НОВИНИОТ ФЕРМИТЕБояна Килитанова

„Благодарни сме за субсидията, но бюрокрацията ни смазва!“

Това е първото от поредица интервюта с членове на асоциацията и днес наш любезен домакин е Бояна Килитанова – собственик на фермата в гр. Септември. Бояна е родена в град Септември и е на 50 г. Възпитаник е на Университета за Национално и Световно Стопанство  и на Нов Български Университет.

Здравейте, Бояна. Благодаря Ви, че се съгласихте да ни разкажете нещо повече за Вас и дейността Ви. От колко години се занимавате с животновъдство?

Бояна Килитанова: – Здравейте. Над 30г – първо като помощник в стопанството на родителите ми, а след това и като собственик.

В такъв случай имате богат опит! Кога е създадена фермата в гр. Септември?

Бояна Калитанова: – Преди 22г., като в началото със съпруга ми работихме като земеделски производители, а след това си направихме фирма и станахме  съдружници в нея.

Какво е характерно за региона, в който се намира фермата? Благоприятен ли е климатът  за отглеждането на породите Монбелиард и Симентал?

Бояна Калитанова: – Според мен това е едно от малкото екологично чисти места в равнинната част на Тракия и климатът е изключително благоприятен за развитие на животновъдство и земеделие. Аз смятам, че тези породи са толкова силно адаптивни, че биха могли да се отглеждат при всякакви климатични условия, с изключение на пустинята, като Сахара например! Регионът на гр. Септември определено е много благоприятен за тях.

Кога се насочихте към породите Монбелиард и Симентал?

Бояна Килитанова: – Винаги съм проявявала интерес към тях и в момента , в който решихме да отглеждаме крави, взех решение да са точно такива. Постепенно се убедих, че това са най-леките за отглеждане породи – лесно адаптивни, с отлична продуктивност и кротък нрав. Черно-шарената порода говеда, която е толкова силно предпочитана у нас, отстъпва на Монбелиард и Симентал по много показатели!

С колко животни започнахте?

Бояна Килитанова: – Започнах с 5 животни от порода Симентал от общо 15 във фермата, като постепенно, благодарение на нашия осеменител и селекционната дейност, броят им значително нарасна. Преминах към Монбелиард когато закупих случайно едно теле от породата, което се превърна в крава с отлични показатели и млечност. Впоследствие, когато започнахме работа с асоциацията, решихме да осеменяваме стадото само със семенен материал от Монбелиард и това се оказа едно най-добрите решения, които сме вземали.

От колко години сте член на асоциацията и как оценявате сътрудничеството си с нея?  

Бояна Килитанова: – Членувам в асоциацията от 2014 г, а предимствата от сътрудничеството са много! На първо място имам достъп до семенен материал с висока развъдна стойност и се гордея с качествата на своите приплоди!

Благодарение на осъществявания от асоциацията контрол се подобри драстично организацията в нашата ежедневна дейност и дългосрочното случно планиране. Смятам, че липсата на дисциплина е характерна наша национална черта и контролът значително подпомага развитието на бизнеса и правилното отглеждане на породите. Тъй като, подобно на много други ферми в България, така и в нашата, ние със съпруга ми сме не само собственици, а и работници. При тези условия е особено облекчение, че асоциацията слага ред в дейността ни и е наш посредник в отношенията ни с държавните институции.

А какви трудности срещате в работата си с асоциацията? Имате ли някакви препоръки към нас?

Бояна Килитанова: – Към работата на асоциацията имам само похвали. Препоръки нямам, защото лично моята работа беше много хаотична и без асоциацията нямаше да има такъв ред, въпреки моите усилия в тази насока. Аз приемам с желание препоръките на НАРМС, тъй като те са полезни за всички фермери. Може би има такива, които са успели да сложат ред в нещата самостоятелно, но всички останали имаме нужда от контрол и дисциплина по отношение на селекционната дейност и воденето на документация. Ние много често ги подценяваме и след това търсим вината във всеки друг, но не и в себе си.

Кога преминахте към изкуствено осеменяване?

Бояна Килитанова: – През годините винаги съм заплождала една част от стадото изкуствено, но се отказах от използването на бик, когато от 43 животни във фермата 17 се оказаха с  ендометрит. Изкуственото осеменяване има превантивен ефект както върху здравето, така и върху поколението в стадото. Ние вече се радваме на резултатите от  правилното следване на случния план, препоръчан от асоциацията.

Разкажете ни за храненето на вашите животни?

Бояна Килитанова: – Животните са предимно на паша. Пасищата, които обитават, са наши лични парцели или взети под аренда. Тези, за които е необходимо подобряване на пасищните треви, се засяват с житни култури. В момента млечността на моите крави надвишава средната за страната. Климатът е благоприятен, животните пасат по поречието на река Марица и, с изключение на комарите, за които вземаме мерки, други проблеми няма. За момента нямаме централен млекопровод. Работим с гюмове – 5 апарата и вакуум помпа с общо 29 дойни животни. Обмисляме изграждането на централен млекопровод и доилна зала, но това предполага огромна за нас инвестиция и за момента е само идеен проект.

Доволна ли сте от постигнатото до момента? Какви цели сте си поставили?

Бояна Килитанова: – Не мога да кажа, че съм доволна. Бих желала да подобрим инфраструктурата вътре и извън фермата и свързаните с нея терени и площи. Бих желала да изградим септична яма, да наторяваме самостоятелно площите, както и да се оборудваме с електропастир. Останалите ми цели са свързани със здравето и функционалността на животните.

Смятате ли, че държавата ви съдейства на 100% за развитие на дейността си?

Бояна Килитанова: – Тук трябва да разделя темата на две – на първо място ние трябва сме безкрайно благодарни за субсидията, която получаваме. Независимо, че тя далеч не достига размерите на подпомагането в западните държави, това е жизнено важна подкрепа за развитието на бизнеса ни. Изключително погрешно е разпространеното схващане, че тези пари са за изхранване на животните.

За съжаление, обаче, в много отношения в лицето на институциите държавата ни затруднява. Аз не съм никак доволна от хаоса в реализацията на земеделската продукция, от факта, че мандрите много често работят „на черно“ и купуват нужното им количество мляко от прекупвачи. А Монбелиардите са известни с това, че са порода, от чието мляко се произвежда висококачествено сирене и че то е с изключително добър рандеман за мандрите, но това далеч не се оценява. Държавата нехае за всичко това, а бюрокрацията е смазваща за нас във всяко отношение. В нашето сътрудничество с институциите ние сме в позицията на „вечния виновен“. Ние винаги сме укорими – морално, финансово и документално. Щастливи ще сме не ако бъдем подпомогнати, а дори само ако бъдем оставени да си вършим работата на спокойствие. Това ми напомня за играта на „стражари и апаши“, между институциите и „лошите“ фермери“, като те сякаш забравят, че именно ние сме клонът, на който те са стъпили. Усещането за двойни стандарти е много силно.

Кризата с набирането на качествена работна ръка се задълбочава с всеки изминал ден. Вие също сте принудени да се грижите сами за всички нужди на фермата. Как успявате да се справите?

Бояна Килитанова: – За съжаление няма персонал, а за квалифицирани и мотивирани хора изобщо не можем да се надяваме. Това много затруднява и забавя всички процеси по отглеждането на животните и развитието на фермата. Ние не разполагаме с време и спокойствие да мислим и планираме каквото и да било извън ежедневните нужди на животните.

Атанас Атанасов /председател на НАРМС/: – Липсата на качествена работна ръка е тенденция и в Европа, но там Държава подпомага автоматизиране на ежедневните процеси и фермерите успяват самостоятелно да се справят с всичко в своите модерни и технически обезпечени ферми. Надявам се, че и тук с общи усилия ще постигнем тези резултати.

На финала на нашата среща Ви благодарим, Бояна, че любезно приехте нашата покана за интервю и че намерихте време да ни разкажете за фермата си и трудностите, които срещате!

Бояна Килитанова: – Благодаря и на вас за възможността да споделя проблеми, които смятам, че са общи и за всички мои колеги!