Днес ще Ви отведем в едно от малкото месодайни стопанства, членуващи в НАРМС – фермата на Стоян Загорчев от с. Христо Даново, Карловско.
Стоян е създал своето първо стопанство съвсем сам и без потомствен опит зад гърба си. Отглежда животните в красивия Централен Балкан. Днес ще ни разкаже защо се е насочил към месодайното направление, какво е най-важното при него и кое най-много му тежи в нашата животновъдна действителност.
– Здравейте, разкажете ни за себе си с няколко думи.
– Казвам се Стоян Загорчев и съм от с. Христо Даново. Занимавам се с говедовъдство от 2000-та година. Преди това бях войник в казармата. Веднага след като се уволних направих фермата. 
– Вашите родители ли Ви дадоха съвет или това беше лично Ваше начинание?
– Лично мое начинание си беше. Винаги съм обичал животните и отдавна мислех да отглеждам крави.
– С какви животни започнахте?
– С една местна порода – българско сиво говедо. Такива имаше на пазара тогава, а и нямаше до кого да се допитам за отглеждането.
– Защо се насочихте към месодайното говедовъдство?
– Защото като човек без опит реших, че това е по-лесния и сигурен вариант. Оказа се до голяма степен вярно и не съжалявам за този си избор. Човек трябва да се развива според възможностите си.
– Ние нямаме много месодайни ферми сред членовете на Асоциацията. Разкажете моля за спецификите на това направление.
– Най-важното нещо при месодайното говедовъдство е добрият подбор на бици за осеменяване. Ако не се осеменява с добри бици, няма никакво развитие. По тази причина се насочих към Симентал. Осеменявам само с чистопородни бици от тази порода.
– Кога закупихте първия бик?
– Преди шест години с помощта на НАРМС. Отглеждам вече второ поколение бик Симентал. Не ползвам биците за повече от 3 години.
– Разкажете ни малко повече за технологията на отглеждане.
– Свободно-пасищно отглеждам животните. На пролет ги извеждам в Централен Балкан и ги прибирам в късна есен. Лично аз си ги паса животните.
– Колко глави наброява стадото?
– Общо около 100 животни отглеждам в момента.
– Съвсем сам ли ги отглеждате? Нямате ли работници?
– Справям се с помощта на семейството ми. Нямам работници и никога не съм имал.
– Фермата, в която в момента се намират животните същата ли е, с която започнахте през 2000-та година?
– Не е същата, преди няколко години се преместих в по-голяма. Изградих я от нищото, на гола поляна
– Възползвахте ли се от подпомагане по някоя мярка?
– Не, но напоследък все повече се замислям да кандидатствам, за да закупя техника – миксер и трактор. Искам да подобря условията на отглеждане и хранене на животните и постепенно да изчистя стадото. Това са ми целите за следващите няколко години.
– Успявате ли да си реализирате месната продукция от Симентал на по-добра цена?
– За съжаление цената е еднаква за всички породи. За сметка на това месото на Симентал е много по-търсено и бързо намирам купувачи.
– Вие вече над 20 години сте говедовъд. Промениха ли се за Вас условията в България през този период?
– Това е много сложен въпрос. От една страна съм благодарен за субсидиите, които получаваме. Съгласен съм да ми се правят редовни проверки и разбирам, че те са необходими.
Това, което най-много ми тежи е бюрокрацията и липсата на информация. Всичко е направено толкова сложно и с толкова много документи. Невъзможно е човек да се справи сам. Попълваме толкова много неща, чертаем, подписваме се – за мен всичко трябва да е много по-опростено.
На нас времето ни е най-дефицитното нещо – нямаме почивен ден. Като дойде време да се подават документи всичко е толкова сложно и не разбирам защо е така. Нека осъществяват контрол и проверки колкото искат, но нас да не затрупват с бюрокрация и да изнемогваме между работата и документите!
– Ако се върнете назад във времето ще се захванете ли пак с животни или ще изберете друг път?
– Със сигурност пак ще тръгна по този път. Нищо не бих променил. Това беше моя цел и съм щастлив, че не се отказах.
– В такъв случай Вие сте успял човек! Децата Ви проявяват ли интерес към животните? Ще има ли на кого да предадете опита си?
– Надявам се. За момента имат желание и се надявам да го запазят.
– Откога членувате в Асоциацията? Получавате ли нужното съдействие?
– Вече почти пет години. Доволен съм от помощта, която получавам. Общувам без проблем и винаги получавам информация, и съдействие по всякакви въпроси.
– Какво ще предупредите младите хора, които сега тръгват по Вашия път?
– Да се въоръжат с търпение, здрави нерви и никога да не се отказват! Струва си, ако обичат животните. Но ако целта им са само парите, ще останат много разочаровани и по-добре да се насочат към нещо друго. Поставената цел трябва да е за лично удовлетворение и това, което правят да им доставя удоволствие.
– Какво ще пожелаете на колегите си от Асоциацията?
– Здраве и късмет – всичко друго можем и сами да го постигнем!
– Благодаря за отделеното време и до нови срещи!
– И аз благодаря и всичко добро!