Днес темата ни в рубриката „Специалистите съветват“ е репродуктивният мениджмънт и по-конкретно една широко разпространена в западните държави практика, а именно синхронизацията на еструса. Какво представляват хормоналните програми за синхронизация, как се провеждат правилно и доколко са приложими и адекватно прилагани в България днес ще ни разкаже доцент д-р Станимир Йотов – един от малкото практикуващи теоретици в областта ветеринарното акушерство и гинекология у нас.
Доцент д-р Станимир Йотов работи в Тракийски университет, Ветеринарномедицински факултет, катедра Акушерство, репродукция и репродуктивни нарушения. Представител е на България в Европейската асоциация по репродукция на домашните животни и член на Българска асоциация на ветеринарните лекари за продуктивни животни. Той има издадени над 60 материала, свързани с репродукцията на преживните животни и участие в множество конгреси, конференции и други научни форуми у нас и чужбина. Специалист по физиология и патология на репродукцията при едри и дребни преживни животни с богат теоретичен и практически опит по въпросите за синхронизация на еструса, изкуствено осеменяване, лекуване на безплодието и управление на репродуктивния процес в кравеферми и овцеферми. Предпочитан лектор на различни семинари и обучителни курсове с ветеринарни специалисти, зооинженери и фермери.
Здравейте, доцент Йотов, за нас е истинско удоволствие, че отделихте от ценното си време за това интервю. Синхронизацията на еструса е обичайна практика в стопанствата на Запад, но у нас все още е тема с много въпросителни. Какво представлява в същността си и кога е нужно да се прилага във фермите?
Управлението на възпроизводствения процес в същността си е една сложна процедура, която включва поредица от мерки. От първостепенно значение е правилното приложение на хормоналното третиране под формата на така наречените програми за синхронизация на еструса. Ако трябва да дадем една по-достъпна и конкретна дефиниция, това представлява хормонално третиране на една група животни с цел едновременно предизвикване на планиран еструс (разгонване), заложено в хормоналната програма. Синхронизацията на еструса позволява впоследствие едновременно осеменяване, заплождане и отелване на третираните животни. Това е биотехнологичен метод, който първоначално е бил предназначен за репродуктивно и физически здрави животни. Основната цел е да се елиминира субективизма и да се постигне един добър икономически ефект. Има някои основни разлики в подхода за третиране при млечното и месодайното говедовъдство, които е необходимо да се знаят.
По-голямата част от животните в момента в България са импортни (вносни) и селектирани за висока млечна продуктивност. Основната цел на всеки фермер е икономическата рентабилност на фермата, което изисква да се осигурят всички необходими условия, за да може говедата да реализират своя висок генетичен потенциал. В тази връзка факторите са много, като правилното хранене е водещо и задължително условие преди да се пристъпи към всякакви програми и стъпки за подобряване на заплодяемостта и продуктивността. Високата млечна продуктивност обаче, влияе отрицателно върху репродукцията на животните – т.е. колкото повече мляко дава една крава, толкова проблемите с репродукцията са по-чести и сериозни. Производството на един литър мляко изисква циркулацията на огромно количество кръв през млечната жлеза. В кръвта се намират стероидните хормони – прогестерон и естрогени, които контролират възпроизводството на животните. При тази циркулация те много бързо се разграждат, не се задържат в кръвния поток и не осъществяват ефекта си върху регулацията на полово-цикличната дейност. Тази взаимовръзка е в основата на голяма част от проблемите в репродукцията. Структурите в яйчниците функционират нормално, произвеждат се хормони, но те не насищат кръвта до степента, необходима за проява на нормална полово-циклична дейност. Проблемите се развиват във времето. Гаранция за икономически ефект и оптимална репродукцията на кравите е получаване на едно теле от едно животно в рамките на една година. Със забавяне на възстановяването на полово-цикличната дейност след раждане, става невъзможно животното да бъде заплодено до 80 до 90 дни след отелване, което удължава междуотелния период повече от 365 дни. Много хора бъркат осеменяването със заплождането – т.е. осеменяване без доказване на резултата не гарантира бременност. За съжаление при високо млечните крави много често принципът „едно теле за една година“ не се получава, тъй като те не проявяват редовен полов цикъл след раждане и няма възможност за осеменяване. Работата на нас специалистите е да намерим начин, чрез който да се балансират тези процеси и да се постигнат добри репродуктивни резултати, въпреки високата млечна продуктивност.
Именно тук идва ролята на хормоналните програми. Що се касае до синхронизацията на еструса, тя е насочена към постигане на няколко ефекта – на първо място едновременно разгонване на голяма група животни, като така се елиминира нуждата от индивидуално наблюдение и разтегляне на осеменителната кампания във времето. Откриването на животни в еструс е един от основните проблеми във всяко стопанство. За тази цел има различни методи, но откриването на еструса при крави чрез наблюдение за проява на клинични признаци е най-разпространеният метод. Той обаче е силно субективен, тъй като зависи от човешкия фактор и нивото на компетентност. Друг недостатък на наблюдението е, че няма как да бъде констатиран еструс при животни, които не проявяват външни признаци на полова активност. В последно време климатичните проблеми и неподходящото хранене тенденциозно проявяват своите негативни ефекти във фермите и много често животните не проявяват външни признаци на разгонване. Реално процесите в яйчниците протичат и кравите циклират, но еструса няма как да бъде установен. Именно поради тази причина програмите за синхронизация вече не се използват само при здрави животни, а и като решение за репродуктивни проблеми. Това са последните тенденции и няма за момента друг метод, който да дава положителни резултати за толкова кратък период от време. Има хипотеза, че ако са спазени всички условия по технологията на отглеждане и хранене, няма да се проявяват проблеми в полово-цикличната дейност. Това не е лесно и не всички фермери могат да инвестират много средства в модерни технологии, а и външните фактори също оказват силно влияние.
Правилното отглеждане, техническата обезпеченост и квалифицираните кадри изискват сериозна инвестиция, а при липсата им се появяват и проблеми, но чрез синхронизацията на еструса те намират разрешение. В световен мащаб, тези програми са вече широко прилагани не само при здрави животни. Правилното им включване в репродуктивния мениджмънт дава много добри резултати. Те позволяват планиране на дейностите (хормонално третиране, откриване на разгонените крави и тяхното осеменяване) в рамките на работната седмица, което силно улеснява работата в стопанството, т.е в периода от понеделник до четвъртък е възможно осъществяването на мероприятията по синхронизация и то с положителен резултат. В България все още планирането не е на такова ниво, но именно тук, поради проблема с работната ръка синхронизацията е много полезна и спестява много време и нужда от ангажираност на персонал.
По този начин се елиминират и някои отрицателни ефекти от неправилното хранене, топлинния стрес и ендокринния дисбаланс, поради висока млечна продуктивност. Предизвиква се една пълноценна овулация в предварително планирано време, независимо от негативните фактори, които са повлияли на животните.
Някои животни проявяват външни прояви на разгонване, но овулацията настъпва със закъснение или изобщо не настъпва. Осъществява се осеменяване, но то не е успешно. Закъснялата овулация може да се съпровожда с така наречените естрални и постестрални метрорагии, които за момента не се приемат като патологии. Овулацията се забавя с 24 до 48 часа, а осеменяването е осъществено много рано и сперматозоидите се изтощават. Ето един нагледен пример, че не всяко осеменено животно трябва се приема за заплодено, а причините за неуспешното заплождане се отдават на други фактори. Резултатите понякога са меко казано плачевни. Когато животните се третират с подходящи хормони, овулацията настъпва в точно определен момент, независимо от наличието или липсата на външни белези на еструс за това и осеменяванията са успешни, т.е. водят до заплождане.
Програмите, които се използват за индуциране на овулация в предварително определен час са така наречените схеми за синхронизация на еструса с фиксирано време за осеменяване. Третира се групата животни и в планирания период се осеменяват всички крави, защото процесите в яйчниците протичат ефективно. По този начин ние постигаме една синхронна среща между сперматозоид и яйцеклетка и съответно успешно заплождане.
В такъв случай отпада ли нуждата от правилна диагностика, поради елиминирането на всички субективни фактори и ендокринни проблеми?
Като ветеринарен специалист трябва да кажа, че поставянето на правилна диагноза винаги е от първостепенно значение. Неправилно е да се мисли, че животните могат да се третират хормонално без предварително изследване на половите органи, тъй като синхронизацията не е панацея. Битува едно мнение, внесено от чужбина, че програмите за синхронизация са фермерски програми – т.е. те са моделирани, за да може фермера да изключи субективния фактор, без да се интересува от здравословното състояние на животните и моментната функция на яйчниците.
Ако животните нямат нарушено репродуктивно здраве ефектът от синхронизацията ще бъде много по-добър. Целта е синхронно осеменяване, заплождане, синхронно пресушаване и отелване на голяма група животни, което води до икономически ползи и по-лесно управление на работата във фермата. Репродуктивният мениджмънт се оптимизира, увеличава се ефективността на труда на персонала, и субективните влияния се свеждат до минимум.
Когато са налични репродуктивни проблеми, очакванията не могат да бъдат същите и правилното прилагане на хормоналните програми върху тези животни зависи именно от прецизната диагностика. Заплодяемостта при здрави животни след програма за синхронизация варира между 35 и 40%, оптимално 50%, но не може да се очаква тя да бъде същата при животни с ендокринни или други заболявания. Всички фактори трябва да се вземат предвид за правилното прилагане на протокола за синхронизация на еструс, за да се постигат добри резултати.
Един силно позитивен ефект от синхронизацията е фактът, че веднъж третирани животните, дори да не бъдат заплодени при първото разгонване, функцията на яйчниците се нормализира и при следващия цикъл резултатите са налице, тъй като те възстановяват нормалната си полова-циклична дейност макар и след време. Така в рамките на 2 цикъла може да се постигне до 80 процента заплодяемост в групата. Ако обаче животните не се третират, проблемите ще забавят процесите във времето и могат дори да се задълбочат. Заплождането е добре да се случи до 80 дни след отелване, тъй като в противен случай се намалява икономическата полза от животните – сервиз периодът се увеличава, всеки един безплоден ден генерира само разходи, като те не се изразяват само в цената на храна, а са комплексни (загуба на мляко, на теле, допълнителен труд и всички косвени разходи на стопанството).
Хората често бъркат физическото с репродуктивното здраве и тук идва ролята на специалистите да го разграничат и своевременно да констатират съществуващите репродуктивните проблеми. Протоколът за хормонална стимулация на животните не задължава осеменяване при първото разгонване след третиране. При висока млечна продуктивност е необходимо нещата да се планират без да се скъсява значително лактационния период. В пика на млечната продуктивност на кравите резултатите от осеменяването няма как да са толкова добри и по тази причина може да се изчака следващия еструс. Животното вече е стимулирано и полово-цикличната дейност е възстановена. В тези случаи се говори за протоколи за ресинхронизация на еструса, които гарантират, че след пропускане на осеменяване при първия цикъл, следващите осеменявания ще бъдат при животни с нормална функция на яйчниците. Протоколът може да продължи в един контролиран период от 60-70 дни до изчакване на оптималния за осеменяване момент с оглед на динамиката на млечната продуктивност.
Можем ли да обобщим в такъв случай, че синхронизацията на еструса в никаквъв случай не замества нуждата от правилно отглеждане и диагностика на състоянието на половия апарат на животните?
Да, защото правилното хранене, диагностиката и планиране са основни предпоставки за успешната синхронизация на еструса. Няма как да се очакват високи резултати при животни с ниска телесна оценка, влошено физическо здраве или такива с възпалителни процеси на матката. Всичко е в неразривна взаимовръзка.
Правилното планиране започва с детайлен първичен преглед от специалист и установяване на общото здравословно и репродуктивно състояние на кравите. Трябва първо да се селектират групите, като животните с възпалителни процеси на матката трябва да бъдат изключени и лекувани. На тази база се изготвя съответния протокол за синхронизация на еструса. Има около 10 протокола, които фермерите прилагат масово без да се прави първичен преглед. Това според мен опорочава синхронизацията, тъй като схемите трябва да се изработват индивидуално за групата, съобразени със състоянието на животните и специфичните характеристики на стопанството.
Безразборното прилагане на „универсални“ протоколи за синхронизация на еструса води до незадоволителни резултати. Неслучайно използването на хормонални препарати е под много строг контрол и изготвянето на протокола задължително се осъществява от специалист и след отчитане на всички фактори. Самото третиране, може да се извърши от колегите или ветеринарни техници, които са на място и имат нужната квалификация.
Нека проследим стъпките, по които преминава едно животно до момента на третирането. Какво на практика включва подготовката?
Когато едно животно роди влиза в следродилен период, необходим е един постоянен мониторинг на здравословното му състояние. През определен период от време се правят нужните прегледи и при необходимост интервенции, следи се за метаболитни заболявания като кетоза и ацидоза, както и за възпалителни процеси на половите органи – вагинити, метрити, клинични и субклинични ендометрити. Ако в период от 25 до 30 дни след раждането няма проява на някакви заболявания и в зависимост от млечната продуктивност, първото хормонално третиране може да се осъществи между 35 до 40 дни след отелване. Най-разпространените протоколи за синхронизация на еструса завършват в рамките на 10-11 дни, т.е. първото осеменяване може да бъде осъществено около 50 дни след отелване. Ако няма заплождане от първото осеменяване и не е нарушена половоцикличната дейност, след около 20-21 дни кравата обикновено отново е в еструс и може да се осъществи второ осеменяване. По този начин се обезпечава икономическата цел на фермера – едно теле годишно от всяко животно, а и разход от 2 пайети семенна течност за една бременност на животно със среднодневна млечна продуктивност от около 25-30 литра мляко дневно е напълно приемлив. Необходимо е да се отбележи, че този вариант е близък до „идеалният“. В повечето ферми с високопродуктивни крави (над 30 литра дневна млечност) периодът от раждане до заплождане може да се удължи до 90-100 дни, а за една бременност да се изразходват от 2.5 до 3 пайети семенна течност.
Как фермерите да подготвят стадото и как правилно да изберат протокола и видът на хормоналната терапия?
Подготовката на стадото е един перманентен процес и се изразява в поддържане и следене на здравния статус, провеждане на нужните ваксинации и обезпаразитяване и осигуряване на оптимални условия на хранене и благополучие на животните. Това не става за 5 или 10 дни, когато негативните фактори са действали месеци или дори години наред. Много е важно след раждане животните да не губят телесна оценка повече от единица, спрямо тази която са имали през сухостойния период. Нормално е да отслабват когато са в пика на лактацията, но хормонална терапия при кравите за мляко се стартира при телесна оценка 2,5 – 2,7 и тя трябва да бъде постигната в рамките на 50 до 60 дни след отелване.
Втората задължителна стъпка е преглед на всички животни и изключване на тези с възпалителни процеси на половите органи или други заболявания, които вече посочихме. Някои колеги предпочитат да третират животните с витаминно-минерални препарати преди или по време на синхронизацията. Това има положителен ефект, но той не е сто процентова гаранция за успех, защото обезпечаването на организма с необходимите минерали и витамини изисква време.
Какъв е механизмът за оценка на успеваемостта на хормоналната терапия? Как и кога фермерът може да си направи равносметка за постигнатото?
Има различни индикатори за положителен резултат от синхронизацията на еструса. Първият е постигане на синхронно разгонване в групата или колко животни са реагирали на тази терапия. Повечето протоколи предвиждат проява на синхронен еструс при 80 до 90% от третираните животните, но това не означава, че всички те ще се заплодят. Заплодяемостта е втория и най-важен индикатор, обикновено около 40% от животните се заплождат. Тези стойности няма да бъдат постигнати ако терапията се прилага безразборно, без диагностика и подготовка, без прецизен избор и адекватно изпълнение на протокола.
Каква е ролята на качеството и правилното съхранение на семенния материал?
Успешното заплождане след използване на схема за синхронизация на еструса зависи на 50% женското животното, неговата подготовка и здравословно и репродуктивно състояние, а останалите 50% зависят от качеството на семенния материал и правилното му съхранение и употреба. Относно качеството на спермата – в България се използва предимно импортен материал, който идва от центрове, които са стриктно контролирани и предоставят всички необходими сертификати и гаранции за продуктите си. Проблемът е в това, което се случва след закупуване на семенния материал, а именно съхранява ли се правилно когато се предостави на фермите. Съдовете с течен азот трябва да се допълват редовно, като трябва да се взимат предвид високите летни температури и по-бързото изпаряване на азота през този период, особено при осеменяване на голям брой крави. Съхранението на пайетите само на азотни пари може да понижи значително качеството на семенния материал.
Много важно е семенната течност да бъде размразена при препоръчаната от фирмата производител температура и след това аплицирана в половия апарат кравата по правилния начин. Впръскването на сперма трябва стане дълбоко цервикално, непосредствено преди маточната вилка, което изисква опитност на осеменителя. Ако тя не бъде размразена, съобразно инструкциите на производителя или има забавяне при аплицирането й, резултатите от цялата подготовка и прилагане на синхронизацията могат да бъдат незадоволителни. В това отношение осигуряването на квалифицирани специалисти и ограничаване грешките на човешкия фактор са абсолютно задължителни. Относно семенната течност, ще си позволя да коментирам и установилата се на много места тенденция, да се използва сексирана семенна течност. Това безусловоно е един ефективен начин да осигурим максимално бързо качествени юници за разплод и обезпечим ремонта на стадото. Не трябва да се забравя, че заплодяемостта след осеменяване със сексирана сперма е по-ниска, в сравнение с несексираната семенна течност. Аз лично бих препоръчал сексиран материал само при осеменяване на юници достигнали необходимата развъдна възраст и проявили спонтанен еструс, ако желаем добри резултати. Добре е да знаем, че използването на този тип семенна течност при крави или животни подложени на хормонално третиране е свързано с по-нисък процент на заплождане.
Какво ще посъветвате в заключение нашите фермери?
Да образоват и обучават себе си и персонала си постоянно и да търсят помощта на квалифицирани специалисти, в зависимост от тяхната компетенция. Общувайте помежду си! Придобивайте знания и умения!
Чудесен завършек на един много полезен разговор! Благодаря Ви, че ни дадохте информация „от извора“ и намерихте време за нас. Оставяме тази толкова интересна тема с продължение и си запазваме правото отново да ви попитаме за важни и практични съвети.
Ще ви очаквам с удоволствие!