Днес се отправяме към село Черна Места, община Якоруда, за да Ви запознаем със Салих Бодев. Тук, недалеч от живописното трасе на теснолинейката Септември – Добринище, Салих и семейството му развъждат стадо чистопороден Симентал.
Салих е потомствен животновъд, който през годините премина преход от закостенелите някогашни разбирания за отглеждане на животни към създаване на адекватни условия за развитие на рентабилна семейна ферма, основана на спазване на правила и добра селекция.
На какво се дължи тази промяна и как добрите практики могат да бъдат заразителни, днес ни разказва Салих.
– Здравейте, разкажете ни за себе си.
– Казвам се Салих Сюлейман Бодев, на 57 години съм, от село Черна Места. Семеен съм с 2 деца и работя на теснолинейката като железничар.
– Кога се захванахте с говедовъдството?
– През целия си живот досега съм бил свързан с животновъдството. Баща ми беше овчар и аз наследих неговото стопанство. Отказах се от овцевъдството, когато възрастта на баща ми напредна и той вече не можеше да се справя с отглеждането. Насочих се към кравите, защото смятах, че ще е по-лесно.
– Кога закупихте първите крави и колко са те сега?
– Преди 15 години. Отглеждах ги оборно и всички в семейството ми се включвахме в работата. Първоначално имахме черно-шарени животни и монтафон – по 5 от всяка порода. А в момента вече имам 32 чистокръвни Симентала.
– Как преминахте към порода Симентал? Постепенно, с поглъщателно кръстосване или закупихте нови животни от породата?
– Преди да кажа как, искам да изкажа благодарност към хората от НАРМС, защото именно те са причината за развитието на моето стопанство в правилната посока.
А на въпроса Ви конкретно, преминах към порода Симентал благодарение на Йордан Еринин от Банско. Когато посетих неговото стопанство и видях животните, които той беше внесъл от Австрия, останах като втрещен, толкова много ми харесаха. Това стана през 2014 г. Аз не можех да си позволя вносни животни и Даньо ми даде телефона на г-н Атанасов. Потърсих го и той, за моя голяма радост, ме насочи към фермата в Сираково, Врачанско, която е собственост на Емил и Емилия. От тях купих 14 женски телета в рамките на няколко месеца. Искам специално да благодаря и на тях – много отзивчиви хора!
Прекарах теленцата на няколко пъти от Северна България до тук с жигулата, която имам и до ден днешен. Отгледах си теленцата, те пораснаха и днес всички са все още в стопанството и дават отлична продукция и приплоди!
На следващата година, пак със съдействието на асоциацията, си купих биче порода Симентал от фермата в с. Прибой. Казваше се Буран. Започнах да осеменявам юничките с него и постепенно да увеличавам стадото.
Миналата година купих нов бик, този път от Йордан Еринин, с който осеменявам в момента. На него също съм много задължен – винаги ми е подавал ръка – с помощ, за съвет, бик и каквото съм имал нужда! Майката на бика е австрийка, а бащата е Горан – бикът на Йордан. Моят бик се казва Геро и тази година изкарах първо поколение приплоди от него и съм много доволен. Оставил съм четири теленца за разплод – наистина елитни и красиви животни!
– Нямате ли намерение да започнете да осеменявате изкуствено?
– Мислил съм го, но за момента няма такава възможност. Животните са високо в планината през цялото лято, чак до късна есен, а там няма как да осигурим достъп на осеменител.
– Може би трябва да помислите за синхронизация на еструса и да ги осемените през зимата, когато са долу в обора. Така ще можете да планирате кога и с какъв бик да ги заплодите, и да си спестите някои рискове на естественото осеменяване.
– Не съм запознат, но обещавам да се поинтересувам по въпроса. Аз не ползвам един и същ бик повече от две години, но така или иначе в някакъв момент ще трябва да започна да осеменявам изкуствено.
– Може ли да направите сравнение между животните, с които стартирахте стопанството и тези, които отглеждате в момента?
– Разликата е огромна! Сименталите са много здрави и издръжливи животни с много спокоен нрав. Продукцията е много качествена и търсена, а и като количество се подобрява с всяко следващо поколение. А що се отнася до приплодите, просто нямам думи – теленцата се продават моментално.
– Колко е средната дневна лактация в момента?
– При мен е около 20 литра, но аз съм доволен засега от такова количество.
– Да поговорим за стопанството. Каква технология сте избрали?
– В момента, през лятото, животните са на пастир високо в планината. Остават там до октомври, понякога и до ноември. Зимно време ги прибирам във фермата в Черна места и ги гледам оборно. Миналата година направих пълна реконструкция на обора. Разширих го, бетонирах цялостно пода, поправих поилките, направих ясла на двора и я покрих. Направил съм площадка и когато животните не са вътре в обора, ги пускам на двора, за да се движат и хранят. Тази година предстоят още подобрения, искам още малко да разширя обора.
– Стопанството е изградено с Ваши собствени средства? Не сте се възползвал от подпомагане по някоя програма?
– Всичко е изградено с наши семейни средства и без никаква допълнителна помощ. Не смятам и да ползвам, бюрокрацията за това е голяма, а и няма никаква сигурност.
– Членувате в НАРМС от 2015 г. Какво мислите за асоциацията? Имате ли полза от членството, или го правите заради субсидии?
– Промяната, която се случи при мен, се дължи изцяло на колегите в асоциацията. На едно от събиранията имах възможност да разбера как останалите отглеждат животните и си дадох сметка, че съм много далеч от необходимото.
Преди време не спазвах съвсем това, което се иска от мен и отглеждах животните, както си знаех. Това не доведе до нищо добро и една година останах без субсидия, но човек трябва да осъзнае грешките си, за да поеме по правилния път. Това беше урок за мен и беше поводът да променя нещата. Всъщност, по-ценният урок беше вследствие на това. Когато започнах да спазвам правилата, за да не остана отново без субсидия, видях как много други важни неща се подобряват в стопанството. Започнах сам да обръщам внимание на селекцията, да следя движението и да записвам всичко. Сега мотивацията ми е друга и съм на ясно, че не заради субсидията трябва да се спазват правилата, а защото това води до реално развитие на стопанството, което преди не съм осъзнавал.
Благодарен съм на колегите, които винаги са споделяли добрите практики, от които се учех. Благодарен съм и на хората от НАРМС, които държаха правилата да се спазват.
Човек трябва сам да осъзнае какво иска да направи и аз смятам, че вече съм тръгнал по един по-добър път с помощта на НАРМС и колегите фермери. Аз много обичам животните си и виждам как с всяко подобрение на условията на отглеждане, те се променят положително, променя се и тяхната продукция…
– Дано Вашият пример помогне и на други да осъзнаят ползата от развъдната дейност. Какво ще пожелаете на колегите си в Асоциацията за финал?
– Да са здрави, да сме задружни и да си помагаме! Другото ще го наредим!
– Благодаря и до нови срещи!
– За мен беше удоволствие!