации; да подготвим чисти и стерилни родилни помещения и инструменти; операторът да се погрижи и за собствената си хигиена преди да окаже акушерска помощ.
Ако фермата не разполага с отделно обособено родилно помещение трябва поне да се осигури чисто и дизенфикцирано пространство от няколко метра за животните, на които предстои раждане като те трабва да бъдат на дистанция от останалите. Те трябва да се наблюдават постоянно. Дори при гумирана настилка сламената постеля е задължителна.
Грижи за родилката след раждане
След раждането животните не трабва да се връщат веднага в основната група на лактиращи животни. Те са със занижен имунитет, а матката все още е отворена, което ги прави силно податливи на заболявания, микроорганизми и бактерии. Те трябва да останат отделени през първите седмици след раждането и да бъдат наблюдавани внимателно за правилното протичане на възстановителния период.
В първите 3 до 4 дни трябва да се мери температурата на животното сутрин и вечер. При кравите възпалителните процеси нямат моментално външно проявление и повишаването на температурата може да е единственият индикатор за възникнал проблем.
Когато животните са отделени по-лесно се наблюдава храненето и приемът на течности, които също са основни показатели за общото здравословно състояние.
За пълното възстановяване на матката са необходими около 2 седмици. През това време трябва задължително да се наблюдава характера на изтичащите след отелването лохиални течности. Нормално след през първите 3-4 дни те да бъдат по-обилни и да имат примеси. След 4-5 ден те трябва да станат бистри и чисти. Цервиксът трябва да се затвори напълно до 14-15 ден при здравите животни. Трябва да се следи цветът, гъстотата, миризмата и консистенцията на отделените лохиални течности. Ако те не са нормални и не се избистрят с времето или имат неприятна миризма, това е индикатор за протичащи възпалителни процеси.
Ако плацентата не се отдели до 12 часа трябва да се потърси специализирана помощ, тъй като това може да доведе до сериозни проблеми. Не е препоръчително самостоятелното изтегляне на плацентата от фермера или некомпетентен работник, защото това може да доведе до травми или трайни увреждания на матката и дори безплодие.
Друг показател, който трябва да се наблюдава внимателно е повишаването на млечната продукция. Коластралният период е около 5 до 7 дни. Ако животното е било третирано с антибиотици млякото задължително се изхвърля през следващите 3 дни след приема.
Контролът през първите 2 седмици след раждането трябва да е много стриктен и отделянето на родилите животни е изключително важен – както за тях, така и за останалите крави в стадото. Ако отелените крави са преносители на инфекции и се върнат в основната група от лактиращи животни те ще разпространят заболяването. За съжаление е честа практиката животните да се връщат в основната група веднага след отелването.
Принципът е, че животно със задържана плацента, с ендометрит, с мастит или други проблеми не трябва да излиза от родилното, докато не бъде излекувано. Наблюдението не трябва да се подценява – то е в основата на ранната диагностика и доброто здравословно състояние и високата продуктивност на животните!
Болните животни също трябва да са възможно най-далече от родилното отделение, тъй като кравите, на които предстои или са наскоро отелени са със силно занижен имунитет и са предразположени към заболявания и инфекции.
Всички възникнали проблеми трябва да се изчистят преди следващо осеменяване и съответно заплождане.
Много често причина за неуспешни осеменявания, е че матката е възстановила размера си, но не и лигавицата си, което изисква време.
Около 30-ия ден трябва да се направи ректален преглед, за да се установи състоянието на матката и яйчниците – дали са гладки или имат някакви образувания. Препоръчително е да се направи и масаж на матката.
Чрез синхронизация на еструса може да се възстанови нормалната полово-циклична дейност като осеменяването да не се осъществи при първото разгонване, а само да се стимулират естествените процеси. Осеменяването при първото разгонване носи своите рискове и успевяемостта е значително по-ниска. Скъсява се времето за лактация и икономически също не е изгодно, тъй като животното ще трябва да бъде пресушено в пика на своята лактация.
При твърде ранно осеменяване съществува също риск, поради хормоналния дисбаланс, дори да се заплоди да настъпи ранна ембрионална смъртност.
Като обобщение основните стъпки за правилно управление на следродилния период са постоянно наблюдение, адекватни условия и хранене на животните, висока хигиена и навременно компетентно лечение при констатиране на здравословни проблеми.