Днес не тръгваме по планинските пътища или някоя отдалечена точка на България, а се отправяме към столицата, където ни очаква Георги Добринов – собственик на ферма с чистопороден Симентал в кв. Обеля.
Господин Добринов е животновъд с богат опит и много интересна история. Освен собственик на говедовъдно стопанство, той развъжда коне от порода Дунавски кон.
Как се разви животновъдството в годините на прехода, какви са проблемите на градската ферма и какви са уроците от дългогодишния опит, той ни разказа на чаша кафе в една за него работна съботна сутрин.
– Моля Ви, представете се с няколко думи.
– Здравейте, казвам се Георги Добринов от гр. София. Завършил съм вътрешна архитектура и мебелно производство. Семеен съм, с две прекрасни дъщери.
– Образованието Ви няма нищо общо с бизнеса, който развивате в момента. С какво се занимавахте преди това и как се зароди идеята за говедовъдна ферма?
– Имах перспектива да се развия в сферата на архитектурата, но любовта към животните надделя и животновъдството стана моя основна и единствена дейност. В семейството ми винаги е имало животни и това отношение към тях при мен е възпитано от най-ранна детска възраст. Конете са първата моя голяма страст, която в началото на 90-те години се прехвърли и към говедовъдството, когато създадох и първото си собствено говедовъдно стопанство.
Първата ми ферма беше в имот под наем. Отглеждах основно черно-шарени и сименталски животни. През 90-те години се продаваха много животни от ТКЗС-та в ликвидация и имах възможността да закупя от Пирдоп 25 юнички – Симентал и кафяво говедо. Бързо разбрах, че Симентал е породата, която искам да отглеждам. Тъй като плащах наем на военните, си мислех, че впоследствие ще мога да го купя, но се оказа, че тези 57 дка в София са „апетитна“ инвестиция за много влиятелни хора, с които не можах да се преборя. През 2000-та година закупих настоящата ферма в кв. Обеля и се прехвърлих в нея през 2006 г. Там до този момент отглеждаха свине и коне, и се наложи да направя значителна реконструкция, за да бъдат пригодени условията за отглеждане на говеда. Това, разбира се, беше свързано със сериозна инвестиция на собствени средства.
– Не успяхте ли да се възползвате от някоя от програмите за подпомагане?
– С изключение на субсидиите, които получавам, не съм се възползвал от никакви програми и не желая да се възползвам, защото честно казано при условията за развитие на тази дейност в България не знам докога ще бъда животновъд. Програмите за подпомагане са дългосрочен ангажимент, който не бих могъл да поема. Причината за тази моя несигурност е основно липсата на работна ръка – огромен проблем във всяка сфера на бизнеса в България! Подпомагането по някоя мярка задължава поне 5 години да се развива дейността, а при липса на работници човек не знае колко и докога може да издържи.
– В момента как успявате да се справите с кризата с работната ръка?
– Построил съм две къщи за работници с всички необходими условия за живот – нови климатици, бани, мебели, а заплащането, което предлагам е много добро. Всички режийни разходи се поемат от мен. Въпреки това на обявите, които съм пуснал, в момента се обаждат основно некоректни, ненадеждни хора, на които не мога да разчитам дългосрочно.
– Нямаше ли да е по-рентабилно да инвестирате в автоматизацията на фермата, което би елиминирало до голяма степен тази зависимост от човешкия фактор?
– Съгласен съм, но нуждата от доячи остава, тъй като не мога да си позволя робот.
– Фермата е позиционирана в София, която е най-големият потребителски пазар в България. Как реализирате продукцията си?
– Честно казано вече 12 години изкупната цена на млякото си стои около 60-65 стотинки, а разходите си вървят нагоре. Надявах се през годините, че ще има една адекватна държавна помощ на литър мляко, но това не се случи. Много често съм се чудил как е възможно в България да пристига унгарско мляко, чиято крайна цена с включен транспорт да е 65 стотинки. Когато се разрових разбрах, че при тях има държавна субсидия, която ние сме „проспали“ по времето на Кунева и сие. Освен това те имат супер качествени животни. Ако при нас максималната млечност пряко сили е 7 тона, то при тях достига 10-12 тона.
– Как, според Вас, те успяват да постигнат това?
– Селекция и качествени фуражи. Аз не мога в момента да попадна на качествени фуражи. През 2005-та година имах склад за комбинирани фуражи. Тогава все още в България имаше животновъдство и нямаше тези ограничаващи закони по чл. 44 за 800 м отстояние от населено място. Хората гледаха животни и в дворовете на къщите тук в родния ми квартал Обеля. Тогава вземах рецепти от различни фуражни заводи и съм запознат с нивата на зърнения компонент, с микро и макроелементите. Все още си пазя тези таблици. Ходил съм, например час до Поморие, за микроелементи до тогавашния цех на ВИАНД. Благодарение на тях прасетата растяха буквално като гъби – за 90 дни достигаха до 100 кг.
– Имате богат опит по отношение на правилното хранене. Какво ще посъветвате колегите, които все още търсят оптималното решение за стадото си.
– Качествената храна, както казах, е от първостепенно значение при млечните крави, особено грубите фуражи – силаж, сенаж и други. Има колеги, които използват само люцерна и сено, но резултатите не са същите. Силажът е една важна основа за балансираното хранене и много помага на животните да се чувстват добре. Аз лично произвеждам силаж всяка година. Миналата година дори произведохме твърде голямо количество и го продадохме за метан след като оставихме необходимото за нас. Утре отново започваме да силажираме. Произвеждаме си сами сеното, люцерната и царевичния силаж. Обработваме общо 1300 дка, от които 400 са ливади за паша на животните. Ливадите са облагородени с тревна смеска със 7 вида треви. Наблюдавал съм често поведението на животните – когато ги пуснем в пасища с естествени и изкуствени треви, те веднага тръгват към изкуствените.
Облагородяването на пасищата е скъпа инвестиция, защото има разходи за семена, специална сеялка, обработка и т.н. Избрал съм тревна смеска от България, от „Сортови семена“ в София. В момента подготвям още 150 дка, които също ще засея с този продукт. Определено си струва и е важно, ако фермата има възможност да си произвежда сама грубите фуражи, но трудът е огромен, а работна ръка няма и е много трудно.
– Казахте, че преди е имало животновъдство. Сега няма ли?
– Много хора се отказаха и това е съвсем естествено при тези наредби. Докато притежавах фуражния склад, в началото изпращах камион по 2 пъти седмично, за да го зареждам. С времето зареждането стана веднъж месечно и не защото фермерите се отказаха от услугите ни, а се отказаха от дейността.
– Ако правилно разбирам, Вие сте станал говедовъд с огромен ентусиазъм, който обаче през годините постепенно е изчезнал.
– Действително ентусиазъм не ми е липсвал…, не ми липсва и сега, но демотивиращите фактори за налице. Постарах се да направя всичко необходимо, зависещо от мен – подбор, селекция, условия и хранене, но ежедневните препятствия на държавната ни реалност неминуемо се отразяват на желанието и вярата на човек, че положените усилия ще бъдат адекватно възнаградени. От това да се откажа ме спасява единствено фактът, че съм регистриран по наредба 26, която ми позволява директни продажби. Произвеждам на ишлеме по собствена рецепта сирене и кашкавал, които продавам от фермата. Продавам също и прясно мляко. Продуктите ми за щастие са много търсени.
Относно отношението на държавата към говедовъдството, според мен трябва да се разграничат тези фермери, които отглеждат животни единствено за субсидии от останалите, които се стремим към качествена и здравословна продукция на цената на цялото си свободно време и средства. За момента подпомагането често се предоставя на общ принцип, което силно демотивира тези, които реално полагат усилия и наистина изграждат нещо смислено.
– В момента колко и какви животни има в стопанството?
– Говедата са 55, от които 40 са дойни крави и 15 подрастващи – основно порода Симентал и малко Ред Холщайн.
– Защо се спряхте на тези две породи? Опитвате се да балансирате качество и количество ли?
– На първо място животните и на двете породи са много красиви. Получи се много красиво стадо, а и при кръстоските им няма доминантния черно-шарен ген, което запазва естетичния им вид.
Другият, разбира се, първостепенен фактор е продукция с отлични качествени показатели.
– Въпреки че отдавна отглеждате Симентал, членувате в НАРМС едва от миналата година. Защо сте отлагали досега?
– Желание не ми е липсвало и съм щастлив, че през миналата година с Асоциацията и с г-н Атанасов като неин председател си подадохме ръка. Запозна ни наш общ приятел. Заработихме добре веднага, както по отношение на административна помощ, така и при подбора, репродукцията, доставката на семенен материал. Нито един от приплодите през тази година не отпадна от моя личен подбор, което е много показателно как съм се справял до този момент. Доволен съм от сътрудничеството си с НАРМС – най-вече от разбирателството и бързата реакция.
Аз също съм председател на Асоциация „Дунавски кон“, но при нас за съжаление това липсва за сметка на разногласията. Аз лично имах огромното желание с колегите да имаме общо дело и задружие, но за съжаление не успяваме да постигнем това мое желание за момента. Отдавам го нашия български манталитет, който често ни пречи да сме единни и вместо да вървим напред, отиваме надолу. Тази година загубихме за съжаление много коне. В личен план съм горд, че въпреки всичко успях да създам много качествени жребци, които и в момента се използват за разплод.
– Вие казахте, че не искате да правите дългосрочни планове, но при едно благоприятно развитие на нещата какво би Ви се искало да подобрите във фермата?
– Централен млекопровод и торова лента. Разбира се работата по оптимизацията на условията в една ферма никога не свършва, особено когато човек изисква все повече от себе си. Имах идея да кандидатствам по мярка 4.1, но срокът беше до вчера. Това, което ме спря беше именно липсата на работна ръка. Дал съм задание в една фирма по заетост да намерят работници от Узбекистан и от Азърбайджан и вече са намерили няколко семейства. За съжаление обаче COVID 19 кризата забавя и замразява всичко и за момента сме на изчакване.
– Какви условия предлагате в случай, че някой се поинтересува от работа при Вас?
– Заплащането на семейство е над средното за страната с осигурени всички условия на живот и платени всички режийни разходи. Както казах построихме две нови къщи за работниците с климатици и всички необходими уреди. Мебелите също са съвсем нови. Стадото не е голямо и всички условия за труд са осигурени.
– Ако намерите работници и всичко се развие според оптимистичните Ви очаквания, как си се представяте след 5 години?
– Бих увеличил стадото. Имам база, която си е моя собственост и бих изградил собствена мандра, за да произвеждам продукти, които отговарят на моите критерии за качество!
– Ако сега върнете времето назад и знаете през какво ще преминете бихте ли избрал същия път или щяхте да се реализирате в архитектурата?
-Да, категорично. Аз съм животновъд от дълги години, а колегите знаят, че това не е просто професия, това е диагноза.
На младите, които тепърва тръгват по този път ще кажа също да не се отказват. Трудно е и човек трябва да е готов да върши всичко сам. Аз и до днес го правя – косене, балиране, транспорт, силажиране, администрация и решаване на всевъзможни проблеми и ситуации, които ежедневно възникват в стопанството. Бих доил дори кравите сам, но здравословното ми състояние не го позволява.
През погледа на моя опит бих посъветвал всички млади колеги да заложат на добрата селекция, правилното пълноценно хранене и добрата реализация на млечната продукция. Да инвестират в качествените си служители, защото както казах работната ръка се оказва решаващ фактор в тази дейност. Да бъдат готови да се отдадат изцяло и винаги да се стремят към повече – дори да е трудно усилията се увенчават с успех, рано или късно!
– Благодарим Ви, че споделихте опита и историята си с колегите. Ще Ви посетим отново, за да ни се похвалите с някоя нова и положителна новина. Например нова мандра!
– И аз Ви благодаря и ще Ви очаквам!