Днес ще Ви разкажем за сбъднатата мечта на един български фермер! Изненадата и за нас беше голяма – приятна разбира се!
Ще Ви срещнем с един човек, който винаги е мечтал да бъде фермер и днес тази негова мечта е факт! Не си представяйте някаква безоблачна история на богат наследник решил да се разнообрази с няколко крави. Не! Става дума за един отруден и заровен „до уши“ в проблеми и разходи човек, който подобно на всеки собственик на малко стопанство в България, съвсем сам, ежедневно и денонощно се грижи за животните си!
Гостуваме в стопанството на Ибраим Мисирков от с. Дебрен, който не може да скрие усмивката си, докато говори за чистопородните си Симентали. Ще го оставим да преподаде и на Вас този урок по позитивизъм по време на нарастваща инфлация и неясно бъдеще!
– Здравейте и благодаря, че ни приехте в стопанството си! Разкажете ни за себе си!
– Казвам се Ибраим Османов Мисирков и съм от с. Дебрен, общ. Гърмен. Семеен съм, с две деца – момичета. Животновъд съм от вече почти 7 години. Преди това съм се занимавал с различни неща, но основно със строителство.
– Имаме и други подобни истории в Асоциацията – от строителството в животновъдството. При вас каква беше причината за този избор.
– Колкото и тривиално да звучи – любовта ми към животните. В семейството ми винаги са се отглеждали животни. Мога да кажа, че тази любов е в кръвта ми подобно на всяко селско дете. У дома винаги е имало крави, кучета и други животни.
– Как започнахте? Получихте ли някаква държавна помощ за изграждане на фермата.
– Започнах с 8 крави, които бяха кръстоски. Отглеждах ги в обор до къщата ми. Фермата, в която се намираме в момента, изградих на гола поляна със собствени средства.
– Как наваксахте липсата на опит, който потомствените фермери трупат от ранно детство? Имахте ли някой доверен съветник?
– С огромно желание и с наблюдение на колеги в региона, които вече от години развиват стопанства. Те ми помогнаха да взема решение и още ми помагат да наваксам. Един от хората, от които основно съм черпил опит, е също сред членовете на НАРМС – Ангел Воденичаров от с. Дъбница. Наблюдавах го как работи с години и неговият напредък ми даде увереност да сбъдна тази своя отдавнашна мечта.
– Говорите за фермата си като за сбъдната мечта, но ние хората често избираме по-прагматичното и сигурното в живота си. Вие как така решихте да рискувате без никакъв опит и да се впуснете в това приключение?
– Много отдавна исках да отглеждам крави. Изведнъж просто моментът дойде и сякаш нямах друг избор, и трябваше да го направя. Около половин година обикалях за животни преди да закупя първите 8 кръстоски от гр. Разлог.
Постепенно се събраха още животни. Оставях телета само от тези, които най-много харесвах. Осеменявах ги изкуствено в началото с Джерсей, а впоследствие със Симентал. Миналата година си купих чистопороден бик, порода Симентал, от фермата на Йордан Еринин от Банско. Използвам случая да го поздравя!
После от Вашите интервюта в сайта на НАРМС прочетох къде другаде мога да си купя животни и купих още няколко. В тази връзка да Ви кажа, че следя интервютата с колегите и със специалистите и са ми много интересни. Хубаво е да се знае какво правят другите – това ме мотивира и ми дава добри идеи. Естествено, аз не мога да следвам темпа на развитие на по-заможните колеги, но пък в по-дългосрочен план мога да си поставя по-високи цели и да се опитам да ги реализирам.
При такива фермери като мен инвестициите са трудни и бавни, но пък и нашите мащаби са други. Аз и колегите като мен сме вложили себе си, личния си живот и цялото си време сами да се грижим за фермите. В големите автоматизирани стопанства има работници и собствениците могат да си позволят да мислят за развитие.
– В момента колко са общо животните във фермата? Сам ли се справяте?
– Във фермата съм аз и жена ми. Цялото стадо наброява 32 животни, от които 20 са дойни. Вече са предимно порода Симентал и се надявам до две години да изчистя съвсем стадото от кръстоските.
– В България разликата в качеството на млякото от различните породи рядко се оценява от млекопреработвателите. Вас какво Ви мотивира да се насочите към Симентал?
– Това, че да произвеждам нещо много по-качествено е достатъчна мотивация. Аз продавам и на частни лица и те със сигурност го предпочитат. По-нататък във времето обмислям да произвеждам и собствени продукти, но това е по-далечен план.
Мъжките телета от Симентал са също много по-търсени.
Вече 6 години и половина работим без почивка и влагаме всичко, което имаме – здраве, енергия и средства разбира се! Редно е да го правим за стадо от чистопородни животни с качествена продукция!
– Вие как успяхте да убедите жена си да остави нормалното ежедневие и да се грижи за животните заедно с Вас?
– Тя действително преди това е имала друг начин на живот, но след като взех това решение ме подкрепи напълно. Благодаря й за всеотдайния труд и дано винаги работи толкова много и да ми е такава опора!
Децата ми също идват с голяма радост в стопанството и за мен е много положително, че имат възможност да общуват с животни в днешното „модерно“ ежедневие, защото вярвам, че това ги прави по-добри хора. Това не важи само за децата, а и за нас възрастните – природата и животните ни омиротворяват и балансират. Аз се чувствам много по-спокоен, когато съм тук.
Въпреки ежедневния труд и всички перипетии, решението ми да се занимавам с животни е моя сбъдната мечта и ми носи огромно удовлетворение.
– В България рядко се срещат хора със сбъднати мечти. Може би, защото като народ сме склонни към недостижими и основно материални неща. Какво е усещането да сбъднеш мечтата си?
– Голямо! По-голямо от всяко друго усещане! Аз никога не съм мечтал за луксозен или лек живот. Винаги съм искал да оставя нещо смислено след себе си и да бъда свестен човек. Вярвам, че стопанството е огромна стъпка в тази посока. За нашите възможности този риск и инвестицията бяха нещо наистина на ръба на възможностите, но смятам, че постигнахме много за кратко време.
Доволен съм!
– Да поговорим за технологията на отглеждане. На какъв вариант сте се спрели?
– Отглеждам ги свободно. Животните разполагат с терен за паша около 26 декара, оградени с електропастир. Имат възможност за движение и постоянен достъп до паша, слънце, вода и чист въздух. Изградил съм навес с постоянен достъп до хранителната пътека. Така ги отглеждаме през всички сезони, като в обора влизат само за доене и когато времето навън е много лошо.
По този начин се стремя да съм максимално близко до естествената среда на животните.
Доим ги засега с доилни апарати, като сме планирани изграждане на доилна зала, но всичко е въпрос на планиране на инвестициите. Знаете, че в момента ситуацията е доста сложна икономически и правим малки, но сигурни стъпки, за да оцелеем.
– Няма ли да е по-лесно да се възползвате от финансиране по някоя програма?
– Не съм го правил, а и нямам такива намерения! Това е огромен ангажимент, много бюрокрация, а резултатът изобщо не е сигурен. Нямам това време и нерви – като се оправям сам ми е най-спокойно!
Ние фермерите ще можем да си позволим много неща, които са ни необходими без програми, ако просто изкупната цена на млякото и субсидиите са адекватни на усилията и разходите ни. Това се отнася и за месото! За мен това е решението, но в България не се случва по причини ясни за всички.
– Какво Ви свари неподготвен, когато станахте фермер?
– Аз започнах с ударна лоша изненада – когато изградихме фермата се появи дерматит сред кравите навсякъде и цената на млякото падна драстично. Тогава беше много трудно! Цената падна до 30 стотинки на литър и бяхме оставили животните само на паша, за да оцелеем. Трудното начало ни кали и продължихме смело напред.
Свикнах с чувството да съм постоянно пристиснат – от ниската изкупна цена на млякото, от скъпите фуражи, от високите сметки. За българският животновъд е ежедневие да успява да оцелее на ръба на възможностите си.
– Какво е Вашето основно правило по отношение на храненето на животните?
– Постоянен достъп до храна и чиста вода! С нищо не трябва да се прекалява и животните трябва постоянно да се наблюдават. Те не са машини, а живи същества – ако не се отнасяме с грижа към тях, скоро лошите резултати ще са налице.
– Вие, както Ви слушам, не сте поддръжник на интензивното говедовъдство с няколко максимално високи лактации, а на по-дългия стопански живот с повече добри постоянни лактации?
– Да, разбира се! Всеки жив организъм има нужда от почивка! Предпочитам повече лактации от здрави животни. В тази връзка смятам, че наредбата относно максималните години на стопанско дълголетие трябва да претърпи промяна. В момента максимумът е 10 години, но това са животни с 7-8 лактации. Ако кравите са гледани и хранени добре са напълно пълноценни и съвсем спокойно могат да се доят още поне 2-3 години.
– Споменахте, че от миналата година осеменявате с бик. Съвсем ли се отказахте от изкуственото осеменяване?
– По принцип съм за изкуственото осеменяване и вярвам, че това е най-доброто решение. Последната година и сложната ситуация наложи такова решение, но не съм спрял да осеменявам изкуствено и повечето животни в стадото ми са резултат от именно от изкуствено заплождане, и са много качествени животни.
– Мислите ли да увеличите стадото?
– За момента приоритетът ми е да го изчистя и до две години в стопанството да има само чистопороден Симентал! Това е следваща ми мечта, след което ще си отдъхна и след това да помисля за повече животни!
– Дали ще си отдъхнете или веднага ще си поставите следваща цел? Давате ли си време да се насладите на постигнатото?
– Не винаги (смее се). Понякога съвсем естествено идва следващата цел, която е свързана с предходната. Нормално е човек да иска да надгражда.
– В региона има вече доста ферми, членуващи в НАРМС. Помагате ли си помежду си.
– Не особено, но не си и пречим. Хубаво е да си помагаме, но не ни достигат силите и времето. Всеки е затрупан от ангажименти във фермата, проблеми и все по-големи разходи. Трудно може да помогне някой, който е зает да оцелява!
И аз искам да имам 2-ма работника и да мога да си позволя да отида някъде да се видя с колегите и да си обсъдим проблемите, но нито мога да намеря време, нито хора, на които да поверя животните си!
При тези сметки няма как да отделям поне 1500 лв за заплата за качествен работник, а за по-малко въобще не искат да говорят и пак не е сигурно, че няма да работят само да отбиват номера.
– Високи ли са сметките Ви за ток?
– Нямам сметки за ток, защото съм на агрегат с бензин, което в момента е още по-скъпо!
– Дали е умишлен фактът, че ежедневието на българския говедовъд е толкова трудно и не се облекчава по никакъв начин, за да нямате възможност да надигнете глава и да защитите интересите си?
– Разбира се! Целта е да фалираме всички малки и средни ферми и да останат само най-големите стопанства със стотици и хиляди животни, зад които стоят икономически интереси на високопоставени хора.
– Вие, откакто сте фермер, чувствате ли нещо изобщо да се е подобрило в държавата като среда за развитие на тази дейност?
– Напротив, мисля, че се влошава с всеки изминал ден. Когато започнах цената на чувал фураж беше 8 лева, а сега е 32 без ДДС. Цената на млякото обаче не помръдва! За 6 години се е повишила с десетина стотинки!
Би трябвало да има реален контрол на продукцията, която отива на пазара, но никой няма интерес от това. По-печелившо е явно да се внасят заместители и да се произвеждат продукти, които разболяват хората!
От друга страна, също, много от потребителите търсят възможно най-евтиното в магазина, защото вече не могат да си позволят друго освен имитиращи продукти.
Един омагьосан кръг! Би трябвало да се стимулира производството на качествени хранителни продукти, за да се пази здравето на хората, но както всичко у нас и тук става въпрос само за пари! Не е нормално да не се ограничава продажбата на съмнителни млечни продукти, с които храним децата си!
– Виждате ли „светлина“ някъде тунела?
– Ако нямаме надежда, че нещата ще се подобрят няма да имаме движеща сила. Тази надежда ни крепи, че колкото и да е трудно ние ще намерим начин да се справим! Разбира се, правим само малки стъпки напред, много бавно, във всяко отношение, но не мога да кажа, че е нещо кардинално.
– Значи г-н Воденичаров добре Ви е научил?
– Действително той ми беше пример и аз много внимателно го наблюдавам от години. Занаят се краде, все пак (смее се)! Благодаря му, че ми е дал възможност да видя как прави нещата! Тънкости само от опитни фермери се учат.
– Благодарим за съвета, но няма да Ви разпитваме повече. Кажете само, ако утре някой млад фермер дойде да „краде“ занаят от Вас ще му отворите ли вратите си?
– Разбира се! С радост – всеки е добре дошъл, ако му се работи!
– Какво ще пожелаете на колегите си за финал!
– Да бъдат здрави и да следват мечтите си!
– Бъдете здрав и Вие!
– Благодаря Ви и доскоро!