„Благодарни сме за субсидията, но бюрокрацията ни смазва!“
Това е първото от поредица интервюта с членове на асоциацията и днес наш любезен домакин е Бояна Килитанова – собственик на фермата в гр. Септември. Бояна е родена в град Септември и е на 50 г. Възпитаник е на Университета за национално и световно стопанство и на Нов български университет.
Здравейте, Бояна. Благодаря Ви, че се съгласихте да ни разкажете нещо повече за Вас и дейността Ви. От колко години се занимавате с животновъдство?
Здравейте. Над 30 г. – първо като помощник в стопанството на родителите ми, а след това и като собственик.
В такъв случай имате богат опит! Кога е създадена фермата в гр. Септември?
Преди 22 г., като в началото със съпруга ми работихме като земеделски производители, а след това си направихме фирма и станахме съдружници в нея.
Какво е характерно за региона, в който се намира фермата? Благоприятен ли е климатът за отглеждането на породите Монбелиард и Симентал?
Според мен това е едно от малкото екологично чисти места в равнинната част на Тракия и климатът е изключително благоприятен за развитие на животновъдство и земеделие. Аз смятам, че тези породи са толкова силно адаптивни, че биха могли да се отглеждат при всякакви климатични условия, с изключение на пустинята, като Сахара например! Регионът на гр. Септември определено е много благоприятен за тях.
Кога се насочихте към породите Монбелиард и Симентал?
Винаги съм проявявала интерес към тях и в момента, в който решихме да отглеждаме крави, взех решение да са точно такива. Постепенно се убедих, че това са най-леките за отглеждане породи – лесно адаптивни, с отлична продуктивност и кротък нрав. Черно-шарената порода говеда, която е толкова силно предпочитана у нас, отстъпва на Монбелиард и Симентал по много показатели!
С колко животни започнахте?
Започнах с 5 животни от порода Симентал от общо 15 във фермата, като постепенно, благодарение на нашия осеменител и селекционната дейност, броят им значително нарасна. Преминах към Монбелиард когато закупих случайно едно теле от породата, което се превърна в крава с отлични показатели и млечност. Впоследствие, когато започнахме работа с асоциацията, решихме да осеменяваме стадото само със семенен материал от Монбелиард и това се оказа едно най-добрите решения, които сме вземали.
От колко години сте член на асоциацията и как оценявате сътрудничеството си с нея?
Членувам в асоциацията от 2014 г, а предимствата от сътрудничеството са много! На първо място имам достъп до семенен материал с висока развъдна стойност и се гордея с качествата на своите приплоди!
Благодарение на осъществявания от асоциацията контрол се подобри драстично организацията в нашата ежедневна дейност и дългосрочното случно планиране. Смятам, че липсата на дисциплина е характерна наша национална черта и контролът значително подпомага развитието на бизнеса и правилното отглеждане на породите. Тъй като, подобно на много други ферми в България, така и в нашата, ние със съпруга ми сме не само собственици, а и работници. При тези условия е особено облекчение, че асоциацията слага ред в дейността ни и е наш посредник в отношенията ни с държавните институции.
А какви трудности срещате в работата си с асоциацията? Имате ли някакви препоръки към нас?
Към работата на асоциацията имам само похвали. Препоръки нямам, защото лично моята работа беше много хаотична и без асоциацията нямаше да има такъв ред, въпреки моите усилия в тази насока. Аз приемам с желание препоръките на НАРМС, тъй като те са полезни за всички фермери. Може би има такива, които са успели да сложат ред в нещата самостоятелно, но всички останали имаме нужда от контрол и дисциплина по отношение на селекционната дейност и воденето на документация. Ние много често ги подценяваме и след това търсим вината във всеки друг, но не и в себе си.
Кога преминахте към изкуствено осеменяване?
През годините винаги съм заплождала една част от стадото изкуствено, но се отказах от използването на бик, когато от 43 животни във фермата 17 се оказаха с ендометрит. Изкуственото осеменяване има превантивен ефект както върху здравето, така и върху поколението в стадото. Ние вече се радваме на резултатите от правилното следване на случния план, препоръчан от асоциацията.
Разкажете ни за храненето на вашите животни?
Животните са предимно на паша. Пасищата, които обитават, са наши лични парцели или взети под аренда. Тези, за които е необходимо подобряване на пасищните треви, се засяват с житни култури. В момента млечността на моите крави надвишава средната за страната. Климатът е благоприятен, животните пасат по поречието на река Марица и, с изключение на комарите, за които вземаме мерки, други проблеми няма. За момента нямаме централен млекопровод. Работим с гюмове – 5 апарата и вакуум помпа с общо 29 дойни животни. Обмисляме изграждането на централен млекопровод и доилна зала, но това предполага огромна за нас инвестиция и за момента е само идеен проект.
Доволна ли сте от постигнатото до момента? Какви цели сте си поставили?
Не мога да кажа, че съм доволна. Бих желала да подобрим инфраструктурата вътре и извън фермата и свързаните с нея терени и площи. Бих желала да изградим септична яма, да наторяваме самостоятелно площите, както и да се оборудваме с електропастир. Останалите ми цели са свързани със здравето и функционалността на животните.
Смятате ли, че държавата ви съдейства на 100% за развитие на дейността ви?
Тук трябва да разделя темата на две – на първо място ние трябва да сме безкрайно благодарни за субсидията, която получаваме. Независимо, че тя далеч не достига размерите на подпомагането в западните държави, това е жизнено важна подкрепа за развитието на бизнеса ни. Изключително погрешно е разпространеното схващане, че тези пари са за изхранване на животните.
За съжаление, обаче, в много отношения в лицето на институциите държавата ни затруднява. Аз не съм никак доволна от хаоса в реализацията на земеделската продукция, от факта, че мандрите много често работят „на черно“ и купуват нужното им количество мляко от прекупвачи. А Монбелиардите са известни с това, че са порода, от чието мляко се произвежда висококачествено сирене и че то е с изключително добър рандеман за мандрите, но това далеч не се оценява. Държавата нехае за всичко това, а бюрокрацията е смазваща за нас във всяко отношение. В нашето сътрудничество с институциите ние сме в позицията на „вечния виновен“. Ние винаги сме укорими – морално, финансово и документално. Щастливи ще сме не ако бъдем подпомогнати, а дори само ако бъдем оставени да си вършим работата на спокойствие. Това ми напомня за играта на „стражари и апаши“, между институциите и „лошите“ фермери“, като те сякаш забравят, че именно ние сме клонът, на който те са стъпили. Усещането за двойни стандарти е много силно.
Кризата с набирането на качествена работна ръка се задълбочава с всеки изминал ден. Вие също сте принудени да се грижите сами за всички нужди на фермата. Как успявате да се справите?
За съжаление няма персонал, а за квалифицирани и мотивирани хора изобщо не можем да се надяваме. Това много затруднява и забавя всички процеси по отглеждането на животните и развитието на фермата. Ние не разполагаме с време и спокойствие да мислим и планираме каквото и да било извън ежедневните нужди на животните.
Атанас Атанасов /председател на НАРМС: Липсата на качествена работна ръка е тенденция и в Европа, но там Държава подпомага автоматизиране на ежедневните процеси и фермерите успяват самостоятелно да се справят с всичко в своите модерни и технически обезпечени ферми. Надявам се, че и тук с общи усилия ще постигнем тези резултати.
На финала на нашата среща Ви благодарим, Бояна, че любезно приехте нашата покана за интервю и че намерихте време да ни разкажете за фермата си и трудностите, които срещате!
Благодаря и на вас за възможността да споделя проблеми, които смятам, че са общи и за всички мои колеги!