НОВИНИОТ ФЕРМИТЕ

„Положих много труд през годините и съм щастлив от факта, че децата са около мен, работим заедно и усилията ми не са били напразни“

Здравейте, г-н Илиев, благодарим ви, че приехте поканата ни за интервю и ще имаме възможност да научим нещо повече за Вас и дейността, която развивате в гр. Съединение. Разкажете ни нещо повече за себе си. Как започнахте да се занимавате с говедовъдство?

Аргил Илиев: Добър ден и добре дошли! С животновъдство се занимавам още от дете. Дядо ми и баща ми бяха фермери и аз наследих от тях любовта към животните. Така започна моето приключение с животновъдството, което продължава и до днес. От 1993 г. съм собственик на ферма, като отначало имах само 4 крави, 17 мъжки телета и малко прасета. Кравите бяха черношарени, тъй като бяха най-разпространени в района.

Откога започнахте да отглеждате породите Монбелиард и Симентал?

Аргил Илиев: Винаги съм харесвал Симентал като порода и първите животни закупих още през 2007 г. от Видин. По това време в България нямаше внос на животни от тази порода и купувах по 2-3, без пътен лист и документи. Узаконяването им беше изключително трудно! Броят на животните постепенно се увеличаваше и към момента са 35 от общо 300 животни, които имаме в стопанството. През последните няколко години основно осеменяваме със семенен материал от порода Монбелиард.

От колко години сте член на асоциацията и как оценявате взаимното сътрудничество?

Аргил Илиев:  От 2010 г., а с Атанас Атанасов – председателя на НАРМС се познаваме от много години. За мен той си върши работата изключително добре. Асоциациите са нещо много хубаво, стига всеки да си изпълнява задълженията. В нашия случай е така!

Тоест Вие сте един от първите членове на НАРМС. Какво се промени оттогава?

Аргил Илиев: На първо място се повиши качеството на семенния материал, който използваме. Вземат се проби и знаем произхода на животните. Това е от първостепенно значение, за да може един животновъд да върви напред. Трите най-важни условия за правилно отглеждане за мен са селекцията, храненето и комфорта на животните!

Какви резултати постигнахте чрез правилното осеменяване?

Аргил Илиев: Изключително високи резултати! Правилните грижи и осеменяването значително повишиха показателите на приплодите с всяко следващо поколение. В началото средната продуктивност на сименталите беше около 3 тона мляко годишно, а в момента вече  достигат между 7 и 8 тона. Сименталът е едно прекрасно животно и дава мляко с доста по-високи показатели от млякото на черно-шарените животни. За съжаление у нас не се взема предвид качеството, а само количеството на млякото. По тази причина планираме съвсем скоро изграждането на собствена мандра, в която да произвеждаме качествен и истински продукт само от млякото на Монбелиард и Симентал.

Това е чудесна новина и ви желаем успех с начинанието! До този момент как оценявате взаимоотношенията си с мандрите? Какви затруднения срещате?

Аргил Илиев: От край време затрудненията са едни и същи и всички са наясно с тях. В определени моменти мандрите целенасочено свалят цените на изкупуване и не се съобразяват с животновъдите по никакъв начин. За съжаление с времето човек свиква с тези обстоятелства, претръпва и оцелява както може. Субсидията компенсира до някаква степен загубите, но нейното предназначение не е това. Няма какво да се направи освен да се стремим към по-големи количества. В тази насока подобряваме постоянно условията на живот и храненето на животните.

Смятате ли, че държавата ви съдейства да развивате дейността си? Усещате ли я като свой партньор?

Аргил Илиев: Лично аз не мога да се оплача, тъй като достигнах до това ниво и благодарение на проектите, които успях да спечеля. Всичко обаче се случва с много упорство и контакти. Смятам, че държавната политика е объркана в самото си начало и се изпълнява половинчато. Подкрепата на животновъдните ферми по принцип е приоритет, но това на практика за толкова години се оказва само „на думи“! Наистина се получава някаква помощ, но не и необходимата, за да можем да надградим това, което сме започнали. Държавата има още много да работи върху подпомагането на животновъдите. Лошото е, че принципът на получаване субсидиите е такъв, че те отиват основно при големите ферми с голям брой животни. Според мен малките и средните стопанства, с животни до 150 броя, трябва да се класифицират и подпомагат по друг начин, а субсидиите трябва да бъдат обвързани с доказване на производство и развитие на условията във фермата.

Гръбнакът на обществото се крепи на малкия и средния бизнес, а в България се подпомагат основно големите играчи на пазара. Това не важи само за говедовъдството, а и за всички отрасли на бизнеса в България!

Откога се насочихте към изкуствено осеменяване?

Аргил Илиев: Още от самото начало и то за всички породи.

Разкажете ни за  храненето и условията, в които отглеждате животните?

Аргил Илиев: След като посетихме Израел и взехме пример от колегите там, се спряхме на свободно боксово отглеждане на несменяема постеля. Синът ми, който е инженер по образование, се е заел изцяло с подбора на фуражите и с това животните да получават оптималната комбинация за здравето и продуктивността си. Преустановили сме пашата много отдавна. Несериозно е да отглеждаме животни на паша и да очакваме високи резултати. Не разполагаме с нужните ливади и пасища, които имат животновъдите на запад. Това е още един сериозен пропуск в държавната политика. Големите животновъди може би си ги подсигуряват със собствени средства, но при нас това е невъзможно.

Как сте организирали доенето?

Аргил Илиев: В момента изграждаме нова доилна зала. Досега бяхме на централен млекопровод. В обора сега разполагаме с 110-115 места за вързано отглеждане на животни. Тъй като това вече е отживелица и забавя изклюително процеса, в момента създаваме доилна зала, за да отговорим на нужните технически условия за модерно отглеждане. Това значително ще понижи и стреса при животните. Смятаме да увеличим броя на дойните животни до 220 с оглед на земята, условията и оптималното внимание, което може да им се обърне ежедневно.

Кога планирате изграждането на мандрата, за която ни разказахте?

Аргил Илиев: Проектът е на дъщеря ми, която завърши  второто си висше образование със специалност „Технология на млякото“. За съжаление след стажа си в Маноле и още една друга ферма, остана изключително разочарована от местните мандри и примера, който може да получи. Оказа се, че няма много позитивен опит, който би могла да използва. Надяваме се до няколко месеца да приключим строителните дейности и изграждането на доилната зала, а догодина да построим и една малка мандра за продукт с доказан произход и качество!

Желаем ви успех и ще ви посетим отново, когато мандрата е факт! Ще Ви е необходим квалифициран персонал. Срещате ли трудности в намирането на работници?

Аргил Илиев: Това е най-сериозния ни проблем. Набирането на работна ръка е почти невъзможно, затова съм се насочил към наемането на работници от Украйна и в момента очакваме двама души. Времето ще покаже до какво ще доведе тази авантюра, но със сигурност следващото ниво, към което сме се насочили е роботизираното доене на кравите и намаляването на човешкия фактор до минимум. Това изисква много сериозна инвестиция и ще търсим варианти да кандидатстваме по програми за подпомагане.

 Вие вече ни разказахте, че фермата ви е технически обезпечена благодарение на спечелени и реализирани проекти. Строителните дейности сега и новата доилна зала финансират ли се отново по подобни проекти?

Аргил Илиев: Този път се финансираме със собствени средства, тъй като не успяхме да се класираме за подпомагане по държавни проекти, а не искахме да чакаме повече. Ако за в бъдеще има възможност да участваме в програми за подпомагане, ще се стремим към още по-висока технологична база.

 Вие явно сте пример за потомствени традиции в сектора. Вашите деца са четвърто поколение говедовъди. Успявате ли да им предадете опита си или Вие се учите от тях?

Аргил Илиев:  И двете. За моя огромна радост синът ми се насочи към семейния бизнес. Въпреки че завърши Университета за архитектура, строителство и геодезия в гр. София, той предпочете животните пред пътищата! Това ме прави много щастлив, тъй като има на кого да предам всичко, което съм градил през годините и вярвам, че ще се развие по най-добрия начин. Дъщеря ми също е голяма гордост за мен. След завършване на образованието си тя се насочи към собствена мандра и аз силно се надявам, че ще изгради това, което иска. Аз послушах нейния съвет и ще изградим не голяма, а малка мандра за наистина качествен продукт! Тя има пълна свобода за действие!

Доволен ли сте от постигнатото до момента?

Аргил Илиев: Доволен съм! Положих много труд през всичките тези години и смятам, че резултатите са налице! Най-щастлив и доволен обаче съм от факта, че децата ми са около мен, работим заедно и усилията ми не са били напразни!

Как се виждате след 10 години?

Аргил Илиев: Това е много време! Надявам се, че ще се развием още повече технологично. Не бих искал стадото да увеличава броя си, а да търсим по-високо качество, а не количество. Надявам се, че за разлика от мен, синът ми ще има време за семейството си, тъй като ние навремето нямахме тази възможност!

Въпреки това и двете ви деца са последвали примера ви – явно все пак сте се справили добре! Благодарим ви, че бяхте наш любезен домакин и ви желаем успех в бъдещите начинания!

Аргил Илиев: За мен беше удоволствие и винаги сте добре дошли!